Р Е Ш Е Н И Е
№ 18.02.2021 год. гр. Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав в
публично заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
при секретаря Йорданка Тянева, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ
ТЕРЗИЕВА гр.дело № 341 по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 от
ЗЗД, във вр.чл.22 от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Н.Т.С. с адрес ***,
моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д.и С.А. да й заплати
сумата от 797.30 лв., платена от ищцата при начална липса на основание по
договор за потребителски кредит 221657 с дата на първа вноска 18.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на иска. Твърди, че между ищцата и
ответника е бил сключен договор за потребителски кредит № 221657 с дата на първа
вноска 18.05.2018 г., с предмет отпускане на паричен заем в размер на 1000 лв. В договора била предвидена
неустойка, ако кредитополучателят не представи обезпечение в размер фиксиран в
погасителния план – 97.30 лв., ако в еднодневен срок от подписване на договора
ищцата не осигури двама поръчители, които да поемат отговорност за задълженията
й по договора или банкова гаранция. Сумите по кредита съгласно погасителния
план следвало да се заплатят на 10 вноски за периода 18.05.2018 г.- 12.02.2019
г., всяка от 229.47 лв. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.
22 вр.чл.10 от ЗПК, тъй като текстовата
част на шрифта на договора, погасителния план и общите условия към него е по
малък от 12. Неустойката, предвидена в
договора е нищожна, тъй като е уговорена в нарушение на добрите нрави и е
прекомерна. Поръчителството или поемането на солидарно задължение по договора
за кредит е следвало да бъде учредено в изключително кратък срок, като
поръчителят или солидарния длъжник е следвало да представят на кредитното
дружество обилна документация, която е невъзможно да бъде събрана в рамките на
определения тридневен срок. Твърди, че неустойката е прекомерна, недействителна
на осн.чл.21 ал.1 от ЗПК, същата противоречи на материални закон, както на императивната разпоредба на чл.33 от ЗПК.
С влязло в сила решение по гр.дело № 793/2019 г. на РС Асеновград е бил
отхвърлен искът на Н.С. против „Ай ти Еф груп“ АД за връщане на надвнесена сума
над заемната по процесния договор, като съдът е приел, че договорът не е
недействителен на посочените в ИМ основания, като не е обсъждан и въпроса за
нищожност на неустойката. Със същото решение ищцата е била осъдена да заплати
на ответното дружество деловодно разноски в размер на 300 лв., а тъй като общо
платената сума от същата по нищожната клауза за неустойка е в размер на 1097.30
лв., на осн.чл.104 ЗЗД правят възражение за прихващане между двете суми, като с
осъдителния иск претендират ответното дружество да им върне сумата от 797.30
лв. Ето защо моли да бъде осъден ответника да и заплати сумата 797.30 лв., платена при начална липса на
основание при нищожна клауза за неустойка по договор за потребителски кредит №
221657/18.05.2018 г., ведно със законната лихва в/у тази сума от датата на
подаване на ИМ в съда до окончателно изплащане на задължението. Ангажира
доказателства, претендира за разноски в производството. Моли да се изиска и
приложи гр.дело № 793/2019 г., да се задължи ответното дружество да представи в
оригинал: договор № 221657/18.04.2018 г., погасителен план и общи условия към
него, както да се допусне СТЕ, с конкретно формулирани въпроси.
В постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор, ответникът оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва обстоятелството, че между
ответника в качеството на „кредитодател“ и ищцата в качеството на „кредитополучател“
е бил сключен договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 221657 от 18.04.2018 г.,
извършено по инициатива на кредитополучателя. Не оспорва и твърдението, че
съгласно сключения договор за потребителски кредит ищцата е получила сумата от 1000 лв. в брой.
Ищцата се е задължила съгласно сключения между страните договор да върне изцяло дължимата главница по кредита
в размер на 1000 лв., ведно с
уговорената лихва за ползване на кредита в размер на 197.40 лв. на 10 равни
30-дневни вноски, всяка в размер на 119.74 лв. Оспорва твърденията на ищеца за
недействителност на договора, поради изготвянето му с шрифт-размер под 12.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че уговорената между страните неустойка е
нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и е прекомерна,
както че е недействителна на осн.чл.21 от ЗПК и надвишава материално-правните
изисквания на чл.19 а.4 от ЗПК, че неустойката е недействителна, тъй като
противоречи на осн.чл.33 от ЗПК и чл.71 от ЗЗД – за което излага подробни
съображения. Представя писмени доказателства.
Съдът след като прецени събраните
доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, доколкото се
твърди наличие на получено без основание плащане на суми по
недействителна/нищожна клауза за неустойка по договора, по недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК договор
за кредит.
Не е
спорно по делото, а и от представените към ИМ и отговора писмени доказателства
се установява, че на 18.04.2018 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД град София, в качеството
на „кредитодател“ и Н.Т.С. в качеството на „кредитополучател“ е сключен договор
за потребителски кредит „Гет кеш“ № 221657, по силата на който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя потребителски кредит под формата на кредитна
линия, с максимално разрешен лимит, съгласно спецификация на кредитните
продукти на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като сумата на първия транш по кредита съгласно
предложението за сключване на договор е в размер на 1000 лв., със срок на
договора една година, считано от влизането му в сила (чл.3.1), при
договорена годишна фиксирана лихва в
размер на 41 % върху главницата, а размерът на ГПР е посочен като 49,66 %. Така
отпуснатият кредит кредитополучателят се е задължил да върне на десет тридесетдневни вноски, всяка една в
рамер на 229.47 лв.(л.26). Заемната сума е предоставена на кредитополучателя на
18.04.2018 г.(л.28). Съгласно чл. 6.1 от Договора в срок до края на следавщия
ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е
длъжен да учреди обезпечение съгласно договора, както следва: поръчителство на
две физически лица, или банкова гаранция в размер на 1197.40 лв. със срок на
валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задълженият по
договора, като в случай на неизпълнение на това задължение, кредитополучателят
дължи неустойка в размери, посочени в погасителния план. Страните са договрили,
че с изтичане срока на договора същият се удължава автоматично с допълнителна
една година, ако в 30 дневен срок преди изтичане на първоначалния или на всеки
последва едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за
прекратяване на догвора. Не се спори и относно обстоятелството, че кредитодателят е изпълнил задължението си да
предаде на кредитополучателя заемната сума, както и че ищцата е заплатила по договора
за кредит сумата от 1097.30 лв. Не се
спори и по отношение на останалите описави в ИМ условия по договора за кредит.
Безспорно е също, че така сключеният между ищеца и ответника договор е
потребителски договор, поради което съдържанието и формата му следва да
отговарят на нормативно установените условията за действителност, предвидени в
ЗПК. Договорът е представен в оригинал от ответника.
От приетата по делото СГр.Е на вещото
лице М. С., която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че
шрифтът и размера, на които е изготвен представения за изследване договор
е Deja vu Sans Condersed 10.5 пункта. Тъй като същото бе
оспорено от ответника, от приетата по делото повторна СГр.Е на вещото лице И.Ч.,
която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че договора
за потребителски кредит „Гет кеш“ № 221657/18.04.2018 г. сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД и н.Т.С., ЕГН ********** –
отпечатан на шрифт е Deja vu Sans Condersed с гоемина 10.5 пункта. Погасителния
план на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД към договора
за потребителски кредит е отпечатан на шрифт Deja vu Sans Condersed с гоемина 10.5 пункта. Общите
условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД към договора за потребителски кредит е отпечатан
на шрифт Times New Roman
с големина 10 пункта. Като приложение са представени по един лист от всеки от
документите, разпечатани в същия шрифт като оригинала, но в размер 12. Или
безспорно по делото с така приетото заключение на вещото лице И.Ч. се
установява, че шрифтът, на който е изписан процесният договор за кредит е
по-малък от 12. Поради това и сключеният между страните договор не е в
съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, съгласно който договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Тъй като размерът на
шрифтът е по-малък от 12, на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1
от ЗПК, договорът е недействителен само на това основание.
По твърдението за недействителност/нищожност
на неустойката, поради: прекомерност и нарушаване на добрите нрави, надвишаване
на максимално установения по чл.19 ал.4 от ЗПК вр.чл.21 ал.1 от ЗПК размер на
ГПР, противоречие с чл.71 от ЗЗД и противоречие с чл.33 от ЗПК.
Възражението за нищожност на
уговорката за заплащане на неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение е основателно. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят
се задължава в срок до един ден, считано от деня, на които кредитодателят е
превел/предал сумата по кредита по уговорения между страните начин, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчителство на две
физически лица или банкова гаранция в размер на 1197.40 лв. На първо място
следва да се отбележи, че нито едното, нито другото съставлява обезпечение само
по себе си по смисъла на закона. В първата хипотеза вероятно се има предвид
поръчителство, което е договор между кредитора и трето лице, което отговаря за
изпълнение на задълженията на длъжника. Поради това няма как заемателят да носи
отговорност за сключването или не на такъв договор. Сключването на договор за
банкова гаранция по принцип зависи от волята на ответника, но той не съставлява
обезпечение на вземанията, тъй като уредбата му не е посочена в глава VІІ от
ЗЗД. По така изложените съображения се налага изводът, че всъщност уговорената неустойка е част от
възнаграждението за предоставения кредит, но е обособена отделно със цел
заобикаляне ограничението на чл. 19 ал.4
от ЗПК,
установяващ лимит на годишния процент на разходите. Поради това съдът намира, че
уговорката за заплащане на неустойка е нищожна.
По изложените съображения се налага
изводът, че ищцата е заплатила сумата от 1097.30 лева неустойка при начална
липса на основание за това, поради което и на основание чл.55 от ЗЗД ответникът
следва да бъде осъден да върне същите.
На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
заплащане.
От ищеца е направено искане за
прихващане на осн.чл.104 вр.чл.103 от ЗЗД.
С влязло в сила решение от 04.02.2020 г., постановено по гр.дело №
793/2019 г. по описа на РС Асеновград, е
бил отхвърлен предявения иск от Н.Т.С. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, като Н.С. е
била осъдена да заплати на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД сумата 300 лв. разноски по
производството. Съгл.чл.103 от ЗЗД: когато две лица си дължат взаимно пари или
еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Вземането на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД по посоченото гр.дело за разноски е изискуемо и ликвидно, поради което
следва по искане на ищеца да се направи прихващане на сумата 300 лева, с
дължимата по настоящото производство от ответника на ищцата сума 1097.30 лв.,
като същия бъде осъден да и заплати остатъка от 797.30 лв.
На основание чл. 78, ал.6 ответникът
следва да заплати по сметка на Районен съд Асеновград държавна такса в размер
на 50 лева.
От
представения от ищцата договор за правна защита и съдействие е видно, че е
уговорено същата да бъде оказана безплатно на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. В
случаите, когато адвокатската защита се предоставя на лица от кръга на тези по
чл.38, ал.1,т.1 - т.3 ЗА и има основание за присъждане на деловодни разноски в
полза на безплатно представляваната страна, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, което се определя от съда съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАС
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл. 7,
ал. 2 от същата определя минималния размер за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията.
Или с нея се има предвид интереса по делото общо, а не цената на всеки отделен
иск. Тъй като общият размер на претендираните суми е 1097.30 лева, то
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 307 лева.
Ето защо и поради мотивите, изложени
по-горе, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД, ЕИК202255877, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Александър Стамболийски“ № 84-86, представлявано от Ф.Д.и С.А., да заплати на Н.Т.С., ЕГН ********** ***, сумата от 797.30 лева (седемстотин деветдесет и
седем лева и тридесет стотинки), представляваща неустойка, получени без
основание/при начална липса на основание, поради нищожност на клаузите за
неустойка по договор за потребителски кредит № 221657 от 18.04.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба 18.02.2020 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК202255877, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ №
84-86, представлявано от Ф.Д.и С.А., да заплати по сметка на Районен съд
Асеновград държавна такса в размер на 50
лева (петдесет лева).
ОСЪЖДА „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК202255877, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Стамболийски“ №
84-86, представлявано от Ф.Д.и С.А., да заплати на
Адвокатско дружество „Гърбев“, булстат ********* с адрес град Пловдив, ул.“Братя
Пулиеви“ № 1, представлявано от Стоимен Атанасов Гърбев, сумата от 307 лева (триста и седем лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие на
Н.Т.С., ЕГН ********** ***/2020 г. по описа на Асеновградския РС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: