№ 393
гр. гр.Велинград, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Й. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20235210100657 по описа за 2023 година
Производство по чл. 422 ГПК, с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД.
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
представлявано от А.А изпълнителен директор и Ивайло Епитропов –
председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б, чрез юрк. Филиз Ибрямова, срещу Ц. З. К., искове с
правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД, с които ищцовото дружество иска да се приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи сумата в общ размер на 3512,49 лв., от
които 2987,60 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода месец май 2019 г. до месец април 2021 г. за
реално потребена енергия, ведно със законната лихва от 07.11.2022 г. до
изплащане на вземането, 465,50 лв. мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г.
до 21.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение: 49,01 лв. главница за
периода месец октомври 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва от 07.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
10,38 лв. лихва за периода 01.12.2019 г. до 21.10.2022 г., като претендира и
направените по делото разноски за ДТ и юрк. възнаграждение.
Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
срещу длъжника Янна Димитрова К.а е образувано ч. гр. д. № 60237/2022 г.
по описа на СРС, издадена е заповед за изпълнение, срещу която е постъпило
възражение. В хода на производството е установено, че длъжникът Янна К.а е
починала, като неин наследник по закон е конституиран Ц. З. К. с ЕГН
**********. В законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява
иск за установяване на съществуването на вземането на ищеца за
консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу Ц. К., като клиент на ТЕ,
за топлоснабден имот гр. София, ул. „Георги Сава Раковски“ № 173, ет. 1.
Твърди се, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2. Ответникът
не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на
него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия,
одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к
„Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Поддържа се, че ответникът, с абонатен №
63728, е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задълженията си. Сочи се, че сградата -
етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Бруната България“ ООД“, като за имота му са издадени
изравнителни сметки отчитащи действителния разход на уредите за дялово
разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Излага се, че за
ищеца е налице правен интерес от привличане на трето лице- помагач-
„Бруната България“ ООД, тъй като при евентуално отхвърляне на предявения
иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение ищецът може да
заведе регресен иск на основание чл. 42, т. 2 ОУ във вр. с чл. 146, ал.1 ЗЕ, в
този смисъл се прави искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се
да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат уважени
предявените искове.
Ответникът – Ц. К., в срока по чл.131 ГПК е подал отговор, съгласно
който твърди, че е направил пълно погасяване на задължението по
горепосоченото дело към ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Иска да не
бъдат начислявани допълнителни разноски в т. ч. за съдебни експертизи и
други и да бъде присъден минимален размер на юрисконсултско
възнаграждение. Представя незаверено копие от Фискален бон № 1 за платена
сума от общо 4038,75 лв., който бон е издаден от „Топлофикация София“
ЕАД.
По делото е постъпила молба с вх. № 5614/25.10.2023 г. от ищцовото
дружество, с която признава, че ответникът е платил в цялост претендираните
от страна на „Топлофикация София“ ЕАД суми за главници, мораторни лихви
2
и съдебни разноски с плащане, извършено на 30.08.2023 г. на стойност
4038,75 лв. Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, с оглед на това, че плащането е извършено в хода на
делото и не може да се приеме, че ответната страна с поведението си не е
станала повод за завеждане на същото.
В съдебно заседание ответникът твърди, че е платил всичко. Ищецът и
третото лице – помагач „Бруната България“ ООД не изпращат представители.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Янна
Димитрова К.а е образувано ч. гр. д. № 60237/2022 г. по описа на СРС.
Издадена е заповед за изпълнение за сумите, както следва: 2987,60 лв.
главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2022
г., 45,50 лв. мораторна лихва; 49,01 лв. главница за разпределение на
топлинна енергия, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.11.2022 г. до окончателното плащане. Постъпило е възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. В хода на производството е установено, че
длъжникът Янна К.а е починала, като неин наследник по закон е
конституиран Ц. З. К. с ЕГН **********. В законоустановения срок по чл.
415, ал. 1 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* предявява
иск за установяване на съществуването на вземането си за консумирана и
незаплатена топлинна енергия срещу Ц. К.. На 30.08.2023 г. ответникът К. е
платил сумата от 4038,75 лв. Ищцовото дружество признава извършеното
плащане, като приема, че са погасени всички вземания за главници,
мораторна лихва и разноските по производството.
По отношение на законовата лихва няма твърдение за извършеното
плащане. Иска присъждане на разноски за възнаграждение за юрисконсулт в
минимален размер. Съдът намира, с оглед направеното признание за
извършеното плащане от ищцовото дружество и представения препис от
фискален бон от 30.08.2023 г., че ответникът е платил всички задължения за
главници, мораторни лихви и разноски по заповедното производство /70,25
лв. държавна такса и 50 лв. юрк. Възнаграждение/, както и платената от
ищеца държавна такса от 117,87 лв. в исковото производство. От платената
сума в размер на 4038,75 лв. са покрити горните суми, като остава сумата от
288,14 лв. След извършена справка в електронен калкулатор за изчисляване
на законна лихва, съдът намира, че с остатъка от 288,14 лв. е покрита цялата
законова лихва върху главниците за периода на дължимостта й, а именно от
07.11.2022 г. до плащането – 30.08.2023 г.
Спорно в случая е дали следва да се осъди ответника да плати
юрисконсултско възнаграждение по исковото производство.
Съдът приема, че претендираните суми са погасени чрез плащане в
3
хода на процеса и не обуславя извод за отхвърляне на исковете като
неоснователни, а за отхвърлянето им като погасени чрез плащане, водещо и
до различни правни последици по отношение на разноските. В тежест на
ответника следва да бъдат възложени направените в производството
разноски. Ответникът би бил освободен от това задължение, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.
Или, за да бъде освободен от задължението за разноски тези две
предпоставки кумулативно следва да бъдат налице. Ответникът с поведението
си е станал причина за завеждане на делото – не е заплатил дължимите суми.
Ето защо в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца
разноски по делото. Доколкото същите вече са платени, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК следва да се присъди единствено юрисконсултско
възнаграждение, като съдът определя размер от 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:
*********, представлявано от А.А изпълнителен директор и Ивайло
Епитропов – председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, чрез юрк. Филиз Ибрямова, срещу Ц. З. К., с
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 9А искове, предявени
по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за сума в общ размер на 3512,49 лв. за
консумирана топлинна енергия, от които 2987,60 лв. главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м. 05.2019 г. до м. 04.2021 г. за реално потребена енергия, ведно със
законната лихва от 07.11.2022 г. до изплащане на вземането, 465,50 лв.
мораторна лихва за забава от 16.10.2020 г. до 21.10.2022 г.; както и суми за
дялово разпределение: 49,01 лв. главница за периода м. 10.2019 г. до м.
04.2021 г., ведно със законната лихва от 07.11.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и 10,38 лв. – лихва за периода 01.12.2019 г. до
21.10.2022 г., за което парично вземане въз основа на Заявление от ищеца №
239438/07.11.2022 г., по реда на чл. 410 ГПК, е образувано ЧГД № 60237 по
описа за 2022 г. на СРС и срещу наследодателя на ответника е издадена
Заповед № 33555/22.11.2022 г., за изпълнение на парично задължение.
ОСЪЖДА Ц. З. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Цар
Асен“ № 9А да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********,
представлявано от А.А изпълнителен директор и Ивайло Епитропов –
председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец“ № 23 Б,, сумата от 100 лв. разноски в настоящото производство за
юрисконсултско възнаграждение, които суми са платими по банкова сметка
IBAN: BG48SOMB9130 1011 2533 02 С BIC код: SOMBBGSF С титуляр
„Топлофикация София“ ЕАД.
4
Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната
на ищеца, а именно: „Бруната България“ ООД, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Братя Бъкстон № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5