№ 118
гр. Варна, 16.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. И.
Сложи за разглеждане докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20213100900526 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът „Д.“ ООД , уведомен от предходно съдебно заседание,
представлява се от адвокат И. С., редовно упълномощена и приета от съда
отпреди.
Ответникът С. И. Д., уведомена от предходно съдебно заседание, не се
явява, представлява се от адвокат Е. С.-Г. и от адвокат Л. П., редовно
упълномощени и приети от съда отпреди.
Вещото лице А. М. В., уведомен от предходно съдебно заседание,
явява се лично.
Вещото лице М. М. Д., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
Адв. С.: Моля да дадете ход на делото.
Адв. С.: Аз считам, че не следва да се дава ход на делото и същото да се
прекрати, предвид следните обстоятелства:
Между страните през 2019 г. по почин на ищцата С. Д. е образувано т.д.
№ 249/2019 г. по описа на Окръжен съд-Добрич, Търговско отделение. В хода
на това дело ищцата е предявила претенция по чл.125 от ТЗ частично, като
под формата на възражение ответникът „Д.“ ООД - понастоящем ищец в
настоящото производство е поискал за съвместно разглеждане възражение за
прихващане за сумата в размер на целия иск, който понастоящем е предявен
частично. Производството действително беше спряно, но предвид
възобновяването му и предвид вече приемането на възражението в размера в
1
цялост така, както е заявен, считам, че настоящото дело следва да бъде
прекратено, предвид това обстоятелство, като в условия на евентуалност
считам, че са налице основанията на чл.229 ал.1, т.4, а именно дело, което се
явява преюдициално за настоящото производство, а именно цитираното
249/2019 г. в тази връзка представям и моля да приемете протокол от открито
съдебно заседание по т.д. № 249/2019 г. на Окръжен съд-Добрич, проведено
на 31.01.2023 г.
Адв. С.: Аз смятам, че не са налице основания за прекратяване или
спиране на настоящото производство. Обстоятелствата във връзка със
заведеното пред Окръжен съд-Добрич дело действително са такива, каквито
бяха изложени от процесуалния представител на ответницата, но същите не
представляват пречка за разглеждане на настоящия иск. Претенцията, която е
частично предявена в настоящото производство, е приета за съвместно
разглеждане като възражение в хода на производството пред Окръжен съд-
Добрич. Същото ще бъде разгледано, само доколкото и след като главният
иск бъде уважен и ако бъде уважен. Първо на това основание и второ на
основанията, които настоящият състав посочи при приемане на възражението
на ответницата за съвместно разглеждане в настоящото производство, а
именно че не е налице пречка за разглеждане паралелно на двете
производства, доколкото не се касае за установяване в исково производство
на един и същ спорен факт. В настоящото производство претенцията на „Д.“
спрямо ответницата е предмет на иск, а в производството пред Окръжен съд-
Добрич е предмет на възражение за прихващане. В този смисъл и с оглед
изложените обстоятелства, смятам, че не е налице основание за
преюдициалност или за заведен спор с предмет иск - същият, който е предмет
на разглеждане пред Вас. Основания за спиране също смятам, че не са налице,
доколкото нито едно от двете производства, не е предпоставящо за
разглеждане на другото. В този смисъл моля да оставите искането без
уважение.
Адв. П.: Аз изцяло заставам зад тезата на колегата С.. Считам, че са
налице най-малкото причини за спиране на настоящото производство. Дори и
двете производства да не зависят едно от друго, в крайна сметка може да се
достигне до житейски нецелесъобразния вариант за решаване на спора между
страните да има две решения, които да си противоречат, а в крайна сметка да
разрешават едни и същи спорни въпроси, което аз считам, че не е цел на
2
нашето глобално законодателство. В случая в крайна сметка между страните
спорът трябва да бъде решен с влязло в сила решение и то да е едно, а не с
две, защото в един момент може да се достигне до там да има
първоинстанционно решение, инстанционен контрол по едни и същи въпроси.
Предложих на колегата С. да спрем настоящото производство по взаимно
съгласие на страните с цел и това да решим спора със споразумение, но
категорично ми беше отказано. Правя предложението и в момента да спрем
настоящото производство по взаимно съгласие на страните, да видим дали не
може да постигнем споразумение, защото в един момент се достига наистина
до едни процеси, които действително утежняват самите страни, защото
виждаме какви са и депозитите по експертизите. Това се осъзнава от страните
и аз правя такова предложение към колежката – да седнем на една маса, да
видим какво може да постигнем като споразумение, но за тази цел…аз не
омаловажавам труда на колегите – специалисти, защото ще кажа да не се
инвестира във възнаграждения на вещи лице, затова моля да се спре
производството по взаимно съгласие.
Адв. С.: Безкрайно много съм обсъждала тези възможности с клиентите
ми. Към момента споразумение не е възможно да се постигне. Съгласие за
спиране по взаимно съгласие, също нямам мандат, за да дам.
Адв. С.: Господин Председател, нека да уточним дали е спорно, че
предметът на възражението по т.д. № 249 абсолютно съвпада с предметът,
който частично е заявен в настоящото производство и при необходимост да
изискаме т.д. № 249, за да се убедите в твърдяното от нас обстоятелство, като
за пълнота на изложението искам да кажа, че всяка от страните имаше
процесуалната възможност да поиска възобновяване на спряното търговско
дело, но в крайна сметка действително изчакахме Добричката прокуратура да
изпълни надлежни действия. Тя нищо не направи. Ние инициирахме
производството и то беше възобновено. Същото право имаше и ищецът в
настоящото производство – ответник по т.д. № 249/2019 г. при ДОС, но така
или иначе те предпочетоха да заведат настоящия иск.
СЪДЪТ, по направеното възражение по хода на делото намира, че
същото е неоснователно дотолкова, доколкото в производството по
чл.249/2019 г. спорният предмет, който е предявен като главен иск по
настоящото дело, е предявен под формата на възражение за прихващане при
3
условия на евентуалност, в случай че главният иск бъде уважен.
От друга страна по отношение на претенцията за изплащане на стойност
на дружествен дял, касае се за две частични. Едната част е предявена в
настоящото производство като възражение за прихващане, а другата част е
предявена в производството пред Добрички окръжен съд като главен иск,
тоест не е налице съвпадане по предмет на двете на претенции, ето защо
съдът намира, че не са налице основания за прекратяване на настоящото
производство. Не са налице основания и за спиране на същото, тъй като не е
налице отношение на преюдициалност между производствата, водени в
Добричкия окръжен съд и производството, водено пред Варненския окръжен
съд по настоящото дело, с оглед на което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните представители
на ответната страна за прекратяване на производството, както и искането за
спиране на същото.
СЪДЪТ докладва заключение с вх.№ 26903 от 16.11.2022 г. по
допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза, депозирано в
срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. П.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило допуснатата допълнителна съдебно-икономическа експертиза.
Същото е със снета по делото самоличност.
Адв. С.: Аз нямам въпроси към вещото лице.
Адв. П. към в.л. В.: По въпрос първи, стойността, която давате за
ремонт и поддръжка на техниката, откъде е взета тази стойност? От каталози,
от Вашия опит в практиката?
В.л. В.: От счетоводството на „Д.“ ООД. Това са данни за обичайна
поддръжка на машините, когато същите се използват по предназначение. Това
не са реални разходи. Това са, както съм казвал много пъти, хипотетични
4
разходи, тъй като тези машини не са участвали реално в жътвената кампания.
Пак казвам, че са взети от счетоводството на „Д.“ на база на някакви
обичайни разходи, които биха направени ако тези въпросните машини са
били ползвани.
Адв. П. към в.л. В.: Тъй като използвахте понятието „хипотетични“,
възможно ли е хипотетично, тези разходи да са по-големи ако машините
реално се използват в производството?
В.л. В.: Възможно е.
Адв. П. към в.л. В.: По въпрос № 3 отговорът на поставената задача е,
че въпросният хедер е годен да се използва с комбайн „Claas Mega” и „Claas
Lexion“. Вие оглед на въпросния хедер правили ли сте? Разбирате ли чисто
технически от тази пригодност, възможно ли е, не е ли възможно? Дали имате
техническата грамотност да дадете обоснован отговор дали хедерът е
пригодим и дали изобщо сте правили оглед на този хедер?
В.л. В.: Не съм правил оглед. Информацията, че е годен да бъде ползван
с този комбайн, ми дадоха от „Д.“ ООД, която информация се очакваше да
ми бъде дадена. Аз след това извърших справка в завод „Металагро“ –
Добрич, при която справка установих, че този хедер е изработен, произведен
точно в този завод. Самото му наименование „МА“ означава „Металагро“ и
специално питах дали този хедер може да бъде ползван с други комбайни.
Отговориха ми, че може да бъде ползван. При положение че евентуално може
да се наложат някакви минимални приспособления, може да бъде ползван.
Адв. П. към в.л. В.: А понеже казахте, че сте правили справка в трети
лица, правихте ли справка при официалния представител на комбайна „Claas
Mega”, като смятам, че това е фирмата „Рапид“ в Добрич и те да дадат
отговор дали евентуално този хедер е пригодим към този комбайн?
В.л. В.: Не съм правил. Според мен най-удачно беше да направя
справката в завода - производител. Официалният представител би отговорил,
че не е годен, защото те имат интерес да се ползват техните оригинални
хедери и въобще приспособления.
Адв. С. към в.л. В.: Когато питахте производителя, съобщихте ли му
какви са комбайните, които „Д.“ има, тоест питахте го „за този ли е пригоден“
и те казаха „да“?
5
В.л. В.: Точно така.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. С.: Да се приеме заключението.
Адв. П.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ, като взе предвид изявленията на процесуалните представители
на страните, намира, че представеното заключение по допуснатата
допълнителна съдебно-икономическа експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото допълнителна
съдебно-икономическа експертиза с вх.№ 26903 от 16.11.2022 г. и справка-
декларация на вещото лице А. М. В..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице А. М. В. в
размер на 430.00 /четиристотин и тридесет/ лева, съгласно представената от
него справка-декларация.
ИЗПЛАЩА на вещото лице А. М. В. възнаграждение в размер на
250.00 /двеста и петдесет/ лева от внесените от страните депозити.
(Издаден РКО по платежни нареждания от 14.10.2022г. и от
06.10.2022г.)
ЗАДЪЛЖАВА страните в едноседмичен срок от днес да внесат по
сметка „Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително,
както следва: сума в размер на 45.00 /четиридесет и пет/ лева от ищеца и
сума в размер на 135 /сто тридесет и пет/ лева от ответника за изготвената
допълнителна съдебно-икономическа експертиза, съгласно представената от
вещото лице справка-декларация, като остатъкът от дължимото
възнаграждение ще му бъде изплатено след представяне на доказателства за
допълнително внесен депозит от страните.
УКАЗВА на страните, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
Адв. П.: Уважаеми господин Председател, въпреки че изявихме воля да
6
се приеме заключението, ние от своя страна принципно оспорваме
заключението. Няма да правим искане за нова експертиза. Основанията за
оспорване на заключението в отделни части на това заключение, ние ще
изложим в хода по същество. Просто няма да се позоваваме на ново
заключение и няма да правим доказателствено искане за ново заключение, но
оспорваме обосноваността на заключението.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 3527 от 10.02.2023 г. от С. Д. чрез
адвокат Л. П., в която се заявява, че ответницата е направила оспорване на
междинен счетоводен баланс към 30 ноември, съставен от ищеца, без
ответницата да може да въздейства по някакъв начин за съставянето му и във
връзка с допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се излага становище
относно начина, по който следва да се определи стойността на дружествения
дял да прекрати участието си съдружник, както и са поставени въпроси, на
които следвало да отговори комплексна съдебно-счетоводна икономическа и
оценителна експертиза. Прави се искане да се отложи изслушването на
вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, да се допусне
комплексна съдебно-счетоводна икономическа и оценителна експертиза с
поставени въпроси и също така се сочи, че в производството по търговско
дело № 249/2019 г. на Окръжен съд-Добрич също е била допусната съдебно-
счетоводна експертиза със задачи, идентични на поставените с настоящата
молба.
Адв. С.: Уважаеми господин Председател, смятам, че не са налице
пречки за изслушване на вещото лице. Самите мотиви за неизслушването му
се извличат именно от съдържанието на заключението, за което съдът следва
да съди, след като изслуша вещото лице и установи с какви данни е работило
вещото лице. Самото искане като заключение като задачи, аз смятам, че е
недопустимо възлагането на съдебно-оценителна експертиза, тъй като това би
означавало да се извърши преоценка на активите и те да се заведат по някаква
различна стойност, а не по справедливата им цена на придобиване. В тази
връзка смятам, че е съществено да бъде изслушано вещото лице, което според
мен смятам, че би отговорило дори на част от поставените въпроси, за да
прецени съдът дали е допустимо назначаването на съдебно-оценителна
експертиза. В този смисъл и поради липса на процесуални пречки, с оглед на
това, че заключението е представено в срок, Ви моля да изслушаме вещото
лице, след което да прецените допустимостта и основателността на
7
поставените задачи към спора. Смятам за неотносимо по никакъв начин какво
е допуснал Окръжният съд в Добрич като задачи. Настоящият съд има
самостоятелност и субективност по преценката и сам следва да прецени кои
са относимите към спора въпроси.
Адв. С.: Тъй като в съдебно-счетоводната експертиза се цитира и се
прави анализ на двамата, работили по дружествените счетоводни документи,
одитори, а именно С. С. В. (за леснота ще я наречем първия одитор) и Б. А. К.,
която ще наречем втория одитор. Служебно известно ни е, че експертът по
настоящата експертиза също е дипломиран експерт-счетоводител и одитор, но
ние считаме, предвид обстоятелството, че предприятията сами определят
счетоводната си политика, за нуждите на процеса и с оглед правилното
изготвяне на експертизата е необходимо да бъдат допуснати за изслушване
както С. С. В., така наречената първи одитор, така и Б. А. К.. Какво имам
предвид? Всяка от тях е имала аргумента да поиска от счетоводството да бъде
презаведено по един или по друг начин баланс, отчети и всички други неща.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки за изслушване на заключението
на вещото лице М. Д. в днешното съдебно заседание.
Направените искания с молба с вх.№ 3527 от 10.02.2023 г. от С. Д. чрез
адвокат Л. П. и поставените въпроси съдът намира за относими към предмета
на възложената по настоящото дело експертиза, по която е депозирано
заключение и би следвало да се изяснят при изслушването на вещото лице,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ искането на ответната страна за отлагане
излсушването на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило с вх.№ 2863 от 02.02.2023 г. заключение
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. С.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. Г.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
Адв. П.: Нямам възражения да бъде изслушано вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-счетоводната експертиза, като пристъпва към снемане
8
самоличността му:
М. М. Д. – 63 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В.л. Д.: Поддържам заключението. Известна ми е наказателната
отговорност.
Адв. П. към в.л. Д.: Можете ли да обясните, въз основа на какви
елементи и компонент от счетоводството на дружеството се извежда сбора,
въз основа на който се формира размера на дружествения дял на напускащия
съдружник? Кое плюс кое или кое минус кое, като обаче ще Ви помоля да
назовете с правилната терминология отделните компоненти?
В.л. Д.: Доколкото разбирам, въпросът е: Коя е базата и кои са
елементите от счетоводния баланс, които включват базата, представляваща
основа за определяне на дружествения дял?
Адв. П. към в.л. Д.: Задавам Ви този въпрос, защото ми прави
впечатление, че в експертизата извеждате размера на дружествения дял на
нашата доверителка, въз основа на така наречения компонент на собствен
капитал на дружеството.
В.л. Д.: В пасива на счетоводния баланс капиталът на дружеството се
отразява и представя по компоненти в раздел А – Собствен капитал и това
мисля, че е видно от баланса, който съм представила.
Адв. П. към в.л. Д.: Собственият капитал участва ли във формирането
на този размер на дружествения дял? Събира ли се, изважда ли се?
В.л. Д.: Собствения капитал включва много компоненти, които съм
описала подробно. В случая на стр.12 и 13 в баланса и специално в стр.13
пише, собственият капитал какво включва.
Адв. П. към в.л. Д.: По-скоро въпросът ми към Вас е: Изключва ли се
или се включва собственият капитал при формиране на размера на
дружествения дял, който трябва да получи моят доверител?
В.л. Д.: Отново повтарям, че собственият капитал е тази част от
счетоводния баланс, която дава информация за определянето на дружествения
дял.
9
Адв. С. към в.л. Д.: Има ли разлика между чист актив и собствен
капитал и ако има в какво се отразява?
В.л. Д.: Счетоводното законодателство работи с дефиниции, които ясно
са определени в съответните счетоводни стандарти. Изразът „чист актив“ е
доста популярен, но той няма ясна дефиниция в счетоводното
законодателство. Популярният израз е „собствен капитал“, който също в
практиката е известен като „нетни активи“ и винаги е представлявал разлика
между всички активи на дружеството и всички пасиви.
Адв. П. към в.л. Д.: Ако Вие трябва да определите все пак какво
представлява в случая чистият капитал на „Д.“ ООД как бихте го определили?
В.л. Д.: Много ме притесняват тези термини, които не намират правна
опора. Какво означава „чист капитал“?
Адв. П.: Господин Председател, аз не мога да приема подобно
възражение на вещото лице, тъй като, като му дойде времето, ще цитираме
доста практика на Върховния касационен съд и там се говори именно за чист
капитал, как се формира дружествения дял, как се определя размера.
Доколкото аз съм се запознал с наложената съдебна практика и преди всичко
на Върховния касационен съд, за мен чистият капитал представлява актива на
дружеството без собствения капитал, резерви и финансов резултат.
В.л. Д.: Най-общо започваме от там, че собственият капитал определено
е счетоводната информация, отразена във финансовите отчети, която е база за
определяне на дружествения дял. И от съдебната практика, макар че това не е
моята сила, знам че е посочено следното: Базата за определяне на
дружествения дял е тази част от собствения капитал, която не включва
компоненти, които ясно са дефинирани. Такъв пример е евентуално
преоценъчният резерв, който в много от дружествата фигурира в рубриката
собствен капитал, но той олицетворява част от стойността на дълготрайните
активи в случаи, когато са били оценени по справедлива стойност. Той
представлява нереализирана печалба и именно поради тази причина не би
следвало да се включват в базата за определяне на дружествения дял и освен
това, ясно е казано, че основният или записаният капитал е известна
величина. Тя не подлежи на коментар. При напускане на съдружник се връща
внесения дружествен дял. Ето защо основният или записаният капитал също
винаги се изключва от основата за определяне на дружествения дял. И пак
10
повтарям – всички компоненти, които са важни за определяне на
дружествения дял се намират (ако, разбира се, счетоводният баланс правилно
е съставен) в Раздел А – Собствен капитал на пасива на баланса.
Адв. П. към в.л. Д.: В заключението, поне аз с такова впечатление
останах, Вие заявявате, че сте работили изцяло и само върху така наречената
втора база по водене на счетоводството. Има ли някаква причина и основание
да не изготвите вариант на счетоводен баланс и въз основа на първата база,
която е разработвана в дружеството като счетоводство?
В.л. Д.: Счетоводната информация, която ми беше предоставена от „Д.“
ООД е посочено, че е единствена в момента. Тя, пак повтарям, описала съм го
и в заключението, е основа за изготвяне на годишния финансов отчет на 2019
г. за подаване на информация и към статистика и към данъчната
администрация и след това продължава база за счетоводни данни, в това
число официално публикуване за следващите периоди – двадесета, двадесет и
първа година.
Адв. П. към в.л. Д.: Да, но целта на настоящото производство е Вие да
изготвите независим финансов отчет, с оглед оспорването от наша страна на
отчета, който е представен от ищеца и поради това Ви питам каква е
причината да не използвате при разработката си и първата фаза? Ние сме тук,
защото има спор и не е редно Вие да се базирате в спорната информация.
В.л. Д.: Първо – тази първа счетоводна база не ми беше предоставена.
Аз не знам, в каква степен тя в завършена към 30.11.2019 г., но това вече е
второстепенно. Преди всичко тя не ми беше предоставена. Доколкото знам,
тя е била водеща при съставяне на счетоводна информация за междинни
финансови отчети към 30.06, но тъй като е много важно, за да не ми задавате
повече въпроси по този повод, аз в голяма част от заключението съм
написала, че дори и да ми беше предоставена тази база, аз косвено съм видяла
как тя рефлектира на тези междинни финансови отчети и накратко
потвърждавам, че тя съдържа незаконосъобразно отчитане.
Адв. С. към в.л. Д.: По делото сме представили оповестяване на
счетоводната политика и междинен счетоводен отчет към края на месец
октомври. Имате междинен счетоводен отчет към юни и може да бъдат
проследени извършените стопански операции от 01.11 до края на ноември,
тоест месеца, в който ние не сме получили от счетоводството валиден
11
междинен отчет – датата на напускане на съдружника. Вие можете ли, като се
абстрахирате от Вашето експертно мнение, че няма нужда от втория вид на
базата да се правят изчисления и баланси? Можете ли от подадените в делото
документи да направите подобен баланс?
В.л. Д.: Категорично не, това би било безотговорно, прекалено
приблизително, защото в счетоводството основната информация идва от
надеждната счетоводна база, която съдържа цялото текущо отчитане,
представено от ясно дефинирана система от счетоводни сметки. Тоест само
на един лист счетоводен баланс няма как експертиза да гради изводи за един
по-късен период, без да има текущото счетоводство. Това ясно е записано и в
Закона за счетоводството.
Адв. С. към в.л. Д.: А Вие считате ли, че има редовно водена
счетоводна отчетност в „Д.“, предвид изявленията във Вашата експертиза?
Тоест еднозначно да отговорите, редовно ли е водена счетоводната отчетност,
предвид представените Ви документи?
В.л. Д.: Редовно воденото счетоводство е много глобален извод. Това
най-общо означава, че счетоводството е било в съответствие със
счетоводното законодателство, което включва Закона за счетоводството и
приложимите счетоводни стандарти. Такъв извод обикновено се прави след
преглед и одит на финансови отчети и лицето се произнася с мнение и носят
съответната отговорност, така че на този етап аз имам изключително много
бележки към счетоводството, които ясно съм дефинирала, но да
генерализирам, това не мога да си позволя към настоящия етап.
Адв. С. към в.л. Д.: Въпросът е важен, както и еднозначният отговор,
госпожо Д., защото Търговският закон казва кога може да служат като
доказателства счетоводните документи и счетоводната отчетност и тъй като
ние сме в търговско производство, предвид това, което Вие сте наблюдавали
при проверката на документите, предвид изложените констатации, бихте ли
могли да отговорите, че имате съмнение поне, че не е водена редовно
счетоводната отчетна дейност?
В.л. Д.: Ще използвам счетоводно регламентирания термин
„счетоводни грешки“. Да, счетоводството на „Д.“ ООД на база получената от
мен информация и проверена, аз установих счетоводни грешки. Разбира се,
отново обръщам внимание, че това не е пълна проверка. Една пълна проверка
12
би могла да установи друго, но тези счетоводни грешки – 3 на брой аз съм ги
отразила в заключението, като корекции на базата за определяне на
дружествения дял.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест смятате, че Вашият баланс е отстранил
евентуалните счетоводни грешки, като понастоящем същият представлява
такъв, какъвто би следвало да бъде, спазвайки счетоводното законодателство
и стандартите, така ли?
В.л. Д.: Балансът, който съм изготвила съдържа елиминиране на
грешките, които аз съм установила.
Адв. П. към в.л. Д.: Възможно ли е да има и други грешки?
В.л. Д.: Всичко е възможно.
Адв. П. към в.л. Д.: От счетоводна гледна точка законосъобразно ли е
дълготрайните материални активи към момента на придобиването да се
завеждат с нулева балансова стойност?
В.л. Д.: Да и това изрично съм го посочила в заключението – тези,
които са придобити при преобразуването чрез отделяне във всички случаи.
Адв. С. към в.л. Д.: Справедлива е счетоводна стойност 0 на тези
активи по смисъла на справедлива цена по Закона за счетоводството?
В.л. Д.: Нещо принципно, което е важно за това дело – в
счетоводството както в националните счетоводни стандарти, така и в
международните счетоводни стандарти преобладава принципът
„предпазливост“, който някои го наричат „консерватизъм“. Той е свързан с
предотвратяване на всякакви възможности за надценяване на активите,
имуществото на дружеството, съответно собствения капитал, затова и както в
националните счетоводни стандарти, така и в международните, основна
счетоводна база е историческата цена. И в двете категории стандарти
справедливата стойност намира малко приложение и в двете категории
стандарти това най-често се случва при финансовите инсрументи, финансови
активи и пасиви, които обикновено са свързани с публична информация,
която е текуща и достатъчно надеждна, тоест може винаги да се провери една
цена на ценни книжа или някакви други инструменти, които обикновено са и
публични, борсово-продаваеми и т.н. Отделно, има един международен
счетоводен стандарт, който беше приет след 2013 г, мисля. Той е следван
13
точно от отчитането на справедливата стойност. Той поставя такива сериозни
изисквания при достигането на тази справедлива стойност, че те дори и за
големи компании са свързани с големи трудности и изключителна прецизност
и контрол при достигането. Не случайно това е така, защото естествен е
стремежът на дружествата да завишават стойността на собствения си капитал,
за да имат по-добра позиция в търговския оборот. Следователно искам да
заключа, че справедливата цена в нашето счетоводно законодателство намира
изключително малко приложение и обръщам внимание, че тя в повечето
случаи е свързана с изготвянето на консолидирани финансови отчети, за
които в стандарта, който цитирам – 22 „Бизнескомбинации“ се говори
достатъчно. Да, консолидираните финансови отчети, които представляват
обобщена финансова информация за група свързани предприятия, там е
казано – да, използва се справедлива цена на активите, отчита се съответната
репутация и т.н., но в индивидуалните финансови отчети, какъвто е
финансовият отчет на „Д.“ ООД, справедлива цена, особено по повод на
преобразуването, няма как да се използва.
Адв. С. към в.л. Д.: Национален счетоводен стандарт 22 – Отчитане на
бизнескомбинациите можете ли отговорите дали същият се оказва
неприложим при извършване на преобразуване на предприятие, защото аз
останах с подобно убеждение, четейки заключенията? Считате ли, че той е
приложим при преобразуване и в кои случаи?
В.л. Д.: Разбира се, че е приложим. В точка първа в обхвата е посочено
изключението, когато не е приложим, а именно за предприятия, които са под
общ контрол, но ако сте запознати с този стандарт, вие виждате как той
регламентира изключително много важни подробности, които са свързани
именно с прилагането му при преобразуване. Мога най-общо да кажа – между
предприятия, които не са под общ контрол или там в обхвата изрично е
посочено и мисля, че аз също го цитирам – дори и при предприятия под общ
контрол, е приложим, но тогава когато всъщност има прехвърляне-продажба
на нетни активи или най-общо – биснекомбинацията е свързана с прехвърляне
на имущество между дружества, но по метода на придобиването, свързан с
покупко-продажба с движение на пари. Тук в конкретния случай има просто
едно отделяне. Няма никакво доплащане, дори само във връзка с дялове.
Изобщо тук е неприложим стандартът, защото няма движение на пари.
Придобиването на активи не става чрез покупко-продажба и основното
14
изискване за прилагането на стандарта е налице. Нищо не се променя във
връзка с преобразуването. Съдружниците са едни и същи преди
преобразуването и след преобразуването, тоест общият контрол е налице
между двете дружества.
Адв. С. към в.л. Д.: Към кой момент общият контрол трябва да е
установен? Дали към момента, в който се взема решение за първи път да се
приложи тази счетоводна политика и този стандарт, или към конкретна дата,
в случая процесната дата – края на месец ноември 2019 г. Какво имам
предвид? Ако в процесната дата – края на ноември е факт, че нямаме
предприятия под общ контрол, следва ли да се заключи, че стандартът не е
приложим? И ако двете дружества, преобразувайки се чрез разделяне или
отделяне имат за икономическа цел именно това да се отделят едно от друго и
да не бъдат по общ контрол, няма ли чисто икономическа правна пък и
счетоводна логика, те да приложат тази бизнескомбинация, тъй като идеята е,
предприятието да продължи своята дейност занапред.
В.л. Д.: Да, това е тезата, която чух от колежката С. В. защо е
приложила този стандарт. Тя заяви именно следното: Да, към момента
дружествата са под общ контрол, но бъдещото намерение е те да се отделят,
тоест съдружниците от едното дружество да напуснат, така че да имат
автономно управление във всяко от дружествата, но това са намерения.
Намеренията в счетоводството подлежат единствено на оповестяване, тоест
няма никакво основание на база намерения, които ще се случат в
неопределено бъдеще да се приложи стандарта. Той се прилага и към
момента на сключване на договора за преобразуване. Факт е същото
състояние на съдружниците към датата на вписване в Търговския регистър.
Адв. С. към в.л. Д.: Предвид прегледаната счетоводна база и Вашите
коментари кога същата е презаведена за трети път в 2019 г., доколкото
разбирам – веднъж при преобразуването, веднъж впоследствие след доклада
на С. В. и още веднъж след доклада на Б. К., нали така?
В.л. Д.: Не мога да Ви дам подобна информация, тъй като нямам
информация какво е правило счетоводството на „Д.“ ООД. Най-общо първата
счетоводна база е отразила пазарната оценка на отделените активи, а кога се е
случило това…
Адв. П. към в.л. Д.: При изготвяне от Ваша страна на заключението
15
Вие базирали ли сте се на конкретно избрана от „Д.“ счетоводна политика?
В.л. Д.: Да и аз съм я цитирала в заключението.
Адв. П. към в.л. Д.: А възможни ли са две или повече различни
счетоводни политики, които обаче да доведат до различен, законосъобразен
финансов резултат, тоест според подхода да се постигне законосъобразен
финансов резултат накрая?
В.л. Д.: Законът за счетоводството и стандартите регламентират ясни
счетоводни принципи и един от тези принципи е постоянство. Това не
означава просто счетоводната политика, която дружеството има да прилага
през целия отчетен период, който е календарната година, а в продължение на
години да се прилага една и съща политика. Това са изискванията на
счетоводните стандарти.
Адв. П. към в.л. Д.: Вие проучихте ли, от колко години практически
функционира това предприятие „Д.“ и развива стопанска дейност, защото
говорите за постоянство и години назад?
В.л. Д.: Проследих публикуваните финансови отчети от 2015 г. За
периода до коментираната 2019 г. дружеството е било с незначителна дейност
и отрицателната стойност на собствения капитал, доколкото си спомням,
тоест натрупани загуби.
Адв. П. към в.л. Д.: Казахте, че сте се базирали на конкретна
счетоводна политика. Тази счетоводна политика обявена ли е в Търговския
регистър при обявяване на годишния финансов отчет за 2019 г.?
В.л. Д.: Действащото законодателство в сила от 2016 г. позволява на
дружествата почти нищо да не обявяват или формално да публикуват
информация, която не е полезна за потребителя, защото тя е изключително
съкратен вариант - обобщен и в тази връзка няма никакво задължение за
оповестяване на счетоводна политика. Счетоводната политика, която получих
от счетоводството, от госпожа В. (Главния счетоводител), е меко казано
неуместна. В Стандарт 1, т.25 много подробно пише какво трябва да съдържа
счетоводната политика. Тази политика не е такава. Най-голямо място в нея е
отделено на счетоводните стандарти, а те всъщност са база за изготвяне на
политиката, а не следва да се препишат от Закона за счетоводството.
Адв. П. към в.л. Д.: За 2019 г. „Д.“ обявили ли са си годишния
16
финансов отчет в Търговския регистър?
В.л. Д.: Също съм го записала. Обявен е друг отчет, но на база 2020 г. -
общо сумата в съответствие с данните за 2019 г. и учудващото счетоводство.
Адв. С. към в.л. Д.: Установявате, че вторият коригиран баланс към
30.06.2019 г. е съставен на 17.12.2019 г. Това е записано на страница седма
във Вашата експертиза.
В.л. Д.: Най-вероятно съм видяла тези дати някъде.
Адв. С. към в.л. Д.: И те вероятно са тези дати, което означава…може
ли да се приеме, че на тази дата най-рано е направена корекция на един
предходен период?
В.л. Д.: Не мога да се произнасям за такива хипотетични събития.
Адв. С. към в.л. Д.: Между страните и в дружеството и по отношение
на счетоводната отчетност е бил действащ и обвързващ счетоводният отчет и
баланс към 30.06, по който е ставало излизането и на съдружника Т. Т.?
В.л. Д.: Това не ми е известно, но други са лицата, които трябва да
отговорят на този въпрос.
Адв. С. към в.л. Д.: Казвате, че съставеният към 30.06.2019 г. баланс и
отчет към него не отговарят на счетоводните стандарти и изисквания, но по
този баланс е напускал съдружникът Т. и по него е определян дела на
напускащ съдружник, така ли е?
В.л. Д.: Да, съставен е счетоводен баланс към 30.06 в двата варианта. В
счетоводството е намерил отражение този, изготвен на база текущата
информация, съгласно втора счетоводна база.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест да разбирам, че след корекцията на този
баланс би трябвало дружеството да формира вземане от господин Т. на база
на разликата между изплатения му действителен дял и онзи, който му се е
следвал по вярната и точна счетоводна политика, която е приложена едва в
края на годината най-рано, така ли е? Той получил ли е повече от дължимото
му се, предвид размера на дела, обективиран в споразумението в констативна
и диспозитивна част.
В.л. Д.: Съдружникът Т. Т. не е получил дружествен дял на база на това
споразумение, констативна и диспозитивна част, а начисленият му
дружествен дял е извън това споразумение и въз основа на новата счетоводна
17
база, за което има справка и аз я коментирам и посочвам всъщност
стойностите и дружествения дял как е получен.
Адв. С. към в.л. Д.: Аз пак ще си формулирам въпроса, на който ще
моля еднозначно да отговорите. Разликата, която се е получила след
преизчислението на дела на напускащия съдружник Т., отразена ли е под
някаква форма като вземане, доколкото на него съгласно споразумението му е
начислен по-голям дял от този, който впоследствие е определен съобразно
балансите и отчетите.
В.л. Д.: Пак ще поясня, че аз разполагам с една счетоводна база. Едно
текущо счетоводство на дружеството. В него няма отразена стойност на
дружествения дял на Т. Т. в размер на милион и четиристотин хиляди лева
грубо. Тоест в счетоводството във вида, в който аз го намирам и проверявам,
няма записвания на база на това споразумение.
Адв. С. към в.л. Д.: А това споразумение намерило ли е отражение в
счетоводството на предприятието, подписаното от всички съдружници,
включително и ненапусналия към тази дата Т.?
В.л. Д.: Не.
Адв. С. към в.л. Д.: Моля да отидем в баланса на „пасив“ и да обясните
ако Ви е възможно, откъде са формулирани сумите в група В – задължения,
като започнем с позиция 1 – задължения към доставчици до една година и
преминем към задължения към свързани лица.
В.л. Д.: Това са основните задължения на дружеството към 30.11.
Адв. С. към в.л. Д.: А имаше ли аналитична отчетност и към кого?
В.л. Д.: Да, има аналитична отчетност. Мога да я докладвам сега, когато
отговарям.
Адв. С. към в.л. Д.: Да, като нашата молба ще бъде да я приложите и
по делото за протокола. Започваме със задължения към доставчици за една
година.
В.л. Д.: Задълженията към доставчици до една година включват сумата
(ще ги закръглям) 20 000 - задължения към доставчици, които са 2 или 3
предприятия, участващи в текущата дейност.
Адв. С. към в.л. Д.: Има ли между тях свързани на „Д.“ ООД?
18
В.л. Д.: Не, те са в долната сума. Значи задължения към доставчици,
които са 20 000, които се водят по отделна сметка и голяма сума 744 000 -
задължения към арентодатели, тоест за заплащане на наема на земята за
съответната стопанска година, тоест това са несвързани лица.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест Вие твърдите, че за стопанската 2018 г.-2019
г. това са начислени, но неплатени ренти, така ли?
В.л. Д.: Принципно това би трябвало да означава, защото изплащането
на рентите…и аз съм собственик на земя и ми се случва обикновено след
новата година, макар че стопанската година приключва на първи октомври.
Задълженията към свързани лица включват заеми за 229 000 лева –
задължения за предоставени заеми, в това число задължения към Е. Ж. –
103 000 и към Д. Д. – 126 000. На второ място – задължения към доставчици,
свързани лица общо за 116 000. Тук са включени фирмите „Ел Си М“, „Ел Си
Трейд“ и „Агропроект“. Включена е сума за задължение към съдружниците за
връщане на дялови вноски в размер 3300 лв, като тук аналитичната отчетност
според мен не е прецизна, защото ми се струва, че не е сериозно. Има
задължения към другите трима съдружници, а вземания от Т. Т.. Той е
напуснал отдавна. Мисля, че просто аналитичното отчитане не е коректно.
Сумата е незначителна. На следващо място – има задължения за 4 700 лв към
Е. Ж. и Д. Д. за начислени лихви по предоставените заеми и последното
голямо задължение е задължение към съдружниците за 525 000 лв, като
сумите съвпадат с тези, които аз съм посочила, във връзка с така нареченото
заместване в дълг – 442 000, посочила съм ги и в заключението, към трите
лица – С. Д., Е. Ж. и Д. Д.. Общо са 442 000. Също така има задължения към
И. Д., което фигурира от 2018 г. И общо сумата на задълженията към
свързани лица формира стойността 880 000 лв.
Адв. С. към в.л. Д.: Начислено ли е задължението към съдружника С.
Д. за дела и́ на напускащ съдружник?
В.л. Д.: Към този момент – 30 ноември не, но не съм сигурна дали и към
декември не е така. Не съм изследвала.
Адв. С. към в.л. Д.: Госпожо Д., въпреки че Вие вече отговорихте на
част от тези въпроси, ще Ви моля само да ги обобщим, като вземем двете
позиции общо. Първият въпрос, на който смятам, че отговорихте, но да
повторите, допустимо ли е да се извърши заприхождаване на придобитите от
19
преобразуването активи по тяхна справедлива стойност или предполагаема
продажна цена?
В.л. Д.: Не, това не е допустимо, тъй като аргументът се съдържа в
Стандарт 22 – Бизнескомбинации.
Адв. С. към в.л. Д.: Допустимо ли е, независимо дали такова
осчетоводяване на активите е допуснато в счетоводството, тази справедлива
цена на активите да се вземе предвид при определяне стойността на
напускащия съдружник?
В.л. Д.: Няма как да се вземе предвид, тъй като тя дори и да бъде
отразена в някакъв баланс, съставен във връзка със справедливата стойност,
този баланс ще съдържа грешни компоненти на собствения капитал,
съответно на елементите, служещи за база за определяне на дружествения
дял.
Адв. С. към в.л. Д.: В рамките, в които сте прегледали счетоводството
на „Д.“ ООД, можете ли да отговорите дали се води хронологично и
аналитично и дава ли възможност за последващ контрол това счетоводство?
В.л. Д.: Да, категорично. Това го потвърждавам. Има пълно
хронологично отчитане и получих информация за всички аналитични сметки.
Адв. С. към в.л. Д.: Имам един въпрос във връзка с едната от
констатирани от Вас грешки в счетоводния баланс, а именно неотчетения
приход в субсидии. Вие сте установили, че дружеството е получило
субсидиите през месец декември. Мисля, че така беше записано. В този
смисъл бихте ли отговорили, независимо от това кое мнение ще се приеме, че
субсидията трябва да се отчете като приход в годината на плащане или в
годината, съответстваща на извършените разходи за това производство,
независимо от тези две мнения и в двата случая не би следвало този приход
да се отчете в 2019 г. Вие сте отговорили какво е Вашето мнение, но дори и
да се приеме другото, което е властващо при Националната агенция по
приходите, пак ли в 2019 щеше да се отрази този приход?
В.л. Д.: При всички случаи този приход ще се отрази в 2019 г., защото
тогава е направено плащането. Това е най-късната дата, когато това може да
се случи. Стандартът за правителствените дарения съдържа само едно
изключение, но в случая няма индикация, че това не трябва да се случи, тоест
20
ако има някакви условия, които биха могли да бъдат неизпълнени и да се
наложи връщане на сумата.
Адв. С. към в.л. Д.: В тази връзка и с оглед на детайлното Ви
изброяване на разходите, които са включени в баланса, правилно ли според
Вас са начислени разходи за рента, които да влияят в пасива на баланса, след
като всички приходи, включително и приходите от субсидия са осчетоводени
в тази финансова година? Правилно ли е извършено начисляването на ренти
имам предвид?
В.л. Д.: Начисляването на задължения към собствениците на земя е
извършено в края на стопанската година, тоест за ползваната земя през
стопанската 2018 г.-2019 г. начисляването е извършено през 2019 г. Тук има
един интересен счетоводен момент и аз ще изкажа моето мнение. В
съответствие със счетоводните принципи задълженията към собствениците за
наетата земя, те обикновено се оформят в писмени договори през месец юни в
началото на стопанската година. Ако това е станало през 2018 г., моето
мнение е, че тези задължения трябваше да се включат още в баланса като
задължения през 2018 г. – през 31.12.2018 г. Тогава още към края на 2018 г.
потребителят на информация от този финансов отчет ще знае, че дружеството
има огромни задължения. Това е масова порочна практика. Тъй като няма
данъчни ефекти, позволяват си го. НАП никога не им се кара за това. Правят
го в годината, когато вече продукцията е добита, продадена и чак тогава те се
начисляват, но това наистина няма как да стане по-късно, тъй като разходът
за наем на земя е основен компонент себестойността на селскостопанската
продукция, така че начислени са през 2019 г. Моето мнение е, че е трябвало
предходната година, но това не променя нито финансовия резултат, нито има
данъчни ефекти. Променя по-скоро финансовата картина в баланса.
Адв. С. към в.л. Д.: Да разбирам, че Вашето мнение е, че би следвало
дължимите към арентодателите ренти да се начислят в предходната година?
По тази логика, тогава през 2019 г. би ли следвало да се начислят тези
задължения по действащите договори за 2019 г.-2020 г.?
В.л. Д.: Да.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест такъв разход винаги ще имаме, но той ще
зависи от обема на земята, която следва да се обработи?
В.л. Д.: Да, разбира се, но от гледна точка на влиянието на това
21
действие върху собствения капитал, още сега трябва да кажа, че то няма
никакво пряко влияние върху собствения капитал, а всъщност начислените
задължения за рента участват в увеличение на сумата на краткотрайните
активи под формата на незавършено производство и в пасива задълженията
към доставчици.
Адв. С. към в.л. Д.: В продължение на зададения въпрос – Вие
обследвахте ли дали няма плащане на тези ренти, или единственото, което
обследвахте, са счетоводните регистри, съставени по необследвани от Вас
първични счетоводни документи? Тоест не установихте ли плащане? Ако има
такова, за кой период примерно, защото хипотетично, както е формулиран
въпросът, излиза, че при неосчетоводяване плащането на ренти, което е
ноторно известно е, че става обичайно на ръка, би трябвало в баланса да стоят
едва ли не задължения за ренти от 2 години. В този ред на мисли –
установихте ли плащане на рентите, подлежащи на плащане?
В.л. Д.: Не разбирам въпроса, но ще отговоря на база оборотната
ведомост, която е основен счетоводен регистър към 30.11.2019 г. за периода
от 01.01 се вижда, че през 2019 г. начисленията за ренти са в размер 862 000.
През годината са платени ренти за 180 000, но е имало начално салдо към
първи януари. Задължението е за 63 000.
Адв. С. към в.л. Д.: Тоест на въпроса ми, Вие не сте гледали първични
счетоводни документи, позовали сте се на записванията в „Д.“?
В.л. Д.: Да и мисля, че няма никакво съмнение и притеснение тук.
Масово в последните години рентите се плащат само по Б. път.
Адв. П. към в.л. Д.: Във Вашето заключение се позовавате на
Стандарта „Бизнескомбинации“. В приложимата към момента практика
съществуват ли други стандарти, които имат пряко отношение към завеждане
на актива и неговата балансова стойност? Кои са тези стандарти ако има
такива?
В.л. Д.: Вие не сте ме разбрали. Аз казвам, че точно този стандарт не
намира приложение.
Адв. П. към в.л. Д.: Кои стандарти следва да намерят приложение?
Адв. С.: Това е правен въпрос, а ние сме длъжни да познаваме тези
счетоводни стандарти като юристи.
22
В.л. Д.: За преобразуването има писано много повече от юристи,
отколкото от счетоводители.
Адв. П. на въпрос от съда: Относимостта на въпроса е дотолкова,
доколкото аз познавам два други счетоводни стандарта, които смятам, че
имат пряко отношение, но може да са 3 и повече. Това искам да разбера дали
има и други. Приложени ли са Стандарт 16 и Стандарт 36 в случая?
В.л. Д.: Във връзка с конкретното отчитане на преобразуването и
активите, които са преминали в патримониума на другото дружество, не са
приложими никакви специални стандарти, тъй като това е някакво
правоприемство и както аз съм казала, от едното дружество по балансова
стойност излизат активи и отиват в другото. Тоест работи по най-
елементарния начин. Ето в тази оборотна ведомост със салдата към края на
периода, към който ще има преобразуване, правят се 3 колони. Първата е
„общо активи и пасиви“, втората е „преминава към приемащото дружество
толкова“ и последна колона е „остават в преобразуващото се дружество“.
Адв. П. към в.л. Д.: И аз конкретно Ви питах, Стандарт 16 и Стандарт
36 в случая намират ли приложение?
В.л. Д.: В случая нямаме ново придобиване на активи, за да
коментираме, че е приложим Стандарт 16 – дълготрайни активи. Тук нямаме
придобиване по класическия ред. Имаме правоприемство.
Адв. С. към в.л. Д.: Можеше ли след преобразуването дружеството да
вземе решение да премине към международните счетоводни стандарти? Има
ли право по закон дружеството да мине към международните счетоводни
стандарти? Ако има празнота в националните счетоводни стандарти, се
прилагат международните, така ли е?
В.л. Д.: В случая няма никаква празнота. В какъв аспект има празнота?
Адв. С. към в.л. Д.: Ние твърдим, че ако дружеството беше минало по
международни счетоводни стандарти, то може да заведе активите по
справедлива цена, нали така?
В.л. Д.: Не, не можеше, защото и в международните счетоводни
стандарти основен принцип е историческата цена. Там за последващо
оценяване има подход преоценена или справедлива стойност. Кога
дружеството ще мина към международни стандарти? На първи януари ли ще
23
мине? На първи януари си ги завеждат по цена на придобиване.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. С.: Господин съдия, смятам, че вещото лице е отговорило на
поставените въпроси. Заключението е обосновано и моля да го приобщите
към доказателствата по делото.
Адв. С.: Ние смятаме, че вещото лице не е отговорило на поставените
въпроси, а е обследвало само едната хипотеза, както тя казва „база 2“, но не е
обследвала база 1, което е същината на нашето възражение. В делото се
съдържат доказателства за междинен счетоводен отчет и баланс както към
30.06, одобрен от всички съдружници, така и предоставен от текущия и
понастоящем счетоводител към дата 30 октомври. Безспорно от експертизата
става ясно, че имаме нередовно водена счетоводна отчетност, поради което за
изготвянето на баланса, по който следва да се определи дружествения дял на
напускащия съдружник, трябва да се приложи едно независимо експертно
мнение, което да вземе становището и на двете спорещи страни. Считаме, че
вещото лице е работило едностранно, включително си е позволило да
сугестира съда кой е точният и правилния вариант, което е недопустимо
предвид равенството на страните и в този ред на мисли ние ще Ви помолим да
назначите повторна експертиза, по която друго лице да отговори на въпросите
така, както сме ги задали в нашия отговор, когато сме повдигнали
възраженията за прихващане и допълнителната молба, която е депозирана от
колегата.
Адв. П.: Аз лично оспорвам заключението. Основанието да поискам
повторна експертиза, което и правя, която същевременно да бъде допълнена с
въпросите, които аз съм инкорпорирал в молбата, която съм подал на 10
февруари, извеждам най-малкото от обстоятелството, че настоящото
заключение противоречи на субективното отношение на друг експерт-
счетоводител, тоест приемаме, че две лица с една и съща квалификация и
ранг си противоречат, което на мен лично ми дава основание да се съмнявам в
обективността на настоящото заключение, затова го оспорвам. Искаме
повторна експертиза от ново вещо лице, която да бъде допълнена с
въпросните задачи.
Адв. С.: В условията на евентуалност нека да бъде комплексна
експертиза от три вещи лица по възможност одитори.
24
СЪДЪТ намира, че изслушаното в днешното съдебно заседание
заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
прието и приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с
представената от вещото лице справка-декларация, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото съдебно-
счетоводна експертиза с вх.№ 2863 от 02.02.2023 г. ведно със справка-
декларация на вещото лице М. М. Д..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице М. М. Д.
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза в общ размер 2555.00 /две
хиляди петстотин петдесет и пет/ лева, съгласно представената от нея
справка - декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице М. М. Д. възнаграждение в размер
на 600.00 /шестстотин/ лева от внесения от ответника депозит.
(Издаден РКО по платежно нареждане от 14.10.2022 г. за 600.00 лв).
ЗАДЪЛЖАВА ответника да внесе по сметка „Вещи лица и гаранции”
на Варненски окръжен съд допълнително сумата от 1995 /хиляда
деветстотин деветдесет и пет/ лева в едноседмичен срок от днес, като
остатъкът от дължимото възнаграждение ще бъде изплатено на вещото лице,
след представяне на доказателство за допълнително внесен депозит от
ответника.
УКАЗВА на ответника, че при непредставяне на доказателства за
внесен допълнителен депозит в указания срок, съдът ще постанови
определение за принудително събиране на сумите, на основание чл.77 от
ГПК.
Адв. С.: Уважаеми господин съдия, смятам, че не са налице основания
за повторност на заключението. Доколкото аз разбирам, възраженията на
процесуалните представители на ответницата се свеждат до това, че вещото
лице не е взело предвид някои от данните и че те искат да се разработи
различен вариант на изготвената от вещото лице експертиза, като се вземе
предвид баланса, съставен към 30.06.2019 г. съответно към 30.10.2019 г. и въз
основа на него да се изготви втори вариант, съобразно твърденията на
ответницата. Това искане смятам, че не разколебава по никакъв начин
25
верността на приетото днес експертно заключение. В този смисъл считам, че
искането е за допълнителна, а не за повторна съдебно-счетоводна експертиза.
Аргументът, че по подобни въпроси са отговаряли други експерт-
счетоводители не може да бъде основателен такъв за създаване разколебаване
на доверието в процесното заключение, тъй като тези експерт-счетоводители
не са давали заключение пред съда от страх от наказателна отговорност.
Освен това, ние вече сме сезирали Камарата на независимите одитори за така
извършените доклади, които според нас са неправилни. Съдът не следва да
взема предвид тези частни становища и за него трябва да бъде водещо това,
което е представено пред съда. В този смисъл е моето становище
Тъй като разпитахме вещото лице, смятам, че вещото лице отговори на
всички въпроси от депозираната от ответната страна молба, с изключение на
въпрос 6, който смятам, че е същността на това, което иска като допълнение
ответницата. На въпроси от 1 до 5 вещото лице даде отговор частично както в
заключението си, така и при разпита в днешното съдебно заседание, поради
което смятам, че те вече са разгледани от съда, могат да стоят на неговото
внимание и доколкото вещото лице категорично заяви, а и това не е предмет
на някакви специални знание, ние като юристи трябва да познаваме
счетоводните стандарти и заприхождаването на активите по тяхната пазарна
стойност е недопустимо, така че изготвянето на такава комплексна
експертиза, каквато е поставена в точка 4, е неотносимо към предмета на
делото.
Ако Вие допуснете допълнителна експертиза със задачите, които са
поставени от ответницата в отговора на исковата молба и в допълнителния
отговор, ще Ви моля да допуснете и въпросите, които аз съм поставила в
допълнителната искова молба в отговор на искането за допускане на
възражение за прихващане.
Адв. С.: В случай че допуснете експертиза, моля да се извърши
проверка на първичните счетоводни документи, а не само на счетоводните
регистри, както и самостоятелна проверка на извършените стопански
операции.
СЪДЪТ намира искането за допускане на повторна експертиза за
основателно, доколкото според ответната страна са налице основания,
почиващи на извършени от други експерт-счетоводители извън настоящия
26
процес оценки, които пораждат в ответната страна съмнение в обективността
на вещото лице, изготвило настоящата експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА повторна съдебно-счетоводна експертиза в състав от 3
вещи лица, която да отговори на поставената с протоколно определение от
05.10.2022 г. задача, като съобрази и всички материали по делото, всички
налични материали в счетоводството на „Д.“ ООД, в това число, при
необходимост проверка на първични счетоводни документи и счетоводните
регистри, като изрази мнение и по отношение на така наречената първа
счетоводна база за отчетната 2019 г. цитирана в приетата в настоящото
съдебно заседание първоначална съдебно-счетоводна експертиза.
НАЗНАЧАВА за вещи лице П. С., Б. Б. и Ж. Т..
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изготвяне на експертизата в
размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, вносим от ответната
страна С. Д. в едноседмичен срок от днес.
Адв. С.: Във връзка с приетото заключение и с оглед неговата
обоснованост, представям документите, които сме предоставили на вещото
лице, по които то е работила, описани в заключението му с описа, както и
екземпляр за ответната страна.
Адв. П.: В момента няма как да изразим становище по такъв обем от
информация. Молим да ни предоставите допълнителен срок да прегледаме
документацията и да изразим становище. Не можем да вземем становище
относно верността, автентичността и всичко останало. Ние даже не знаем
към момента дали чисто хронологично документите съвпадат. При Вас може
да е един комплект, а при нас може да е друг комплект.
Адв. С.: Доколкото вещото лице няма възможност, то да представя и
прилага, затова ги представям аз и с оглед на обосноваността на
заключението. Доколкото има спорове по какво е работило вещото лице
сметнах, че трябва да е известно, точно по какви счетоводни книги, което е
основната счетоводна документация, е работило.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на ответната
страна в едноседмичен срок от днес да изрази становище по представените в
днешното съдебно заседание документи, които са били предоставени на
27
вещото лице М. Д. и тяхното приобщаване към доказателствата по делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна в едноседмичен срок от
днес да изрази становище по представените в днешното съдебно заседание
документи, които са били предоставени на вещото лице М. Д. и тяхното
приобщаване към доказателствата по делото.
Адв. С.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Г.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. П.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 07.04.2023 г. от
10.30 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица след внасяне на депозит от ответната
страна.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.57
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
28