Р Е Ш Е Н И Е
№......... 19.01.2020г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД Втори граждански състав
На 1
октомври
В публично заседание в следния състав:
Председател: АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гр.дело № 5930 по описа за
2018 година.
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по претенция за установяване
на задължение на ответника Х.В.Х. от страна на „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД – София за сумата от 838,34лева неизплатена главница по договор за
паричен заем № *********/11.04.2016г., ведно със законната лихва за забава от
датата на заявлението в съда до окончателното заплащане на сумата, както и
165,36 лева договорна лихва за периода от 22.06.2016г. до 07.06.2017г.,
37,85лева такса за оценка на досие, 719,14лева такса за услуга „Кредит у дома”,
103,88лева обезщетение за забава от 19.05.2017г. до датата на завеждане на
заявлението в съда, като са се снабдили със заповед по ч.гр.д.№ 3392/2018г. на
СтзРСъд.
Ответникът Х.В.Х. оспорва изцяло предявения иск в
писмения си отговор, като оспорва извършената цесия и моли за прогласяване на
нищожност на клаузи от договора като неравноправни. Моли да бъдат отхвърлени
исковете като неоснователни, ведно със законните последици.
Делото е образувано по искова
молба от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД в която твърдят, че на
19.05.2017г. бил сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
между „Провидент Файненшъл България” ООД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, с ЕИК **********, по силата на което вземането на „Провидент
Файненшъл България” ООД срещу Х.В.Х.,
произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/11.04.2016г. е
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. Договора за потребителски кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. „Провидент Файненшъл България" ООД упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 19.05.2017 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника
от „Провидент Файненшъл България" ООД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е изпратено Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-ПВД/ *********
от 06.06.2017 г. за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български
пощи до адреса на длъжника, посочен в договора за пазичен заем. Писмото се
върна в цялост с отбелязване върху обратната разписка „Пратката не е потърсена
от получателя". На 30.10.2018г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо
до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение чрез куриер. Видно от обратна разписка към товарителница
№68064490 пие мото е получено лично от длъжника на 02.11.2018 г. Към настоящата
искова молба представяли и молят да бъде прието копие от уведомлението за
извършената цесия от страна на „Провидент Файненшъл България" ООД чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх .№УПЦ-С-ПВД/********* от
30.10.2018г., което да бъде връчено на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея, в случай, че
последният оспорел действията във връзка с уведомяването му за станалата
продажба на вземания. Позовавали се на постановените от ВКС на основание чл.
290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т.д.№1711/2013г. и на І т.о. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т.д.№ 12/09г. на ІІ т.о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщение за цесията,
съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл 99 ал 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право От друга страна уведомлението по
реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата
на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по
делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не
е погасено. В тази
насока
Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2911гIV г.о. и Решение М 173/15.04.2004г. на
ВКС по гр.дело 788/201Зг., ТК. На 11.04.2016 г. Х.В.Х. в
качеството на Кредитополучетел е сключил договор за потребителски паричен
кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България" ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби Кредитополучателят е удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файневшъл
България" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита,
с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за
кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е
потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля. При условията на
Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на
Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1000лева,
като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за
кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява с договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 197,25 лв. Общата стойност на
усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 1197,25 лв.,
които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 19,95 лв. Първата погасителна вноска е платима на 18.04.2016 г., а
последната погасителна вноска е с падеж: 7.06.2017г. С подписването на договора
за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за
оценка на кредитно досие, която е в размер на 50лв. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така,
таксата за оценка на досие е разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер
на 0,83 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. По
избор на Кредитополучателят, Кредитодателят се е задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит У
дома". За предоставяната услуга, Кредитополучателят се е задължил да
заплати на Кредитодателя такса, която е в размер на 852 97лева. Подписвайки
договора, Кредитополучателят е удостоверил, че разбира и се съгласява, че
услугата „Кредит у дома” е допълнителна и се предоставя единствено и само по
негово желание срещу определена в договора за кредит такса. Също така, с
подписа си Кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома” и предоставянето на кредита в брой по
местоживеенето на Кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите
на Кредитодателя направени за събиране
на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за услуга „Кредит у дома” е платима при подписване
на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в
седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Така,
таксата за услуга „Кредит у дома” е разделена на 60броя равни вноски, всяка в
размер на 14,22лева, които са платими на падежните дати на погасителните
вноски. Така, общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на
Кредитодателя при сключване на договора за кредит бил в размер на 2100,22лева,
която включвала: главница в размер на 1000лева, договорна лихва в размер на
197,25лева, такса за оценка на досие в размер на 50лева и такса за услуга
„Кредит у дома” в размер на 852,97лева. Съгласно клаузите на договора за кредит
общата дължима сума била платима на 60броя равни седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 35,01лева, като в размера на вноската са включени: вноска по
кредита в размер на 19,95лева, вноска по такса за оценка на досие в размер на
0,83лева и вноска по такса за услуга „Кредит у дома” в размер на 14,22лева.
Подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва
отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в
сроковете указани в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими
чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по
местоживенето на Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 7.06.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/,
предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не са обявявани за
предсрочно изискуеми. На Кредитополучателят, от страна на „Агенция за събиране
на вземания", в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
19.05.2017 г. /датата на договора за цесия/ до датата на входиране на
задължението в съда, общият размер на което е 103,88 лв. Кредитополучателят не
е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена
до момента, е в размер на 230,07 лв.7 с която са погасени, както
следва: такса за услуга „Кредит у дома": 24,37 лв., такса за оценка на
досие: 12,15 лв., договорна лихва: 31,89 лв., главница: 161,66 лв. Предвид
изложеното за „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ********* възниква
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление за издаване на
заповед за изпълнение срещу Х.В.Х., като Кредитополучател по договор за
потребителски кредит № *********, сключен на 11.04.2016г., да заплати: главница
в размер на 838,34 лв., договорна лихва в размер на 165,36 лв., такса за оценка
на доене в размер на 37,85 лв., такса за услуга „Кредит у дома" в размер
на 719,14 лв. и обезщетение за забава в размер на 103,88 лв. шн сума в общ
размер на: 1864,57 лева. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч. гр.
д. № 3392/2018 год., 12 състав, по описа Районен съд - Стара Загора, е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, като длъжникът не се е явил в съда да си получи книжата по делото,
което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаване на настоящата
искова молба. Молят да бъде постановено решение с което да бъде признато за
установено по отношение на длъжника Х.В.Х., ЕГН **********,***, че същият дължи
на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите, както следва:838,34лв./осемстотин
тридесет и осем лева и 34стотинки/, представляващи главница по договор за
потребителски кредит № *********/ 11.04.2016г.; 165,36лв./сто шестдесет и пет
лева и 36 стотинки/ договорна лихва за периода от 22.06.2016г. до 07.06.2017г.;
37,85лв./тридесет и седем лева и 85стотинки/, представляваща такса за оценка на
досие за периода от 22.06.2016г. до 07.06.2017г.; 719,14лв./седемстотин и
деветнадесет лева и 14стотинки/, представляваща такса за услуга „Кредит у дома”
за периода от 22.06.2016г. до 07.06.2017г.; 103,88 лв. /сто и три лева и 88
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 19.05.2017г.
/датата на договора за цесия/ до датата на подаване на заявлението в съда,
както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Моля, да ни бъдат
присъдени разноските, направени в хода на заповедното производство на основание
чл.78, ал.8 ГПК. Моля, да ни бъдат присъдени разноските направени, в хода на
настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350(триста и петдесет) лева на основание чл.78, ал.8 ГПК
На основание
чл.131 от ГПК назначеният особен представител адв.С.П. Тодородва на ответника Х.В.Х. представя писмен отговор,
в който заявява, че не оспорва, че между „Провидент Файненшъл България” и
ответника Х. бил сключен договор от 11.04.2016г. за потребителски паричен №
*********. Не оспорвам, че ответникът е направил плащания по този договор в общ
размер на 203,07лева. Оспорвала обаче всички останали твърдения изложени в
исковата молба. Считала, че предявените искове били неоснователни, поради
следните съображения: От изложените в искова молба твърдения, се обосновал
извода, че ищецът черпел претенциите си на основание Договор за цесия от
19.05.2017г. Според нормата на чл.99, ал.1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане само ако законът, договорът или естеството на същото позволяват
това. А в случая чл.26, ал.1 ЗПК не е позволява на цедента Провидент Файненшъл
България да цедира на ищеца - Агенция за събиране на вземания. Сключения
договор за кредит представлява потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, а според чл. 26, ал. 1 ЗПК, кредиторът може да прехвърли вземането си по
него на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава
възможност, а случаят не е такъв. В чл. 22 от договора за заем било предвидено,
че заемодателят има право (и без съгласието на заемателя - б.р.), по всяко
време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице. Тази
клауза е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 15 ЗЗП, защото дава възможност
на заемодателя да прехвърли по всяко време, без да иска съгласието на
ответника, правата си по договора на всяко трето лице, което избере, а това
несъмнено може да доведе до намаляване на гаранциите на ответника, защото за
длъжника не е без значение дали негов кредитор е избраната от него
кредитна/финансова институция или друг правен субект, а в същото време в
договора не е предвидена реципрочна (равноправна) възможност/клауза/право на
ответника, всяко трето лице, по избор на ответника, да го замести в дълга му
към В. по същия договор по смисъла на чл. 102 ЗЗД, което несъмнено е значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по него, и обуславя
поради това извод за неравноправност на клаузата по чл.6, т.1 от него (чл.143,
т.15 ЗЗП). Не само защото, с оглед посочената му недействителност по чл. 22 ЗПК, недействителна/нищожна се явява и клаузата на чл.22 от същия договор,
даваща право на заемодателя, по всяко време да прехвърли правата си по него на
трето лице (чл. 22 ЗПК). Но и защото, дори и този договор да не бе недействителен,
според чл. 24 ЗПК, към него се прилагат и нормите на чл.143-148 ЗЗП, а според
чл.143, т.15 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и
уговорката, която дава възможност на търговеца или доставчика, без съгласието
на потребителя, да прехвърли правата и задълженията си по договора, когато това
може да доведе до намаляване на гаранциите на потребителя, какъвто е и случая.
Наред с казаното, при сключването на договора, страните
не са уговорили погасителен план с посочване не само размера на всяка вноска, но и разпределението в нея на различните неплатени суми /главница,
договорна лихва, такси/. Това е заложено като изискване в разпоредбата на
чл.11, т. 11 ЗПК, а несъблюдаването му е скрепено със санкция -
недействителност на договорната връзка /чл.22, ал.1 ЗПК/. По отношение вземането за такси за услуга
„Кредит у дома" и за оценка на досие,
моля да имате предвид следното; Съгл. уредбата а договора страните са предвидили домашно посещение за
събиране вземанията на кредитора. Тази договорна уредба, макар и формално да
съответства на буквата на чл. 10а , ал. 1 от ЗПК, по същество противоречи на
закона. На първо място от размера на таксата за услуга за домашно посещение -
852,97 лева само 30 % процента покрива разходите на кредитора по събирането на
дълга. Останалата част по същество е печалба на кредитора. Тази договорна
регламентация събсем очевидно заобикаля императивното правило на чл.19, ал.4 от ЗПК, гарантиращо максимално допустимия процент на разходите на годишна база
(ГПР) по потребителските кредити да е в размер не по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. Видно от договора коментирана такса не е включена в ГПР-то
и ако се добави към тази величина безспорно ще надхвърли лимита по чл.19, ал.4
от ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. На следващо място от житейска гледна точка малко вероятно е физическо
лице, поело задължение за връщане на 1000лева информирано да се е съгласило със
задължение за такса в размер близък до главницата. Социалното и икономическо
положение на потребител, получаващ в заем 1000лева поначало не би оправдало
ангажиране на услуга по „домашното" погасяване на дълга, чиято стойност би
му струвало 852,97лева .В съответствие с изложеното, моля да приемете, че
таксата за услуга „Кредит у дома" е нищожна и поради противоречие с
добрите нрави, на осн.чл.26, ал.1 ЗЗД. На ищеца следва
да се отрече и вземането за такса за оценка на досие. Договарянето на тази
такса е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, поради
което и на осн.чл. 21, ал.1 от същия закон е нищожна. Оценката на досие е
действие по проверка платежоспособността на кредитора и предхожда сключване на
договора.
ТазR
дейност на заемодателя по необходимост е свързана с усвояването на дълга. Отделно това, твърдим, че не дължим нито такса „кредит у
дома" и нито лихва за забава, с тъй като кредитора не си е изпълнил
задължението, а именно да посещава в длъжника в дома му и да събира вноските. По
отношение вземането за мораторна
лихва с оглед императивната уредба на
чл. 33, ал.2 от ЗПК това вземане не може да надвишава размера на законната
лихва. По отношение периода, за които е начислено вземането, считаме, че от
представените доказателства не се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
договора за цесия не се установява за цесионера да възниква право да продължи
да начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава. Изрично в чл.
2 договора за цесия е посочено, че вземането се прехвърля с всички начислени
лихви, което е в съответствие с общото правило на чл.99, ал.2 от ЗЗД, че
вземането се прехвърля с изтеклите до този момент лихви. Още повече с договора
за цесия не настъпва промяна касателно страните по заемното правоотношение.
Цедентътне придобива качеството страна по договора, а само правото на вземане в
обема му към датата на прехвърлянето. И след като новият кредитор не става
страна по материалното правоотношение, то за същия липсва основание, на което
да начислява лихви за периода след датата на договора за цесия. Самата лихва
безспорно няма характер на обезпечение/ и други принадлежности/ по смисъла на
чл. 99, ал.2 ЗЗД, поради което не може да се обсъди друго основание за
начисляването й. По отношение на вземането на договорна лихва - считам, че
същата попада под действието на Закона за защита на потребителите, тъй като
съгласно чл.24 от ЗКП„За договора за потребителски кредити, се прилагат и
чл.143-148 от Закона за защита на потребителите". Уговореното обезпечение
противоречи на разпоредбата на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, която има ясно съдържание
и постановява, че нищожна е клауза в потребителски договор, която задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение. Относно неизпълнение на парични задължения законодателят в
изрична законова норма на чл.86 от ЗЗД е предвидил неблагоприятните последици.
Законовият текст предвижда обезщетението за забавено плащане да бъде 10% над
основния лихвен процент на годишна база. В настоящия случай, претенция за
заплащане на договорна лихва представлява необосновано високо обезщетение и
нищожна клауза на основание чл.143, т.5 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП. 6.
Отделно от гореизложеното твърдим, че посочените клаузи за установяващи
задължения за плащане на „такса кредит у дома", „такса оценка за
досие", размертъ на обезщетенията при неплащане, инкорпорирани в процесния
договор, и на основание на които, ищцовото дружество облуславя претенцията си, са неравноправна. Това
е така, защото безспорно ответникът има качеството на потребител по смисъла на
Закона за защита на потребителите. По своята същност тези клаузи представляват
уговорка във вреда на ответника, защото не отговаря на изискването за
добросъвестността и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца - Това обуславя
нищожността на тези клаузи. Ето защо прави възражение за нищожност на тези
клаузи, като противоречи на императивните
правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални
норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и
търговските правоотношения. Противоречието
със закона и/или с добрите нрави прави тези уговорки нищожни по силата на
чл.26, ал.1, пр.1 и пр.З ЗЗД и препятства
възникването на вземането. Моли да бъде постановено решение, с което изцяло да
отхвърлите предявените искове, ведно с всички законни последици.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител, като с писмена молба от пълномощника си юриск.Р. поддържа
предявените искове и моли същите да бъдат уважени изцяло. Претендира разноски.
В съдебно заседание назначеният за особен
представител на ответника адв.Т. оспорва предявените искове, като моли да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност,
съдът намира за установено следното:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3392/2018 г. по описа на РС Стара Загора е
налице издадена заповед за изпълнение № 1871 от 05.07.2018 г. по чл. 410 от ГПК, с която Х.В.Х. е осъден да заплати на ищеца по настоящото дело сумата от сумата 838,34лв. – главница по договор за
паричен заем № ********* от 11.04.2016г., ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението в районен съд – 03.07.2018г. до окончателното изплащане
на задължението; сумата 165,36лв. -
договорна лихва за периода от 22.06.2016 г. до 07.06.2017г.; сумата 37,85 лв. - Такса за оценка на досие от
22.06.2016г до 07.06.2017г.; сумата 719,14 лв. – такас за аслуга „Кредит у
дома” от 22.06.2016г. до 07.06.2017г., сумата 103,88 лв., обезщетение за забава
за периода от 19.05.2017г., до 03.07.2018г. както и 112.29
лева разноски по делото.
Видно от договор за потребителски кредит № ********* от 11.04.2016г.,
сключен между „Провидент Файненшъл
България” ООД гр.София, като Кредитор и Х.В.Х. като
Кредитополучател е сключен договор за паричен заем.
Съгласно сключения договор, Кредиторът се е задължил да предостави на
Кредитополучателя в заем, сума в размер на
1000 лв., представляваща главница, който кредитополучателя е следвало да
върне на 60 броя равни седмични вноски от по 19.95лв. на посочените в договора
дати за плащане – от 18.04.2016г. до 07.06.2017г.
По делото е представено подписано на 19.05.2017г., Приложение 1 към Договор
за прехвърляне на вземания, сключен на 19.05.2017г. между „Провидент Файненншъл
България ООД и ищцовото дружество, по
силата на което вземането на „Провидент Файненшъл България”ООД, произтичащо от
договор за потребителски кредит № *********/11.04.2016г. е прехвърлено в
собственост на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно с всички привилегии
и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното:
По
отношение на претендираната главница в размер на 838,34лв., съдът намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента
е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането. Целта на това
съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото
вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор
(цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
(цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД. Ето
защо, правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до
длъжника, извършено от цедента (стария кредитор), но не и съобщението,
извършено от цесионера (новия кредитор). Съобщаването може да бъде извършено
както писмено, така и устно, като за съобщаването може да бъде изрично
упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице вкл. цесионера.
В настоящия случай, по делото е
налице упълномощаване от „Провидент Файненшъл България”ООД на „Агенция за
събиране на вземания”ЕАД да уведомява от тяхно име всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани, съгласно Договор за продажба и
прехвърляне на вземания, сключен на 19.05.2017г. и индивидуализирани във всяко
подписано между страните приложение № 1, което е станало неразделна част от Договора
за цесия. Ето защо, съдът намира, че цесионерът е бил упълномощен да уведоми от
името на предходния кредитор всички длъжници по прехвърлените вземания. В този
смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента,
е правно валидно, действително и поражда правните си последици. Видно от
уведомително писмо до ответника Х.В.Х./получено с известие за доставяне лично от
него на 02.11.2018г., представено и прието като доказателство по деото/, същият
е узнал за извършеното прехвърляне на вземането, поради което съдът приема, че
изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.
99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В
настоящия случай, е налице надлежно уведомяване за извършената цесия. Поради
това съдът намира, че „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЛЪЖЕНИЯ” ЕАД се
явява кредитор на Х.В.Х.. Видно от заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно
и добросъвестно изготвено, ответникът не е изплатил задължението си за: главница
в размер на 838,34лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда-03.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва за периода 26.11.2017 г. до 23.08.2018 г. в размер на 165,36лв.,
както за сумата 103.88лв. обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. до 03.07.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1871 от 05.07.2018г.
по ч.гр.д. № 3392/2018г. по описа на РС Стара Загора.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че предявеният установителен иск в тази част е основателен и доказан в
размера, в който е предявен и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът намира, че искането за
издаване на заповед за изпълнение в частта за такси за оценка на досие и за
услуга Кредит у дома е неоснователно.
Съдът счита, че предявеният
установителен иск относно претендираната такса от 37,85лв. и за сумата от 719,14лв.
такса Кредит у дома следва да бъде отхвърлен поради нищожност на посочените
клаузи в договора за кредит.
Според разпоредбата на чл.9 ЗЗД
страните могат свободно да определят съдържанието на договора. Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора обаче е ограничена от същата тази разпоредба -
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави.
По отношение на
претендираните суми за такси за „оценка на досие” и за услуга „Кредит у дома”,
съдът намира, че посочената договорна клауза, от която произтича
вземането за такса за разходи в размер на 37,85лв. и 719,14лева противоречи на
чл. 33, ал. 1 ЗПК. Според цитираната разпоредба, при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата /чл. 33, ал. 1 ЗПК/. Ето защо, валидността на уговорката, от която
произтича вземането за такси за допълнителни разходи, води до извод за нейната
нищожност. Освен това, конкретната уговорка противоречи и на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, която също е с императивен характер. Кредиторът може да събира само такси
и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит
/чл. 10а, ал. 1 ЗПК/. От твърденията в исковата молба не може да се направи
несъмнен извод за такъв характер на начислената такса, доколкото не се
изброяват извършените дейности или допълнителни услуги в полза на
кредитополучателя.
Предвид
изложеното, съдът приема, че договорените такси за оценка на досие и за услуга
”Кредит у дома” по договора за заем са в противоречие със закона, добрите нрави
и заобикалят закона. Тя не е породила права за заемодателя. Клаузата за такси
за разходи от своя страна се намира в противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Поради това съдът счита, че предявеният установителен иск в тази част
следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
На осн.чл.
78, ал.1 ГПК ответникът следва да понесе направените от ищеца разноски по
делото в размер на 497.35лв., юриск. възнаграждение, депозит в.л. и ДТ,
съобразно уважената част от иска и разноските направени в заповедното
производство в размер на 66,70лв., съобразно уважената част от иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х.В.Х.
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен адрес чрез назначения
му особен представител адв.С.Т. *** че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, главница в
размер на 838,34лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението в съда - 03.07.2018г., до окончателното изплащане на задължението,
договорна лихва за периода 22.06.2016г. до 07.06.2017г. в размер на 165,36лева,
както за сумата 103,88лв. обезщетение за забава за периода 19.05.2017г. до 03.07.2018г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1871 от 05.07.2018г.
по ч.гр.д. № 3392/2018 г. по описа на РС Стара Загора.
ОСЪЖДА Х.В.Х. ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен
адрес чрез назначения му особен представител адв.С.Т. *** да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, направените в настоящото производство разноски в размер на 497,35лв.,
и разноските направени в заповедното производство в размер на 66,70лв.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 против Х.В.Х.
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, съдебен адрес чрез назначения
му особен представител адв.С.Т. *** за такса за услуги „Кредит у дома” в размер
на 719.14лв. и за такса за оценка на досие в размер на 37,85лв., като
неоснователен и недоказан.
Сумата следва да постъпи по
банкова сметка ***-ОББ АД
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че
е изготвено пред Окръжен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: