Р Е Ш
Е Н И Е №163
гр. Пловдив,
07.04.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на двадесет
януари, две хиляди и единадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИРЕНА ПИСОВА
при секретаря Р.Ч.
като разгледа докладваното от съдията търг.д. № 113/2010 г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обективно съединени искове в
размер на 222 040.35 лв., предявени на договорно основание.
Ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати горната сума, от която:
196 647.26 лв., представляваща аванс
по договор от 04.09.2009 год., но станала изискуема поради неизпълнение от
страна на ответника; 5 653.88 лв. лихва за забава върху тази сума за
времето от 12.11.2009 год. до датата на исковата молба и 19 739.21 лв.
договорна неустойка, ведно с лихви и разноски.
Ответникът не признава иска. Признава, че е изпълнил частично
задълженията си по Договора, т.е. само за гара Стамболийски; платената авансово
сума покрива това изпълнение. Счита, че
поради това не дължи и мораторна лихва върху тази сума, тъй като тя е акцесорно
задължение и произтича от уважаване на главното. Заявява, че неизпълнението на
Договора е станало при обективни причини, които не могат да му се вменят във
вина. Поради това счита, че не дължи и неустойка. Твърди, че самият той е
потърпевш от тези обективни причини. Моли исковете да се отхвърлят ведно със
законните последици.
Пловдивският
окръжен съд като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Между страните
има сключен Договор от 04.09.2009 год. - л.6 по делото, по силата на който ответникът
е следвало да достави и монтира на гари Стамболийски, Тодор Каблешков и Белозем
жп стрелки с посочените му в чл.1 параметри с краен срок 18.09.2009 год. Съгл.
чл.6.1 от същия ищецът е изпълнил задължението си и е превел на ответника
авансово определената сума в размер на 196 647.26 лв. с ДДС. Ответникът
започнал изпълнението по Договора – доставката и монтажа на жп.стрелките на
гара Стамболийски – обстоятелство, което се установява от показанията на всички
разпитани по делото свидетели – л. 69 и сл. по делото, както и от Заповедта на
л. 68. Между страните обаче възниква спор дали жп стрелките са нови или стари;
с отклонения или без отклонения от стандартите – което се установява и от
показанията на свид. по делото и е съставен Протокол от 23.09.2009 год. –
л.61,62 по делото, с който не се приемат двата бр. монтирани стрелки на гара
Стамболийски.
С Протокол
от 22.10.2009 год. – л.101 и сл. до 106 обаче,
се приема извършеното на гара Стамболийски.
От
двата протокола – л.61 и л.101 прави впечатление, че в него участват едни и същи
лица.
Явно
спорът между страните продължил и се е пренесъл в Прокуратурата и е образувана
преписка за установяване на престъпление. По нареждане на Прокуратурата
изпълнението на Договора е спряно.
Двата Протокола са с различно съдържание.
Никой от тях обаче не е оспорен от страните – респ. този с по-късна дата - от
ищеца. При това положение съдът счита, че същият е меродавен и поражда
действие. И това е така защото: дори към датата на първия Протокол да са били налице някакви съмнения за качеството
на материалите, то приложените по делото доказателства изискани от
прокурорската преписка доказват сертификатите за това. От тук следва, че към
датата на втория протокол, до този извод са стигнали и членовете на комисията,
която го е подписала, а прави впечатления, че в нея няма представител на
ответника.
Следователно съдът счита, че предвиденото по Договора касателно гара
Стамболийски е изпълнено.
Да, то е
изпълнено след крайния срок 18.09.2010 год., но на това не е възразено, а и не
се направи такова в открито заседание. Съдът счита, че следва да вземе обаче
отношение. Първия Протокол – с който не се приема, също е съставен след
крайната дата – на 23.09.2009 год. Страните не сочат в него обстоятелствата за
това. Възможно е причината за монтажа да е била във времето, предвидено в
Протокола на л.171, макар същият да не се отнася към действието на Договора, но
е индиция за относимост на температурите към СМР, както и спора между страните
за качеството на доставките.
Така или
иначе обаче изпълнението на гара Стамболийски е прието, въпреки закъснението и
независимо от него.
При това
положение твърдението на ищеца за липса на изпълнение въобще и връщане на авансово
дадената сума на отпаднало основание, е неоснователно. По делото, както ищецът,
така и ответникът не установиха левовата равностойност на извършеното на гара
Стамболийски, поради което не можа да се
установи дали то е повече или по-малко от авансово
дадената сума. В писмената си защита ответникът твърди, че авансово платената
сума покрива стойността на извършеното. Но ищецът беше този който следваше
евентуално да измени иска си или да го докаже.
С оглед
на изложеното обаче така предявеният иск за главницата – авансово платената
сума с ДДС в размер на 196 647.26 лв. се явява неоснователен и недоказан. На
лице е частично изпълнение, цената за което е дължима, респ. се инкасира от
авансовата сума.
Прекратяването на договора, което правят ищецът е станало след Протокола
от 22.10.2009 год., поради което следва да се приеме, че е занапред, и не касае
изпълнението по този Протокол.
С
оглед на изложеното и поради факта, че за горната сума се претендира мораторна
лихва, считано от датата 12.11.2009 год. до датата на исковата молба, иска за
същата е акцесорен и следва съдбата на главния такъв. А той е неоснователен и
прави и последния такъв.
Що се
отнася до неустойката, тази претенция е неоснователна, защото: спирането
изпълнението на Договора не може да се вмени във вина на ответника-изпълнител,
станало е по разпореждане на МВР, респ. на Прокуратурата. Точно във времето
след това спиране до ищецът е изпратено писмото на л. 172 и той съответно е
изпратил писмото на л.9.
Съдът
счита обаче, че неизпълнението на договорните задължения на ответника е по
причина посочена в чл.81 от ЗЗД, спиране от страна на Прокуратурата, от което
са се възползвали и ищеца, респ. неговите ръководители, за защо не и стоящите
по-горе от тях и това е станало във време след парламентарните изори на 2009
год.
Правилно
в писмената си защита ответникът твърди, че и той е засегнат от неизпълнението,
тъй като губи съответната печалба.
С оглед
на изложеното съдът счита, че и третата искова претенция – за неустойката е
неоснователна.
Поради
това исковете на ищеца като неосноватени и недоказани следва да се отхвърлят
изцяло, като на ответникът се присъдят направените по делото разноски в размер
на 2 420 лв.
Водим от
изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ДП „ТРАНСПОРТНО
СТРОИТЕЛСТВО и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ”, ЕИК *********, гр. София, кв. „Илиянци” , ул.
„Кирил Благоев” № 14, представлявано от Гл. директор В.Б.В., чрез адв. З.Й.,***
против ”ХИЛЕЗ” АД, ЕИК *********, гр. Пловдив, Р-Н „Северен”, бул. „Дунав” №
194А, представлявано от Изп. директор К.З.В., обективно съединени искове в общ
размер на 222 040.35 лв., както следва: за сумата 196 647,26 лв.
представляваща авансово платена за СМР по Договор от 04.09.2009 год.; за сумата
5 653.88 лв. лихва за забава върху горната главница за времето от
12.11.2009 год. до 15.02.2010 год. и за сумата 19 739.21 лв.,
представляваща договорна неустойка като неоснователни и недоказани, като ОСЪЖДА ДП „ТСВ” да заплати на АД
направените по делото разноски в размер на
2 420 лв.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: