Определение по дело №362/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 393
Дата: 6 август 2020 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20205000600362
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2020 г.

Съдържание на акта

П  Р  О  Т  О  К  О  Л   393

 

 гр. Пловдив, 06.08.2020 година

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шести август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                                           

   

Секретар Катя Митева,

Прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА,

сложи за разглеждане докладваното от съдия БУЮКЛИЕВА

ВЧНД № 362 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 12:15 часа в залата се явиха:

   

С разпореждане на съдията-докладчик от 06.08.2020 г., издадено на основание заповед № РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Апелативен съд - Пловдив, настоящето производство се разглежда чрез видеоконферентна връзка.

При добър звук и картина на линията по Skype в Ареста -  П. се намира исканото лице Б.И.Т..

В съдебната зала се намират неговите защитници адвокат Д. С., с пълномощно по делото и адв. Д. М., който представя пълномощно.

 

За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор БОЖИДАРКА ПОПОВА.

 

В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен съд  – Пловдив – В. Н..

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. С.:Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.И.Т.: Да се даде ход на делото.

 

Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик, с прочитане частната жалба на адв. С. защитник на исканото лице Б.Т. срещу определението на Окръжен съд - С.З., постановено по ЧНД № 347/2020 г., с което спрямо исканото лице е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен, иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо исканото лице.

 

Адв. С.: Поддържам жалбата.

Адв. М.: Поддържам жалбата.

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.И.Т.: Поддържам жалбата.

 

НА СТРАНИТЕ се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от  НПК.

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи към състава на съда.  Нямам нови искания и искания за доказателства.

 

Адв. С.: Нямам искания за отводи.

Адв. М.: Нямам искания за отводи.  Представям писмени доказателства, а именно: декларация от И. В., адвокат на подзащитния ми от делата в г., с което се удостоверява доказателства по отношение на фактите относно това, че лицето не е запознато с водене на настоящето производство в г., както и с влязлото в сила съдебно решение, също така и с възможността наложената му присъда в размер на 7 години да бъде заменена с „парично наказание“; молба от наказателен състав – съд Т. с молба за определяне на разсрочено плащане – лишаване от свобода в парично наказание. Изчисляване на парично заплащане на присъдата до прокуратура Окръжен съд Т.; съдебно решение – акт за освобождаване от Затвора през 2014 г. Представям извадка от Закон 4619/2019 г., който е Нов наказателен кодекс, който оказва възможността за замяна на наложеното наказание с парична санкция; съдебно решение с протокол от заседание на 3-членен състав на Окръжен наказателен съд - област Т., с което е наложено влязло в сила решението № 156 от 2018 г.; договор, който е между г. адвокат, която е български гражданин и консула в гр. С.. Моля да приемете и удостоверение за месторабота на лицето.

 

Адв. М.: Съдебното решение, което представяме на 3-членния състав, по което е издадена ЕЗА, в него е описано, че лицето не е присъствало и процесът спрямо него е проведен задочно, присъствал е само неговия адвокат. Лицето е било присъствало само при разглеждане на делото в първоинстанционния съд през 2014 г., след което е бил освободен след постановяване на първоинстанционната присъда. В присъдата от март 2018 г. е отбелязано, че има възможност това наказание да бъде заменено с парична санкция. Писмените доказателства са на гръцки език и преведени от И. В.на български език.

 

Адв. С.: При първоинстанционната присъда е присъствал, платил е парична гаранция, освободен е и до деня на задържането си не знае, че има втора присъда и в този смисъл е декларацията на адвоката му.

 

ПРОКУРОРЪТ: Запознах се, да се приемат представените писмени доказателства.

 

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.И.Т.: Да се приемат доказателствата. 

 

Съдът, след съвещание намира, че представените от защитниците на исканото лице писмени доказателства са относими към предмета на делото, следва да бъдат приети, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА представените от исканото лице писмени доказателства: декларация от И. В.от 05.08.2020 г., договор № 1 от 2009 г. между И. В.и Ген. Консул на Република Б. в гр. С., съдебно решение № 156/2018 г. на Окръжен съд на област Т., акт за освобождаване от затвора от 20.05.2014 г., молба от Б.Т. за определяне на разсрочено заплащане на присъда от 06.08.2020 г., изчисляване на паричното заплащане на присъдата от 04.08.2020 г., Извадка от закон 4619/2019 г.: Нов Наказателен кодекс, удостоверение от 05.08.2020 г.

 

Адв. М.: Нямам други искания.

Адв. С.: Нямам други искания.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам други искания.

 

С оглед изявленията на страните, съдът намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход по същество, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ  ПРЕНИЯ.

 

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да потвърдите определението на Окръжен съд гр. С.З., като обосновано и законосъобразно. Издадена е ЕЗА, въз основа на влязла в сила присъда от 3-членен състав, за извършено престъпление, наказуемо с до 15 годили Лишаване от свобода, което считам, че и по нашия НК следва да се приравни като такова по 281 ал. 1 НК, и за което се предвижда Лишаване от свобода и е тежко такова. Става въпрос за превеждане през границите на страната и транспортиране до вътрешността на страната на 11 лица, а не на 1 лице, с цел облага и с користна цел, така, както е посочено в ЕЗА. Същото отговаря на изискванията на чл. 36 и чл. 37 НК и това, за което е осъдено лицето в г., представлява престъпление по нашия НК и независимо от представените писмени доказателства от защитата дали било леко, или било тежко, това е тежко умишлено престъпление, съгласно нашия НК. 

Както се знае, същността на това производство е да обезпечи явяването на исканото лице в същинското производство по евентуалното предаване на лицето в изпълнение на ЕЗЗА. Представиха се писмени доказателства за това, че от 2018 г., когато е постановено решението на тричленния състав, което е окончателно, е дадена възможност на исканото лице Б.Т. да трансформира наложеното наказание Лишаване от свобода в Парична санкция. Очевидно той не се е възползвал и за разлика от защитника, аз виждам в Акт за освобождаване от Затвора, че в същия е посочено, че срещу горепосоченото решене е подадена жалба. Няма как Т. да не знае, че делото върви нагоре, след като е подадена жалба и е присъствал там. За постановена присъда може и да не знае, но при всяко едно положение той е следвало да се интересува, след като е депозирал жалба срещу първоинстанционното решение, с което му е наложено наказание седем години Лишаване от свобода. Това са работи на гръцкия съд, следва да видим дали съгласно разпоредбата на чл. 64 има вероятност и има кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 63.

Обосновано предположение въобще няма да коментирам, с оглед на обстоятелството, че когато става въпрос за ЕЗЗА, то се презумира, защото то е в компетенциите на съда, който иска съответното лице.

Остават другите две кумулативни предпоставки – опасност от извършване на ново престъпление и укриване. Считам, че за да се обезпечи същинското производство по предаване евентуално на лицето и най-вече да не се осуети привеждане на присъдата в изпълнение, има реална опасност от укриване. Реалната опасност от укриване може да се изведе от това удостоверение, което е от работодателя. Виждате, че лицето е работило в чужбина. През 2013 г. се е намира в г., 2018 г. работи в Ч., а защитата му в първоинстанционното производство е посочила, че той непрекъснато пътува в Р., Ч. и У., но, видите ли, никъде не бил търсен. Затова приемам, че е налице реална опасност от укриване.

Реална опасност от извършване на ново престъпление мога да изведа от приложеното свидетелство за съдимост. Четири съдебни акта. Вярно – реабилитиран, но същите считам, че следва да приемете като лоши характеристични данни, с оглед на обстоятелството, че това лице не е спирало да върши престъпления. Последната реабилитация виждам, че е по чл. 87 НК. 

Затова и с оглед тежестта на вече наложеното наказание седем години, считам, че същият следва да бъде задържан. А депозираната днес молба от защитата за определяне на разсрочено заплащане със съответно трансформиране на наложено наказание в парична санкция, е нещо бъдещо и несигурно.

 

Адв. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да измените наложената мярка „задържане под стража“, като считам, че не се налице основанията кумулативно определени в чл. 64 НПК, а именно обоснованото предположение. По отношение втората – дали е налице извършено престъпление няма да го коментирам.

По отношение на обоснованото предположение лицето да извърши престъпление или да се укрие, доказателствата, които представихме ясно показват, че лицето нито е било запознато с воденото съдебно производство на последната инстанция, нито е било уведомено по надлежния ред от гръцките власти, както и че е налице декларация от неговия защитник, че същият не го е уведомил по причини изложени в самата декларация и няма да се спирам на тях, което от субективна гледна точка е приложен към доказателствата освободен под парична гаранция и той самият ще го потвърди в негови изказвания. Същият през този период от 2014 г. свободно се предвижва в Е., никога не е бил търсен, а когато е бил търсен от полицията винаги се е явявал пред надлежните власти. От тази гледна точка и от фактите, които сме представили, а именно – постоянното му трудово ангажиране, както и това, че се грижи за непълнолетното си 15-годишно дете, превеждайки ежемесечно издръжка, същият полага грижи и за майка си, която е пенсионер, живеят в съвместно жилище. Това показва, че лицето нито има намерение, а още повече, предвид това, че от тия данни, които сме представили има молба за разсрочване на задълженията, за което е упълномощил адвокат, а от именно плащане на вноски за тая сума, която е определена за замяна. Така че,  това са основания, които лицето има намерение, няма желание да се укрива или да напусне адреса, на който живее, най-малкото да извърши ново престъпление, тъй като от 2013 г. няма престъпно деяние. Налице е съдебна реабилитация, която ясно е доказала, че лицето се е поправило и има добри характеристични данни.

Моля при определяне на мярката да вземете предвид и чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА, които ясно показват, че съдът може да откаже изпълнение на ЕЗА. Не е налице обвиняем, не е налице знание от негова страна и както казах,  лицето няма намерение да не си изпълни задълженията. Готов е с помощта на близките си да събере сумата и да я заплатим в рамките на 3 години.

 

Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да постановите съдебен акт, с който да отмените обжалваното определение на С. окръжен съд, тъй като считаме, че същото е неправилно и незаконосъобразно, и постановите друго, с което да измените взетата по отношение на исканото лице Б.Т. мярката за неотклонение задържане под стража в по-лека такава. Посочили сме две възможни алтернативи: искането ни е за парична гаранция, но ако съдът прецени, че не са налице такива условия, то моля да определите мярка за неотклонение домашен арест.

Какви са съображенията ми? Няма да преповтарям колегата, който мотивирано обясни значението на представените документи на съдебния състав и приетите като доказателства, които са относими към настоящото производство. По отношение на тези доказателства искам да обърна вметна нещо, да обърна внимание на съда, че Б.Т. не се е възползвал от посоченото в присъдата, съгласно която е издадена ЕЗА за замяна на наказанието с глоба, защото това е съвсем отделно производство, което е видно от представеното в тези документи, отделно съдебно производство, в което съдът дава разрешение. А в присъдата това е само една правна възможност. Аз лично така тълкувам този гръцки закон. Поради тази причина до този момент той не се е възползвал.

На следващо място, с депозираната жалба срещу определението на С. окръжен съд представихме и една епикриза, която коментирахме за здравословното състояние на Т.. Съгласно тази епикриза № 929 от т.г., същият страда от увреждане на междупрешленните дискове - поясния и другите отдели на гръбначния стълб, с радикулопатия. Съгласно епикризата, на него ще му бъде трудно, ако съдът потвърди мярката задържане под стража, ще му бъде трудно в условията на Ареста с това заболяване да търпи тази мярка.

На следващо място, единствената цел, която се поставя с исканата мярка, това е да се попречи на исканото лице да осуети изпълнението на влязлата в сила присъда.

Съставът сам се убеждава, че тази присъда, по която е издадена ЕЗА  е от март 2018 г., т.е. минали са повече от 2 и половина години и той не е целил осуетяването на тази присъда и не е бил търсен 2 и половина години.

На следващо място, последно, с оглед на това, че към настоящия момент исканото лице е реабилитирано, считам, че това, че той е имал предишни осъждания, тъй като в настоящия момент е настъпила реабилитация, тези обстоятелства по никакъв начин не могат да изведат лоши  характеристични данни за исканото лице.

Предвид изложените съображения, моля да се произнесете в този смисъл, като измените определената с обжалваното определение на Окръжен съд – С.З. мярка за неотклонение в по-лека такава.

 

ИСКАНОТО ЛИЦЕ ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА:

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.И.Т.: Съгласен съм с казаното от защитниците ми. Моля за по-лека мярка за неотклонение.

 

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

   

ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:

ИСКАНОТО ЛИЦЕ Б.И.Т.: Моля за по-лека мярка, моля да бъде обективен съдът.

 

 

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с ареста.      

Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Д.С., защитник на исканото лице Б.И.Т., срещу определение № 481/31.07.2020г. на Окръжен съд гр.С.З., постановено  по ЧНД № 347/2020г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице въз основа на ЕЗА, издадена от прокурор от Апелативна прокуратура Т., Република г..

В жалбата се излагат доводи, че не са налице основанията за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Т.. Прави се искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.

В съдебно заседание защитниците на исканото лице поддържат жалбата и изложените в нея съображения.

Исканото лице Т. се присъединява към казаното от неговите  защитници и иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив изразява становище, че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и законосъобразен, следва да се потвърди.  

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, Окръжен съд гр.С.З. е приел, че в случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Т..

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

Срещу исканото лице е налице Европейска заповед за арест, издадена въз основа на Решение на Тричленния апелативен съд за тежки престъпления Т., с което е признат за виновен по чл.26,27,51,57,83,94 от НК на Република г. -  приемане от гръцко- турските граници на граждани на трети страни, които нямат право да влизат на гръцка територия с цел придвижването им на гръцка територия, с цел печалба, и е осъден на седем години  лишаване от свобода.

Същото деяние съставлява престъпление и по смисъла на НК на Република Б. и се наказва с лишаване от свобода. То е и изключено от изискването за двойната наказуемост, съгласно чл.36, ал.3, т.13 от ЗЕЕЗА.

Настоящият съдебен състав намира, че се касае за престъпление  по чл.281, ал.2, т.1 и 5 вр. ал.1 от НК, а не както е приел първоинстанционният съд за такова по чл.159а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК.

Исканото лице Т. се намира в Република Б., поради което съдът намира, че съществува реална опасност той да се укрие. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че е пребивавал извън пределите на страната.

Горният извод не се оборва от изложените от защитата доводи за постоянен адрес, семейно положение, здравословни проблеми. Същите не са били пречка лицето да пътува. Не са налице данни здравословното му състояние да не му позволява да пребивава в пенитенциарно заведение.  

Като се има предвид изложеното въззивният  съд намира, че за да се осигури участието на исканото лице Т. в производството по изпълнение на Европейската  заповед  за  арест, следва да му се вземе мярка за неотклонение задържане под стража.

Не се споделят доводите на защитата, че исканото лице не е знаело за постановения съдебен акт в Република г.. Видно от писмените доказателства той е бил наясно, че срещу него се води наказателно  производство, бил е задържан, че е постановена осъдителна присъда, която е обжалвал.

Въпреки дадената му със съдебното решение възможност за преобразуване на наказанието лишаване от свобода в парични средства и разрешаване на заплащането им, исканото лице Т. не се е възползвало от тази възможност. Представените доказателства  за задействане на тази процедура е с оглед производството по издадената ЕЗА. Дължимата сума не е малка. Не са ангажирани доказателства, че исканото лице разполага с нея.

Поради изложеното Пловдивският апелативен съд счита, че определението на Окръжен съд гр.С.З. е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 481/31.07.2020г. на Окръжен съд гр.С.З., постановено  по ЧНД № 347/2020г. по описа на същия съд, с което е взета  мярка  за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Б.И.Т., ЕГН **********, въз основа на ЕЗА, издадена от прокурор от Апелативна прокуратура Т., Република г..

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

    

Протоколът изготвен в съдебно заседание.

Заседанието се закри в  12:50 часа.

 

 

 

                      

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:   

 

 

 

                                                                        

 

 

                                                 СЕКРЕТАР: 

 

 

 

 

 

 

                                       

 

 

                                                                         

 

 

                                                 СЕКРЕТАР: