Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
гр. Г. Оряховица, 10.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГОРНООРЯХОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в
публичното заседание на четвърти август през
две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Трифон Славков
при
участието на секретаря СИЛВИЯ ДИМИТРОВА, като разгледа гр.д. № 340 по описа на ГОРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2, във вр. чл.
188, т. 1 КТ.
Ищецът
оспорва наложеното му със Заповед № 32/30.01.2020г., издадена от Директора на
СЦДП ДП – ТП „ДСГ Г. Оряховица“ гр. Горна Оряховица, дисциплинарно наказание
„забележка”, като незаконосъобразно. Посочва, че описаните в заповедта
нарушения на трудовата дисциплина, не могат да се квалифицират като злоупотреба
с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието. Намира,
че същата е непълна, защото нарушенията не били описани като действия или
бездействия. Счита, че след като посочения в заповедта доклад бил входиран в
електронната поща на предприятието, бил е разпределен на други служители и се е
намира на хартиен носител в деловодството на същото, то няма как умишлено да е
затаил от новоназначения директор просения документ. Посочва, че при постъпване
на новоназначения директор на длъжност в предприятието го запознал със
съдържанието на доклада. Оспорва да е извършил нарушението по чл. 187, т. 8 от КТ като набляга, че за същото не са изложени мотиви в заповедта. Счита, че не
са посочени обективните и субективни признаците на нарушенията на чл. 187, т. 8
от КТ, което обуславяло необоснованост на атакуваната заповед. Намира, че е
налице неконкретизираност на изпълнителното деяние. Счита, че дори и да е
извършил твърдяното нарушение, то тежестта му е несъразмерно по-тежка от
предвиденото наказание „Забележка“. Иска от съда да отмени процесната заповед
като незаконосъобразна, като и да осъди ответната страна да му заплати
сторените по делото разноски.
Ответната
страна оспорва иска. Намира същия за недопустим, т.к. липсвал правен интерес,
посочвайки че правоотношение с ищеца било прекратено по взаимно съгласие
считано от 03.02.2020 г. Счита иска и за неоснователен, излагайки подробни
мотиви за това. Посочва, че съгласно чл. 25, т. 7 от Правилника за организация
дейността на „Северноцентрално държавно предприятие“, приет на основание чл.
168, т. 4 от ЗГ, предприятието има качеството на работодател, по смисъла на
параграф 1, т. 1 от ДР на КТ. Счита че законосъобразно е наложено наказанието,
т.к. е спазена предвидената в КТ процедура, от компетентен орган, а заповедта е
мотивирана. Счита, че с действията на ищеца предприятието е било лишено от
възможността да вземе писмено становище по получения предварителен одитен
доклад за извършен одитен ангажимент. Намира, че извършеното нарушение е
формално, т.к. не се изисквало настъпване на неблагоприятен резултат и било
съставомерно независимо от формата на вината. Счита, че с едно деяние може да
се осъществяват едновременно съставите на злоупотреба с доверие и уронване
доброто име на предприятието. Обосновава нарушението, че след като ищецът не
изпълнил задължението си да уведоми работодателя, то не е оправдал доверието
му. Посочва, че ищецът не оспорвал факта на извършеното от него деяние
квалифицирано от работодателя като дисциплинарно нарушение. Изложени са и други
изключително подобни мотиви за законосъобразността на заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание на ищеца. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Дисциплинарното
наказание „забележка” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на
трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при
които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане
на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на
заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от
компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.
Тежестта
на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.
При така
разпределена доказателствена тежест съдът намира иска за основателен.
Дисциплинарната
отговорност на ищеца е ангажирана със Заповед № 32/30.01.2020г., с която му е
наложено дисциплинарно наказание „забележка” за това, че в периода от
16.12.2019 г. до 20.12.2019 г. е злоупотребил с доверието на работодателя и е
допуснал уронване доброто име на предприятието като не е представил за
запознаване и вземане на становище от новопостъпилия директор документ, а
именно: „Предварителен одитен доклад с предмет „Оценка за законосъобразност на
дейностите в ТП ДГС „Г. Оряховица“ за периода от 12.09.2016 г. до 03. 10. 2019
г.“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, в заповедта за уволнение следва да бъде
описано нарушението с всички обективни признаци на извършването му – време,
място, начин, както и в какво конкретно се изразява /с кое фактическо действие
или бездействие коя забрана е нарушена/. Такава индивидуализация не е налице по
отношение вмененото нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в „не е представил
за запознаване и вземане на становище”. Не е посочен нито един обективен
признак на конкретно извършено деяние, нито конкретното задължение вменяващо на
ищеца да представя за запознаване документи на новопостъпилия директор. Не е
посочено и такова задължение, което да е част от длъжностната му характеристика
или да са налице вътрешни правила, които да уреждат така нареченото
„запознаване“. Липсата на индивидуализация на нарушението засяга, както правото
на защита на уволнения, така и лишава съда от възможност за преценка
законосъобразността на уволнението.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че съвсем друг е въпросът за
родствената връзка между „новопостъпилия директор“ инж. Д.В. и директорът на
предприятието за времето, за което се отнася одита за „Оценка на
законосъобразност на дейностите в ТП „ДГС Г. Оряховица“ в 12.09.2016 г. до 03.10.2019
г., когато управляващ поделението е била инж. М.В.Т. - дъщерята на сестрата на
инж. В., който очевидно е неизгоден за нея. Видно от становище изготвено от Й.И.
до инж. Ц.М. – директор на „Северноцентрално държавно предприятие“ ДП гр.
Габрово, копие от доклада е бил изпратен на личния имейл на бившата директорка
инж. Т., на официалния канал за кореспонденция с ТП „ДГС“ Г. Оряховица на имейл
адрес: ***********@****.**, на други служители в поделението на 11.12.2019 г.,
а поради липса на законово основание не е бил изпратен до инж. В.. Ето защо
наложеното наказание е лишено от основание, т.к. при желание „новопостъпилия
директор“ е можел да прегледа пощата - имейла на поделението и да се запознае с
доклада. Същият е бил на разположение и на главният счетоводител, на
обслужващия дружеството адвокат, на финансовия контрольор. В правомощията на
директора е да организира работата си и начина, който намира за най-добър, за
запознаване с постъпващата и постъпилата документация в управляваното от нея
предприятие. На следващо място изисканите от ответника обяснения до служителите
на ТП ДГС „Г. Оряховица“ с изх. № РД101146/24.01.2020 г., включително и до
ищеца за документооборота и вътрешната кореспонденция в предприятието, са
проформа. Същото води и до следващия логичен извод, че обясненията, които са
искани от ищеца, по никакъв начин не са сочели на провеждане на процедура по налагане
на дисциплинарно наказание, а напротив. Видно от писмо изх. № 10072/26.01.2020
г. изготвено от Ц.М. – директор на „Северноцентрално държавно предприятие“
Габрово още на 13. 01. 2020 г. инж. В. е искала разрешение за дисциплинарно
наказание на ищеца. В становището си директор Миланов изрично посочва, че няма
законово изискване или задължение за представяне на „становище по предварителен
одитен доклад“ и много трудно би било да се приеме, че е „уронено доброто име
на предприятието“, а що се отнася до търсене на отговорност за “уронване на
доброто име на инж. Т.– дъщерята на сестрата на инж. В., то ако тя има някакви
претенции по отношение на инж. В., може да търси правата си по надлежния ред. Въпреки
това работодателят в лицето на инж. В. изисква общи обяснения от ищеца, без да
го уведомява, че цели да го накаже и че същите са част от процедурата по чл.
193 от КТ.
Ето защо,
съдът намира, че ответникът не доказа и спазването на изискването за изслушване
на служителя/приемане на писмените му обяснения в рамките на дисциплинарното
производство съгласно чл. 193, ал. 1 КТ, което е и още една предпоставка за
отмяна на уволнението.
С оглед
на изложеното, ангажирането на дисциплинарната отговорност на ищеца е
незаконосъобразно и наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде отменено.
Относно
възражението за недопустимост на иска:
Искът за отмяна на наложено дисциплинарно наказание е конститутивен. С
него се предявява потестативно право, което може да бъде упражнено само пред
съд, като се иска от съда да постановени следващата от упражняването на това
право промяна в гражданските правоотношения. Всякога, когато ищецът твърди, че
в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно
осъществяване, какъвто е случая с искането за отмяна на дисциплинарно
наказание, е налице правен интерес от иска. С оглед на същността на предявеният
иск е налице правен интерес от него, доколкото няма доводи и съответно
релевирани доказателства работодателят де е упражнил властническото си
правомощие да отмени атакуваната с иска заповед. Доколкото последната
съществува и не е отменена от работодателя, е налице правен интерес от иска
независимо от последващото прекратяване на трудовото правоотношение между
страните по делото. Предявеният иск е допустим и по него следва да бъде
постановено решение.
Всичко останали доводи и цитирана съдебна практика, както теоретичните
разработки, са напълно неотносими към правния спор между страните.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените в настоящото производство разноски в размер на 500 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът-работодател следва да бъде
осъден да заплати в полза на ГОРС: сумата от 40. 00 лв., съставляваща ДТ по чл.
3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв., представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за
ДТССГПК за служебно издаване на изпълнителен лист
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарно наказание "забележка" наложеното на Н.П.В.,
ЕГН ********** *** със Заповед № 32 /30.1.2020 г. на директора инж. Д.В. на ТП«Държавно
горско стопанство» гр. Горна Оряховица, БУЛСТАТ 2016168050121, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТП«Държавно
горско стопанство» гр. Горна Оряховица, БУЛСТАТ 2016168050121, ДА ЗАПЛАТИ на Н.П.В.,
ЕГН ********** ***, сумата 500. 00 лв. /петстотин лева/, представляваща
направените по делото разноски.
ОСЪЖДА «
ТП«Държавно горско стопанство» гр. Горна Оряховица, БУЛСТАТ 2016168050121, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, сумата 40. 00 лв.
/четиридесет лева/, представляваща ДТ по чл. 3 от ТДТССГПК; сумата 5. 00 лв.
/пет лева/ представляваща ДТ по чл. 11 от Тарифа за ДТССГПК за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд град Велико Търново в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от
същото, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: