МОТИВИ към присъда № 12 / 08.04.2010 г. по НОХД № 24 / 2010 г.
по описа на Районен съд КОТЕЛ
Срещу подсъдимите П.М.Т. и М.Р.М. е повдигнато обвинение за това, че през
месец декември 2006 г. в село Мокрен, община Котел, след като се сговорили
предварително помежду си, отнели чужда
движими вещи – четири броя метални хранилки за крави на обща стойност 160.00 лева –
собственост на поделение 32450 село Мокрен без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, с което са осъществили от
обективна и субективна страна престъпният състав на чл.195, ал.1, т.5
вр. чл.194,
ал.1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на РП Котел поддържа обвинението така, както е
повдигнато. Счита фактическата обстановка за безспорно доказана и моли на
подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода около предвидения минимум.
Назначения на
основание чл.94, ал.1, т.4 вр. т.2 от НПК служебен защитник на двамата подсъдими – адв. М.Г. *** – оспорва описаната
в обвинителния акт фактическа обстановка, като твърди, че не
били събрани доказателства за собствеността на хранилките и че те били много
стари и били продадени за скрап. Алтернативно предира за налагане на минимално
наказание в случай, че съдът приеме обвинението за доказано.
Подсъдимите П.Т. и М.М. в дадената им последна дума заявяват, че не се признават за
виновни по повдигнатото обвинение и молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като обсъди всички доказателства събрани по делото, намира за
установено следното:
Подс. П.М.Т. е
роден на ***г., без образование – неграмотен е, не е женен, не работи, реабилитиран по предходно осъждане, живее постоянно в село Мокрен,
община Котел.
Подс. М.Р.М. е роден на *** г., без
образование – неграмотен, съжителства на съпружески начала, не работи, не е
осъждан, живее постоянно в село Мокрен.
На
неустановена дата през месец декември 2006 г. двамата подсъдими, които са
съседи в село Мокрен и добре се познават, решили да отидат на териотрията на
поделение 32450 – полигона Ново село – за да търсят метални вещи, които да
продадат за скрап. Подсъдими познавали много добре района и знаели, че той не
се охранява. До поделение отишли с каруца и спрели пред стопански постройки,
които през 50-те години са принадлежали на жителите на бившето село Ново
село. Тези стопански постройки се
намират на територията на поделението и са зачислени като материални активи. През
стопанските постройки имало зазидани около 20 метални хранилки за крави. Именно
тези хранилки двамата подсъдими били
решили да откраднат. Спрели каруцата през краварниците. Изкъртили четири
хранилки от циментовия постамент и ги натоварили в каруцата, след което
тръгнали обратно към селото. Докато минавали през поделението, били видени от
свидетелите М.Т. и Х.Ю., които охранявали поделението. Свидетелите
сигнализирани началниците си за извършената кражба, които предали сигнали във
Военна полиция Сливен. Двамата подсъдими се прибрали в село Мокрен и същия ден
продали откраднатите хранилки като скрап на неустановено по делото лице. По
делото се изслуша назначената на дознанието съдебно – оценителна експертиза,
според която стойността на откраднатите четири хранилки е 160.00 лева.
Тези обстоятелства
съдът установява от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които
съдът кредитира в тяхната цялост.
В основни линии обясненията на подсъдимия М.М. се
потвърждават от свидетелските показания. Някои неточности и противоречия се
дължат на относителни дългия период от време, изминал от момента на извършване
на кражбата до депозиране на показанията пред настоящия съдебен състав. Съдът
кредитира заключението на вещото лице, след като прецени, че е обективно,
безпристрастно и компетентно изготвено. Към доказателствения материал съдът
приобщава и всички събрани на досъдебното
производство доказателства.
Посочените
доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност, установяват по един безспорен
начин факти относно времето, начина на извършване на престъплението, мястото на
неговото извършване и предмета на престъпното посегателство.
При така
установеното от фактическа страна съдът стигна до правния извод,
че всеки от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.194, ал.3 от НК
затова, че на неустановена дата през месец
декември 2006 г. в село Мокрен,
община Котел е отнел чужди движими вещи на обща стойност 160.00 лева от
владението на поделение 32450 без съгласието на представителя му с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен случай.
Налице са всички съставомерни признаци на престъплението, за което
срещу подсъдимия е повдигнато обвинение. Безспорно е установено
времеизвършването на престъплението, както и мястото на неговото извършване.
Подсъдимите са отнели
движими вещи – четири хранилки за крави на обща стойност 160.00 от владението
на поделение 32450 и са установили свое собствено владение, като са се разпоредили с тях.
Съдът прие, че случаят е маловажен с оглед критериите, установени в
чл.93, т.9 от НК, тъй като счете, че вредните последици са назначителни и по тази причина обществената му опасност е по – ниска в сравнение с
обикновените случаи на престъпленията от този вид. Съдът стигна до този извод,
след като изходи от най – вече от стойността на отнетото имущество –
160.00 лева, както и от
обстоятелство, че тези хранилки са били неизползваеми по предназначение повече
от 40 години, коризирали и похабени от времето и дори самите войници, виждайки,
че двамата подсъдими изнасят хранилките, не са ги спрели, за да осуетят
отнемането. Всичко това говори за пълна дезинтересираност на пострадалото лице
от отнетите вещи. Всичко изложено мотивира съда да приеме, че
престъплението е съставомерно по чл.194, ал.3 от НК и по тези причини оправда и двамата подсъдими по първоначално повдигнатото им обвинение по чл.195, ал.1, т.5 от НК.
Подсъдимите са извършили престъплението при условията на пряк умисъл – съзнавали
са обществената му опасност, предвиждали
са и са искали настъпването на общественоопасните му последици.
При определяне
вида и размера на наказанието съдът прецени обществената опасност на деянието,
личната опасност на подсъдимите, оцени и смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, съгласно изискванията на закона – чл.54 от НК. В
разпоредбата на чл.194, ал.3 от НК са предвидени две алтернативни наказания –
пробация или глоба от 100 до 300 лева. С оглед обществената опасност на
деянието и на дееца съдът прецени, че е по – подходящо е да наложи на
подсъдимия по – лекото наказание, а именно глоба в размер на 200.00 лева. И
двамата подсъдими са неосъждани, което съдът отчита като смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство. Като такива обстоятелства съдът отчете
и ниската правна култура и занижения социален статус на подсъдимите.
По правилата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди двамата подсъдими солидарно да заплатят по сметката бюджета на съдебната власт направените по
делото разноски в размер на 64.00 лева.
Мотивиран от
гореизложените съображения, съдът постанови присъдата си.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л :