РЕШЕНИЕ
№ 158
гр. ***, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Виолета Гр. Николова
при участието на секретаря Габриела Ст. Василева
като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело №
20214430104812 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на „**** с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ****, чрез юрисконсулт ****, против ИЛ.
КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: ****. Посочва се в исковата молба, че
между страните на 16.01.2020г. бил сключен Договор за потребителски
кредит № ****, по силата на който ищецът предоставил кредит в размер на
3000 лв. на ответника за срок от 24 месеца. Сумата следвало да бъде върната
на месечни вноски в размер от 181,34 лв., с падеж 1 –во число на месеца, при
уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %,
годишен лихвен процент ( 41%) , лихвен процент на ден 0,11% или общо
задължението на ответника по кредита възлизало на сумата от 4351,13 лв.
Твърди се, че между страните бил сключен договор и за допълнителни услуги
– „Фаст“ и „Флекси“ , като възнаграждението за тях било в размер на 900 лв.
респ. 2700 лв. , а размерът на вноската по закупените допълнителни услуги
възлизало на сумата от 150 лв. закупените от длъжника допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ съдържат следните възможности: приоритетно
1
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, отлагане на
определен брой погасителни вноски (т. 15.2.1 от Общите условия),
намаляване на определен брой погасителни вноски (т. 15.2.2 от Общите
условия), смяна на падежната дата на вноските (т. 15.2.3 от Общите условия).
Посочва се в исковата молба, че длъжникът е направил само 2 погасителни
вноски по погасителния план, поради което е обявена предсрочна
изискуемост на кредита, за което ответника е бил уведомен. За изискуемите
вземания било подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано ч.гр.д.№
3330/2021г. по описа на РС *** и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.140 ГПК, срещу която било подадено възражение. Твърди
се, че ответницата погасила сума в размер на 725,36 лв., а именно сумата от
707,91 лв. главница и сумата от 7,45 лв. лихви, сумата от 10 лв. – такси по
тарифа за извънсъдебното събиране на вземането. Иска се от съда да признае
за установено, че в полза на „**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, чрез юрисконсулт ****, против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН
**********, адрес: **** съществуват вземания за следните суми: сумата от
2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.- възнаградителна лихва за периода
01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-възнаграждение за
допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за
периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.- неизплатено
задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1954/31.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. д. № 3330/2021г. по описа на РС ***. Претендират се и направените
деловодни разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея
са връчени на ответника.
В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.
№19881/26.10.2021г., чрез адв. В.В. – АК****. Процесуалният представител
на ответника взема становище за допустимост, но неоснователност на
исковете, като прави възражение за недействителност на договора поради
противоречие с чл.19, ал.1 от ЗПК, неравноправност на клаузите за
2
допълнителните услуги, противоречие с чл.143, ал.1 от ЗЗП, чл. 26, ал.1 от
ЗЗД, чл.10а, ал.4 ЗПК, както и противоречие с добрите нрави. Иска се от съда
да отхвърли изцяло предявените искове, както и да осъди ищеца да заплати
на адв. В. възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. Взема
становище в молба с вх.№ 2404/22г., като моли съда да уважи изцяло
исковете като основателни и доказани.
Ответникът, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. ***. –
АК****. Страната и процесуалният й представител вземат становище за
неоснователност на исковете, правят възражение за недействителност на
договора, молят съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани,
както и да осъди ищеца да заплати направените от ответника разноски по
списък по чл.80 ГПК.
Съдът като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното:
От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени
доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в
процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр.***, като същия е родово, местно и функционално
подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по
гражданските производства.
По същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№3330/2021г.
описа на РС-***, че на 28.05.2021г. „**** подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против ИЛ.
КР. ИВ., както и че в хода на производството била издадена Заповед
№1954/31.05.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която РС – *** разпоредил длъжникът ИЛ. КР. ИВ. да заплати на кредитора
„**** сумата от 2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.- възнаградителна
лихва за периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-
възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва
за забава за периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.-
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно
3
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 151,49 лв. платена
държавна такса и сумата от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу
заповедта било подадено възражение с вх.№9562/10.06.2021г. С
разпореждане №4267/11.06.2021г. заявителят бил уведомен за възможността в
едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си.
Съобщението било получено на 23.06.2021г. С искова молба вх.
№13073/22.07.2021г. в законовия месечен срок е инициирано настоящото
гражданско дело №4812/2021г. по описа на ПлРС.
Безспорно по делото е и не се оспорва от ответника, че на 12.01.2020г. между
страните бил сключен Договор за потребителски кредит № ****, по силата на
който ищецът предоставил кредит в размер на 3000 лв. на ответника за срок
от 24 месеца, срещу задължение ответника да заплаща месечни вноски в
размер от 181,34 лв. по погасителен план, с падеж 1 –во число на месеца, при
уговорени годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49,03 %,
годишен лихвен процент ( 41%) , лихвен процент на ден 0,11%.
Не се спори и относно обстоятелството, че ответникът бил запознат срещу
подпис с Общите условия на ищцовото дружество, вкл. че е получил
информация във формата на ***ен европейски формуляр, преддоговорна
информация и екземпляр от погасителния план, неразделна част от договора.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на платежно
нареждане от 17.01.2020г., че на процесната дата „**** превело по сметка на
ИЛ. КР. ИВ. сумата от 3000лв.
Спори се между страните дължи ли ответника и в какъв размер сумите по
издадената заповед за изпълнение, действителен ли е договора между
страните вкл. съдържа ли клаузи, които противоречат на закона и добрите
нрави, представляват ли неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,
индивидуално уговорени ли са клаузите в договора; каква сума е изплатила
ответницата по договора и кои вземания са погасявани с направените от нея
вноски, уведомена ли е преди датата на подаване на заявлението за обявената
предсрочна изискуемост на кредита.
За разрешаване на спорните по делото въпроси е назначена и изготвена
съдебно счетоводна експертиза. Видно от заключението на вещото лице по
нея, на 17.01.2020г. „**** превело по банкова сметка с получател ИЛ. КР.
4
ИВ. сумата от 3000лв. с основание за плащане **** (номера на договора за
потребителски кредит). Видно от заключението на вещото лице, ответницата
е заплатила по договора следните суми: сумата от 227,51 лв.- главница,
сумата от 135,17 лв.- договорна лихва, сумата от 7,45 лв.- лихва за забава,
сумата от 345,23 лв. и сумата от 10 лв.-такси или общо сумата от 725,36 лв.
годишният процент на разходите по договора при спазване на формулата по
Приложение №1 към чл.19, ал.2 ЗПК, възлиза на 210,319 %, а чистата
стойност на кредита, като се изключат сумите за лихви , такси и
възнаграждение за допълнителни услуги, възлиза на 2274,64 лв. Съдът
кредитира изцяло с доверие заключението на вещото лице като обективно и
безпристрастно, съответстващо на писмените доказателства по делото вкл.
заверено копие на договор за потребителски кредит **** *** № ****;
заверено копие на декларация от 16.01.2020г., заверено копие на Общи
условия на „****; заверено копие на погасителен план към договор за
потребителски кредит **** *** № ****; заверено копие на искане за
отпускане на потребителски кредит и др.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е
сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр.
чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане в полза на
ищеца на сумата от 2772,49 лв.-главница, сумата от 972,22 лв.-
възнаградителна лихва за периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50
лв.-възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. –
възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва
за забава за периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.-
неизплатено задължение по договор за потребителски кредит № ****, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (28.05.2021г.) до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед
№1954/31.05.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр. д. № 3330/2021г. по описа на РС ***.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между
5
ответника, в качеството на кредитополучател, и ищцовото дружество, в
качеството на кредитор, е възникнало облигационно правоотношение на
основание сключен между тях Договор за потребителски кредит „**** ***“
№ **** от 16.01.2020г., като страните са обвързани от него. Сключеният
между „**** и ИЛ. КР. ИВ. договор, представлява договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 Закона за потребителския кредит, поради
което са приложими разпоредбите на този закон.
Ответницата, като страна по договор за потребителски кредит, сключени с
„****, притежава качеството "потребител" по смисъла на определението в
#13, т.1 от ДР на ЗЗП - същата е физическо лице, действащо извън рамките на
търговска или професионална дейност.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност
на процесния договор в частта относно клаузата за ГПР, поради
противоречието му с изискването на чл. 11, ал.1, т.9 а и 10 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11, т.9а и т.10 от ЗПК регламентира, че договора следва
да съдържа разписана методика в договора за формиране на референтния
лихвен процент и посочен действителния годишен процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера
на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай. Договорът трябва да
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния договор за
револвиращ заем е посочен размер на ГПР от 49,03 %, като не става ясно и
не е посочено как е формиран този размер. Не може да се прецени и не е
конкретизирано кои именно компоненти по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК са
включени в така определения размер на ГПР и как е формиран посочения в
договора ГПР. За потребителя ГПР е от основно значение като общ разход по
кредита, който е представен под формата на процент, изчислен по единна
6
математическа формула. Всъщност този процент позволява на потребителя да
прецени от икономическа гледна точка обхвата на задължението, поето със
сключването на договора за кредит (в този смисъл са решения по делото
Radlinger и Radlingerová C‑377/14, Home Credit Slovakia C‑42/15, и OS KSI
Slovensko, C‑448/17). Липсата на ясна формулировка в договора относно
начина по който е формиран размера на ГПР обуславя извода за
недействителност на съответните клаузи от договора за потребителски
кредит.
Същевременно липсата на разбираема и недвусмислена информация в
договора заблуждава потребителя относно цената и икономическите
последици от сключването му, както и предоставя невярна информация
относно общите разходи по кредита.Видно от заключението на вещото лице
по назначената съдебно счетоводна експертиза, действителният ГПР е в
размер на 210,39% т.е. почти 5 пъти по-голям от уговорения.
Основателно е и възражението на ответника и процесуалният му
представител относно недействителността на клаузите относно уговорените
пакети от допълнителни услуги - услуга Фаст (за даване на приоритетно
становище на искането за потребителски кредит и изплащане на сумата
преди останалите клиенти) и Флекси (право за едностранна промяна на
погасителния план от страна на клиента), както поради противоречие със
ЗПК, така и поради обстоятелството, че представляват неравноправни клаузи.
Съгласно чл. 10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. В конкретният случай не е посочено всяко
конкретно действие, за което се събират такси или комисионни. В договора за
потребителски кредит е определено едно общо възнаграждение за
допълнителната услуга „Фаст“ и едно общо възнаграждение за
допълнителната услуга „Флекси“. Освен това възнаграждението е уговорено и
се дължи независимо от това дали ще се ползват услугите или не т. е. дължи
се възнаграждение само за съществуващата за потребителя възможност в
един момент от действието на договора да ползва някоя от
допълнителните услуги. По делото няма данни, че реално клиентът е получил
приоритетно разглеждане на документите или отсрочване на вноска.
Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето
изискват потребителят /кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение
7
за реалното ползване на определена услуга, а не за евентуалното или
хипотетично ползване на такава. Налице е неравноправна клауза в договора
за потребителски кредит, с която потребителят/кредитополучателят се е
задължил да заплати възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет
от допълнителна услуга „Фаст“ за сумата от 900 лв. и за допълнителната
услуга „Флекси“ в общ размер на 2700 лева, или общо в размер на 3600 лв.
тоест повече от самата главница по изтегления кредит. Възнаграждението за
допълнителните услуги представлява по същество допълнителна печалба -
добавък към възнаградителната лихва, но същата не е била обявена на
потребителя по реда на чл. 5 от ЗПК и недобросъвестно не е посочена като
такава в условията на договора. Предвид това уговорката за заплащане на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми, а именно на разпоредбите на
чл.10, ал.2 пр.2 и чл.10а, ал.3 и ал.4 ЗПК. С тези договорни клаузи „Фаст“ и
„Флекси“ се заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
съгласно което годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
път пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Видно от сключения между страните договор за потребителски
кредит възнаграждение за пакет от допълнителна услуга „Фаст“ и за
допълнителната услуга „Флекси“ не е включено в ГПР. Предвид на това
уговорката за заплащането се явява нищожна, по аргумент от чл. 21, ал. 1 от
ЗПК. Наред с изложеното клаузите за уговорени пакети допълнителни услуги
се явяват нищожни и по смисъла на чл.143, ал.1 ЗЗП като неравноправни
клаузи в потребителски договор, тъй като не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Тези клаузи се
явяват нищожни и поради противоречието им с добрите нрави, тъй като
същата е в размер, надвишаващ предоставената по договора за кредит
главница.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза от договора за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.
В противоречие с императивната норма на чл.10а, ал.4 ЗПК за посочените
допълнителни услуги е определено възнаграждение за плащане, което
потребителят следва да заплати само за възможността за предоставяне на
8
изброените услуги без значение дали някоя от тези услуги ще бъде
използвана, както и след съгласие от страна на кредитора ( предвид клаузата в
чл. 15.2.1.2 и 17.3 от Общите условия на„****), което противоречи на
принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето и оттам и
на добрите нрави, изискващи потребителят да заплаща за реални услуги, а не
за хипотетични.
Същевременно съгласно чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното
договорно правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен,.
С оглед на горното, състава приема, че липсата на посочване на
действителния ГПР и начина на формирането му, което е сред изчерпателно
изброените норми на чл.11, ал.1 ЗПК не просто са нищожни и не пораждат
правно действие, но обуславят извод и за недействителност на договора за
кредит в цялост на основание чл.22 вр. чл. 11, ал.1 т.10 ЗПК във вр.чл.26, ал.1
пр. 3 ЗЗД.Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита.
В конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл.26, ал.4 ЗЗД.
Съгласно тази норма нищожността на отделни части не влече нищожността на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и
без недействителните и части. В случая не е налице нито една от тези две
хипотези- нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на
годишния процент на разходите не може да бъде заместен по право от
повелителни норми на закона, както и не може да се приеме, че договорът за
потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клауза за
действителния ГПР предвид изрично изискване в чл.11, ал.1 т.10 ЗПК.
По изложените съображения поради противоречие с императивните норми по
чл.11, ал.1 т.10 ЗПК вр. чл.22 ЗПК и добрите нрави, както и наличие на
неравноправни клаузи по ЗЗП.
По тази причина искът следва да се уважи частично, като се признае за
установено, че ответницата дължи сумата от 2274,64 лв., както и законната
лихва върху вземането считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане
на вземането. За разликата над сумата от 2274,64 лв. до 2772,49 лв. –
9
главница, сумата от 972,22 лв.- възнаградителна лихва за периода
01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-възнаграждение за
допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за
периода 02.02.2020г. -03.04.2021г., сумата от 104,94 лв.- неизплатено
задължение, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на делото следва разноските по делото да бъдат разпределени
съобразно уважената част от исковете, а на ответника да бъдат присъдени
такива на основание чл.78, ал.3 ГПК съобразно отхвърлената част от
исковете.
Неоснователно е възражението за прекоморност на юрисконсултското
възнаграждение.Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес в размери между
5000 и 10 000 лв., възнаграждението е в размер на 580 лв. и 1% върху
горницата над 5000 лв. Разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК урежда
правомощието на съда да намали дължимото юрисконсултско
възнаграждение при прекомерност – когато не е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото. За степента на фактическа и правна сложност на
делото следва да се съди от предмета на спора, материалния интерес,
фактическите и правни възраженията на страните, обема на събраните
доказателства. Съдът приема, че образуваното производство касае претенция,
която се отличава с правна и фактическа сложност, както и с голям
материален интерес. Ето защо, не може да се направи извод, че обема на
извършената от процесуалния представител на ищеца работа не е в голям
обем. Ето защо съдът приема възражението за прекомереност на
юрисконсултското възнаграждение за неоснователно. Както по заповедното,
така в исковото производство по чл.422 ГПК е претендиран размер
значително под минимума, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед на горното,
съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
234,98 лв. общо д.такси и юр.възнаграждения, а ищецът следва да заплати на
адв. В. възнаграждение в размер на 406 лв. на основание чл. 38, ал.2 ЗА.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.236, ал.1 от
ГПК, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, че в полза на „**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителите ***, **** и ****,
съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********, адрес: **** и
последната дължи сумата от 2274,64 лв. (главница по Договор за
потребителски кредит „**** ***“ № **** от 16.01.2020г.), както и законната
лихва върху вземането считано от 28.05.2021г. до окончателното изплащане
на вземането, за които суми е издадена Заповед №1954/31.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №
3330/2021г. по описа на РС ***.
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че в полза на
„**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано
от управителите ***, **** и ****, съществуват вземания против ИЛ. КР. ИВ.
с ЕГН **********, адрес: **** и последната дължи: главница над сумата от
2274,64 лв. до 2772,49 лв., сумата от 972,22 лв.- възнаградителна лихва за
периода 01.04.2020г.-03.04.2020г., сумата от 787,50 лв.-възнаграждение за
допълнителна услуга Фаст, сумата от 2467,27 лв. – възнаграждение за
допълнителна услуга Флекси, сумата от 470,15 лв. - лихва за забава за
периода 02.02.2020г. -03.04.2021г. и сумата от 104,94 лв.- неизплатено
задължение, по Договор за потребителски кредит „**** ***“ № **** от
16.01.2020г., за които суми е издадена Заповед №1954/31.05.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. №
3330/2021г. по описа на РС ***, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ИЛ. КР. ИВ. с ЕГН **********,
адрес: **** да заплати на „**** с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от управителите ***, **** и ****, сумата
от 234,98 лв. лв. общо направени деловодни разноски за държавни такси и
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 3330/21г. и по гр.д.№ 4812/21г.,
и двете по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „**** с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****, представлявано от управителите ***, **** и ****,
11
да заплати на адвокат ****. с ЕГН **********, адрес: **** сумата от 406 лв.
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- гр.***.
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати по ч.гр.д.
№3330/2021г. описа на РС-***.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
12