РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Пловдив, 4
януари, 2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в открито заседание на петнадесети
декември, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора от ОП Пловдив Данаила Станкова,
като разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно - наказателно дело № 2347 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Х.А.А. с ЕГН ********** ***, обжалва
чрез пълномощника си адв. П. Решение № 1289 от 10.08.2020 г., постановено по
АНД № 2269/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 наказателен състав. С
обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-008117 от
20.08.2019 г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“,
с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба от 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение па чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП.
В касационната жалба се твърди неправилност на
обжалваното съдебно решение, поради постановяване в противоречие с материалния
закон и необоснованост. Сочи се неправилна преценка на първоинстанционния съд за
липсата на предпоставките за признаване случаят за маловажен по см. на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението и съответно отмяна на
наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се е явил и не е изпратил представител.
Ответникът по жалбата ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“, е депозирал писмено становище по
касационната жалба чрез процесуалния му представител, като оспорва същата и
моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В
съдебно заседание не изпраща представител.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Пловдив Станкова моли
да се потвърди обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.
Касационният съд,
като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в
жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок
и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е
неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично
основателна, макар и не на основанията посочени от жалбоподателя.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, е възприел за установена описаната в
обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия
съд, като поради това е ненужно да се повтаря. Въз основа на констатираните
факти първоинстанционният съд е направил и законосъобразен извод за наличие на
категорично установено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като е установено
управление от страна на жалбоподателя на мотоциклет, който не е бил
регистриран. Съдът се е произнесъл изрично в решението си, като е изложил
конкретни мотиви относно определените по вид и размер административни наказания
за посоченото нарушение, както и относно липсата на основания да се приеме, че
се касае до маловажен случай на нарушение. В заключение съдът е посочил, че
наказателното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, като го е потвърдил изцяло, включително и по отношение на
наказанията, наложени за нарушенията, описани по т. 2 и т.3 от наказателното
постановление, а именно тези, квалифицирани по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по
чл.100, ал.1, т1 от ЗДвП.
Настоящият съдебен състав, на първо място, при извършената служебна проверка по реда на
чл.218, ал.2 от АПК намира, че така постановеното решение на ПРС е отчасти недопустимо и като такова
следва да бъде обезсилено. От материалите по делото е видно, че производството
пред Районен съд Пловдив е образувано по жалба от Х.А. против Наказателно
постановление № 19-1030-008117/20.08.2019 г., с което са му били наложени
административни наказания, посочени в три точки, съответно за три отделни
нарушения по ЗДвП. В съдебно заседание от 09.06.2020 г., по повод на направено
изрично оттегляне на жалбата от процесуалния представител на жалбоподателя,
касателно обжалването на наказателното постановление по т.1 и т.2 от същото,
съдът частично е прекратил производството по АНД № 2269/2020 г., отнасящо се до
обжалване на наказателното постановление за нарушенията по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Това определение на първоинстанционния съд
е влязло в законна сила и следователно и в тази му част наказателното
постановление също е влязло в сила /по арг. от чл.64, б. “б“ от ЗАНН/. В
мотивите към обжалваното съдебно решение съдът правилно е отразил
обстоятелството, че е бил десезиран с искането за отмяна на наказателното
постановление касателно посочените две първи нарушения, за които е наказан с
него, както и че производството е било частично прекратено по този повод. Видно
е и че съдът е дал правна оценка на установените факти единствено по отношение
на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, в която част производството по
обжалване на наказателното постановление е останало висящо. Същевременно обаче,
с диспозитива на съдебното решение недопустимо при наличното десезиране на съда
и прекратяване частично на производството в посочената част с влязло в сила
определение, първоинстанционният съд се е произнесъл и по отношение на тази
част от наказателното постановление /за нарушенията по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и
по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, за които производството е прекратено/ като го е
потвърдил. Ето защо и в тази му част решението на съда ще следва да се
обезсили, съобразно с разпоредбата на чл.221, ал.3 от АПК, а доколкото
производството е било вече прекратено от първоинстанционния съд, то не следва
да се постановява изричното му прекратяване с настоящото решение.
Що се касае до потвърдената част от наказателното
постановление, отнасяща се до нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП и съответно
наложените за него наказания, в която част съдът допустимо се е произнесъл с
решението си, то настоящият съдебен състав намира, че същото е правилно и постановено
в съответствие с материалния закон. Обоснована и достатъчно мотивирана е
преценката на първоинстанционния съд относно това, че не може нарушението да
бъде определено като маловажен случай. В тази насока настоящият съд възприема
напълно мотивите, изложени от съда, постановил обжалваното решение, за
неприложимост на чл.28 от ЗАНН. По отношение на факта, че нарушението е
извършено за първи път и липсват данни за други наказания по ЗДвП, изтъкнато и
пред касационния съд, районният съд вече
е дал достатъчно коректен и обоснован отговор в мотивите си защо не счита, че
тези обстоятелства обуславят маловажност на случая. Фактът, изтъкван в
касационната жалба, че жалбоподателят е оказал съдействие на полицейските
органи, осъществили проверката му, не е оказал съпротива и не се е укрил, също
не обосновава извод за по-ниска степен на обществена опасност на осъщественото
от него преди проверката нарушение, като се има предвид, че на практика той е
имал именно дължимото законосъобразно поведение но водач при извършване
проверка от контролни органи.
Предвид посоченото и съдът
намира, че не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания и
решението, в частта му, с която се потвърждава наказателното постановление по
т.1 от същото, а именно за наложените наказания за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП следва да се остави в сила като валидно, допустимо и съответстващо на
материалния закон.
При
този изход на делото и при направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за ответника в това производство, то съобразно с нормата на
чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата
за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството,
както и факта, че представителството е осъществено единствено чрез депозиране
на писмено становище от юрисконсулт, съдът намери, че следва да присъди в полза на
ОД на МВР Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер от 80 лева.
Воден от горното, на
основание чл.221, ал.2 и ал.3 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №
1289/10.08.2020 г., постановено по АНД № 2269/2020г. по описа на Районен съд
Пловдив, 24 н.с., в частта му, с
която е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-008117от 20.08.2019 г. на Началник група към ОД
на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х.А.А. с ЕГН ********** са
наложени административни наказания на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 от ЗДвП - глоба
в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1289/10.08.2020 г.,
постановено по АНД № 2269/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 н.с., в останалата му част, с която е потвърдено Наказателно постановление № 19-1030-008117 от 20.08.2019
г. на Началник група към ОД на МВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на Х.А.А.
с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба от
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Х.А.А. с ЕГН ********** ***, да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.