№ 14712
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110144695 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от ищеца С. В. А., ЕГН
**********, срещу ***************************, уточнена с молба от
16.10.2023 г. / на л. 28 по делото/ и 23.11.2023 г. / на л. 46 по делото/ с която е
предявен положителен установителен иск с правна квалификация по чл. 124
ГПК за установяване със силата на пресъдено нещо спрямо ответника, че
ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор *************,
находящ се в ******************************, с площ от 619 кв.м.,
предназначение на земята - земеделска, и поземлен имот с идентификатор
*************, с площ от 550 кв.м., предназначение на земята- земеделска,
находящ се в ******************************, одобрени със Заповед № РД-
18- 54/30.08.2010 г. на Изпълнителни директор на АГКК, въз основа на
давностно владение, продължило повече от 22 години.
В исковата молба ищецът С. В. А., ЕГН **********, излага твърдения,
че на 17.11.2000 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, по силата на който Д. Ц. Б. се е задължил да предаде на ищеца
притежавания от него недвижим имот с адрес в
***************************, с площ от около 1300 кв.м., представляващи
реално обособена част, заснета с пл. № 2 от полигон № 53, кадастрален план
151 по плана на землището на *************, при съседи: ***********
(**********), С. Б., бр. Р. и Г. А., ведно с всички трайни подобрения, седем
плодни дръвчета и изградените на място леки постройки, срещу сумата от
32500 лв., платена в брой на продавача към датата на подписване на сделката.
Поддържа, че от началото на 1998 г. е осъществявал непрекъснато и
необезпокоявано фактическа власт, като със сключването на предварителния
1
договор на 17.11.2000 г. Д. Б. му е предал владението върху имота. Твърди, че
ползва спокойно и непрекъснато описания имот, като счита, че е придобил
имота въз основа на придобивна давност. Сочи, че е подал до кмета на район
„*****“, ***************, молба-декларация за снабдяване с констативен
нотариален акт, но началникът на отдел „Общинска собственост“
удостоверил, че имот с идентификатор ************* и ************* са
общинска собственост. Ищецът поддържа, че липсвало основание за издаване
на актовете за държавна/ общинска собственост. Излага, че процесният имот
бил частично отчужден в полза на държавата с Решение на МС №
672/14.08.2012 г. за изграждане на обект „**********************“. В
резултат на проведените отчуждителни процедури по отношение на имота
били отнети 264 кв.м., като след реализиране на градоустройственото
мероприятие имотът с идентификатор ***** се преобразувал в имот с
идентификатор ********. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** е подал отговор на
исковата молба, чрез юрк. В. Н., с който оспорва исковата молба като
нередовна. Оспорва иска като частично недопустим, доколкото частта от
процесния УПИ, представляваща поземлен имот с идентификатор
************* не е актувана като общинска собственост и спрямо нея не
било налице спор за собственост. Твърди, че молбата-декларация касаела имот
с идентификатор *************, който бил идентичен със следните имоти-
имот с идентификатор ************* (частна общинска собственост) и
************* (публична общинска собственост). Поддържа, че спорна била
принадлежността на поземлен имот с идентификатор *************, като в
тази част искът бил неоснователен. Твърди, че посоченият поземлен имот е
частна общинска собственост по силата на отчуждаване и правоприемство на
държавата на основание пар. 7, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА в редакцията на
разпоредбата от 17.09.1991 г. Същият бил одържавен за озеленяване и спрямо
него не били предявени реституционни претенции. Впоследствие по силата на
цитираната разпоредба поземленият имот се трансформирал в частна
общинска собственост. Оспорва ищецът да е владял процесния имот за
посочения в исковата молба период. Твърди, че процесният предварителен
договор бил нищожен и съставен за нуждите на настоящото производство.
Оспорва положеният подпис в него да принадлежи на Д. Ц. Б., поради което
оспорва договора като неавтентичен. Поддържа, че до 2017 г. процесният имот
е бил запуснат и незаграден, като чак през 2018 г. е бил заграден и разчистен
от дървета. Твърди, че до 2018 г. ищецът не е манифестирал владението си
върху процесния имот. Освен това навежда твърдения, че през по-голямата
част от периода на владение действала забраната за придобиване по давност на
недвижими имоти- частна общинска собственост. Поддържа, че ищецът бил
недобросъвестен владелец. Оспорва към настоящия момент да е изтекъл
периодът на придобивна давност. Моли за прекратяване на делото,
евентуално- за отхвърляне на предявената претенция. Претендира разноски.
2
Съдът, като съобрази събраните доказателства и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи по
предявените искове:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗС по отношение на два недвижими имота: поземлен имот с идентификатор
№ *************, находящ се в ******************************, както и
поземлен имот с идентификатор № *************, с площ от 550 кв.м. ,
находящ се в ******************************.
Константната съдебна практика приема, че наличието на правен интерес
за предявяването на положителен установителен иск, включително и на иск за
признаване право на собственост, е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на иска, за наличието на която съдът следи служебно.
Интересът от установителния иск се разкрива, когато по делото ответникът
оспорва претендираното от ищеца право или претендира правото, което
ищецът отрича. Следователно, за да съществува интерес от установителния
иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право или да се
претендира отричаното от него право- така Решение № 197 от 28.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 875/2009 г., I г. о.
По отношение иска относно недвижим имот с идентификатор №
*************:
Съдът намира, че ищецът няма правен интерес от водене на иск за този
имот срещу ***************, доколкото в отговора на исковата молба
ответникът изрично заявява, че този имот не е актуван като общинска
собственост, поради което за него твърди, че няма спор за собственост и прави
възражение за недопустимост на производството в тази част. Ето защо и на
осн. чл. 130 ГПК исковата молба в тази част следва да бъде върната, а
производството прекратено.
По отношение иска относно недвижим имот с идентификатор №:
*************:
Ответникът твърди, че имот с идентификатор №: ************* е
общински и оспорва тази искова претенция. Ето защо, настоящият състав
приема, че искът за недвижим имот с идентификатор №: ************* е
допустим, за ищеца е налице правен интерес и същият следва да бъде
разгледан по същество.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване правото си на собственост върху
процесните имоти на твърдяното правно основание- давностно владение,
3
осъществено в период от над 10 години в резултат от осъществявана явна,
спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесните недвижими
имоти, както и манифестиране на намерението за своене върху вещта спрямо
нейния собственик. В тежест на ответника е да докаже фактите, от които
произтичат възраженията му, включително че е придобил собствеността върху
процесния имот на твърдените основания. В тежест на ответника е да докаже
по делото пълно и главно наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността. В тежест на всяка от страните е да установи фактите,
на които основава изгодни за себе си последици.
В разглеждания случай, ищецът се позовава на придобивна давност,
считано от 17.11.2000 г., когато се твърди от ищеца да е подписан
предварителен договор за покупко-продажба между ищеца С. А. в качеството
му купувач и Ц. Б. в качеството му на продавач за имотите. Формалната
доказателствена сила на предварителния договор бе оспорена от ответника и
оборена посредством прието по делото заключение на съдебно-почеркова
експертиза, изготвено от вещо лице Ю. М., което настоящият състав приема за
компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съгласно което подписът
от името на Д. Б. върху предварителния договор не е положен от лицето,
сочено за негов автор. Следователно, приетият по делото предварителен
договор от 17.11.2000 г. е неистински документ и следва да бъде изключен от
доказателствата по делото на осн. чл. 194 , ал. 3 ГПК. Ето защо фактическата
власт не е установена на основание предварителен договор.
Установява се, наред с горното, че с нотариален акт № **/27.06.1975 г.,
Д. Б. дарява на сина си Л. Б. 1000/1300 идеални части от празно дворно място,
цялото с площ от 1300, съставляващо имот пл. № 2 от полигон № 53,
кадастрален лист № 15 по плана на гр. *****, землището на
****************, като се е легитимирал с нотариален акт № ***, дело №
716/1970 г.
Впоследствие /1980г. – 1981 г./ имотът е отчужден, съгласно приобщена
отчуждителна преписка за имот, к.л. 151, местност Република, в гр. *****,
собственост на Л. Д. Б. за озеленяване при определяне оценка за имота от
4819,30 лева, като по искане на Л. Б. е обезщетен с едно жилище по нормите
на чл. 253 ЗТСУ в ж.к. ***** поради жилищна нужда. Приложена е сметка за
място от 1000 кв.м., оценителен протокол, съобщение, че сумата е преведена
на Л. Б. и заповед от 27.08.1981 г., че въз основа на отчуждаване на имота на
Л. Б. е определено обезщетение – апартамент ********* в ж.к. *****. На
08.01.1982 г. е издаден акт № **** за държавна собственост на имот: дворно
място от 1000 кв.в., пл. № 4, от кв. 151 в кв. Република, собственост на Л. Б.,
което се отчуждава за озеленяване. На 13.12.1982 г. е издаден акт за частна
общинска собственост № **** , а на 14.04.2021 г. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 1 о и
чл. 59, ал. 1 ЗОС е актуван поземлен имот № ************* с площ от 500 м2
, представляща реална част от ПИ *************, отреден за обществено
ползване, предоставен за управление на кмета на общината на осн. чл. 12, ал. 5
ЗОС.
4
От приетото като неоспореното от страните заключение на СТЕ се
установява , че процесният имот ПИ ************* е идентичен с част от
имот пл. номер 4 , а процесният имот ПИ № ************* е идентичен с
имот пл. номер 845. Според наличните данни двата имота по кадастрална
основа 4 и 845 са се появили преди 1980 г. Процесният имот № *************
е идентичен с имота предмет на акта за общинска собственост №
10176/14.04.2021 г. За имот № 4, в който попада процесният имот №
************* е приложена отчуждителна преписка в кориците на делото и е
съставен акт за държавна собственост. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено.
По делото бе проведено насрещно доказване, че ищецът към момента на
сключване на предварителния договор е отслужил военна служба във Военно
окръжие II степен – ***** в поделение ********, както следва: школа за
химик – дегазатор от 25.06.1999 г. до 24.09.1999 г. и химик-санитар от
24.09.1999 г. до 25.06.2000 г./удостоверение от 12.12.2024 г. на Военно
окръжие II степен *****, както и че на 15.01.2000 г. и 10.03.2000 г. не се
откриват заповеди за разрешаване на отпуск на С. А.. / удостоверение от
Държавна агенция „Архиви“ от 03.01.2025 г./ л. 260/.
Твърденията, че от 2000 г. имотът се отдава под наем от ищеца на
дружеството ***************** не се установиха по делото. Макар по делото
да е представен договор за наем от 04.03.2002 г. на недвижими имот с площ
около 1300 кв.м. с наемодател С. А. и наемател *************** за срок от 3
години с клауза за превръщане на договора в безсрочен при продължило
ползване със знание и без противопоставяне на наемодателя, съдът съобрази,
че по своя характер договорът за наем представлява частен диспозитивен
документ, чието съдържание се преценява с оглед всички събрани по делото
доказателства. Съгласно писмо от НАП от 19.12.2024 г. за периода от 2007 г.
до 2023 г. няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ на
името на С. А., а за 2000 г. – 2006 г. НАП не разполага с данни. От приобщени
извлечения от ТРРЮЛНЦ, *************** е прекратено на осн. чл. 517, ал. 4
ТЗ по иск на ******** с решение от 18.09.2013 г., поради което дружеството е
в ликвидация. Установява се от писмо от ************** от 19.12.2024 г. , че
за имота на адрес: ********************** с титуляр ************** на
основание извършена от служител на ВиК оператор на 23.12.2015 г. проверка
на адреса (контролен лист № ЕНВ ******) и подадено в дружеството
заявление с наш вх. № ******* от 05.02.2016 г., считано от 22.12.2015 г. е
преустановено издаването на сметки по предходната партида на имота с
титуляр *****************. Считано от 23.12.2015 г. в системата за
фактуриране на ************** за въпросния обект е създадена нова
договорна сметка № ********** към клиентски номер № ********** с
титуляр *****************. До настоящия момент титулярът не е променян.
По делото е представено и заявлението от 05.02.2016 г. от Б. П. като управител
на *************** за партида за имот, находящ се в
**********************, предназначен за паркинг кл. № ********** въз
5
основа на договор за наем от 01.06.2013 г. с посочен от заявителя собственик
*****************. От служебна бележка от **************** от 09.09.2024
г. се установява, че на адрес: ******************, договорна сметка №
********** е открита на титуляр **************. Съгласно писмо от
*********************** от 15.01.2025 г. се установява, че за имот на адрес:
*********************** с титуляр *************** в ликвидация е
сключен договор за продажба на електрическа енергия. Към писмото е
приложен договор за наем на имот от 01.06.2003 г. между *****************
като наемодател и ************** като наемател за временно ползване на
барака с терен с обща площ от 3 декара, ведно с договор за продажба на ел.
енергия от 04.02.2004 г. и споразумение от 11.06.2009 г. за адрес:
***********************- паркинг и офис. От ищеца са представени и
фактури от ********************** за два месеца от 2024 г. за обект :
*********************** на титуляр *********************** с адрес:
**********************.
Съдът приема, че разпитите на тримата свидетели В. П., Б. П. и Б. Т. са
достоверни и се подкрепят от доказателствения материал, в частите, че
дружеството ************** е ползвал имота като паркинг, открил е партида
към ************** и С. е работил като механик към ****************,
считано от 2006г.-2007 г., както и че Б. Т. е правил ограда на имота 2011 г-
2012 г. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетеля В. П., в
частите: че е присъствал при подписване на предварителния договор в кантора
срещу Софийски градски съд, че Б. Д. поддържал имота, чистел, кастрел, че
плащал наем на С.; сключил договор за наем със С. през 2003 – 2004 г., може и
2005 г.; от 2000 г. досега имотът се ползвал от дружеството на свидетеля
***************; решили със С. да направят стабилна ограда, която да се
заплати от *********** и после да се прихване от наема, както и че нямал
бизнес отношения със С.. Същите несъмнено са опровергани от събраната
доказателствена съвкупност / предварителния договор не е подписан от Д. Б.;
към сочената дата на подписване, Д. Б. не е бил собственик, а неговия син;
през 80-те години на миналия век е проведена процедура за отчуждаване по
ЗТСУ за имота в полза на общината; С. е работел в дружеството
**************** като служител от 2006 г. - 2007 г./. По същите
съображения, съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. П./ син на В.
П./, че *********** **** имал договор за наем със С..
Видно от удостоверение за идентичност на адреси от ГИС София / л. 297
– 297 по делото/ по данни от информационната система на СОФКАР,
***************** е преименувана на ******** на 11.06.2021 г., а
впоследствие на **********. Съгласно вписаните данни за адреси в АГКК на
адрес : ******************************** е вписан за поземлени имот,
отразени с идентификатори ************* и *************. В поддържаната
от дружеството ИС Софкар база данни, не са налични данни за стар адрес: гр.
*****, ***************** №***. Съобразно съществуваща адресна
номерация по **********, адрес: *********************** се използва за
6
идентификация на поземлен имот с идентификатор *********, поради което
не могат да бъде издаден документ, удостоверяващ идентичност на адреси:
**********************, гр. *****, ***************** № *** и
**********************.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
приема следното:
Положителният установителен иск по чл. 124 ГПК е претенция на
собственика на имота да установи със сила на пресъдено нещо правото си
срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС
правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Придобивната давност съгласно чл. 79
ЗС е сложен юридически факт, който включва действията на началното
установяване на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с
намерението да се свои, по-нататъшното постоянно съществуване на така
установеното фактическо владение и действията, чрез които постоянното
упражняване на владението се осъществява, съответстващи на собствеността.
Освен това фактическият състав на придобивната давност обхваща
изтичането на определения от закона период от време, през който
упражняването на фактическото господство върху имота да е продължило.
Съгласно, разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГК, изискуемото от чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл.84 ЗС волеизявление /позоваване/ не е елемент от фактическия състав на
придобивното основание по чл. 79 ЗС.
Съдът приема, че ищецът не доказа елементите от фактическия състав
на иска на посоченото придобивно основание. От събраните по делото
доказателства не се установява действията на ищеца по начално установяване
на владението, т.е. на фактическото господство върху имота с намерението да
се свои, осъществено в период от над 10 години в резултат от осъществявана
явна, спокойна и непрекъсната фактическа власт върху процесните
недвижими имоти, както и манифестиране на намерението за своене върху
вещта спрямо нейния собственик. Твърденията за отдаване под наем на
дружеството Навел Транс не се установяват по делото. Всъщност при
преценка на събраните доказателства се установява единствено, че имотът е
ползван от дружеството ***************** като паркинг, но не се установява
да е било отдавано под наем от С. А., а от *****************. Ищецът е бил
служител в дружеството **************** от 2006 г. – 2007 г. Последният не
е декларирал в нито един период от 2006 г. насам доходи от наем пред НАП.
Установи се, предварителният договор, на който базира установяването на
фактическата си власт върху имота е неистински документ, а и съвкупната
преценка на събраните писмени доказателства налага несъмнения извод, че
към този момент твръдяния праводател не е бил собственик, тъй като Д. Б. е
дарил имота на сина си още през 1975 г., а няколко години по-късно е
проведена отчуждителна процедура за имота по реда на ЗТСУ, като
собственикът Л. Б. е бил обезщетен с апартамент. Т.е. по делото не се доказа
7
нито установяване, нито осъществяване на владение от страна на ищеца по
смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС.
Безспорно се установи, че имот №************* е бил отчужден.
Съгласно посочената разпоредба в приложимата редакция - чл. 2, ал. 1, т. 4
ЗОС (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 1999 г.) общинска собственост са парцелите и
имотите, придобити чрез отчуждителни производства до 1 юни 1996 г.,
предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени
мероприятия на общините. Съгласно разпоредбата на §7, ал. 1, т. 3 ЗМСМА
(обн., ДВ, бр. 77/1991 г.) с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Съгласно отчуждителната преписка за имота, същият е
предвиден за благоустройствено мероприятие – „озеленяване“. За имота е
налице влязла в сила заповед № РД-34-837/02.04.1981 г. по чл. 95 и чл. 98
ЗТСУ, за която няма данни да е отменена и е изплатено обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 95 от ЗТСУ (отм.), в действалата редакция
(Обн. - ДВ, бр. 29 от 1973 г.), недвижимите имоти, необходими за
мероприятия на държавата, кооперации и обществени организации, се
отчуждават с мотивирана заповед на председателя на изпълнителния комитет
на окръжния, съответно на градския народен съвет, какъвто е и настоящия
случай – отчуждаване на имот за благоустройствено мероприятие-
озеленяване. Заповедите по чл. 98 и чл. 100 ЗТСУ/отм/ имат вещен ефект и
при липса на доказателства собственикът да е поискал отмяна на
отчуждителната процедура следва, че техният ефект е настъпил и
собствеността е преминала върху държавата, респ. общината. В този смисъл
са постановените по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 6 от 18.02.2015 г. по
гр. д. № 4034/2014 г. на ВКС, II г. о., ГК, Решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр.
д. № 2145/2020 г. на ВКС, I г. о. и др. Следователно по делото е доказано
фактическото и правно основание за придобиване правото на собственост от
общината в акта за частна общинска собственост за имот № *************.
Предвид горното, настоящият състав приема от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, че ищецът не е установил фактическа
власт върху имота с намерение за своене, нито пък такава е осъществявана в
законовия 10 годишен срок, поради което не са налице предпоставките на иска
по чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Предвид липсата на една от кумулативно
изискуемите предпоставки от фактическия състав на иска, безпредметно се
явява обсъждането на останалите, тъй като дори и при тяхното наличие искът
би бил неоснователен. Ето защо, искът подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника. Същите
претендират 150 лева – депозит за СГЕ, 300 лева за СТЕ и 300 лева –
8
юрисконсултско възнаграждение, определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № ****** от 09.08.2023
г., подадена от С. В. А., ЕГН ********** срещу
***************************, с адрес: *********************** за
признаване за установено спрямо ответника, че С. А. е собственик на
недвижим имот с идентификатор № *************, с площ от 619 кв.м.
находящ се на адрес: гр. *****, , ******** № **** и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. д. № 44695/2023 г. по описа на СРС в тази част.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС от
ищеца С. В. А., ЕГН **********, срещу *************************** с
адрес: ***********************, да бъде признато за установено спрямо
***************, че С. В. А. е собственик на поземлен имот с идентификатор
№ *************, с площ от 550 кв.м., находящ се в
********************** ****, въз основа на давностно владение като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. А., ЕГН ********** да заплати
на ***************************, сумата в общ размер на 750 лева
(седемстотин и петдесет лева), разноски за исковото производство пред СРС.
Решението, в частта, с която се връща исковата молба и прекратява
производството, имащо характер на определение подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчването му пред Софийски градски съд, а в
останалата част подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9