МОТИВИ
към присъда №45, постановена на 10.10.2019г. по НОХД №705/2019г. на Търговищки районен съд
Подсъдимият
Д.Р.И. е предаден на съд за това, че на 22.12.2018г.в с.Светлен, общ.Търговище,
възбудил и в гр.Търговище поддържал у Ю.Н.Ю. ***, заблуждение, като с това му
причинил имотна вреда в размер на 2636,90 лева/ две хиляди шестстотин тридесет
и шест лева и 90 стотинки/ - престъпление по чл.209, ал.1 от НК.
В
съдебно заседание представителят на публичното обвинение поддържа обвинението
срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като пледира за налагане на
наказание около една година и четири месеца лишаване от свобода, изтърпяването
на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Счита гражданският
иск за основателен.
Гражданският
ищец поддържа иска си и моли същият да бъде уважен както е предявен. Иска
подсъдимият и да бъде наказан.
Подсъдимият
се признава за виновен, признава фактите по обвинителният акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК, изказва съжаление за извършеното. Неговият защитник пледира
за минимално наказание.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
През
месец декември 2018г. подс. Д.И. решил да си набави
скъп мобилен телефон на изплащане чрез друго лице, като не възнамерявал да
заплаща месечните вноски впоследствие. Същият имал далечен роднина в с.Светлен,
общ.Попово - Ю.Ю., за който знаел, че работи на
постоянен трудов договор, поради което било възможно да закупува стоки на
изплащане.
Така
на 22.12.2018г. подсъдимият провел телефонен разговор с Ю., като го помолил да
закупи мобилен телефон на изплащане, който след това да му предостави. И.
заблудил Ю., че иска устройството за да го подари на сестра си, която живеела в
чужбина, и че ще изплаща вноските за мобилния телефон. Ю.Ю.
се доверил на подсъдимия и се съгласил. Същия ден, подс.И.
и св.Сергей Арсов с лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ посетили дома на Ю.
***. Св.Ю. се качил в лекия автомобил управляван от подсъдимия и потеглили за
гр.Търговище, където посетили магазин „Зора“. Подсъдимият избрал мобилен
телефон марка “Apple IPhone”, модел ,,XS 64GB“ чиято
цена при покупка на изплащане възлизала на сумата от 2636,90 лева. Същият
посочил един от най-скъпите мобилни телефони в магазина, тъй като искал
набавената имотна облага - мобилен телефон да е на възможно най-високата цена,
като не възнамерявал да заплаща впоследствие вноските за устройството. След
като разбрал цената на телефона, Ю. помолил подсъдимият да си помисли, дали
наистина иска да закупи толкова скъп телефон. Тогава И. отново заблудил Ю.,
като му казал, че след два дни щял да замине за Кралство Нидерландия, където щял
да работи и да му изпраща пари за вноските. Св.Ю. отново му казал, че това за
него са много пари, като същия никога за себе си не бил купувал толкова скъп
телефон. Подсъдимият обаче настоял, че иска точно този модел телефон, като
отново обяснил, че няма да има проблем с плащането на вноските. Ю.Ю. се съгласил да подпише договор за закупуване на телефона
на изплащане, като повярвал на подс.И., че ще изплаща
месечните вноски. След като св.Ю. подал документите за одобрение, неговия съученик
св.Н.Т., който бил служител в магазин „Зора“ се приближил и му казал, че купува
много скъп телефон. Св.Ю. обяснил, че закупеният телефон е за И., който щял да
заплаща месечните вноски. Подсъдимият обещал да заплаща вноските на Ю. до 20то
- 25то число на всеки месец, като първата вноска е трябвало да се плати през
месец януари 2019г. а последната през месец ноември 2019г. Вноските за телефона
възлизали на сумите от 263,69 лева всеки месец или общо 2636,90 лева. След като
Ю. бил одобрен за закупи на стока на изплащане, документите били оформени и
подписани от него. Ю. подписал договор за отпускане на „Револвиращ
потребителски кредит“ с №CARD- 16648147/22.12.2018г., след което получил
мобилния телефон марка “Apple IPhone”, модел ,,XS
64GB“ от служители на магазина. Веднага след като Ю. взел устройството го
предал на подс.И.. Подсъдимият ползвал мобилния
телефон и няколко дни след това го продал в заложна къща. Същият не изпълнил,
това което обещал на Ю., като така и не заминал да работи в чужбина, нито
подарил устройството на сестра си. Парите от покупко-продажбата на мобилния
телефон също не били предадени на Ю.Ю.. След
25.01.2019г., Ю. се свързал по телефона с подсъдимия и му казал, че трябва да
заплати вноската за мобилния телефон. Подс.И. заявил,
че ще му даде парите за вноската, но така и не го направил. Няколко дни след
това Ю. отново му се обадил, при което подс.И. му
обяснил, че за плащането на вноските трябва да се свърже с баща му. Ю. се
обадил по телефона на Р.Х.- баща на подс.И., който
живеел и работил в Кралство Нидерландия. Същият обещал да изпрати пари за
задълженията на сина му, но и това не се случило. Подс.И.
не заплатил на Ю. сумата от 263,69 лева, до 25то число на месец януари 2019г.,
като твърдял, че не разполага със средства, но въпреки това на 03.02.2019г.,
същият закупил лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“,
след което го регистрирал на 04.02.2019г. На 01.02.2019г., Ю. заплатил сумата
от 263,69 лева представляваща първата вноска за мобилния телефон със собствени
средства. След като разбрал, че бил измамен и вноските за мобилния телефон
нямало да му бъдат заплатени от подс.И., Ю. сигнализирал
в полицията. На 14.02.2019г. във връзка с извършвана проверка в РУ-Попово по
случая, Добрин Дочев - инспектор в РУ-Попово, снел обяснение от И., в което
същият заявил, че действително е взел нов мобилен телефон от Ю., но не са се
уговаряли И. да плаща месечни вноски за него. И. заявил пред инсп.Д.Дочев, че въпросният мобилен телефон Apple IPhone”, модел ,,XS 64GB“ му бил подарък от Ю., в знак на
благодарност, във връзка с решаване на лични проблеми.
Горната
фактическа обстановка се доказа категорично от самопризнанието на подсъдимият
по реда на чл.371 от НПК, показанията на свидетелите, експертизата и останалите
писмени доказателства по делото.
Описаното
по - горе деяние извършено от подс.Д.И., само по себе
си осъществява състав на престъплението „измама“.
С
действията си подсъдимият обвиняемият възбудил и поддържал у пострадалия Ю.Ю. заблуждение, че му е необходим мобилен телефон за
подарък на сестра му, който Ю. следвало да закупи на изплащане и да му го предаде,
като подс.И. щял да му предоставя всеки месец до 25то
число вноските за изплащане на устройството възлизащи на 263,69 лева на месец.
След като пострадалият в резултат от възбуденото и поддържано у него
заблуждение, предоставил мобилното устройство на подс.И.,
същият въпреки, че разполагал със средства не заплатил нито една от дължимите
вноски.
По
посочения начин, с действията си, подсъдимият Д.Р.И. осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.209, ал.1 от НК, като: На
22.12.2018г.в с.Светлен,общ.Търговище, възбудил и в гр.Търговище поддържал у Ю.Н.Ю.
***, заблуждение, като с това му причинил имотна вреда в размер на 2636,90
лева/ две хиляди шестстотин тридесет и шест лева и 90 стотинки/ - престъпление
по чл.209, ал.1 от НК
От
субективна страна подс.И. е извършил деянието
виновно, с форма на вината пряк умисъл. Налице е и изискуемата користна цел – подсъдимият
е желаел да се облагодетелства, като всъщност това е мотивът му за извършване
на престъплението.
Предвид
горното съдът призна подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение и прие,
че на същият следва да се определи наказание от една година. За да определи
този размер на наказание съдът отчете смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно
минало, съдействие за разкриване на обективната истина, съжаление за
извършеното. Като отегчаващо обстоятелство съдът отчете високата стойност на
предмета на престъпно посегателство. Така определеното наказание съдът намали с
една трета и наложи на подсъдимият наказание от осем месеца „лишаване от
свобода“. Предвид чистото съдебно минало на подсъдимият и възможността същият
да се поправи и превъзпита, и на основани е чл.66, ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на така определеното наказание, с подходящ изпитателен срок.
С
виновното си и противоправно поведение подсъдимият
причинил на пострадалият Ю. имуществени вреди в размер на 2636.90 лева. Тези
вреди са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на подсъдимия. Предвид на това
подсъдимият бе осъден да заплати тези вреди ведно със законната лихва от датата
на увреждането.
На
основание чл.189 от НПК, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на РСТ –
съответната държавна такса върху уваженият иск.
Това
бяха мотивите водили съда при постановяване на присъдата.
П
Р Е Д С Е Д А Т Е Л :