Р Е Ш Е Н И Е
№ 133/25.2.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и пети януари, две хиляди двадесет и втора година
в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1034 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО и е образувано е по жалбата на И.З.С., с ЕГН **********,***,
против Решение № 1012-12-182#1/09.08.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик,
с което е потвърдено Разпореждане № 3/прот.№ 01161 от 26.04.2021 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли се да бъде
отменено.
В съдебно
заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа подадената жалба. Моли
съда да прецени правилно положения от нея труд в „Кожена галантерия“, където е
имала достъп до ацетонови лепила и амонячни лепила. Моли се да бъде зачетен
трудът от втора категория за процесния период и да се направи преизчисление на
дължимата пенсия.
Ответникът по оспорването, редовно уведомен, не се представлява. Постъпило
е писмено становище вх. № 762/25.01.2022 г. от юрк. С.-Б., в което, по изложени
съображения, моли да бъде оставена жалбата без уважение и да се постанови
съдебен акт, с който да се потвърди оспореното решение на директора на ТП на
НОИ гр. Пазарджик. Моли се за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, както и становищата на страните, намира от фактическа
страна следното:
Началото на административното производство е поставено с подаването на Заявление
с вх. № 2113-12-66 от 19.01.2021 г., с което И.З.С. е поискала да й бъде отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж възраст, без да е отбелязала в заявлението основанието
за отпускане. В заявлението собственоръчно е заявила,
че при отпускане на пенсията желае нейният размер да бъде изчислен по реда на чл.
70, ал. 4-7 от КСО като се вземе предвид осигурителният й доход от избраните от
нея три последователни години преди 01.01.1997 г., като е представено УП-2 за три
последователни години от 01.01.1984 г. до 31.12.1986 г.
Към датата на заявлението (19.01.2021 г.) г-жа С. е на възраст 61 г. 07 м. и
11 дни.
По подаденото заявление ръководителят на пенсионното осигуряване се е
произнесъл с Разпореждане 3/прот. № 01161/26.04.2021 г., с което е отпусната
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, във
връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Ръководителят на пенсионното осигуряване е зачел осигурителен стаж от трета
категория труд – 42 г. 09 м. и 12 дни по представени оригинални документи, както
следва:
• по трудова книжка № 95 от
20.10.1978 г. от Клоново стопанство с. Овчеполци на длъжност „изчислител“ за периода
от 17.07.1977 г. до 31.08.1978 г. – 00 г. 11 м. 14 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка № 95 от
20.10.1978 г. от ТПК „Персийски килими“ на длъжност „технически секретар“ за периода
от 29.01.1979 г. до 09.12.1992 г. – 13 г. 10 м. 10 дни от трета категория труд;
• по УП-3 № 761 от 10.03.2021 г.
от ТПК „Персийски килими“ на длъжност „шивач галантерия“ за периода от
09.12.1992 г. до 01.01.2001 г. – 08 г. 00 м. 12 дни от трета категория труд;
• по трудова книжка № 95 от
20.10.1978 г. от ТПК „Персийски килими“ на длъжност „ръчник“ за периода от
01.01.2001 г. до 11.04.2005 г. – 04 г. 03 м. 10 дни от трета категория труд;
• по УП-3 № 05 от 04.01.2021 г.
от фирма „КОВЕКС“ на длъжност „машинен оператор шиене“ за периода от 12.04.2005
г. до 08.12.2020 г. – 15 г. 07 м. 26 дни от трета категория труд.
Против така издаденото разпореждане жалбоподателката е подала жалба, с
която е възразила срещу незачитането от втора категория труд по т. 316 от Правилника
за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) на осигурителния стаж, положен
в ТПК „Персийски килими“ на длъжност „технически секретар и шивач – галантерия“
за периодите от 29.01.1979 г. до 09.12.1992 г. и от 09.12.1992 г. до 01.01.2000
г.
Административният орган – Директорът на ТП на НОИ гр. Пазарджик, е
разгледал подадената жалба, произнесъл се е с обжалваното решение, като е
потвърдил разпореждането, с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
Обжалваното решение е съобщено лично на жалбоподателката на 13.08.2021 г.
по пощата с известие за доставяне (л. 24), като в законоустановения срок същата
е подала жалба пред Административен съд – Пазарджик.
В мотивите на оспореното решение е посочено, че съгласно разпоредбата на т.
31б от ПКТП (отм.), като труд от втора категория се зачита този на работници и инженерно-технически
работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране
на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях;
работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на
база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии,
кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно
леене на ходилни детайли, ръчници – финишна обработка на ходилни детайли; работници
в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи. валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила
с органични разтворители. Посочено е също, че по т. 31б от ПКТП (отм.) са обхванати
длъжности в кожено-галантерийната промишленост по списък, утвърден от Министерски
съвет, като длъжностите „технически секретар и шивач – галантерия“ в кожено-галантерийната
промишленост не фигурират в утвърдения списък.
Установи се, от представените по делото доказателства, че с писмо № 2113-12-66#1
от 03.02.2021 г. лицето е уведомено относно несъответствие в данните по трудова
книжка и Регистъра на осигурените лица, като в срока по чл. 1, ал. 5 от НПОС е изискано
да представи УП-3 от осигурителя ТПК „Персийски килими“ с предложение за категоризация
на труда за съответните длъжности, както и УП-2 от същия осигурител за липсващите
месеци в РОЛ. Жалбоподателката е представила исканите документи, като в УП-3 № 759
от 11.02.2021 г. осигурителят ТПК „Персийски килими“ е предложил периодът от
09.12.1992 г. до 31.12.2000 г. на длъжност „шивач кожена галантерия“ да се зачете
от втора категория труд, без да е уточнена точка от Правилника за категоризиране
труда при пенсиониране. С писмо до осигурителя ТПК „Персийски килими“ и копие до
лицето, пенсионният орган е изискал да се уточни по коя точка от ПКТП осигурителят
предлага да се зачете този стаж. С входящ № 2113-12-66#5 на 16.03.2021 г. е получен
образец УП-3 № 761/10.03.2021 г. от ТПК „Персийски килими“, в който за периода от
09.12.1992 г. до 31.12.2000 г. е записана длъжност „шивач галантерия“, със забележка,
че трудът се зачита от трета категория труд. Със същия документ се анулира записът
в предходно УП-3 № 759/11.02.2021 г.
В резултат на представените доказателства, пенсионният орган е зачел осигурителен
стаж от ТПК „Персийски килими“ от трета категория труд по образец УП- 3 №
761/10.03.2021 г., тъй като длъжността „шивач галантерия“ не е включена в длъжностите
по т. 31б и т. 66и от ПКТП.
Пенсията на И.З.С. е отпусната на основание чл. 68. ал. 1 и 2 от КСО, във връзка
с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, няма зачетен осигурителен стаж след 01.01.2000 г.
от първа или втора категория труд и не са налични вноски в професионален пенсионен
фонд, с оглед на което следва да се има предвид, че възраженията и твърденията във
връзка с § 4а от ПЗР на КСО, не са относими към настоящия случай. Длъжностното лице
по пенсионно осигуряване не е взимало отношение и не се е произнасяло по този въпрос.
За изясняване на значимите по делото факти и
обстоятелства е допусната и приета съдебно-икономическа експертиза, която като
неоспорена от страните, съдът възприема като компетентно изготвена и
непротиворечаща на останалите писмени доказателства. В отговор на поставените
му въпроси вещото лице е дало заключение, че жалбоподателката фигурира в
изплащателните ведомости на ТПК „Персийски килими“ гр. Панагюрище като И.З.
Белишка в проверените месеци – октомври 1993 г., октомври 1994 г., декември
1995 г., ноември 1996 г., януари 1997 г., март 1998 г. и ноември 1999 г. с
вписана длъжност „шивач – кожена галантерия“. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че е описало тези периоди, които е проверило, а именно по няколко
ведомости от всяка година. Според вещото лице може да се приеме, че за целия
период жалбоподателката е фигурирала в изплащателните ведомости, но не може да
се констатира от фишовете за заплати и ведомостите каква е категорията на
положения труд, тъй като същата не е посочена.
Вещото лице е посочило, че в проверените документи не са
констатирани данни за определената категория труд за заеманата от И.С.
длъжност. В заключението се казва, че пенсията за осигурителен стаж и възраст
на жалбоподателката, в случай че стажът за периода от 09.12.1992 г. до
01.01.2000 г. се зачете от втора категория труд, следва да бъде изчислена в
размер на 316,12 лева. В случай че стажът за посочения период се зачете от трета
категория труд, пенсията следва да бъде изчислена в размер на 303,68 лева.
По делото е открито производство по оспорване на
удостоверение УП-3 № 761/10.03.2021 г., представено в заверено копие (л. 89),
относно неговото съдържание, което съдът намира за доказано. По делото е
представено в оригинал удостоверение УП-3 № 769/15.06.2021 г., в което е
посочено, че трудът, положен през процесния период от 09.12.1992 г. до
01.01.2000 г., е от втора категория, съгласно т. 31 от ПКТП ДВ бр. 49/1990 г.,
както и че това УП-3 отменя УП-3 № 761/10.03.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването,
и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, която преследва законът. Извън правомощията на съда е
да преценява целесъобразността на административния акт.
Обжалваното мотивирано решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и от компетентен за това
административен орган. Съгласно чл. 117, ал.
3 от КСО, ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или
исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. При
издаването на обжалваното мотивирано решение административният орган не е
допуснал нарушение на процесуалните разпоредби на закона. Административният акт
е мотивиран, като в мотивите органът е посочил както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Съдът намира обаче, че обжалваният акт противоречи
на материалноправните разпоредби по издаването му. Установените в хода на
административното производство релевантни за спора юридически факти не се
подкрепят от събраните в съдебното производство доказателства.
Съгласно чл. 98, ал. 1
от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ гр.
Пазарджик е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за
отпускане и спиране на пенсиите. На основание чл. 117, ал. 1,
т. 2, б. „а“, ал. 2
и ал. 3 от КСО,
разпорежданията за отпускане и спиране на пенсиите подлежат на задължително
обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган –
Директора на ТП на НОИ, в 3-месечен срок. Последният се произнася с мотивирано
решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща
преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени
всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на
Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред
административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване са спазени.
Директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по обжалваното разпореждане с решение, с
което го е потвърдил, като е изложил мотиви и подробни аргументи в тази насока.
Посочено е правното основание за издаването му, както и относимите правни
норми, които обуславят постановяване на оспорения административен акт.
Съдът намира, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния
закон.
Съобразно чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и 10 месеца от жените
и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35 години и 2 месеца за
жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година, както следва:
1. до 31 декември 2029 г.
възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от
1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст;
2. до 31 декември 2017 г.
възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1
месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.
В случая няма спор, че към 19.01.2021
г., когато е подадено заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, И.С. е имала навършени 61 години 7 месеца и 11 дни, поради
което отговаря на изискването за възраст.
Съгласно чл. 68, ал. 2 от КСО, от
31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на
всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен
стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете. Към датата на заявлението
жалбоподателката има осигурителен стаж от трета категория труд 42 години и 9
месеца и 12 дни, т.е. за същата са изпълнени изискванията за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО,
във връзка с § 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Спорен е въпросът относно
определяне на категорията труд, положен от същата за периода 09.12.1992 г. до 01.01.2000
г. на длъжност „шивач – кожена галантерия“ при осигурителя ТПК „Персийски
килими“.
Съгласно § 9, ал. 1 от Преходните
и заключителни разпоредби на КСО времето, което се зачита за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите до тогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Съгласно разпоредбата на т. 31б от
ПКТП (отм.), като труд от втора категория се зачита този на работници и инженерно-технически
работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране
на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях;
работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на
база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии,
кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно
леене на ходилни детайли, ръчници – финишна обработка на ходилни детайли; работници
в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи. валцьори, пресьори,
работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила
с органични разтворители.
Предвид представените по делото
доказателства, съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно
административният орган е възприел положения труд за периода 09.12.1992 г. до 01.01.2000
г. на длъжност „шивач – кожена галантерия“ за такъв от трета категория. От
приетото по делото заключение, което не е оспорено от страните, безспорно се
установява, че жалбоподателката фигурира в изплащателните ведомости на ТПК
„Персийски килими“, където е положила труд на посочената длъжност през целия
процесен период от 09.12.1992 г. до 01.01.2000 г., но от същите не може да бъде
установена категорията на труда. Категорията на труда се установява от
представеното по делото УП-3 № 769/15.06.2021 г., където е посочено, че жалбоподателката
е изпълнявала длъжността „шивач – кожена галантерия“ като трудът е от втора
категория, съгласно т. 31 от ППКТП ДВ бр. 49/1990 г. УП-3 № 769/15.06.2021 г. отменя
УП-3 № 761/10.03.2021 г., на което се е позовал административният орган при
издаване на оспореното решение.
Предвид изложеното по-горе, съдът
приема, че следва трудът, положен от И.С. като „шивач – кожена галантерия“ за
периода от 09.12.1992 г. до
01.01.2000 г. в ТПК „Персийски килими“, следва да бъде
зачетен като такъв от втора категория, както е посочено в УП-3 № 769/15.06.2021 г. С оглед на това,
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане ще следва да бъдат
отменени, а преписката върната на компетентния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото
решение.
Разноски по делото не са
поискани от жалбоподателката, а и реално не са направени, поради което съдът не
дължи произнасяне в частта за разноските.
Воден от горното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-12-182#1/09.08.2021 г. на Директора
на ТП на НОИ гр. Пазарджик и потвърденото с него Разпореждане № 3/прот.№ 01161 от
26.04.2021 г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ гр. Пазарджик.
ВРЪЩА преписката на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ гр. Пазарджик за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването
и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.