№ 29508
гр. София, 23.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И. ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110116423 по описа за 2022 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК от адвокат Н. И. от САК в
качеството му на процесуален представител на ответника Е. И. С. за
изменение на решението в частта относно присъдените на адвоката разноски.
Молителят твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски за адвокатско
възнаграждение, приемайки че оценяемите искове следва да се кумулират, и
въз основа на общия материален интерес да се присъди едно възнаграждение.
Излагат се съображения, че независимо, че исковете са оценяеми,
правопораждащите правни норми са различни , и правоотношението, за
което е предявена всяка една претенция, е самостоятелно, поради което
счита, че се дължи адвокатско възнаграждение по всеки един отделен иск.
Ответникът по молбата не е взел становище.
Молбата е неоснователна, поради следните съображения:
По повдигнатия от ищеца въпрос не е налице задължителна съдебна
практика, а настоящият докладчик споделя според него по-широко
застъпената и последователна съдебна практика, според която в хипотеза на
обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от
цената на отделните искове. /определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. №
2443/16 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. №
868/17 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. №
2096/17 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., определение № 533 от 30.10.2017 Г. по ч. т. д.
№ 1649/2017 Г., Т. К., І Т. О. на ВКС, определение № 399 от 22.10.2020 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1424/2020 г., IV г. о., ГК и много други/.
1
Когато съдът намалява адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78,
ал.5 от ГПК поради прекомерност по дела с определен интерес, той се
ръководи от фактическата и правна сложност на делото и размера на
минималното адвокатско възнаграждение, определено не по реда на общата
разпоредба по чл. 2, ал. 5 от НМРАВ /нормата се намира в Раздел I от
НМРАВ – „Общи разпореждаби“/, а съгласно специалната норма на чл. 7, ал.
2 от същата Наредба, защото предявените по делото обективно съединени
искове са оценяеми.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че когато са предявени за
общо разглеждане от ищеца срещу определен ответник обективно
кумулативно съединени оценяеми искове, интересът, върху който следва да се
определи минималният размер на адвокатското възнаграждение при
прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК, е сборът от цената на всички искове. По
изложените съображения, съдът намира, че молбата за изменение /
допълване/ на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да
се остави без уважение . Съображения в горния смисъл съдът е изложил и в
постановеното по делото решение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБА с вх. № 174013/19.06.23г. с
правно основание чл. 248 ГПК, депозирана от адв. Н. И. И. от САК в
качеството на процесуален представител на ответницата Е. И. С. , за
изменение на Решение № 9618 от 06.06.2023 г., постановено по гр. дело №
16423/2022 г. по описа на СРС, 69 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщението - арг. чл. 248, ал. 3
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2