Решение по дело №353/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от “О.-99”, О. против решение № 783/26.1.2012 г., постановено по гр.д. № 2637 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б..

Сочи се от жалбоподателя, че решението е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Неправилно е прието, че уволнението е незаконосъобразно. Необоснован е извода, според който работодателят не е посочил конкретни факти и обстоятелства, обуславящи извода за липса на определени качества, които работника не притежава за изпълнение на възложената му работа. Твърди се, че ищецът не притежава добросъвестност и отговорност към повереното му имущество, да го пази с грижата на добър стопанин. Поради това, че отговорността по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е обективна и безвиновна се сочи, че няма изрична разпоредба, установяваща задължение на работодателя да мотивира уволнителната заповед, което не е отчетено, както и че е издадена на основание докладна записка и становище. Твърди се, че съдебната практика признава възможността заповедта да е издадена във връзка с друг акт. Съдът не е съобразил, че ищецът не представя доказателства, че е останал без работа, поради което счита, че не е доказан уважения иск по чл. 225 от КТ.

Ответникът оспорва жалбата. Сочи, че в заповедта не са визирани липсващите му качества за изпълнение на трудовите задължения. Оспорва обстоятелствата, съдържащи се в докладната записка, становището и свидетелските показания, които доказателства са ангажирани от ответника. Твърди, че иска по чл. 225 КТ е доказан с представянето на копие на трудовата книжка и сл. бележка.

Жалбата е допустима и частично основателна по следните съображения:

РС е уважил предявените от Т. М. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ за признаване за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение и за неговата отмяна; за възстановяване на заеманата от него преди уволнението работа и за заплащане на обезщетение за шест месеца по чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 1 842 лв.

За да отмени незаконното уволнение, съдът е приел, че заповедта не съдържа конкретни обстоятелства, обусловили констатацията на работодателя за липса на качества у служителя, както и че в случая установеното неизпълнение на трудовите задължения е следвало да се санкционира по правилатата за търсене на дисциплинарна отговорност. И по двете основание е цитирана практика на ВКС.

Решението е валидно и допустимо. Доводите в жалбата, касаещи решението в частта, с която са уважение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ са неоснователни.

Със заповедта, с която работодателя “О. 99”, О. е прекратил на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трудовото правоотношение с Т. М., заемал длъжността “пазач”, е посочил за причини: “липса на качества за ефективно изпълнение на трудовия договор”. Заповедта не препраща към други документи, за да се приеме становището на жалбоподателя, съгласно практиката на ВКС, че заповедта за уволнение може да препраща към документи извън нея, съдържащи факти и обстоятелства от значение за уволнението. В този смисъл неоснователно се поддържа, че заповедта е мотивирана. Изискването за мотивираност е задължително, за да се даде възможност на уволнения да организира защитата си, както и да се даде възможност на съда да осъществи контрол на работодателската преценка, при оспорването й. Заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е мотивирана както ако съдържа липсващите качества на работника, така и когато съдържа начина, по който работникът се справя с възложената работа или пък задълженията, които не е в състояние да изпълни. В случая такива факти в заповедта липсват, поради което законосъобразно е прието, че е немотивирана. Твърдението на работодателя, че ищецът не е добросъвестен и отговорен към повереното му ищущество, което имущество не пази с грижата на добър стопанин според Окръжният съд не са достатъчни да се приеме, че са конкретизирани непритежаваните от работника качества, тъй като задължението за добросъвестно и точно изпълнение на трудовите задължения е общо изискване за начина на изпълнението му, визирано в чл. 125 от КТ. Преценката за наличие на основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е винаги конкретна и се прави с оглед изискванията на определената трудова функция, възложена на работника по конкретното трудово правоотношение.

Дори да се приеме, становището на жалбоподателя, че заповедта е мотивирана, то това не води до отмяна на решението на РС, тъй като “О. 99”, О. в качеството си на работодател не е доказал, че неизпълнението на трудовите задължения от М. се дължи на липса на негови качества – недостатъчни умения, навици, опит или природни дадености. Не се доказва по несъмнен и безспорен начин, че неизпълнението на твърдяните в хода на съдебното производство задължения е безвиновно /обективно/ състояние, тъй като ако неизпълнението е сторено при умисъл или небрежно поведение е налице нарушение на трудовата дисциплина, което се санкционира по реда на дисциплинарната отговорност. В тежест на работодателя е да докаже, че неизпълнението на трудовите задължения е поради липса качества на работника или служителя. Ето защо жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението, с което е признато уволнението за незаконно и М. е възстановен на заеманата преди уволнението работа е неоснователна.

Тя е основателнна в частта, в която се твърди, че РС е уважил иска по чл. 225 от КТ, въпреки липса на доказателства. Според цитираната разпоредба за уважаване иска за обезщетение следва да се докаже от ищеца не само незаконността на уволнението, но и оставането му без работа в продължение на 6 месеца от уволнението. От материалите по първоинстанционното дело се установява, че няма приети доказателства, установяващи този факт. Твърдението в отговора че това са представените трудова книжка и сл. бележка е несъстоятелно, тъй като те са представени на 7.3.2012 г. т.е. повече от месец след приключване на устните състезания пред РС на 16.1.12 г. и след постановяване на решението на 26.1.12 г. Искане за приемането им от въззивния съд, мотивирано със съображения по чл. 260 т. 5 и 6 съотв. чл. 266 от ГПК не е направено. Не се установява и полученото възнаграждение от ищеца за месеца предхождащ уволнението, което е от значение за изчисляване на обезщетението. Следователно основателен е довода на жалбоподателя, че не са доказани предпоставките за уважения от РС иск за заплащане на обезщетение в размер на 1842 лв., поради което решението в тази му част следва да се отмени и се постанови отхвърлянето му.

Т. В. М. следва да заплати на “О.-99”, О. направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции в размер на 136,84 лв., който размер е съобразен с неоснователността на иска по чл. 225 от КТ

“О.-99”, О. следва да заплати на Т. В. М. направените разноски по въззивното дело в размер на 170 лв. съобразно частичната неоснователност на жалбата – относно исковете по чл. 344, ал. ,т. 1 и 2 от КТ.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И:

Отменя решение № 783/26.1.2012 г., постановено по гр.д. № 2637 по описа за 2011 г. на Районен съд-Б., в частта в която е уважен иска за заплащане на обезщетение за 6 месеца на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в размер на 1 842 лв.; са присъдни разноски на Т. В. М. за размера над 170 лв. и е осъден О.-99, О. да заплати държавна такса за размера над 100 лв. и вместо това постановява:

Отхвърля като неоснователен предявения от Т. В. М. против “О.-99”, О. иск за заплащане на сумата от 1 842 лв., представляваща обезщетение за шест месеца за периода от 18.7.2011 г. до 18.1.2012 г., през което е останал без работа, поради незаконното уволнение.

Потвърждава решението в останалата му част.

Осъжда Т. В. М. да заплати на “О.-99”, О. направените разноски по делото в размер на 136,84 лв.

Осъжда “О.-99”, О. да заплати на Т. В. М. направените разноски по въззивното дело в размер на 170 лв

Решението може да се обжалва в едномесечен срок, считано от 22.05.2012 г. – деня посочен в с.з. за обявяване на решението, пред ВКС.

Председател: Членове: