Р Е Ш E Н И Е
№ 286
Гр. Перник, 05.01.2022 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
публично съдебно заседание проведено на тринадесети декември през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар
А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 494
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 204 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 121, ал. 1,
т. 3, във връзка с чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по искова
молба на Д.Г.Г. с ЕГН **********,*** срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ /АПИ/, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***“,
бул. „***“ № 3, с която е предявен иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл за заплащане на обезщетение в общ размер на 10 938 лева, представляваща
обезщетение за незаконно уволнение, ведно с лихвата за забава върху главницата
в размер на 106. 34 лева за периода от 16.09.2021 година /датата на влизане в
сила на Решение № 9450/16.09.2021 година, постановено по АД № 7 573/2020 година
по описа на Върховен административен съд/ до датата на депозиране на исковата
молба – 21.10.2021 година. Ищецът твърди, че със Заповед № ЧР-СП-800 от 27.06.2019
година на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 108 от същия
закон на председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
прекратено служебното му правоотношение, поради съкращаване на заеманата
длъжност. С Решение № 9 450 от 16.09.2021 година, постановено по
административно дело № 7 573 по описа за 2020 година на Върховния
административен съд заповедта е била отменена като незаконосъобразна, по която ищеца
е заемал длъжността „Главен инспектор“ в Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ. Заявява,
че към датата на признаване на уволнението за незаконно – 16.09.2021 година,
съгласно постановеното съдебно решение от Върховния административен съд и
съгласно заповедта, с която е възстановен на работа, основното месечно
възнаграждение за заеманата длъжност е 1 823 лева, поради което моли съда да
осъди ответника да му заплати сумата в общ размер на 10 938 лева,
представляваща обезщетение за времето през което не е заемал държавна служба, а
именно за периода от 27.06.2019 година до 16.09.2021 година, но не за повече от
6 /шест/ месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на иска – 21.10.2021 година до окончателното й заплащане.
По делото е постъпило писмено становище от
процесуалния представител на ответника, с което оспорва предявения иск по
основание и размер. Прави възражение за прихващане на сумата от 3 012 лева,
представляваща платено обезщетение по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ за периода
от м.07.2019 година до м.10.2019 година включително от общия размер на
претенцията по предявения иск и изразява становище, че сумата, която следва да
бъде изплатена за претендирания период възлиза на 6 024 лева.
В проведеното съдебно заседание на 13.12.2021 година
процесуалният представител на жалбоподателя адвокат В.А. от АК София счита,
предявения иск за основателен и доказан. Моли съда да отхвърли направеното искане
за прехващане с платеното обезщетение по реда на чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за четири
месеца. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен
списък.
В проведеното
съдебно заседание на 13.12.2021 година процесуалния представител на ответника юрисконсулт
М.М. счита така предявения иск за неоснователен и недоказан, в размера в който
е предявен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заповед № ЧР-СП-800 от 27.06.2019 година на председателят на Управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение, поради съкращаване на заеманата длъжност
с Д.Г.Г. /настоящ ищец/.
С Решение
№ 164 от 13.04.2020 година, постановено по административно дело № 601/2019
година по описа на Административен съд – Перник е отменена като
незаконосъобразна Заповед № ЧР-СП-800 от 27.06.2019 година, с която на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, във връзка с чл. 108 от същия закон на
председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ е
прекратил служебното правоотношение на настоящия ищец, поради съкращаване на
заеманата длъжност.
С Решение
№ 9 450 от 16.09.2021 година, постановено по административно дело № 7 573 по
описа за 2020 година на Върховния административен съд е оставено в сила
решението на Административен съд – Перник.
От
представените копия на служебна книжка № 114а от 07.03.2013 година, серия А -2012
и трудово книжка № 4, серия В, № 886397 е видно, че в периода от 27.06.2019 година до 16.09.2021 година Д.Г.Г. /настоящ ищец/
не е работил по друго служебно или трудово правоотношение. В подкрепа на
установения факт е Справка – данни за осигуряването по ЕГН, издадена от
териториална дирекция София при НАП, приложена на л. 68-69 от делото.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието и неоспорено от страните даденото заключение на вещото лице В.Ж.П. по извършената съдебно – счетоводна експертиза, от което се установява, че размера на основната заплата е 1 506.00 лева към момента на признаване на уволнението за незаконно, съответно дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, определено на база основна месечна заплата към дата 16.09.2021 година /датата на отмяна на незаконното уволнение по решението на ВАС/ е в размер на 9 036, 00 лева за срок от шест месеца. Вещото лице е установило, че на настоящия ищец е изплатено обезщетение в общ размер на 3 012.00 лева на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл през месец юли и месец октомври 2019 година, която сума е получена от ищеца, видно от приложените по делото фишове за заплати /л. 58-61 от делото/. Вещото лице е установило, че мораторната лихва върху размера на обезщетението /9 036.00 лева/ за периода от 16.09.2021 година до 21.10.12021 година е 87.85 лева, съответно след приспадане на сумата от 3 012.00 лева от дължимото обезщетение размера на лихвата за посочения период е 58.56 лева. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира, като компетентно, безпристрастно и обективно дадено.
Между
страните няма спор, че ответникът е платил дължимото обезщетение на основание
чл. 106, ал. 2 от ЗДСЛ в общ размер на 3 012.00 лева за месеците юли и октомври
2019 година, което е получено от ищеца.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав на Административен
съд – Перник направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл когато заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда,
държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата,
определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването
му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но
не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по –
ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по – нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
За да бъде
уважен искът с правно основание с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл
следва да са кумулативно налице следните материално – правни елементи от
правопораждащия фактически състав, а именно: отмяна на прекратяването на
служебното правоотношение; оставане на служителя незает по служебно или трудово
правоотношение; вреда, която се изразява в пропуснатото месечно възнаграждение
за времето, през което лицето не е било на служба или е получавало по – ниско
възнаграждение; наличие на причинна връзка между вредата и прекратяването на служебното
правоотношение. Вредата, подлежаща на обезщетяване от ответника, се определя по
реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, като в случая е определяща е получаваната основна
месечна заплата към момента на признаване на уволнението за незаконно, която е
в размер на 1 506 лева. Така посочения размер е установен от вещото лице по
приетото и неоспорена от страните заключение.
С отмяната
на заповедта за уволнение възниква правото на ищеца да получи обезщетение за
понесените от него вреди. Съгласно чл. 39 от Закона за държавния служител
държавният служител има право на обезщетение в предвидените от закона случаи.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния
служител в относимата към разглеждания казус, която предвижда
обезщетение при отмяна на заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение в размер на основната заплата за цялото време, през което
служителят не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил
назначен на друга държавна служба с по – ниска заплата или е получавал
възнаграждение за друга работа в по – нисък размер, той има право на разликата
в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението. Определянето
на обезщетението е въз основа на основаната заплата на служителя към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме
службата.
Посочените по – горе
кумулативни предпоставки за възникване правото на обезщетение по реда на чл.
104, ал. 1 от ЗДСл са налице. От приетите по
делото доказателства не се установява да е извършено плащане на това
обезщетение от ответната страна. От приетото и неоспорено от страните заключението на вещото лице
пред настоящата съдебна инстанция се установява, че дължимото обезщетение по
чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в общ размер на 9 036.00 лева.
В настоящото съдебно производство своевременно
е направено възражение за прихващане на дължимото обезщетение с изплатената
сума в общ размер на 3 012.00 лева на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Както
се установи между страните няма спор, че обезщетението по реда на чл. 106, ал.
2 от ЗДСЛ е изплатено на настоящия ищец. Ето защо дължимото обезщетение по чл. 104, ал.
1 от ЗДСл в общ размер на 9 036,
00 лева, следва да се намали като се прихване изплатеното обезщетение в размер
на 3 012.00 лева по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно чл. 106, ал.2 от ЗДСл,
в случаите на прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл /по каквато
причина е прекратено и правоотношението с ищеца/, държавният служител има право
на обезщетение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от
два месеца. Това обезщетение има за цел да възмезди служителя за вредите,
последвали прекратяването на служебното правоотношение, т.е. произтича от
същото фактическо основание, както и обезщетението по чл. 104, ал.1 от ЗДСл
– прекратяване на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа.
Законът е регламентирал различен срок и размер на обезщетението, в зависимост
от законосъобразността на административния акт за прекратяване на служебното
правоотношение. Когато служебното правоотношение е прекратено законосъобразно,
обезщетението, което законодателят е предвидил е в размер на две месечни
заплати /чл. 106, ал.2 от ЗДСл/,
а когато е прекратено незаконосъобразно и актът, с който е прекратено
служебното правоотношение е отменен от съда като незаконосъобразен, дължимото
обезщетение е в размер на не повече от 6 месечни заплати /чл. 104, ал.1 от ЗДСл/.
При обезщетения на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл и
на чл. 106, ал. 2 ЗДСл са
налице две ликвидни и изискуеми парични вземания, като с възражението за
прихващане двете насрещни вземания се погасяват до размера на по – малкото от
тях. Без правно значение за прихващането е фактът, че двете парични вземания се
дължат на различни основания, тъй като законът не изисква те да произхождат от
едно и също основание. Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на
по – малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, а
именно когато с влязло в сила решение е отменена заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение на държавния служител и от който момент вземанията са
станали изискуеми. Недопустимо е за един и същи период от време /2 месеца/
служителят да получи обезщетение в двоен размер, тъй като това би довело до
неоснователното му обогатяване. В посочения смисъл е съдебната практика на Върховния
административен съд, обективирана в Решение № 3 412 от 16.03.2021 година,
постановено по административно дело № 13 358/2020 година, V отделение.
С оглед изложеното, настоящия съден състав приема, че на ищеца се
дължи обезщетение по чл. 104, ал.1 от ЗДСл,
тъй като са налице материалноправните предпоставки за изплащането му.
Обезщетението се дължи за срок от 6 месеца, общо в размер на 9 036, 00 лева,
при основна заплата от 1 506 лева, като след извършване на прихващане с
изплатеното от ответника на ищеца обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в размер на 3 012.00 лева, дължимото
обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл възлиза
в общ размер на 6 024.00 лева, в който размер искът следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 10
938 лева да се отхвърли, като неоснователен.
В
случая е частично основателна претенцията на ищеца за осъждане на ответника да
заплати и лихва за забава. Дължимата лихва съобразно заключението на вещото
лице е в размер на 58.56 лева за периода от 16.09.2021 година до 21.10.2021
година върху дължимото обезщетение в размер на 6 024.00 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 106.34 лева, следва да се отхвърли
като неоснователен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото
направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за
присъждане на направените съдебни разноски следва да се уважи, съразмерно с
уважената част от иска, като ответникът му заплати сумата в размер на 675 лева
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
С оглед изхода на делото направеното искане от
страна на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се уважи, като ищецът му заплати сумата в общ размер
на 200 лева, от които 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева платен
депозит за вещо лице.
Мотивиран от
гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Перник
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***“, бул. „***“ № 3 на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********,*** сумата в общ размер на 6 024 лева, представляваща обезщетение за период не повече от 6 месеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 6 024 лева до пълния претендиран размер от 10 938 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, със седалище и адрес на управление гр. София, район „***“, бул. „***“ № 3 да заплати на Д.Г.Г. с ЕГН **********, от гр. Перник, ул. „***“, бл. *** сумата в размер на 58.56 лева, представляваща лихва за забава за периода от 16.09.2021 година до 21.10.2021 година върху дължимото обезщетение в размер на 6 024.00 лева, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 58.56 лева до пълния претендиран размер от 106.34 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, със седалище и
адрес на управление гр. София, Район ***, бул. „***“ № 3 на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати
на Д.Г.Г. *** сумата в размер на 675 лева, представляваща направени разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ***
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/, със седалище и адрес на управление гр. София, Район ***, бул. „***“ № 3
сумата в размер на 200 лева, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия:/п /