Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Б.Слатина, 19.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи
граждански състав, в публично заседание на 21 април, Две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ
ГЕРДОВА
при секретаря Таня Т., като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1515/2019год. по описа на
РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от Т.Г.П.
с ЕГН ********** *** против В.Т.В., ЕГН ********** ***, Г.И.Ц., ЕГН ********** ***,
С.И.Г., ЕГН **********,***, В.И.Ц., ЕГН **********,***, М.Т.К., ЕГН **********,***,
В.М.Т., ЕГН **********,***, Ю.П.С., ЕГН **********,***, М.Л.Г., ЕГН **********,***,
Р.Я.В., ЕГН **********,***, Й.Н.М., ЕГН **********,***, М.Н.М., ЕГН **********,***,
М.В.Й., ЕГН **********,***.Загора, ж.к.Изток, бл.3,вх. А,ет.2, ап.6, Л.А.Ш.,
ЕГН **********,***(Емил Марков), бл.249,вх. Б, К.А. Ц., ЕГН **********,***, Д. П. Ц.,
ЕГН **********,***, Б.П.Ц., ЕГН **********,***, А.Н.Б., ЕГН **********,***,, Р.Н.Д., ЕГН **********,***, Н.Д.Н., ЕГН **********,***, В.И.Д.,
ЕГН **********,***, Н.П.Д., ЕГН **********,***, П.П.Д., ЕГН **********,***.Търново, В.Н.Й., ЕГН **********,***, М.Й.Д., ЕГН **********,***, П. П. М.,
ЕГН **********,***, В.М.Ц. - К., ЕГН **********,***, Г.М.Т., ЕГН **********,***,С. С. С., ЕГН **********,***,
М. С.
С., ЕГН **********о***, З.В.И., ЕГН **********,***,
М.В.И., ЕГН **********,***, И.Т.И., ЕГН **********,***, Т.А.Т., ЕГН **********,***, Ц.А.Т., ЕГН ********** ***, В. П. Ц., ЕГН **********,***,
П.В.П., ЕГН **********,***, Е. В. П., ЕГН **********,***, М.
А. К., ЕГН **********,***, В.С.Д., ЕГН **********,*** и Ц.К.К., ЕГН **********,***, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, с
която се иска съдът да издаде решение по силата на което да приеме за
установено спрямо ответниците, че възстановеното право на собственост с решение
№ 43587/28.01.1998г. на ОбС“З“-Оряхово по преписка вх.№ 40190/20.09.1991г. на
наследници на П.В.Домназов/Вълов/ върху процесните земеделски имоти, подробно
описани в исковата молба са собственост на наследници на Г.И.П. починала на
09.06.2004г. и на наследниците на М. И. Р. починала на 01.09.1998г.
С исковата молба е поискал да се
обявят за нищожни на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД-поради противоречие със
закона, сделките с които са прехвърлените идеални части от процесните имоти на
ответника Ц.К., а именно: Н.А.№ 96, т.8,рег.№ 7049,н.д.№ 837/30.09.2016г. по
описа на нотариус Гергана И. *** действие РС-Оряхово за дарение на идеални части от поземлени имоти, Н.А.№ 64, т.9, рег.№
7804,н.д.№ 945/131.01.2016г. по описа на нотариус Гергана И. *** действие
РС-Оряхово за продажба на идеални
части от поземлени имоти и Н.А.№ 83,
т.3,рег.№ 3639,н.д.№ 309/13.11.2018г. по описа на нотариус Мария Гетова с район
на действие РС-Оряхово за покупко-продажба
на идеални части от поземлени имоти.
Моли да му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Исковата молба е вписана в СВ
при РС-Оряхово на 21.05.2020г./л.211 от делото/.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 124,ал.1 от ГПК и чл.26, ал.1
от ЗЗД.
С определение постановено в з.з. на 08.06.2020г. съдът е заличил
ответниците В.П.Ц. с ЕГН **********
починал на 19.04.2020г., акт за смърт № 0003/21.04.2020г. съставен в
с.Смирненски, обл.Монтана и И.Т.И. ЕГН **********
починал на 22.09.2019г., акт за смърт № 0027/23.09.2019г. съставен в гр.Мизия,
обл.Враца, поради смърт.
Със същото определение е конституирал в качеството на ответници
по делото наследниците на починалият В.П.Ц. с ЕГН **********, а именно: П.В.П.
/син/ с ЕГН ********** *** и Е.В.П. /син/ с ЕГН ********** ***, които са
посочени в исковата молба, а ответника И.Т.И. не е оставил преки наследници.
С разпореждане постановено в
з.з. на 03.09.2020г. съдът е предоставил правна помощ на ответниците Д.П.Ц. **********
*** и М.Т.К. с ЕГН ********** ***,
призовани по реда на чл.47 от ГПК, на които да бъде назначен особен
представител, който да ги представлява в исковия процес по гр.д.№ 1515/2019г.
по описа на РС гр.Б.Слатина, а с определение от 21.10.2020г. на основание
чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.Ц.Й.В.
от ВрАК за особен представител на
ответницата Д.П.Ц. ********** ***
и адв.В.Х.С. от ВрАК за особен представител на
ответника М.Т.К. с ЕГН **********
***, призовани по реда на чл.47 от ГПК, за процесуално представителство по
гр.д.№ 1515/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина до приключването му с влязъл в
сила съдебен акт.
Същите в законоустановеният срок
са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените от ищеца искове,
като неоснователни и недоказани по изложените в тях съображения.
С разпореждане постановено в
з.з. на 20.10.2020г. съдът е предоставил правна помощ на ответника В.И.Ц. с ЕГН
********** *** и настоящ адрес Испания от 16.12.2011г., призована по реда на
чл.47 от ГПК, на която да бъде назначен особен представител, който я
представлява в исковия процес по гр.д.№ 1515/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина
и с определение от 06.11.2020г. на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил
адв.И.И.Г. от ВрАК за особен представител на
ответника В.И.Ц. с ЕГН ********** *** и настоящ адрес Испания от
16.12.2011г. за процесуално
представителство по гр.д.№ 1515/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Същият в законоустановеният срок
депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените от ищеца искове, като
неоснователни и недоказани по изложените в него
съображения.
С разпореждане постановено в
з.з. на 21.12.2020г. съдът е предоставил правна помощ на ответника С.И.Г. с ЕГН
********** *** и настоящ адрес ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, на който
да бъде назначен особен представител да
го представлява в исковия процес по
гр.д.№ 1515/2019г. по описа на РС гр.Б.Слатина и с определение от 08.01.2021г.
на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП съдът назначил адв.К.Д.К. от ВрАК за особен
представител на ответника С.И.Г. с ЕГН **********
*** и настоящ адрес ***, за процесуално
представителство по гр.д.№ 1515/2019г. по описа на РС-Бяла Слатина до
приключването му с влязъл в сила съдебен акт.
Същият в законоустановеният срок
не е депозирал писмен отговор.
Ответниците М.К. и В.Д. са
депозирали писмени отговори, с които оспорват исковата претенция на ищеца като
неоснователна и недоказана.
Останалите ответници в срока по
чл.131 от ГПК не са депозирали писмен отговор, не са взели становище по
исковата молба, не са ангажирали доказателства по делото, поради което правата
им да сторят това по-късно в процеса са преклудирани.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът след преценка на
доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно и с оглед доводите
на страните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:
Исковата молба е
оставяна неколкократно без движение, като на ищеца са давани указания от съда
относно уточняване обстоятелствата по делото и наведените правни твърдения
обективирани в петитум на същата. С разпореждане от 05.12.2019г./л.59 от
делото-първи том/ с което отново и.м. е оставена Без движение, в обстоятелствената му част
съдът е посочил, че ако на ищеца му е трудно да се справи сам с указанията на
съда, може да потърси квалифицирана правна помощ от адвокат, който да изготви
редовна искова молба в съответствие с искането на ищеца. Въпреки указанията на
съда, ищеца не е потърсил такава правна помощ.
Поради неяснотата
на неговите претенции, съда насрочи делото в открито съдебно заседание с
призоваване на всички страни, от които да стане ясен предмета на спора.
Едва в съдебно
заседание ищеца явявайки се лично посочва по-конкретно обстоятелствата по
делото и заявява какво желае от
съда.
С исковата молба
и в с.з. ищеца твърди, че съгласно Решение на ОбС “Земеделие“ гр.Оряхово №
43583/28.01.1998г. е възстановено правото на собственост на наследниците на П.В.В.
/Домназов/ върху процесните имоти.
Представил
пълномощно от П.В.В., с което същият бил упълномощил сина си И.П.В.с права да
се разпорежда с всичките му имоти. Това пълномощно е съставено през 1943г. и
било използвано от Илия, който влязъл в ТКЗС-то с тези земи, т.е. след смъртта
на П.В..
Ищеца твърди, че
Илия имал възстановени други земи от ОбС“З“, а тези, които са предмет на
настоящето делото са собственост на П.В..
Илия бил
направил завещание на зем.земя, която е призната на него да остане на дъщеря му
Петрана и да се запише като дарение на внучката му В., а другата земя, която е
призната на П.В. да остане за наследниците на Г. и М.. Това завещание ищеца не
го приложил, тъй като не успял да го открие. За него узнал от В., което било
устно и от Нотариалния акт за дарение,
който е издаден на В..
Земеделските
земи, които са възстановени на П.В. към настоящият момент се обработват в кооперация
под аренда в гр. Мизия.
Ищеца посочва,
че приживе И.В. му казал, че ще раздели всичката земя на неговите три дъщери.
Смята, че земята
неправомерно е възстановена на наследници на Петко Ватов, а е трябвало е да бъде възстановена на Илия,
който е бил жив до 1999г., т.е. възстановената земя на П.В.трябвало да остане за
наследниците на Г. И.П. и за наследниците на М. Р..
Тези хора, които
са продали земите на ответника К., не са наследници по закон, те са правнуци на
дядо Петко.
Ищеца оспорва
Нотариален акт с № 96/2016г., Нотариален
акт с № 64/2016г. и Нотариален акт с № 83/2018г., с които ответника К. е
получил идеална част от процесните поземлени имоти. Счита, че те не са
съставени законосъобразно, тъй като продавачите по тези нотариални актове са
продали чужда земя, която не е тяхна.
Оспорва нотариален
акт с № 83/2018г. в който няма документ от който да е видно, че първо земята е
предложена на ищеца или на сънаследниците при същите условия, на които е
предложена на ответника К..
Нотариалните
актове са нищожни по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като противоречат
на закона, защото са съставени
незаконосъобразно.
Особените
представители на ответниците Д.П.Ц., М.Т.К.,
В.И.Ц. са оспорили исковете на ищеца като неоснователни и недоказани по
изложените в писмените отговори съображения.
Ответниците М.К. и В.Д. в
писмените си отговори също оспорват исковата претенция на ищеца като
неоснователна и недоказана.
Представено е с и.м. у-ние изх.№
АО/У-262-21.05.2019г. изд.от гр.Мизия, обл.Враца за наследници на П.В.В. /П.В.Домназов-виж
у-ние за идентичност на имената му-л.30 от делото-първи том/ от което е видно,
че ищеца Т.Г.П. е правнук на П.В.В.(поч.на 22.06.1942г., акт за смърт №
23/23.06.1942г. съставен в с.Букьовци/Мизия/), внук на Илия Петков Ватов(поч.на
26.04.1999г., акт за смърт № 0028/27.04.1999г. съставен в гр.Мизия) и син на Г.
И.П.(поч.на 09.06.2004г.).
С решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 40190/20.09.1991г. със заявител М. И. Р.
е възстановила правото на собственост на наследници на П.В.Домназов върху следните
поземлени имоти: нива с площ 8.801 дка,
имот № 105008, трета категория земя, в м. „Делниците“, нива с площ 5.751 дка,
имот № 143017, четвърта категория
земя, в м. „Балабанов дол“, нива с площ 6.799 дка, имот № 164037, пета категория земя, в м. „Горанови
явори“, нива с площ 25.800 дка, имот № 271002, шеста категория земя, в м. „Над лозята“, при
граници и съседи подробно описани в решението.
С решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 40190А/20.09.1991г. със заявител И.П.В.е
възстановила правото на собственост И.П.В.върху следните поземлени имоти: нива
с площ 6.552 дка, имот № 007016,
четвърта категория земя, в м. „Блатото“, нива с площ 3.707дка, имот № 193001, пета категория земя, в м.
„Къса падина, нива с площ 17.575
дка, имот № 268003, шеста категория
земя, в м. „Пожарака“, при граници и съседи подробно описани в решението./л.106
от делото-първи том/.
Тези имоти са дарени от И.П.В.на
внучката му В.Т.В. с Н.А.№ 2, том първи, рег.№ 13, н.д.№ 4/18.01.1999г. по
описа на РС-Оряхово./л.57 от делото-първи том/.
С решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 42172/31.07.1995г. със заявител И.П.В.е
възстановила правото на собственост И.П.В.върху нива с площ 7.600 дка, имот №
230045, трета категория земя, в м.“Расовите“ при граници и съседи подробно
описани в решението./л.109 от делото-първи том/.
С решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 42173/31.07.1995г. е възстановила
правото на собственост на Г. И. Петкова върху нива с площ 4.833 дка, имот № 094015, трета категория земя, в м. „Ореховско
поле“, при граници и съседи подробно описани в решението./л.110 от делото-първи
том/.
С решение № 43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия, общ.Оряхово, обл.Враца
по преписка вх.№ 42174/31.07.1995г. е възстановила правото на собственост на Петрана
И. Коцева върху нива с площ 4.833 дка,
имот № 094016, трета категория земя, в м.„Ореховско поле“, при граници и
съседи подробно описани в решението./л.111 от делото-първи том/.
С решение № 43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово
на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия, общ.Оряхово, обл.Враца
по преписка вх.№ 42175/31.07.1995г. е възстановила правото на собственост на М.
И. Р. върху нива с площ 4.834 дка, имот № 094017, трета категория земя, в м.
„Ореховско поле“, при граници и съседи подробно описани в решението./л.113 от
делото/.
От представено у-ние изх.№
940/31.05.2019г. изд. от РС-Оряхово удостоверяващо, че след извършена справка в
архивата на съда е установено, че с Протокол от 19.03.1943г. по ч.гр.д.№
264/1943г. по описа на РС-Оряхово е извършена делба на наследството останало от
Петко Ватов, б.ж. на гр.Мизия./л.35 от делото-първи том/. Същият е представен
по делото от ищеца/л.79 от делото-първи том/ от който е видно, че наследниците
му си поделили ниви и гори, които не са идентични с тези посочени в Решение №
43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово по преписка вх.№ 40190/20.09.1991г.
От представено у-ние изх.№
702/19.04.2019г. изд. от РС-Оряхово удостоверяващо, че след извършена справка в
архивата и регистрите на съда не е
открито завещание от Илия Петков Ватов, б.ж. на гр.Мизия./л.36 от делото-първи
том/.
Ищеца е приложил с и.м.
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 17.03.1942г., с което П.В.упълномощил
сина си И.В. да отчужди/продаде/ една негова нива от 3.800 дка в землището на
с.Букьовци/понастоящем Мизия/, да го снабдява с нотариални актове по
обстоятелствена проверка за всичките му недвижими имоти./л.40 от делото-първи
том/.
От приложено заверено копие от Нотариално дело
№309/2018г. по описа на Нотариус Мария Гетова с район на действие РС-Оряхово е
видно, че с Нотариален акт № 83, Том III рег.
№ 3639/13.11.2018г. продавачите В.М.Т. и Ю.П.С. са продали на ответника Ц.К.К.
своите собствени идеални части от поземлени имоти придобити по наследство от П.В.В.
/П.В.Домназов/, а именно: 4/42 ид.ч. от нива с площ 8.801 дка, имот № 105008, трета категория земя, в м.
„Делниците“, 4/42 ид.ч. от нива с площ
5.751 дка, имот № 143017,
четвърта категория земя, в м. „Балабанов
дол“, 4/42 ид.ч. от нива с площ 6.799 дка,
имот № 164037, пета категория земя, в м. „Горанови явори“, 4/42 ид.ч. от нива с площ 25.800 дка, имот № 271002, шеста категория земя, в м. „Над лозята“, при
граници и съседи подробно описани в нотариалният акт, за общата сума от 1000,00
лв., която продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от купучава.
От приложено заверено копие от
нотариално дело № 837/31.10.2016г., по описа на Нотариус Гергана И. ***
действие РС-Оряхово е видно, че с Нотариален акт № 64, Том IХ, рег. № 7804/31.10.2016г. З. и М. Върбанови Иванови,
Т.А.Т. и Ц.А.Т. са продали на ответника Ц.К.К.
своите собствени идеални части от поземлени имоти придобити по наследство
от П.В.В. /П.В.Домназов/, а именно: 2/42
ид.ч. от нива с площ 8.800 дка, имот №
105008, трета категория земя, в м. „Делниците“, 2/42 ид.ч. от нива с площ 5.750 дка,
имот № 143017, четвърта категория
земя, в м. „Балабанов дол“, 2/42 ид.ч. от нива с площ 6.800 дка, имот № 164037, пета категория земя, в м.
„Горанови явори“, 2/42 ид.ч. от нива с
площ 25.801 дка, имот № 271002,
шеста категория земя, в м. „Над лозята“,
при граници и съседи подробно описани в нотариалният акт за общата сума от
300,00 лв., която продавачите са заявили, че са получили напълно и в брой от
купучава.
От приложено
заверено копие от нотариално дело № 945/30.09.2016г., по описа на Нотариус
Гергана И. *** действие РС-Оряхово е видно, че с Нотариален акт № 96, Том VII, рег. № 7049/30.09.2016г. П. и Н. Петрови Д., М.Й.Д.,
М. Цветков М., В.И.Д. и В.Н.Й. са дарили на ответника Ц.К.К. своите собствени
идеални части от поземлени имоти придобити по наследство от П.В.В. /П.В.Домназов/, а именно: 1/7 ид.ч. от
нива с площ 8.800 дка, имот № 105008,
трета категория земя, в м. „Делниците“, 1/7 ид.ч. от нива с площ 5.750 дка,
имот № 143017, четвърта категория
земя, в м. „Балабанов дол“, 1/7 ид.ч. от нива с площ 6.800 дка, имот № 164037, пета категория земя, в м.
„Горанови явори“, 1/7 ид.ч. от нива с площ 25.801 дка, имот № 271002, шеста категория земя, в м. „Над лозята“, при
граници и съседи подробно описани в нотариалният акт.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Преценката за
допустимост на предявения иск предхожда преценката за неговата основателност. Съдът
след постъпване на искова молба и преди разглеждане по същество на спора, следва
да извърши проверка дали претенцията на ищеца е допустима. Разбира се, възможно
е такава проверка за допустимост да бъде извършвана и по всяко време, докато е
висящо делото, тъй като за допустимостта на иска съдът следи служебно в течение
на производството. В настоящия казус, поради неяснотата на исковите претенции
на ищеца, съдът насрочи делото в открито
съдебно заседание с призоваване на всички страни, с цел изясняване на спора. Действията по събирането на доказателства,
относимостта им към спора и анализа на същите са последващи, след даване ход на
съдебното производство - чл. 142 и чл. 148 ГПК.
Предвид на
гореизложеното съдът намира, че така предявените искови претенции на ищеца са
недопустими по следните съображения:
Нормата на чл. 124, ал. 1 ГПК
предвижда императивно случаите, в които е допустимо установяване по съдебен ред
на съществуването или несъществуването на факти с правно значение, а именно
единствено, когато такова право е предвидено в закон. Подобно предвиждане обаче
не съществува по отношение на заявените от ищеца претенции. В случая с исковата
молба и в с.з. ищеца уточнява, че възстановените имоти на наследниците на П.В.
следвало да бъдат за наследниците на Г. И.П. и за наследниците на М. И. Р., тъй
като техният баща И.В. имал пълномощно от баща си П.В.В. да се разпорежда с
имотите му.
Няма данни да е оспорено
решението на ОбС“З“-Оряхово, с което е възстановено правото на собственост на
наследнии на П.В.В. по реда на административното производство. Така заявеният
иск не попада в изрично предвидените случаи, в които е допустимо установяване
на чужди права /на починало лице/ към минал момент /М. И. Р. починала на
01.09.1998г. и Г. И.П. починала на 09.06.2004г./. Такъв обаче не е налице за
ищеца, който от една страна не заявява свои права, а чужди такива и от
изложените факти в исковата молба не обосновава постигането на защитим правен
резултат вследствие на производството по делото. Правният интерес от търсенето
на съдебна защита, като предпоставка за допустимостта на исковия процес,
произтича от наличието на гражданско-правен спор. Съществуването на такъв спор
представлява пречка за упражняването на материалното гражданско право. Затова,
разрешаването му в исковото производство дава защита на засегнатото право във
вида и обема, търсени от неговия титуляр срещу лицето, оспорващо
принадлежността на материалното гражданско право в правната сфера на ищеца.
Безспорно се установява от доказателствата
по делото(у-ние изх.№ АО/У-262-21.05.2019г. изд.от гр.Мизия, обл.Враца за
наследници на П.В.В.), че ищеца Т.Г.П. е единствен наследник(син) на Г. И.П.(поч.
на 09.06.2004г.), внук на Илия Петков Ватов(поч.на 26.04.1999г.) и правнук на
общия наследодател на страните по делото П.В.В.(поч.на 22.06.1942г.).
Ответниците по делото(с изключение на ответника Ц.К.) са наследници на общият
наследодател П.В.В. и имат биологична връзка по между си.
Безспорно е по делото, че с
решение № 43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в
землището на гр.Мизия, общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№
40190/20.09.1991г. със заявител М. И. Р. е възстановено правото на собственост
на наследници на П.В.Домназов върху следните поземлени имоти: нива с площ 8.801
дка, имот № 105008, трета категория
земя, в м. „Делниците“, нива с площ
5.751 дка, имот № 143017,
четвърта категория земя, в м. „Балабанов
дол“, нива с площ 6.799 дка, имот №
164037, пета категория земя, в м. „Горанови явори“, нива с площ 25.800 дка, имот № 271002, шеста категория земя, в м. „Над лозята“, при
граници и съседи подробно описани в решението.
С решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 40190А/20.09.1991г. и с решение № 43587/28.01.1998г.
ОбС“З“-Оряхово на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия,
общ.Оряхово, обл.Враца по преписка вх.№ 42172/31.07.1995г. със заявител И.П.В.е
възстановено правото на собственост на И.П.В.следните
поземлени имоти: нива с площ 6.552 дка,
имот № 007016, четвърта категория земя, в м. „Блатото“, нива с площ
3.707дка, имот № 193001, пета категория
земя, в м. „Къса падина, нива с площ
17.575 дка, имот № 268003, шеста
категория земя, в м. „Пожарака“, нива с площ 7.600 дка, имот № 230045, трета
категория земя, в м.“Расовите“ при граници и съседи подробно описани в
решението./л.106 и л.109 от делото-първи том/.
Впоследствие тези имоти са
дарени от И.П.В.на внучката му В.Т.В. с Н.А.№ 2, том първи, рег.№ 13, н.д.№
4/18.01.1999г. по описа на РС-Оряхово./л.57 от делото-първи том/.
Собствеността върху земеделските
земи се възстановява по реда на нарочно и уредено в ЗСПЗЗ административно
производство пред съответната местно компетентна общинска служба по земеделие.
Решението на ОбСЗ за възстановяване на собствеността е стабилен административен
акт с конститутивно действие, изразяващо се във възникване на собственически
права за лицата,ползващи се от акта, т.е. въз основа на него лицата,
в чиято полза се постановява то, се легитимират като титуляри на правото на
собственост върху земеделски земи, което се ретитуира по реда на ЗСПЗЗ.
Реституираните имоти
представляват „новооткрито наследство“ по смисъла на чл. 1 от ЗН /чл.91а от ЗН/
на собственика - наследодател, в случая - на П.В.В., поради което наследниците
му по Закон се легитимират понастоящем като собственици на тези имоти. Съгласно
указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/1998 г. на ОСГК на ВКС на РБ, кръгът на
законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или
включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански
организации се определя към момента на смъртта на наследодателя-собственик, в
случая 22.06.1942г.
Решение № 43587/28.01.1998г. по
преписка вх.№ 40190/20.09.1991г. на ОбС“З“Оряхово е издадено по реда на чл.27
ППЗСПЗЗ, с приложените към него скици/виж.н.д.№ 837/2016г. по описа на Нотариус
Гергана И./ и има конститутивно действие, доколкото с него е възникнало
правното качество на обекта на собствеността-индивидуализация, като са
определени границите на зем.имоти, възстановени в нови реални граници, т.е.с
план за земеразделяне. В този смисъл е и практиката на ВС и ВКС, според която
се приема, че решенията за възстановяване на собствеността в стари реални граници или
с
план за земеразделяне имат
конститутивно действие/ТР № 1
по гр. д. № 11/1997 г. на ОСГК на Върховния съд, Решение № 228 от 7.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 546/2010 г., I г. о., ГК/.
В случая заявител по преписка
вх.№ 40190/20.09.1991г. е М. И. Р., която е поискала възстановяване правото на
собственост именно върху земите на П.В.В., а не на баща й Илия Петков Ватов,
въз основа на което е издадено Решение № 43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово на
основание чл.27 от ППЗСПЗЗ в землището на гр.Мизия, общ.Оряхово, обл.Враца.
Няма данни по делото това решение на ОбС“З“-Оряхово, с което е възстановено
правото на собственост на наследниците на П.В.В. да е оспорено и обжалвано по
надлежният ред в административното производство.
Разпоредбата на чл.14, ал.1 от
ЗСПЗЗ визира, че влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите
по чл. 10, ал. 7, удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота. Когато с решението се възстановява правото на собственост върху
земеделска земя на починал собственик, решението се издава общо за неговите
наследници. Дяловете на наследниците се определят съгласно Закона за наследството, без да се посочват в
решението.
Горецитираното Решение №
43587/28.01.1998г. на ОбС“З“-Оряхово легитимира наследниците на П.В.В./Домназов/
за собственици на процесните поземлени имоти в землището на гр.Мизия и им
придава това качество, тъй като правото на собственост върху земеделските имоти
принадлежат на П.В., които ги е
притежавал преди кооперирането. Дали това е съответствало на
действителното правно положение относно принадлежността на правото на
собственост, не е преодоляно по реда на
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
Представеното с и.м. пълномощно
с нотариална заверка на подписа от 17.03.1942г., с което П.В.упълномощил сина
си И.В. да отчужди/продаде/ една негова нива от 3.800 дка в землището на
с.Букьовци/понастоящем Мизия/, да го снабдява с нотариални актове по
обстоятелствена проверка за всичките му недвижими имоти./л.40 от делото-първи
том/ не е основание за придобиване правото на собственост върху неговите имоти,
тъй като разпореждането с тях не е осъществено в предписаната от закона нотариална
форма. В случая няма данни по делото приживе П.В. да е извършвал
разпореждания/продажби, дарения и др.прехвърляния/ в полза на някой от своите
наследници, за да се приеме, че тези зем.земи не са негова собственост. Няма
данни по делото, че И.В. е влязъл в ТКЗС-то с имотите на баща си П.В.В.,
респ.същите да са възстановени на него по реституционните закони.
Видно от решение №
43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово по преписка вх.№ 40190А/20.09.1991г. на И.П.В.са
възстановени други ниви, които не са идентични по размер, категория и местност
с тези, които са възстановени с решение № 43587/28.01.1998г. ОбС“З“-Оряхово по
преписка вх.№ 40190/20.09.1991г. на наследници на П.В.В./Домназов/.
Ищеца е единствен наследник/син/
на Г. И.П./поч.09.06.2004г./, която е дъщеря на И.П.В.и внучка на П.В.В.. За
идеална част полагаща се на ищеца от наследството на П.В., ответниците нямат
възражения той да е собственик по наследство, доколкото това е била и частта от
съсобствеността на неговия наследодател. От
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е собственик на всички
имоти, а само на идеална част от тях по наследствено правоприемство от майка си
Г. И.П., то съгласно процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК същият не може да предявява пред съд чужди права от свое име (освен в
изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция). В случая той
не може да предявява чужди права от името на наследниците на М. Р..
Ищеца в крайна сметка не посочва
дали претендира свои права или чужди такива и обосновава правен интерес от
търсената съдебна защита.
С исковата молба ищеца е поискал
да се обявят за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД-поради противоречие със
закона(тъй като била нарушена нормата на чл.33, ал.1 ЗС), сделките с които са
прехвърлените идеални части от процесните имоти на ответника Ц.К., а именно:
Н.А.№ 96, т.8,рег.№ 7049,н.д.№ 837/30.09.2016г. по описа на нотариус Гергана И.
*** действие РС-Оряхово за дарение на
идеални части от поземлени имоти, Н.А.№ 64, т.9, рег.№ 7804,н.д.№
945/131.01.2016г. по описа на нотариус Гергана И. *** действие РС-Оряхово за продажба на идеални части от поземлени
имоти и Н.А.№ 83, т.3,рег.№ 3639,н.д.№
309/13.11.2018г. по описа на нотариус Мария Гетова с район на действие
РС-Оряхово за покупко-продажба на
идеални части от поземлени имоти.
Противоречието със закона
представлява несъобразяване с предписанията на императивни правни норми, поради
което, за да се установи наличието на общото основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД е необходимо да се прецени дали твърдяната от ищеца конкретна правна норма
е императивна и дали сделката е сключена или съдържанието й противоречи на тази
правна норма.Следователно противоречието на закона е общото основание за
нищожност на сделката, което за да се приложи, предвид неговия бланкетен
характер, трябва да се съчетае с конкретно противоречие на отделна императивна
правна норма. Противоречието със закона като основание за нищожност се отнася
за всички сделки, независимо от страните по тях и вида на сделките. В този
смисъл - Решение № 92 от 22.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 1107/2011 г., II т.
о., ВКС.
Съгласно чл.31,ал.1 от ЗС съсобственикът
може да продаде своята идеална част от недвижимия имот на трето лице, само след
като представи пред нотариуса доказателства, че е предложил на другите
съсобственици да купят тази част при същите условия и декларира писмено пред
него, че никой от тях не е приел това предложение.
Алинея втора
на тази разпоредба гласи, че ако декларацията по ал.1 е неистинска или ако
третото лице купи частта на съсобственика при условия, уговорени привидно във
вреда на останалите съсобственици, заинтересованият съсобственик може да изкупи
тази част при действително уговорените условия. Искът трябва да се предяви в
двумесечен срок от продажбата.
Предвид заявените в исковата
молба и в с.з. от ищеца факти и твърдения, настоящият съдебен сътав намира, че
интересът на ищеца от предявените искове е обусловен от възможността му да
реализира правото си чл. 33, ал. 2 от ЗС. В конкретния случай обаче това право
не може да бъде реализирано дори предявените искове да бъдат уважени, поради
което за ищеца липсва правен интерес от последните.
Относно иска за нищожност на
договора за дарение на идеални части от поземлени имоти обективиран в Н.А.№ 96,
т.8,рег.№ 7049,н.д.№ 837/30.09.2016г. по описа на нотариус Гергана И. ***
действие РС-Оряхово посоченият извод следва от обстоятелството, че на първо
място иск за изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 от ЗС изобщо не е заявен от
ищеца в настоящото производство, като липсват данни такъв да е предявен в
рамките на друг процес. В този смисъл съсобственикът ищец няма правен интерес
да оспорва придобивната сделка, при положение, че не е предявил срещу
прехвърлителя бивш съсобственик и приобретателя иск за изкупуване по чл. 33, ал.
2 от ЗС (в този смисъл Решение № 54/18.03.2013 г. по гр.д. № 627/2012 г. на
4-то Г.О. на ВКС).
В мотивите на ТР № 5/2012г. на
ОСГК на ВКС е посочено, че при извършване на дарение на част от съсобствен имот
в полза на лице, външно за съсобствеността, сделката по принцип не е в
нарушение на закона. Този резултат не е забранен или непозволен от закона. Това
е така и в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети
правото на изкупуване от съсобственик в последваща продажба, тъй като преследваният
резултат не е забранен или непозволен.
В случая, доколкото се касае за
договор за дарение посочената норма не намира приложение, тъй като тя създава
задължение за съсобственика само в случаите, в които той се разпорежда
възмездно с притежаваната от него идеална част.
Относно иска за нищожност на
договора за покупко-продажба на идеални части от поземлени имоти обективиран в
Н.А.№ 64, т.9, рег.№ 7804,н.д.№ 945/131.01.2016г. по описа на нотариус Гергана И.
*** действие РС-Оряхово и в Н.А.№ 83, т.3,рег.№ 3639,н.д.№ 309/13.11.2018г. по
описа на нотариус Мария Гетова с район на действие РС-Оряхово, съдът намира, че
правен интерес от прогласяване на същият въобще не е налице, доколкото дори при
евентуално връщане на разпореденото имущество в патримониума на ответниците
продавачи, за съсобственика ищец няма изобщо да се породи правото на изкупуване
по чл. 33, ал. 2 от ЗС(напр. Определение № 693/07.12.2009 г. по ч.гр.д. №
672/2009 г. на 4-то Г.О. на ВКС). Посоченият извод следва от обстоятелството,
че дори правото на изкупуване на ищеца хипотетично да бъде заявено в друг
процес, то последното е обективно преклудирано, доколкото съгласно чл. 33, ал.
2 от ЗС същото е ограничено в рамките на двумесечен срок от транслативната
сделка. В случая следва да се приеме, че спрямо ищеца посоченият срок тече
най-късно от момента на узнаване от негова страна на атакуваната сделка. В тази
насока дори ако за начален момент на този срок се приеме подаването на исковата
молба, когато видно от твърденията му, ищецът безспорно е знаел за сключената
сделка, то към настоящия момент този срок е изтекъл. Доколкото съгласно
трайната съдебна практика последният е преклузивен, то евентуален иск по чл.
33, ал. 2 от ЗС в настоящия случай би бил недопустим, от където липсва и правен
интерес за ищеца да иска прогласяване нищожността на договора за продажба, при
положение, че обективно не би могъл да реализира правото си на изкупуване
(напр. Определение № 693/07.12.2009 г. по ч.гр.д. № 672/2009 г. на 4-то Г.О. на
ВКС).
Когато ищецът
брани правото си на собственост, тъй като с предявения иск за нищожност се
домогва до постановяването на положително за него съдебно решение, с което със
силата на пресъдено нещо да бъдат отречени правните последици на атакувания
договор – неговото облигационно действие между страните по договора, и най-вече
– вещно-прехвърлителният ефект на договора, имащ за предмет имота, собственост
на ищеца. В случая обаче от доказателствата по делото се установява, че ищецът
не е собственик на целите имоти, а само на идеална част от процесните недвижими
имоти, предмет на договора, предвид принципната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК да не
се предявяват пред съда чужди права от свое име (освен в изрично предвидените
от закона случаи на процесуална субституция), той е процесуално легитимиран и
има правен интерес да води иска за нищожност само до размера на своето право на
собственост, т.е. той може да предяви иска за прогласяване нищожността на
договора само относно идеалната част от процесните имоти, която е негова
собственост. Процесуално легитимирани да предявят иск за нищожност на
останалата част от договора, и признат от закона правен интерес от това имат
(чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 2 ГПК) единствено
останалите съсобственици на имота. В случая продавачите по процесните договори
за продажба на идеални части от поземлени имоти са продали своята съсобствена
идеална част от тях, а не частта на ищеца. Следователно така предявеният иск за
нищожност на договорите за покупко-продажба е предявен в нарушение на
императивната процесуална забрана по чл. 26, ал. 2 от ГПК, а
следователно недопустим поради липса на признат от закона правен
интерес./Решение № 295/27.11.2013г. на ВКС по дело № 2141/2013г. на трето
г.о./.
Предвид гореизложените мотиви,
съдът намира, че следва да остави без разглеждане предявените от ищеца против
ответниците искове, като недопустими, поради липса на правен интерес и да прекрати производството по делото.
Ищеца е поискал присъждане на
разноски, но предвид изхода на делото такива не следва да му се присъждат.
Ответниците не са поискали и не
са направили разноски по делото, поради което такива не им се дължат.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените
от Т.Г.П. с ЕГН ********** *** против В.Т.В., ЕГН ********** ***, Г.И.Ц., ЕГН **********
***, С.И.Г., ЕГН **********,***, В.И.Ц., ЕГН **********,***, М.Т.К., ЕГН **********,***,
В.М.Т., ЕГН **********,***, Ю.П.С., ЕГН **********,***, М.Л.Г., ЕГН **********,***,
Р.Я.В., ЕГН **********,***, Й.Н.М., ЕГН **********,***, М.Н.М., ЕГН **********,***,
М.В.Й., ЕГН **********,***.Загора, ж.к.Изток, бл.3,вх. А,ет.2, ап.6, Л.А.Ш.,
ЕГН **********,***(Емил Марков), бл.249,вх. Б, К.А. Ц., ЕГН **********,***, Д. П. Ц., ЕГН **********,***, Б.П.Ц., ЕГН **********,***, А.Н.Б., ЕГН **********,***,, Р.Н.Д., ЕГН **********,***, Н.Д.Н., ЕГН **********,***, В.И.Д.,
ЕГН **********,***, Н.П.Д., ЕГН **********,***, П.П.Д., ЕГН **********,***.Търново, В.Н.Й., ЕГН **********,***, М.Й.Д., ЕГН **********,***, П. П. М.,
ЕГН **********,***, В.М.Ц. - К., ЕГН **********,***, Г.М.Т., ЕГН **********,***,С. С. С., ЕГН **********,***,
М. С.
С., ЕГН **********о***, З.В.И., ЕГН **********,***,
М.В.И., ЕГН **********,***, И.Т.И., ЕГН **********,***, Т.А.Т., ЕГН **********,***, Ц.А.Т., ЕГН ********** ***, В. П. Ц., ЕГН **********,***,
П.В.П., ЕГН **********,***, Е. В. П., ЕГН **********,***, М.
А. К., ЕГН **********,***,
В.С.Д., ЕГН **********,*** и Ц.К.К.,
ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за
признаване за установено спрямо ответниците, че възстановеното право на
собственост с решение № 43587/28.01.1998г. на ОбС“З“-Оряхово по преписка вх.№
40190/20.09.1991г. на наследници на П.В.Домназов/Вълов/ върху процесните
земеделски имоти: нива с площ 6.552 дка,
имот № 007016, четвърта категория земя, в м. „Блатото“, нива с площ 3.707дка, имот № 193001, пета категория земя, в м.
„Къса падина, нива с площ 17.575
дка, имот № 268003, шеста категория
земя, в м. „Пожарака“, при граници и съседи подробно описани в решението са
собственост на наследниците на Г. И.П. починала на 09.06.2004г. и на
наследниците на М. И. Р. починала на 01.09.1998г. и с правно основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД-да се обявят за нищожни поради противоречие със закона,
сделките с които са прехвърлените идеални части от горепосочените процесни
имоти на ответника Ц.К., а именно: Н.А.№ 96, т.8,рег.№ 7049,н.д.№
837/30.09.2016г. по описа на нотариус Гергана И. *** действие РС-Оряхово за дарение на идеални части от поземлени
имоти, Н.А.№ 64, т.9, рег.№ 7804,н.д.№ 945/131.01.2016г. по описа на нотариус
Гергана И. *** действие РС-Оряхово за продажба
на идеални части от поземлени имоти и
Н.А.№ 83, т.3,рег.№ 3639,н.д.№ 309/13.11.2018г. по описа на нотариус
Мария Гетова с район на действие РС-Оряхово за покупко-продажба на идеални части от поземлени имоти, както и
направените по делото разноски, като процесуално
недопустими, поради липса на правен интерес и прекратява производството по
делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред ОС-Враца в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: