О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 875
Бургас, 07.09.2017г.
Бургаският окръжен съд, Първо
гражданско отделение, на седми септември
две хиляди и седемнадесета
година
в закрито заседание в състав:
Окръжен
съдия :
Дарина Костова
като разгледа
докладваното от съдията търговско дело № 170 по описа за 2017 година, на
основание чл. 374 във връзка с чл. 146, ал. 1 от ГПК, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от „Е.
Миролио“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
кв. „Индустриална зона“, представлявано от д-р Гаетано Римини – изпълнителен
директор, чрез адв. Р.И. и адв. Росица Колева – АК – гр. Сливен против „Венод“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
ул.“Аспарух“ №54, представлявано от Еркин Ибрашевич Каримов – управител за
осъждане на ответника като трето лице, обезпечаващо чужд дълг по договор за
заем от 28.08.2007г. да заплати на ищеца като ипотекарен длъжник и поръчител
сумата от 250 000лв. – частичен иск от неиздължена главница в размер на
428 758,56лв., въз основа на Нотариален акт №44, том I, рег.1955, дело 1701
от 2007г. от 31.08.2007г. на Веселина Кирилова – Съдия по вписванията с
район на действие гр. Средец за вписване на договорна ипотека върху недвижим
имот – самостоятелни обекти – сгради, построени върху държавна земя, находяща
се в землището на с. Дебелт, Община Средец, с ЕКТТЕ 20 273, в местността
„Циганска чешма“, по нотариален акт „До селото“, представляваща поземлен имот №
000180 по плана на земеразделяне, бивш войнишки лагер – временно поправителен
батальон на ГУСВ, с площ 16.113дка, при граници: имот 000172 – др. селищна тер.
на държавата, имот 000179 – др. тер. на държавата, имот 000185 – пасище, мера
на ЕТ „Карацинов – ЛГ – Георги Манолов“, имот 000178 – стопански двор на ДПФ –
МГЗ, а именно сграда – контролно-пропусквателен пункт на един етаж, разположена
в източната част, до входа на бившия казармен район, с площ 124 кв.м.; сграда
на два етажа, разположена в източната част на бившия казармен район с площ от
567кв.м. и сграда –бивша лечебница и масивен
склад за хим.препарати на един етаж с обща площ от 341кв.м. Моли за присъждане
и на направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът
е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като
му е указана възможността за подаване на писмен отговор в законния
двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от
неподаването му и неупражняването на права.
В законовия срок по чл.367 от ГПК, за депозиране на писмен отговор, такъв е
постъпил в канцеларията на съд.
Съдът е изпратил препис от отговора на
ответника, като в предоставения двуседмичен срок за отговор по чл.372 от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
Същата е изпратена на ответника с възможността за
подаване на допълнителен отговор. Такъв е подаден в срока по закона.
По делото е депозиран от ищеца и документ, наименован
„писмено становище“, с който взема отношение по допълнителния отговор на
ответника.
При
това положение, съдът намира, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен съобразно правилата за
родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за
предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните възражения, нито до
настоящия момент са станали служебно известни на съда други факти или
обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че
са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални
предпоставки за разглеждане на иска. При това положение той е допустим.
Съдът намира, че в настоящото
определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на осн. чл.374,
вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Обстоятелства,
на които ищецът основава претендираните права и предявените искове:
Твърди
се в исковата си молба, че ответникът дължи претендираната от ищеца сума като
трето задължено лице – ипотекарен длъжник и поръчител, поел задължение да
обезпечи сключен договор за заем.
Ищецът
посочва, че пред БОС било образувано т.д. № 23/2012г. , по което бил предявен
частичен иско от това задължение. Делото било спряно на основание чл. 229, ал.
1, т.4 от ГПК.
На 28.08.2007г. бил сключен договор между ищцовото дружество
като заемодател и „Бтекс“ ЕАД като заемополучател и ответника, като „трето
лице, обезпечаващо чужд дълг“, по силата на който договор предоставили на „Бтекс“
ЕАД заем в размер на 300 000 евро с падеж, съгласно погасителен план 01.09.2012г.
Договорът бил преподписан от ответника, като трето лице, чрез учредяване на
договорна ипотека в полза на ищеца. Уговорено било, че ако се окаже, че това
обезпечение е недостатъчно за покриване на пълния размер на задълженията на
заемополучателя, ответникът ще отговаря за остатъка като поръчител. Сумите били
изплатени по начина, уговорен между страните в раздел II от договора за заем. Левовата равностойност на сумата
от 252 000 евро, равняваща се на сумата от 492 869,16 лв. била
преведена по левовата сметка на „ДЗИ Банк“ АД на 04.09.2007г. за погасяване на
задължения на заемополучателя. Равностойността на сумата от 48 000 евро,
равняваща се на 93 879.84лв. била преведена по банковата сметка на „Бтекс“ ЕАД, на
11.09.2007г. Договорили се, че за ползването на заема заемополучателят ще им
заплати възнаградителна годишна лихва в размер на 7%, която ще се начислява от
датата на усвояване на сумите по заема. За обезпечаване на задължението на
заемополучателя, ответникът се задължил да учреди в полза на ищеца договорна
ипотека до пълния размер на
предоставените суми, включително уговорените лихви и разноски, върху подробно
описани недвижими имоти, находящи се в землището на с. Дебелт. В договора било
уточнено заемът да се издължава съгласно погасителен план, посочващ броя,
размера на вноските, техните падежи, който да бъде неделимо Приложение 1 към
договора. Споразумели се погасяването на
заема да започне на 01.10.2007г., т.е. една година и 1 месец след усвояването.
Дължимата за този период възнаградителна лихва в размер на 24 500 евро
включили в размера на главницата и той станал 324 500 евро. За
начислената лихва за периода от
м.09.2007г. до м. 09.2008г. ищецът издал
фактура № 020496 от 28.01.2008г. за сумата от 1369.81 лв. и фактура №
036400/30.09.2008г. за сумата от 34 227.03лв. Погасителния план, в който
главницата на заема била 324 500евро, бил подписан от страните по договора
за заем. Съгласно Погасителния план погасяването на заема, включително и на
лихвите трябвало да стане на 48 вноски от 7770.56 евро с падеж на първата
вноска 01.10.2008г. до 01.09.2012г.
На 31.08.2007г., в изпълнение на
сключения договор за заем и поетото от ответника задължение в т.I.1.3. от договора, бил издаден Нотариален акт № 44,
том I, рег.1955, дело 1701
от 2007г. от 31.08.2007г. на Веселина Кирилова – Съдия по вписванията с
район на действие гр. Средец, по силата на който за предоставения от ищеца заем
на „Бтекс“ ЕАД в размер на 300000евро, както и за обезпечаване на вземанията
им, ответникът учредил в полза на ищеца договорна ипотека върху гореописания
имот.
Заемополучателят „Бтекс“ ЕАД погасил
сумите – главница и лихва, за първите девет вноски, определени в Погасителния
план. За погасяването били издавани фактури – подробно описани в исковата
молба. След извършените прихващания задълженията на заемополучателят „Бтекс“
ЕАД останали за: сумата от 270 349.96 евро, равняваща се на
528 758.56 лв. главница; сумата от 32 701.88евро или 63 959.31
лв. – сбор от възнаградителната лихва за
редовна главница и сумата от 3 270.19 евро или 6 395.94лв., или
общо с възнаградителната лихва
63 959.31лв. Заемополучателят „Бтекс“ ЕАД не направил други плащания ,
поради което и бил предявен иск против него по т.д.№ 628/10г. за заплащане на
посочените по-горе суми, общо в размер на 609 113,44лв.
Междувременно по т.д.№454/10г. по описа
на БОС била обявена неплатежоспособността на „Бтекс“ ЕАД и било открито
производство по несъстоятелност. Във връзка с това образуваното от ищеца т.д.№628/2010г. било
спряно на основание чл. 637 от ТЗ с
определение от 28.02.2011г., а по-късно и прекратено с определение от
20.02.2013г., след като вземанията на ищеца били одобрени и приети в списъка на
кредиторите по чл. 692 от ТЗ. Към момента на депозиране на исковата молба т.д.№ 454/2010г. било във фазата на
осребряване на имуществото и разпределение на осребреното имущество. Стойността
на останалото за осребряване имуществото на длъжника, съгласно заключение от
31.10.2013г. било в размер на 31 040лв., впоследствие оценката му била
намалена от синдика Милен Козарев на 24 832лв. Към този момент осребряване
на имуществото и разпределение не било извършвано и плащания към дружеството не
били правени.
По силата на чл.4 от договора за заем
неизпълнените от заемополучателя задължения рефлектирали върху ответника
„Венод“ ЕООД. От установеното от съда по несъстоятелността по т.д. №454/10г. за
финансовото състояние на заемополучателя „Бтекс“ ЕАД и имуществото, останало за
осребряване и разпределение се виждало, че удовлетворяване на вземането не било
възможно. Поради гореизложеното за ищеца се пораждал правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният
иск е с правно основание в чл.79 във вр. с чл. 240, във вр. с чл. 138 от ЗЗД.
Ответникът „Венод“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Аспарух“ №54,
представлявано от Еркин Ибрашевич Каримов – управител чрез адв. Н.И., със
съдебен адрес:*** е депозирал по делото отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения срещу него иск. Претенцията за осъждане на ответника като ипотекарен
длъжник била недопустима. Това било така, тъй като ответникът отговарял за
дълга си с ипотекираните имоти и нямало как да бъде насочена претенцията за
заплащане на суми от същото. Действително в чл. 4.4 от договор за заем било
записано, че ако сумата реализирана от публичната продан на ипотекираните имоти
се окажела недостатъчна за покриване на цялото задължение по договора за заем,
то ответникът отговарял като поръчител за остатъка, който се получава до пълния
размер на задължението. Към настоящия момент ипотекираните имоти не били
изнесени на публична продан и същите не са продадени, поради което и не била
ясна сумата, която би останала от неудовлетворена и съответно, за която има
поръчителство.
На следващо място предявеният иск
следвало да бъде отхвърлен, тъй като вземането на ищеца било включено в списъка по чл. 686, ал. 1 от ТЗ на приетите предявени вземания на кредиторите по т.д. №454/2012г.
Ищецът е депозирал по делото
допълнителна искова молба, с която пояснява и допълва исковата си молба. Моли
съдът да прогласи ипотечното право на ищеца и да му признае правото на
предпочително удовлетворяване от добитата цена от публичната продан на
ипотекирания имот, описан по-горе. Моли за осъждане на ответника да му заплати
сумата от 250 000лв. Твърди, че не било налице основанието за спиране на
настоящото производство.
Ответникът е депозирал допълнителен отговор
на исковата молба, с който на първо място счита, че ищецът е предявил нов иск,
който не отговарял на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На следващо
място считат, че този нов иск не може да се приеме и като изменение на иска по
чл. 214 и чл. 218 ГПК, а по-скоро представлявал обективно съединяване на
исковете направено в допълнителната искова молба, което било недопустимо.
На следващо място счита, че искането на
ищеца да се осъди ответника се явявала преждевременно направено, тъй като
отговорността на ответника като поръчител можела а се търси само при настъпване
на определени условия, които не били още налице.
По нататък в допълнителния отговор
ответникът допълва и пояснява първоначалния си отговор.
По делото е депозиран и нарочен
документ, наименован „Писмено становище“ от ищеца по делото, с което взема
отношение по депозирания допълнителен отговор, като не въвежда нови факти и
обстоятелства по делото.
Предявеният от ищеца с допълнителната
искова молба иск за признаване на правото му на предпочително удовлетворение от
получената от публична продан цена на ипотекирания имот, описан в горепосочения
нотариален акт не следва да бъде приет за разглеждане, тъй като с
допълнителната искова молба могат да бъдат извършени само процесуалните
действия, посочени в чл. 372 от ГПК. В случая се касае за нов иск, а такъв е
допустим само, когато такъв иск касае съществуването или несъществуването на
едно оспорено в отговора на исковата
молба правоотношение, което е преюдициално спрямо основния спор.
Предявеният от ищеца с допълнителната искова молба нов иск не е инцидентен
установителен, касаещ преюдициално правоотношение, нито е изменен съгласно чл.
214 и чл. 218 от ГПК, а друго последващо обективно съединяване на искове чрез
предявяване на нов иск с допълнителна искова молба, каквото в закона не е
предвидено.
След справка по т.д.№ 454/2012г. по
описа на Бургаски окръжен съд се установи, че заемополучателят „Бтекс“ ЕАД е обявен в несъстоятелност и към
момента делото по несъстоятелността е във фаза на осребряване на имуществото на
длъжника „Бтекс“ ЕАД. Вземането на ищцовото дружество, част от което претендира
то в настоящото производство, е включено в списъка на приетите предявени
вземания на кредиторите по чл. 686, ал. 1 от ТЗ. Поради това и на основание чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК следва да бъде спряно производството по настоящото дело
до приключване на т.д.№454/10г. по описа на БОС.
Следва по делото да бъде изискана
справка от синдика на „Бтекс“ ЕАД за това дали има извършено разпределение по
отношение на вземането на кредитора „Е.Миролио“ЕАД по процесния договор за заем
и ако има в какъв размер е то.
Мотивиран
от горното, на основание чл.374, вр. чл.146, ал.1 ГПК Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДА
СЕ ИЗИСКА справка от синдика на „Бтекс“ ЕАД , назначен по т.д. №454/10г. по описа на
БОС – Милен Козарев, за това дали има извършено разпределение по отношение на
вземането на кредитора „Е.Миролио“ЕАД по процесния договор за заем и ако има в
какъв размер е то.
СПИРА производството по т.д №170/2017 г. на БОС до
приключване на прозиводството по т.д №454/2010 г. по описа на БОС на основание
чл.229, ал.1 т. 4 от ГПК.
Настоящото определение може да бъде обжалвано с частна
жалба в едноседмичен срок от получаване на определението пред Бургаския
апелативен съд.
Окръжен съдия: