Решение по дело №1977/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260041
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Светослава Иванова Алексиева
Дело: 20201720201977
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2020 г.

Съдържание на акта

                                          Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260041   /03.02.                Година 2021                                                      Град   Перник

                                      В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият районен съд                                                   IV – ти наказателен състав

На двадесет и шести януари                                                                        Година 2021

 

В публичното заседание в следния състав:

       Председател: Светослава Алексиева

                                                                 Съдебни заседатели:

Секретар: Капка Станчева  

Прокурор:     

като разгледа докладваното от  съдията административнонаказателно дело № 01977  по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С електронен фиш, серия К, №3980330 на ОД МВР – Перник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.Ц.К. с ЕГН ********** *** е наложена глоба 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от И.К., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на  процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е участвал лично.

Пълномощникът му - адв. Д. Д. поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен. Моли за присъждане на направените от жалбоподателя разноски в производството.

Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.09.2020 г., около 15.00 часа, в гр. Перник, по ул. „Юрий Гагарин, в посока към кв. Тева, се движело МПС - л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №***. В района на бензиностанция Шел на посочената улица, с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М”, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег.№***, насочена към приближаващия трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане..  Разрешената скорост на движение в участъка била 50/км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. В 15.00 часа през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.

 След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил  протокол, рег. № 1158р-8566/21.09.2020г. /приложение  към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол  на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от  19.05.2015 г./.

При снемане на записаната информация от АТСС се установило, че в 15.00 часа през обсега на АТСС е преминало превозно средство, идентифицирано като л.а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. №***, чиято скорост на движение при навлизане в контролираната зона била измерена на 86 км/ч.

След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – И.Ц.К.. На основание разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш серия К, №3980330на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му била наложена глоба 400 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.11.2020г., след което същият не упражнил правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 632, протокол  за използване на АТСС, рег. № 1158р-8566/21.09.2020г., протокол №3-28-19/22.11.2019 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М на Лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника, протокол №17-ФМИ/28.01.2013 г. на БИМ за първоначална проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М, №632/2013г., както и писмо, изх. №20/СЛУ-9204-1/31.12.2020г. на Кмета на Община - Перник. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и  възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с мобилно автоматизирано техническо средство  ТFR1 – М”, №632, с каквото съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази  хипотеза. Съгласно §6, т.65  /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.

Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС,  с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилна система за видеоконтрол на  нарушенията на правилата за движение. Приетите по делото протокол №17-ФМИ/28.01.2013г. на БИМ,, както и протокол №3-28-19/22.11.2019г. на лаборатория за проверка на СИ в Полицейска техника при ГД „НП“, безспорно доказват, че средство за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, а при извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Същевременно, използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол  /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител И. И., в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС,  началото и края на работната смяна, номер на първото и последното статично изображение/видеозапис,  и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на техническото средство – гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бензиностанция Шел - Перник, времето на работа с него, посоката на движение на  контролираните МПС и на задействане на АТСС, установеният скоростен режим, дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч. валидна за населено място, съгласно чл.21, ал.1  от ЗДвП. В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на контролираните МПС е кв. Изток – кв. Тева и че същите са заснемани при приближаващ трафик, съответстващо на снимковия материал, което напълно кореспондира на въведените данни в издадения електронен фиш. Следователно, посоката на движение на жалбоподателя /към кв. Тева, гр. Перник/ е установена по несъмнен начин. В пътния участък към 18.09.2020г. не е било въведено различно ограничение на скоростта с пътен знак, което се установява от предоставената информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в писмо, изх. №20/СЛУ-9204-1/31.12.2020г. на Кмета на Община - Перник.

Възраженията на пълномощника, че мястото на извършване на нарушението е  неясно означено в електронния фиш, са неоснователни. Посочването на този реквизит е установено с цел определяне подсъдността на делото и установяване  на обстоятелствата, относими към елементите от  административнонаказателната норма – в случая  в населено или извън населено място е  извършено нарушението и какъв скоростен режим е въведен на мястото на заснемането. Решаването на тези въпроси  в казуса  не е затруднено. Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в електронния фиш, така и в протокола за използване на АТСС /гр. Перник, ул. Юрий Гагарин, бензиностанция Шел – Перник/, поради което процесуалните изисквания са спазени, а преценката за точно приложение на материалния закон в случая не е ограничена. Да, и на съдебния състав е известно, че  на  ул. Юрий Гагарин  в гр. Перник  има два обекта на  „ШЕЛ България“ ЕАД, като и  двата  са  разположени от  страната на  платното за движение  посока  кв. „Изток“ кв. „Тева“. В този  смисъл е и предоставената информация от Община Перник в писмо, изх. №20/СЛУ-9204-1/31.12.2020г., а допълнителните сведения отразени  в него са достатъчни за извод, че материалният закон в случая  е приложен правилно.  Видно е, че в района на всяка от бензиностанциите няма въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 и е валидна максимално разрешената скорост за населено място - 50 км/ч. В този смисъл, при установената скорост на движение превишението на скоростта е еднакво, респ. нарушението ще е еднакво наказуемо  ако е  установено и заснето в района на всеки от двата обекта на „ШЕЛ“. Независимо от това, според съдебния състав, събраните доказателства  са достатъчни за извод, че процесното нарушение е установено в района на бензиностанция Шел, намираща се по-близо до кв. Тева, който извод се основава на съдържанието на протокола за използване на АТСС и приложения снимков материал, даващ информация и за околната инфраструктура, ясно разграничима от тази в района на бензиностанция Шел в кв. Изток, Перник. След като на жалбоподателя е ноторно известно съществуването и разположението на двете бензиностанции, както се твърди, то несъмнено му е известна и околната инфраструктура.

Твърдението на пълномощника, че непосредствено преди  бензиностанция „Шел“ в кв. Изток, Перник има поставени ПЗ В26, въвеждащи ограничение, различно от валидната скорост за населено място  по чл.21, ал.1 от ЗДвП е голословно и се опровергава от  писмените доказателства. Несподеляеми са и възраженията срещу доказателствената стойност на приетото като писмено доказателство  писмо на кмета на Община Перник. Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/ „пътищата са републикански и местни“, а последните от своя страна са общински и частни. Републиканските пътища са изключителна държавна собственост, общинските са публична общинска собственост, а частните са собственост на отделни юридически или физически лица /чл.8 от с.з./. С оглед разпоредбите на чл.3, ал.2 и 3 от Закона за пътищата е безспорно, че  ул. Юрий Гагарин, разположена в границите на град Перник, е общински път и е публична общинска собственост. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Дейностите включени в управлението на пътищата подробно са изброени в чл.19, ал.2 от с.з., като сред тях е осигуряването на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение. Във връзка с осъществяването на  тези дейности разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1 от наредба № 18 23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от МРРБ предвижда, че пътните знаци и другите средства за сигнализиране на пътищата се поставят в обхвата на пътя при спазване изискванията на тази наредба, като в населените места и селищните образувания - съгласно проект за организация на движението, разработен въз основа на генералния план за организация на движението, който проект се изработва, съгласува и одобрява при спазване изискванията на наредба №1 от 2001г. за организиране на движението по пътищата. Съгласно разпоредбите на този нормативен акт проектирането, съгласуването и одобряването на генералните планове за организация на движението /в населените места/ и проектите за организация на движението /извън границите на населените места/ е задължение на  стопанина на пътя, т.е. на собственика или администрацията, която управлява пътя, съгласно дефиницията на понятието „стопанин на пътя“ в § 1 от ДР на Наредбата. В  §5 от ПЗР на ЗДвП изрично е предвидено,       че „администрацията, управляваща пътя, или собственикът на пътя трябва да съхраняват и поддържат информация за поставените пътни знаци и по-конкретно за мястото на поставяне, за материалите, за типоразмерите, за количествата, за състоянието при извършвани проверки и други необходими данни …“

Проследената нормативна уредба еднозначно мотивира извод, че  управлението на общинските пътища е в правомощията на кметовeте на общините, поради което предоставената информация по конкретното дело от кмета на Община Перник за поставените пътни знаци на улица Юрий Гагарин  в град Перник е предоставена от  компетентния за това орган. Компетентността на Областно пътно управление се разпростира спрямо управлението на  републиканските пътища от  II и III клас.

Позоваването на решения на Административен съд - Перник по  идентични казуси /канд № 6782020г.  и 194/2020г./  не променя  формираните от съдебния състав изводи, тъй като в производствата по цитираните дела не са били събирани доказателства чрез изискване на информация от администрацията, стопанисваща пътя, за въведения скоростен режим в района на всяка от бензиностанциите „Шел“, разположени  от страната на платното за движение  в посока  кв. Изток – кв. Тева, а предвид възраженията на жалбоподателите по същите дела за установен различен скоростен режим по реда на чл.21, ал.2 ЗДвП, нарушенията са приети за недоказани.

На следващо място, безспорно е идентифицирано в случая и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази насока представлява приложения снимков материал, снет от записания клип №8361, като в извлечените кадри се наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, в близост до него няма други автомобили, видно от полето “Т=0s”, отразяващо времето на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, т.е., момента на самото измерване. Всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено, тъй като видно от данните на снимковия материал и от протокола /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/2015г. на МВР/, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес.

Предвид горното,  съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на скорост от 50 км/ч. за населено място, предвид  категорията на превозното средство.

Събраните доказателства установяват още, че законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя като субект на извършеното нарушение съгласно чл.188, ал.1, предл.1 от ЗДвП. Безспорно доказано е, че И.К.  е собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, същият не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което законосъобразно и обосновано, при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност, е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. 

Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения със Заповед № - 305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в нормата на  чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на  специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност  е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място И.К. е управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №632, поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш. 

По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:

За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта е превишена с 33 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за нарушението е приложима санкцията по т.4 от визираната разпоредба. Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от 31 до 40  км/ч. наказание, определено в абсолютен  размер – глоба от 400 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.

В случая именно такова наказание е наложено на И.К. и предвид законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е недопустимо.

Предвид изхода на делото, няма основание за  присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на адвокат.

Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И  :

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №3980330 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДвП на И.Ц.К. с адрес ***, ЕГН ********** *** е наложена глоба 400 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.       

      

                      Председател:/п/

Вярно с оригинала

ИЗ