Решение по дело №93/2021 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 7
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 28 октомври 2021 г.)
Съдия: Полк. Асен Найденов Шопов
Дело: 20216200200093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 август 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:полк. Асен Н. Шопов
при участието на секретаря Таня Ст. Цончева
като разгледа докладваното от полк. Асен Н. Шопов Административно
наказателно дело № 20216200200093 по описа за 2021 година
ПРИЗНАВА *** Б. П. А. от военно формирование ***,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 17.12.2020 г., към 08.00 часа, в района на *** на в.ф. ***, *** Б. П. А.
от в.ф. ***, в качеството си на длъжностно лице (по силата на трудов договор
№ ЗН ***/*** г. сключен между командира на в.ф. *** – *** К. А. Д., като
работодател и Б. П. А., като служител, като на последния е било възложено да
изпълнява длъжността *** във в.ф. ***, по време на дежурството си, нанесъл
удар с дясната си ръка (плесница) по главата (лявата буза) на *** В. С. П. от
в.ф. ***, с което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2, пр. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА ХИЛЯДА ЛЕВА.
ОСЪЖДА обвиняемия *** Б. П. А. да заплати в полза на РС „Военна
полиция“ – Пловдив, направените по делото разноски в размер на 156,00 лв.
1
за медицинска експертиза.
Решението може да се обжалва и протестира в петнадесет дневен срок
от днес пред ВоАС – София.


Съдия при Военен съд – Пловдив:_______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ по Решение № 7 от 12.10.2021 г. по анд № 93/2021 г. по
описа на Военен съд – Пловдив.
От съвкупната преценка на събраните и проверени в съдебно заседание
доказателства по делото, съдът приема за установено следното:
Обвиняемият *** Б. П. А. от ***, въз основа на трудов договор № ЗН-
2778/30.12.2019 г., бил назначен на длъжност *** във в.ф. ***. По време на
службата си обвиняемият се проявявал като стриктен, съвестен и
дисциплиниран служител. Не бил награждаван, не бил наказван. Със заповед
№ ЗЛС-66/30.12.2020 г. на командира на в.ф. *** на ц.сл. А. бил прекратен
трудовия договор, считано от 01.01.2021 г.
Не бил осъждан.
ПО ВРЕМЕ НА СЛУЖБАТА СИ ОБВИНЯЕМИЯТ ИЗВЪРШИЛ
СЛЕДНОТО:
Съгласно заповед № ЗРД-429/16.12.2020 г. на командира на в.ф. ***
(подразделение на в.ф.***) бил назначен денонощния наряд на
формированието, като дневен дежурен на контролно-пропускателен пункт
(КПП) - Цех-3, за времето от 07.30 часа до 19.30 часа на 17.12.2020 г. бил
определен обвиняемия – ***Б.А..
На 17.12.2020 г. в 07.30 часа обвиняемият *** А. застъпил като дежурен
– пазач, въоръжена охрана на КПП-Цех-3 на в.ф. ***.
Като дежурен по ***, обвиняемият имал задължението да охранява
района на *** на в.ф. ***, както и да следи за влизането и излизането през
КПП-то на военна техника и личен състав.
След като обвиняемият *** А. застъпил дежурен видял, че пострадалия
*** В. С. П. от в.ф. ***, вървял към автомобила си, на паркинга на
формированието, като разговарял по мобилния си телефон на висок глас.
Качил се на автомобила си и с висока скорост напуснал района на в.ф. ***,
минавайки през КПП-то, където се намирал обвиняемият.
Към 07.55 часа на 17.12.2020 г. през *** на в.ф. *** минал свидетеля ***
М. Д. Ю. от в.ф. ***. Обвиняемият го попитал дали *** П. е от неговата рота
и му казал да му направи забележка да кара по-бавно в района на
формированието, тъй като има опасност да предизвика ПТП.
В този момент *** П. с автомобила си отново минал през КПП-то,
влезнал в района на в.ф. ***, паркирал си автомобила и тръгнал към КПП-то,
където се намирали обвиняемият *** А. и *** Ю. Обвиняемият се обърнал
към *** П. с думите: „Защо караш толкова бързо?Другия път няма да те пусна
с колата, ако така правиш.“ *** П. му отговорил: „Ако искаш ме пусни.“
Обвиняемият ***А. му казал: „Как ми говориш така, келеш такъв“,
продължил да го укорява и съветва, че не бива да се движи с висока скорост
през портала на формированието. В същия момент докато му говорил,
обвиняемият се приближил към военнослужещия и с дясната си ръка, нанесъл
1
удар (плесница) по лявата буза на *** П. *** П. не реагирал на получения
шамар. *** Ю., който станал свидетел на случилото се веднага докладвал за
инцидента на командира на батальона – *** Р. Х.
Със заповед № 430/17.12.2020 г. на *** Х. била назначена комисия за
извършване на служебна проверка на инцидента между обвиняемия *** А. и
пострадалия *** П.
На 21.12.2021 г. комисията изготвила протокол с рег. № 3-
1646/21.12.2021 г., с който докладвала на командира на в.ф. *** резултатът от
извършената проверка, като му предложила на *** А. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение“, затова че удряйки шамар на *** П. не
е проявил уважение към длъжността и званието на военнослужещия и като
длъжностно лице е уронил достойнството и престижа на *** П., а на *** П. да
бъде наложено дисциплинарно наказание „Мъмрене“, затова, че при влизане
в района на в.ф. *** не представил служебна карта и затова че излязъл през
портала на формированието с личния си автомобил, с висока скорост, с което
създал предпоставка за възникване на инцидент.
Със заповед № ЗРД-469/22.12.2020 г. на командира на в.ф. ***, на *** П.
било наложен дисциплинарно наказание „Мъмрене“.
Със заповед № ЗЛС-66/30.12.2020 г. на командира на в.ф. *** на *** А.
бил прекратен трудовия договор, считано от 01.01.2021 г.
Видно от заключението на съдебно-медицинска експертиза № 80/2021
г., вследствие на ударения шамар на *** П. му била причинена болка.
Горното съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, пр. 1, вр. чл.
130, ал. 2, пр. 1 от НК, извършено от обвиняемия ***Б.А., затова че: на
17.12.2020 г., към 08.00 часа, в района на Контролно- пропускателен пункт
*** на в.ф. *** (подразделение на в.ф. ***), *** Б. П. А. от в.ф. ***, в
качеството си на длъжностно лице (по силата на трудов договор № ЗН
2778/30.12.2019 г. сключен между командира на в.ф. *** – *** К. А. Д., като
работодател и Б. П. А., като служител, като на последния е било възложено да
изпълнява длъжността *** във в.ф. ***), по време на дежурството си, нанесъл
удар с дясната си ръка (плесница) по главата (лявата буза) на *** В. С. П. от
в.ф. ***, с което му причинил лека телесна повреда изразяваща се в болка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направените от обвиняемия самопризнания по време на съдебното следствие.
Същите кореспондират и се подкрепят от доказателствата, събрани в хода на
досъдебното производство: график за наряда на в.ф. *** с рег. № З НИ-
3828/25.11.2020 г. – л.62, заповед № ЗРД-685/16.12.2020 г. на командир в.ф.
*** – л. 64, заповед № ЗРД-429/16.12.2020 г. на командир в.ф. *** – л. 65,
рапорт от ***В. – л. 66, рапорт от *** А. – л. 67, трудов договор № ЗН-
2778/30.12.2019 г.-л.69, длъжностна характеристика рег. № ЗНИ-2018 от
23.12.2019 г. – л.70-71, заповед № ЗЛС-66/30.12.2020 г. на командир в.ф. *** –
л. 72, справка съдимост за А. – л.104.
2
ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание и лекомислие.
МОТИВИ: Стремеж да наложи волята си по незаконен начин.
В съдебно заседание прокурорът е на становище, че установената по
време на съдебното следствие фактическа обстановка е идентична, с тази
посочена в обстоятелствената част на постановлението по чл.375 НПК.
Представителят на държавното обвинение изтъква добрите характеристични
данни на обвиняемия, критичното му отношение към извършеното. Предвид
тези обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо обвиняемия А., след като
бъде признат за виновен, да бъде освободен от наказателна отговорност и му
се наложи минимално административно наказание.
В съдебно заседание обвиняемия *** А. заявява, че разбира
обвинението, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Дава
обяснения. Моли съда да му определи минимално административно
наказание.
Съдът като взе предвид, че обвиняемия е пълнолетно лице, че е
извършил умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода
до една година или с пробация, както и обстоятелствата, че не е бил осъждан
за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма причинени
имуществени вреди, не са налице законовите забрани предвидени в
разпоредбата на чл.78а ал.7 НК, поради което намира че в случая следва да се
приложи чл. 78а от НК.
Обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание глоба, която съдът съобрази с:
***, направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на
обективната истина, критичното отношение към извършеното. Съдът отчете и
предизвикателното поведение на пострадалия. Съдът взе предвид семейното
положение на обвиняемия – ***, както и имущественото му състояние,
обстоятелството, че трудовият му договор е бил прекратен. В конкретния
случай съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено
административно наказание глоба при значителен превес на смекчаващите
обстоятелства в размер на хиляда лева.
Обвиняемият *** Б. П. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на
РС „Военна полиция“ – Пловдив, направените по делото разноски в размер на
156,00 лв. за медицинска експертиза.
Водим от горното, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
съдът постанови решението си.


01.11.2021 г.
3