№ /15.11.2021 година, гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ІV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ БАЕВА
при секретаря КАЛИНКА КОВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2202 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 268, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалбата на „Г. “ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Варна срещу Решение № 165/12.08.2021 година на директора на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите.
Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че задълженията за 2009 и 2010 година са погасени, поради изтичане на давността. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество.
Ответникът, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В писмено становище от 29.10.2021 година излага подробните си съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна следното:
Административното производство е започнало по молба на жалбоподателя, обективирана във Възражение с вх. № 31649 от 09.07.2021 година, за прекратяване на изп.дело № **********/2009 година, поради погасяване на установените с Ревизионен акт № *********/18.02.2014 година, публични държавни вземания, поради изтекла давност.
С Разпореждане № С210003-137-0005274/22.07.2021 година, публичен изпълнител при Териториална дирекция–Варна на Националната агенция за приходите, е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство. За да постанови този резултат органът е приел, че установените с ревизионния акт публични държавни вземания не са погасени по давност.
Срещу разпореждането е подадена жалба с вх. № 35593/03.08.2021 година.
С Решение № 165/12.08.2021 година, директорът на Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, е отменил разпореждането в частта, с която изпълнителното дело не е прекратено, както следва : за сумата от 179 914,01 лева, представляваща, установени с ревизионния акт, публични държавни вземания за корпоративен данък за 2008 и 2009 година и 7 160,15 лева, представляваща лихви върху установените с ревизионния акт задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м.12.2009 година, м.01.2010 година, м.03.2010 година, м.04.2010 година, м.06.2010 година и м.07.2010 година и е върнал преписката на публичния изпълнител, с указания да прекрати изпълнителното дело в тази част, и е потвърдил разпореждането в частта, с която е отказано прекратяване на изпълнителното дело за сумата от 12 886,57 лева, представляваща установени публични държавни вземания за корпоративен данък за 2010 година, сумата от 3 854,59 лева, представляваща лихви върху него и сумата от 476,13 лева, представляващи лихви върху установеното с ревизионния акт задължение за данък върху добавената стойност за данъчен период м.12.2010 година. За да постанови този резултат органът е приел, че 10 годишния давностен срок за вземанията започва да тече от 01.01.2012 година и не е изтекъл към момента на произнасянето.
Между страните не се спори, а се и установява от представения Ревизионен акт № *********/18.02.2014 година, че по отношение на жалбоподателя са установени задължения за корпоративен данък за 2010 година в размер на 12 886,57 лева, лихва в размер на 3 854,59 лева върху главницата от 12 886,57 лева и 476,13 лева, представляваща лихва върху главницата от 1 497,31 лева, представляваща данък върху добавената стойност за данъчен период м.12.2010 година.
Въз основа на влезлия в сила ревизионният акт е образувано Изп.д. № **********/2009 година.
С Разпореждане № 2537/08.10.2021 година съдът е задължил ответника да представи изп.д. № **********/2009 година. До даване ход на устните състезания ответника не е изпълнил задължението си.
Съдът намира, че оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, арг. чл. 266, ал. 1 и чл. 163, ал. 3 от ДОПК и в писмена форма. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на обжалваното решение.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, арг. чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
Абсолютната погасителната давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК е 10 годишна и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Корпоративният данък за съответната година са внася в срок до 31 март на следващата годината, арг. чл. 93 от Закона за корпоративното подоходно облагане, поради което давността за установеното публично държавно вземане е започнала да тече от 01.01.2012 година.
Задължението за лихви върху установените публични държавни вземания за корпоративен данък и данък върху добавената стойност е публично държавно вземане, арг. чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК и за него са приложими правилата на чл. 172, ал. 1 и 2 от ДОПК.
Задължението за лихви следва изпълнението на главницата, от която произтича, поради което подлежи на изпълнение до 31.03.2011 година – за корпоративния данък и до 31.12.2010 година – за данъка върху добавената стойност, арг. чл. 93 от Закона за корпоративното подоходно облагане и чл. 89, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност.
Съдът намира, че давността е прекъсната с издаването на акта за установяване на публичното вземане - Ревизионен акт № *********/18.02.2014 година и е започнала да тече нова такава, арг. чл. 173, ал. 2 и 3 от ДОПК.
От изпълнително дело е видно, че за периода от образуването му до настоящия момент не са извършени същински действия по принудителното изпълнение по смисъла на чл. 215 от ДОПК. Извършените действия по образуване на изпълнителното дело, присъединяване на вземания и изпращане на покана за доброволно изпълнение, събиране на информация за имуществото на длъжника не представляват същински изпълнителни действия, арг. Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година, постановено по т. д. № 2/2013 година, на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, докладчик съдията Б.Б. и Тълкувателно решение № 7 от 15.04.2021 година, постановено по тълкувателно дело № 8/2019 година на Върховния административен съд на Република България, докладчик съдията Е.И. .
Предвид горното съдът намира, че от 18.02.2014 година е започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която не е спирана или прекъсвана. Давността е изтекла на 18.02.2019 година.
Предвид горното съдът намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и подлежи на отмяна. На отмяна подлежи и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело.
Предвид горното на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 165/12.08.2021 година на Директора на Териториална
дирекция - Варна на Националната агенция за приходите в частта, с която е потвърдено
Разпореждане № С210003-137-0005274/22.07.2021 година на публичен изпълнител при
Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, „Г. “ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.
** , ЕИК ** , КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Разпореждане № С210003-137-0005274/22.07.2021 година на публичен изпълнител при Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите в частта с която е отказано прекратяване на изп.д. № **********/2009 година за публични държавни вземания, установени с Ревизионен акт № *********/18.02.2014 година, издаден от органи по приходите в Териториална дирекция – Варна на Националната агенция за приходите, както следва : 12 886,57 лева, представляваща корпоративен данък за 2010 година, сумата от 3 854,59 лева, представляваща лихви върху главницата от 12 886,57 лева и сумата от 476,13 лева, представляваща лихви главницата от 1 497,31 лева, представляваща данък върху добавената стойност за данъчен период м.12.2010 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
СЪДИЯ: