Р Е Ш Е Н И Е  № 88

гр. Перник, 12.12.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

 

при секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията, т. дело № 67 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

"БАНКА ДСК" ЕАД, гр. Coфия моли да се признае за установено по отношение на Р.Ж.С., че дължи общо сумата от 34 730,33 лв., от които 27 954,64 лв., представляващи главница по договор за кредит за текущо потребление от ***, 6 280, 44 лв. неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.09.2015г.- 28.06.2017г., 375,25лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 10.10.2015г. до 28.06.2017г., 120лв., представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми.

В исковата молба се твърди, че на *** между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление за сумата от 30 000 лв. Кредитът е усвоен на 12.09.2014г. Уговорен е срок за погасяването му 120 месеца. Ответницата погасила вноските с падеж 10.09.2015г. и частично вноската с падеж 10.10.2015г., след което не е извършвала плащания. Банката обявила кредита за предсрочно изискуем и в нейна полза е издадена заповед по чл. 417 ГПК. При сключване на договора е уговорен преференциален лихвен процент, но поради нарушаване условията на същия ответницата е загубила правото да получава преференциите и лихвеният процент е увеличаван съгласно договор за пакет за частно банкиране от 08.09.2014г. , сключен между страните.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответницата особен представител – адв. Ш.. Поддържа се че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно на длъжника, както и че същият не е уведомен, че банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Твърди се, че договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като не отговаря на изискванията на чл.11, т. 9а и чл.11, т.10 – не съдържа методиката за изчисляване на референтния лихвен процент, а годишния процент на разходите по кредита е определен на 8,57, без да са посочени конкретни компоненти и как се формира този процент.Твърди се, че клаузата на чл.8 от договора е неравноправна.

Пернишкият окръжен съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа, и правна страна следното:

Исковете са с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК.

От приложените писмени доказателства, се установява, че по ч. гр.д. № 4065/2017г. по описа на ПРС срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение №3322/30.06.2017г. по реда на чл. 417 от ГПК за сумите, които са предмет на настоящия спор. Заповедта е връчена по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415,ал.1, т.2 ГПК на ищеца са дадени указания, че може да предяви установителен иск. На 12.11.2018г. ищцовата страна е уведомена за дадените от съда указания и на 29.11.2018г. е предявен искът по настоящето дело.

Предвид горното, съдът намира, че искът е предявен в установения от закона срок и е допустим.

Ответната страна твърди, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно, като се позовава на определение на ПРС от 29.10.2018г., постановено по ч. гр.д. № 4065/2017г.

Горните доводи са неоснователни.

Издадената заповед за незабавно изпълнение се връчва не от съда, а от съдебния изпълнител- чл. 417, ал.5 ГПК и видно от уведомлението, намиращо се на л.30 от ч. гр.д. № 4065/2017г., същото е връчено редовно по реда на чл. 47 ГПК и именно констатирайки, че е налице такова връчване, районният съд с определението си от 29.10.2018г. е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си. Посоченото от ПРС, че съобщението не е номерирано и не е подредено по надлежния ред по заповедното производство, касае работата на съответния деловодител в ПРС, но не и редовността на извършеното от ЧСИ връчване.

Установено от събраните доказателства е, че на *** между "Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата, в качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 30 000 лв. Ответницата се е задължила да върне кредита в срок от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, чрез месечни анюитетни погасителни вноски в размер на 367,96 лв. всяка, в съответствие с погасителен план, неразделна част от договора.

В т.8 от договора е постигнато съгласие, че кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 8, 25%, формиран на база стойността на 6- месечен SOFIBOR 1,1351 и надбавка в размер на 6.899, приложим при изпълнение на условията по договор за ползване на пакети частно банкиране на "Банка ДСК" ЕАД. Предвидено е, че при нарушаването на тези условия кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло и приложимият лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, като максималният й размер може да достигне 13,599%.годишно. Годишният процент на разходите е определен  на 8,57 и може да бъде променян при предпоставките, предвидени в общите условия. Кредитът е обезпечен със залог върху парични вземания.

Съгласно чл. 14, неразделна част от договора са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на "Банка ДСК" ЕАД, които кредитополучателят е декларирал, че е получил и приема с подписването на договора. Тези ОУ са представени по делото и същите са подписани от кредитополучателя. В чл. 13 от ОУ е предвидено, че кредитополучателят е длъжен е да осигурява по разплащателната си сметка най-късно на падежна дата сума най-малко в размер на дължимата погасителна вноска.

Съгласно  чл. 7. 6. от ОУ ако кредитополучателят заплаща преференциален лихвен процент по кредита, в случай на неизпълнение на някое от условията, подробно описани в приложението към договора, кредитополучателят губи правото да ползва изцяло или частично съответната преференциална лихва от датата на неизпълнението, а кредиторът определя нов размер на погасителната вноска.

По силата на чл. 8 от ОУ кредитополучателят се е задължил да заплаща такси и комисионни, съгласно действащата към датата на събиране на съответното плащане Тарифа на банката.

Според чл. 19. 1. от ОУ при забава в плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава от 10 процентни пункта.

Представени са и договор за ползване на пакетите "Частно банкиране на "Банка ДСК" ЕАД и условия по пакет „Частно банкиране класик”, които са подписани от ответницата. Според чл.11 от условията, банката може да отнеме преференциалните условия по предоставени кредити, когато два последователни месеца няма постъпления по разплащателната сметка на суми.

Няма спор по делото, че кредитът е усвоен, а това обстоятелство се установява и от приетата съдебно- икономическа експертиза, където е посочено, че на 12.09.2014г. банката е наредила сумата от 30 000 лв. по сметката на ответницата. Видно от заключението на вещото лице, до 10.04.2015г. ответницата е заплащала в срок дължимите се погасителни вноски. От 10.05.2015г. е започнала забава в плащанията, като последното плащане е от 06.11.2015г. и с него е погасена изцяло вноската с падеж 10.09.2015г. и частично тази с падеж 10.10.2015г. Т.е. към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2017г. е имало непогасени 20 вноски в пълен размер и частично е била погасена вноската за м. 10.2015г.

От таблица № 2 към заключението на вещото лице е видно, че до 10.01.2015г. е начислявана първоначално уговорената лихва от 8,25 %, след което до 15.01.2016г. е начисляван по- нисък лихвен процент, а в последствие е начисляван уговореният в чл. 8 от договора лихвен процент, приложим за стандартни потребителски кредити.

Предпоставка за уважаване на предявения иск е наличието на валидно сключен договор между страните. В тази връзка ответникът поддържа, че клаузата на чл.8 от договора е неравноправна, защото не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Горният довод е неоснователен. В цитираната разпоредба от договора по ясен и недвусмислен начин е посочен начинът на формиране на променливия лихвен процент. Същият е обвързан с промяната на индекса SOFIBOR и надбавка с фиксиран в договора размер. Следователно обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, са изрично уговорени в договора, същите са обективни и не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение не е поставено под контрола на кредитора, методиката за промяна на лихвата е подробно и разбираемо описана в договора и е ясен начинът на формиране на лихвата. Договорът предвижда възможност за промяна на лихвения процент, т.е. допустимо е както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва. В тази връзка следва да се отбележи, че по делото е доказано, че в периода, в който се е прилагал преференциалният лихвен процент, лихвата е намалявала, а не се е увеличавала.

В чл. 8 се съдържа и изрична уговорка относно правото на банката да отнеме привилегията за заплащане на преференциален лихвен процент, а именно когато кредитополучателят не изпълнява условията по пакета частно банкиране. В този случай се дължи лихва, равняваща се на дължимата се такава по стандартни потребителски кредити, като се формира на база посочения по- горе индекс и надбавка с максимален размер от 13.599 пункта. Т.е. ответникът от самото начало при сключване на договора е знаел за последиците от неизпълнение на задълженията си по срочно погасяване на дължимите суми, като механизмът  на формиране на лихвения процент при неизпълнение  условията по пакета частно банкиране, е аналогичен с този, при който се формира преференциалният лихвен процент и съответно клаузата на чл. 8 и в посочената й част,  не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Годишният процент на разходите от 8,57 % не надвишава петкратния размер на законната лихва, поради което и разпоредбата на чл. 9 от договора не е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Начинът на формиране на ГПР е уреден в чл. 9 от ОУ.

Във връзка с горното, съдът намира, че страните по депото са обвързани от валиден договор за кредит.

Ищцовата страна основава претенцията си на обявена предсрочна изискуемост на кредита.

Волеизявлението на ищеца за обявяване на цялото задължение по договора за кредит за предсрочно изискуемо е обективирано в нотариална покана рег. № ***, отправена от банката до кредитополучателя, с която последният се уведомява за упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Разпоредбата на чл. 19.2 от ОУ въвежда като предпоставка за обявяване предсрочна изискуемост на кредита наличието на забава в плащанията на лихва и/или главница над 90 дни. При установеното по делото, че след 06.11.2015г. ответницата не е извършвала плащания за погасяване на кредита, то несъмнено се налага извод, че са били налице условията на  чл. 19.2 от ОУ за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като още през 2016г. е била налице такава забава.

Видно от нотариалната покана, същата е връчена при условията на чл. 47 ГПК, като е отбелязано, че са извършени три посещения на адреса на ответницата в различно време в периода 16.02.2017г.- 15.03.2017г. и е констатирано, че лицето не е намерено на адреса. На 15.03.2017г. е поставено уведомлението по чл. 4 ГПК на адреса, съвпадащ с настоящия и постоянния такъв на ответницата /справки за адреса са приложени по делото/. В нотариалната покана е отразено, че в двуседмичния срок ответницата не се е явила да я получи.

При описаните факти, съдът намира, че нотариалната покана е връчена надлежно и съответно считано от 01.04.2017 г. вземанията на банката по договора следва да се считат за предсрочно изискуеми, предвид осъществяването на изискуемите за това предпоставки, който момент предхожда подаването на заявлението по чл. 417 ГПК. Неоснователни са доводите на ответницата, че волеизявлението на банката- кредитор е общо, не съдържа размера на непогасените задължения, не възпроизвежда фактическото състояние на задължението и не може да се прецени дали е настъпило основанието за обявяване на целия дълг за изискуем. Задължение на кредитора е да доведе до знанието на длъжника волеизявлението си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което в случая е сторено, като няма изискване той да го уведомява кои точно вноски не са платени на падежа и какъв е размерът на дълга. Още повече, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Т.е. дори и в нотариалната покана неточно да са отразени неплатените вноски и съответно размерът на дълга, то това не е основание за отхвърляне на иска, защото от значение за спора е дали са били налице предпоставките за обявяване предсрочна изискуемост към датата, на която до длъжника е достигнало волеизявлението на кредитора.

При наличието на валиден договор за кредит, който по надлежния ред е обявен за предсрочно изискуем, то считано от 01.04.17 г. за ответницата е възникнало задължението да върне остатъка от усвоената същата в пълен размер.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение - 28.06.18 г. задълженията по договора са както следва: главница 27 954,64 лв., договорна лихва 6 280,44 лв., лихви за забава 402,63 лв. и такса изискуемост – 120 лв. Имайки предвид, че по делото бе установен фактът на настъпване на предсрочна изискуемост, считано от 01.04.17 г., то именно до този момент са явява и дължима уговорената възнаградителна лихва, в който смисъл е и приетото в  ТР № 3/27.03.19 г. по т. д. № 3/17 г. на ОСГТК на ВКС. Размерът на същата до 31.03.2017г. е  5220,77 лв.

Предвид горното, съдът намира, че исковата претенция  за установяване дължимост на сумата от 27 954,64 лв., представляващи главница по договор за кредит за текущо потребление от ***, 5220,77 лв. неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.09.2015г.- 31.03.2017г., 375,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.10.2015 г.-28.06.2017 г., следва да бъде уважена, а претенцията за сумата от 1059,67 лв., съставляващи договорна лихва за периода 01.04.2017г.-28.06.2017г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Доколкото вземанията са обявени за предсрочно изискуеми, то ответникът дължи на банката разходи при изискуем кредит в размер на 120 лв., на основание чл. 15 от договора за кредит.

Следва да бъде уважено и искането да се приеме за установено, че ответника дължи и претендираната със заявлението законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят 673,42 лв.- направени в заповедното производство разноски и 2 662,90лв. направени разноски в исковото производство, както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Р.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи на „Банка ДСК” ЕАД, гр. Coфия, ул. „Московска”, № 19 ЕИК *********, следните суми: 27 954,64 лв., представляващи главница по договор за кредит за текущо потребление от ***, 5220,77 лв. неплатена договорна /възнаградителна/ лихва за периода 10.09.2015г.- 31.03.2017г., 375,25 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.10.2015 г.-28.06.2017 г. и 120 лева,  представляваща такса изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – 28.06.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение № 3322/30.06.2017г. по ч.гр.д. № 4069/2017г. по описа на ПРС, като отхвърля иска за установяване дължимост на сумата от 1059,67 лв., съставляващи договорна лихва за периода 01.04.2017г. - 28.06.2017г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Р.Ж.С. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, гр. Coфия, ул. „Московска”, № 19 ЕИК ********* сумата от  673,42 лв., представляваща  направени в заповедното производство разноски; 2 662,90 лв. -направени разноски в исковото производство, както и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на ПРС за прилагане по ч.гр.д. № 4069/2017г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

Съдия :