Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./13.11.2019г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша докладваното от председателя административно
дело № 567/2019 год.
Производството е по реда на чл.145, ал.1
от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС.
Образувано
е по жалба на „Н.
ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.
„Трепетлика“ № 24, представлявано от управителя Н.Н.А., срещу заповед за
налагане на ПАМ № 316-ФК/29.08.2019г., издадена от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството
е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект,
представляващ магазин за хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр.Добрич,
ул. „Ген. Г.Попов“ № 98-В, стопанисван от „Н. ХХХХ“ ЕООД, и забрана за достъп
до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен,
издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в
противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Оспорва
се описаната в заповедта фактическа обстановка с твърдението, че не е налице извършено
административно нарушение по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Излагат
се доводи, че разпоредбата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, въз основа на
която е издадена обжалваната заповед, създава възможност, но не и задължение за
административния орган във всеки случай на административно нарушение да
прибегне до административна принуда. Счита се, че налагането на процесната ПАМ
не отговаря на нито една от целите на принудителните административни мерки,
закрепени в ЗАНН. Твърди се, че в заповедта липсват конкретни мотиви относно
необходимостта от прилагането на административната принуда, като наложената
мярка противоречи на принципа на съразмерност, прогласен в чл.6 от АПК. Счита
се, че липсват същински мотиви относно продължителността на срока, като актът
съдържа само общи формални изявления относно значимостта на охраняваните
обществени отношения, тежестта на извършеното нарушение и необходимостта от
осигуряване защитата на обществения интерес, което препятства възможността да
се проведе контрол за съответствие на мярката с целта на закона и за спазване
на принципа за съразмерност. Твърди се, че процесната ПАМ не отговаря и на
специфичните цели на ЗДДС, тъй като е наложена преди издаването на наказателно
постановление. Счита се, че целта на ПАМ е да принуди нарушителя да плати
доброволно и възможно най-скоро санкцията, поради което е недопустимо тя да се
налага без жалбоподателят да има качеството на административнонаказано лице. Иска
се отмяна на оспорената заповед. Не се претендират разноски по делото.
Ответникът
– началникът на отдел "Оперативни дейности" гр. Варна, в Главна
дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като неоснователна,
както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
На 28.08.2019 г. от 19, 15 часа до 19, 50 часа служители
на НАП са извършили проверка на търговски обект, представляващ магазин за
хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр.Добрич, ул. “Ген. Г. Попов”, стопанисван от “Н.
ХХХХ” гр.Добрич. Проверката е извършена в
присъствието на управителя на дружеството – Н.Н.А.. В хода на проверката е
констатирано, че при извършена контролна покупка на стока
на стойност 0, 60 лева (1 бр. бутилка минерална вода), заплатени в брой от
органа по приходите, не е издаден фискален касов бон от въведения в експлоатация и работещ
ЕКАФП в обекта или ръчна касова бележка от кочан. От наличното в обекта ФУ е
изведен ДФО, съгласно който регистрираният оборот е в размер на 397, 93 лева. Изведен
е и КЛЕН за деня до момента на проверката, в който не е отразена стойността на
извършената контролна покупка. Направен е паричен опис на наличните средства в
касата на обекта, съгласно който общата сума на плащанията възлиза на 643 лева.
Констатирана е разлика между регистрираната и касовата наличност в обекта,
равняваща се на сумата от 245, 07 лева, като в паричния опис управителят на
дружеството саморъчно е записал, че тя се дължи от неиздавани бележки. За резултатите от проверката е съставен протокол серия
АА № 0351220/28.08.2019г. на ТД
на НАП – Варна, който е подписан от проверяващите и търговеца.
Предвид на констатациите в
протокола на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е издадена и обжалваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка - запечатване на обекта и забрана за достъп до
него за срок от 14 дни.
Налагането на мярката
е мотивирано с това, че извършеното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти. Посочено е, че издаването на касова
бележка и правилното отчитане на ФУ са нормативно установени задължения на
субектите, стопанисващи и/или управляващи търговски обекти. Отразено е, че
извършеното деяние е насочено срещу установената фискална дисциплина и показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочено е, че целта на ПАМ е да гарантира, че всички лица ще
спазват законовите норми и ще се осигурят бюджетните приходи, както и
надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на реализираните
обороти. Отразено е, че ако не бъде приложена мярката, съществува възможност от
извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно
поправими вреди, които засягат пряко интересите на държавата поради
неотразяване на реално извършените продажби, респективно до неправилно
определяне на дължимите налози. Направен е извод, че е налице необходимост от
извършване на промяна в организацията на дейността на обекта, за което е необходим
определен срок.
Срокът на действие на
мярката е мотивиран с тежестта на извършеното нарушение и последиците от него, вида
и местоположението на търговския обект, установената положителна разлика между
фактическата касова наличност и разчетената във ФУ в размер на 245, 07 лева, както
и с необходимостта да се осигури защитата на обществения интерес, като се предотврати
възможността за извършване на нови нарушения. Посочено е, че продължителността
на срока е съобразена с принципа за съразмерност и с целената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца.
Заповедта е връчена на търговеца
на 30.08.2019г., като на същата дата му е съставен и АУАН № F506725/30.08.2019г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, който е подписан без възражения.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
адресат на обжалваната принудителна административна мярка, в преклузивния 14 - дневен
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения:
От представената административна
преписка се установява, че с оспорената заповед е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект“ и е забранен достъпът до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни.
Заповедта е
издадена от компетентен административен орган, надлежно оправощомен съгласно заповед
№ ЗЦУ - ОПР-16 от 17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, в необходимата писмена
форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и правилно приложение
на материалния закон, както и в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 3, ал. 1
от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на ЗПУ.
Производството е
образувано за нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на
продажбите. За този вид нарушения разпоредбата на чл. 186 ЗДДС предвижда
налагането на принудителна административна мярка - "запечатване на обект
за срок до 30 дни", като в конкретния случай нейното основание е по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "а" - неизпълнение на задължението за спазване на
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба - неиздаване на фискална касова бележка от ФУ при
получаване на плащане в брой.
От събраните по
делото доказателства е видно, че при проверка от органите по приходите е
установено извършено от търговеца нарушение на чл. 25, ал. 1, във вр. чл. 3,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ (Наредбата), изразяващо се в
неиздаване на фискална касова бележка от фискално устройство за осъществена от
него продажба на услуга, за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
налагане на наказание - глоба или имуществена санкция. За да е изпълнен съставът
на нарушението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, следва в обекта да
има въведено в експлоатация ФУ и от него да не е издадена касова бележка за
получено плащане в брой. В случая е безспорно установено, че при извършена
продажба и плащане в брой не е издадена фискална касова бележка от въведения в
експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Доказателство за това е не само
съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, който като официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща доказателствена сила
до доказване на противното, но и приложените към него писмени доказателства (дневен финансов
отчет, КЛЕН, опис на паричните средства), сочещи както неотчитането
на продажбата от ФУ, така и положителната разлика между касовата и регистрираната
наличност на парите в обекта вследствие неиздаването на касови бележки. Фактическите
констатации в протокола не са оборени от жалбоподателя с годни доказателствени
средства, с оглед на което следва да се приеме, че те са верни и съответстват
на обективната действителност, както правилно е преценил и административният
орган, издал оспорената заповед.
Съгласно чл.
25, ал. 3 от Наредбата фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава
при извършване на плащането, като лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с
получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова
бележка. Нормата е императивна и изисква своевременно издаване и представяне на
клиента на касов бон при получаване на плащането. В случая това не е станало –
проверяващият инспектор е заплатил в брой направената покупка, без
да получи фискален касов бон, с
което са нарушени условията на чл. 25, ал. 1, вр. с ал. 3 от Наредбата.
Неиздаването на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба
в съответствие с чл. 25, ал. 1, във връзка с ал. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ е предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по
чл. 186 от ЗДДС.
Съгласно чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Следователно условието, което поставя законът, е търговецът
да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране
на извършена продажба, свързано с неиздаване на съответен документ за продажба,
което представлява административно нарушение на чл. 185, ал. 1 ЗДДС, във връзка
с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са били
налице всички предпоставки, посочени в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС, поради което началникът на отдел “Оперативни дейности” –
Варна не е имал друга възможност освен да издаде процесната
заповед. Административният орган налага принудителната административна мярка по
чл. 186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при
наличие на предвидените в закона предпоставки той е длъжен да наложи ПАМ, без
да има право на преценка.
Наложената ПАМ е в съответствие и с целта на закона - за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по аргумент от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона
превантивна цел в случая е налице, тъй като към момента на постановяването на
заповедта дружеството не е преустановило дейността си, т.е. съществува
възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с неиздаването на
документ за извършено плащане.
Срокът на действие на
принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от органа,
като в настоящия случай преценката е упражнена в рамките на закона - за 14
дни. Този срок е близо до средата и е съразмерен на извършеното нарушение. При определянето
му са взети под внимание извършеното нарушение, последиците от нарушението,
вида и характера на търговската дейност, както и разликата между отчетената от
ФУ и фактическата наличност в касата на обекта, за която жалбоподателят сам е
признал, че е от нерегистрирани продажби (т.е. не
само контролната покупка, а и други покупки на посочената дата не са отчитани
от фискалното устройство и не е издаван фискален касов бон). Продължителността на
срока е съобразена с превантивния и дисциплиниращ ефект на мярката, както и с
характера на нарушението, с което се засяга утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане
на приход от продажби чрез фискално устройство безспорно засяга държавни
интереси, свързани с отчитането на приходите от задължените лица и плащането на
данъците върху действително реализираните обороти. Изложените в заповедта
мотиви отговарят на изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС и са достатъчни, за да
се извърши проверка за нейната законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, включително за съответствието на заповедта с целта на закона.
Не намира опора в данните по делото твърдението в жалбата, че не е
спазен принципът на съразмерност, установен в чл.6 от АПК. Този принцип предполага
при издаване на акта да не се засягат права и законни интереси на търговеца в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, а когато се засягат, това да става с мерки,
които са по-благоприятни за гражданите. В случая ПАМ е наложена за срок от 14
дни при максимален 30-дневен такъв, който е съобразен с извършеното нарушение и
с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността от търговеца. Възраженията за несъразмерност не са подкрепени с
доказателства по делото, от които да е видно в какво се изразява засягането на
интересите на жалбоподателя в степен, надхвърляща постигането на целта на ПАМ.
Необосновано в жалбата
се твърди, че процесната мярка е незаконосъобразна и поради липсата на издадено
НП по ЗАНН. При констатирано нарушение съгласно чл.186 от ЗДДС органите са
длъжни да наложат ПАМ и това задължение е независимо от наложените глоби или
имуществени санкции по реда на ЗАНН. Законодателят не е предвидил взаимовръзка
между административното наказание и налагането на принудителна административна
мярка за констатираното нарушение по чл.118 от ЗДДС. Фактическото основание за
налагане на принудителната административна мярка не е приключилото
административнонаказателно производство или изобщо наличието на такова, а
самото административно нарушение, което в случая е безспорно установено.
Съгласно чл. 187, ал.
1 от ЗДДС при налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до
обекта или обектите на лицето, като мярката се прилага за обекта или обектите,
където са установени нарушенията. Забраната за достъпа до обекта се налага
кумулативно с принудителната административна мярка запечатване на обекта,
поради което предпоставките за налагането й са тези за налагането на ПАМ.
Предвид наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС,
то са налице и тези за налагане на мярката по чл. 187, ал. 1 ЗДДС.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, издадена при наличие на ясни
и конкретни мотиви и доказателства за прилагането на административната принуда,
поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 143, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37, ал. 1 от ЗПП, на
ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева, определени по реда на чл. 24 от НЗПП.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Н.
ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул.
„Трепетлика“ № 24, представлявано от управителя Н.Н.А., срещу заповед за
налагане на ПАМ № 316-ФК/29.08.2019г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект, представляващ магазин за хранителни и нехранителни стоки,
находящ се в гр.Добрич, ул. „Ген. Г.Попов“ № 98-В, стопанисван от „Н. ХХХХ“
ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Н. ХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ,
със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ул. „Трепетлика“ № 24, представлявано
от управителя Н.Н.А., да заплати на ТД на НАП - Варна съдебно – деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева (сто лева).
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
Административен
съдия: