РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Сливен, 17.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20252200100106 по описа за 2025 година
Предмет на производството е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, с цена
30 000 лева, предявен като частичен от сумата 50 000 лева.
В исковата молба ищецът твърди, че на 25.04.2023 г., в с. Я., общ. К., ответникът Д.
Н. А. чрез нанасяне на удари в областта на главата и ритници по цялото тяло му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на мускулния израстък на левия клон на
долната челюст, с което е бил реА.зиран медико-биологичният признак „счупване на
челюст“, довело до трайно затруднение в дъвченето или говоренето на пострадА.я, за период
по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
С Присъда № 8 от 05.09.2024г. постановена по НОХД № 45/2024г. по описа на
Районен съд- С., влязла в сила на 21.09.2024г., ответникът бил осъден на основание чл. 129,
ал. 1 от НК, вр. чл.58а от НК на наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Ищецът чрез процесуалния си представител твърди, че по никакъв начин не е дал
повод на извършителя за нанесения побой. Докато се е миел колата внезапно бил ударен с
юмрук в лявата част на лицето, в следствие на което му е останал белег за цял живот в
областта на окото под веждата. Изпитал много силни болки и се е свлякъл на земята, след
което ответникът започнал да го рита.
В следствие на описаните увреждания същия изпитвал силни болки, които не са
отминА. с месеци. Тогава не работил и нямал възможност веднага да отиде на преглед при
стоматолог. След като отишъл на преглед била установена фрактура на левия мускулен
1
израстък на долна челюст в стадий на консолидация. Около половин година се хранил с
течна храна, като не е могъл да дъвчи. Към настоящия момент все още не можел да дъвчи по
твърди храни и всяка вечер имал болки в областта на долната челюст.
Освен изпитаните болки, изпитал и силно чувство на срам от създалата се ситуация,
тъй като ненавиждал саморазправите на публични места.
Предвид изложеното, моли съдът да постанови решение , с което да осъди ответника
по делото Д. Н. А. да му заплати сумата 30 000 лв., представляваща частично обезщетение
за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на
нанесена лека средна повреда на 25.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането- 25.04.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски, както и адв.
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
В предоставения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, чрез
процесуален представител, в който не оспорва твърдението, че е постановена посочената
присъда по НОХД № 45/2024 г. по описа на Районен съд К.. Твърди, че не е вярно, че е
имало побой. Имало е нанесен един удар с юмрук в лявата част на лицето. Оспорва
твърдението, че ищецът не е дал повод на ответника да му бъде нанесен този удар.
Напротив, той го провокирал многократно, както в момента на деянието, така и много преди
това за дълъг период от време.
Възразява против твърдението, че ищецът е имал много силни болки месеци наред.
Оспорва също твърденията за храненето, за чувството за срам, както и за това, че
ненавиждал да се саморазправя на публично място.
Счита, че ищецът не се е погрижил за себе си адекватно и неговите нехайни действия
са довели до състоянието му. Постъпил е безотговорно, като не е посетил стоматолог, по
причина, че не е работил и не е имал финансова възможност. Твърди, „е винаги е разполагал
с финансови възможност, с книжката му се полагал преглед, както и някои манипулации и
следвало да вземе направление от личния си лекар и да посети лицево- челюстен хирург.
Твърди, че ищецът е допринесъл за извършеното престъпление, както и, че не е
положил необходимото поведение за лечението си и по негова причина се е стигнало до
усложнения.
В с.з. ищецът чрез пълномощник моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати претендираната сума, представляваща обезщетение за нанесени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
В с.з. ответникът редовно призован, не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С присъда № 8/05.09.2024 г., постановена по НОХД № 45/2024 г., състав на СлРС е
признал подсъдимия Д. Н. А. от с. М. с., общ. К., ЕГН ********** за виновен в това, че на
2
25.04.2023 г. в с. Я., общ. К., чрез нанасяне на удари в областта на главата и ритници по
цялото тяло, е причинил на А. Х. Д. от с. М. с., общ. К. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на мускулния израстък на левия клон на долната челюст, с което е бил
реА.зиран медико-биологичният признак „счупване на челюст“, довело до трайно
затруднение в дъвченето или говоренето на пострадА.я, за период по-голям от 30 дни -
престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Присъдата е влязла в законна сила на 21.09.2024 г.
По делото са събрани гласни доказателства.
Св. Д.а- майка на ищеца сочи, че се прибрала от работа, а синът й след нея. Бил със
скъсани дрехи. От тогава минА. две години. Имал кръв на ризата и лицето му било
надуто. Имал лепенка, резка над веждата и почти не можел да обясни какво е станало.
Отишъл да си мие колата и там са го удряли и припаднал. Съседът им Д. го удрял и като
паднал започнал с юмруци и с ритници да го удря без да може да се защити. Имал проблем
с челюстта и единия зъб бил счупен. Не можел да дъвче и говори. Няколко месеца се хранел
с мека храна. Нямал осигуровки. Когато отишъл на лекар му казА., че е счупена челюстта и
трябва операция. Той не направил операция. Като се разваляло времето пак усещал, че има
проблем. Имал болка. Още го боляло рамото и челюстта. Не можел да ходи на работа в
чужбина. Случилото му се отразило зле, не му се правело нищо, не можел да ходи на работа,
трябвА. пари , за да отиде на лекар, 10-15 дни изобщо не излизал от къщи.
От заключението на изготвената и приета съдебно- медицинска експертиза се
установява, че описаната фрактура на пострадА.я ищец определено подлежи на
консервативно лечение, като този подход следва да се приложи и непосредствено след
травмата, и в късния посттравматичен период . Ако ищецът е провел лечение, е напълно
възможно дори да се получат по -големи по обем увреждания, отколкото ако не беше
проведено такова. В медицината основен принцип е преди всичко да не се вреди. В случай че
оперативните рискове са многократно по-големи от ефекта от лечението, хирургичният риск
се смята за неоправдан и не се пристъпва към оперативна интервенция. В този случай
определено нанесената ятрогенна травма би била многократно по-голяма от ефекта от
лечението - поради което и е бил възприет консервативен подход.
Ако ищецът е предприел незабавно лечение, болките и дискомфортът биха били по-
големи, отколкото ако не е предприето никакво лечение. В огромен процент от случаите
закритите фрактури на челюстите оздравяват спонтанно и без никакви усложнения - както и
е протекъл оздравителният процес при пострадА.я.
Уврежданията съответстват на описаните от пострадА.я болки, страдания и
дискомфорт за въпросния период. Лицево - челюстната област е силно инервирана, тъканите
са чувствителни и функционално натоварени - извършва се говор и дъвкателна дейност.
Всяка механична травма на меките тъкани и особено на костите е съпроводена с болка и
дискомфорт.
В с.з. вещото лице уточнява , че оздравителния процес при такива фрактури е в
3
порядъка на четири седмици. Специално този тип счупвания за от порядъка на месец.
Възможно е при промяна на времето от месеци до години да изпитва болки. Това са
неврологични симптоми, тъй като има сетивни нерви, които изискват повече време за
възстановяване.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД и цена 30 000 лева, ,
предявена като частична от сумата 50 000 лева.
Безспорно се установи в производството, че с влязла в сила присъда № 8/05.09.2024
г., постановена по НОХД № 45/2024 г., състав на СлРС ответникът Д. Н. А. от с. М. с., общ.
К., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 25.04.2023 г. в с. Я., общ. К., чрез
нанасяне на удари в областта на главата и ритници по цялото тяло, е причинил на А. Х. Д. от
с. М. с., общ. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на мускулния израстък на
левия клон на долната челюст, с което е бил реА.зиран медико-биологичният признак
„счупване на челюст“, довело до трайно затруднение в дъвченето или говоренето на
пострадА.я, за период по-голям от 30 дни - престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК.
Предмет на спора е претенция за присъждане на обезщетение, за претърпени
неимуществени вреди, за които се твърди да са настъпили в резултат от реА.зиран състав на
непозволено увреждане по отношение на ищеца. Твърди се, че ищецът е претърпял вреди,
изразяващи се в силни болки, в резултат на счупване на челюстта които не са отминА. с
месеци, изпитвал чувство на срам от създалата се ситуация.
Отговорността по чл. 45 от ЗЗД е отговорност на физическо лице, като всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да бъде уважен иска
следва да бъдат нА.це всички елементи от сложния юридически факт на непозволеното
увреждане- противоправно деяние, вреда, причинна връзка между вредите и
противоправното деяние, както и нА.чието на вина.
По делото са установени всички кумулативно изискуеми се елементи от визирания в
закона фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за причинено
непозволено увреждане на ищеца: противоправно поведение на ответника, причиняване на
неимуществени вреди на ищеца, , връзка между противоправното поведение и вредата,
както и вина.
След като отчете обвързващата сила на постановената присъда по смисъла на чл.
300 от ГПК, влязла в законна сила, съдът следва да приеме за установени фактите от
значение за изясняване на спорното право, касаещи извършването на деянието, неговото
авторство, противоправния характер на деянието и виновността на дееца.
НА.це е престъпно деяние, което от гледна точка на гражданското право е деликт.
Характерът на вредите и степента на засягане на субективните блага на пострадалото лице
се определя от оценка на доказателствената стойност на събраните в хода на съдебното
дирене доказателства.
НА.це е също и пряка причинно – следствена връзка между заявените в настоящото
4
производство вредоносни последици за ищеца и осъществените противоправни действия от
страна но ответника. Обезщетение за причинено непозволено увреждане без съмнение се
дължи, но за определяне на неговия размер, следва да бъдат обсъдени конкретно събраните
доказателства в тази насока.
Съгласно задължителните указания, съдържащи се в т. II от Постановление № 4 от
23.12.1968 г., Пленум на ВС, съдът приема, че обезщетението в конкретния случай следва да
се определи, като се отчитат: възрастта на увредения, общественото му положение,
обстоятелствата, при които е извършено увреждането, характера и интензитета на
претърпените болки и страдания.
От събраните по делото гласни доказателства стана ясно, че след инцидента ищецът
в резултата на счупване на челюстта няколко месеца не можел да дъвче, а се хранел само с
мека храна. Когато се разваляло времето пак усещал болка, още го боляло рамото и челюстта
. След случилото си не излизал от дома си 10-15 дни, нищо не му се правело. Не можел и да
работи.
От заключението на приетата и неоспорена по надлежния ред съдебно- медицинска
експертиза се установи, че получената фрактура на пострадА.я ищец подлежи на
консервативно лечение, като този подход следва да се приложи и непосредствено след
травмата, и в късния посттравматичен период . Ако ищецът е провел лечение, е напълно
възможно дори да се получат по -големи по обем увреждания, отколкото ако не беше
проведено такова.
Уврежданията съответстват на описаните от пострадА.я болки, страдания и
дискомфорт за въпросния период. Оздравителният процес при такива фрактури е в
порядъка на четири седмици. Специално този тип счупвания са от порядъка на месец.
Възможно е при промяна на времето от месеци до години да изпитва болки. Това са
неврологични симптоми, тъй като има сетивни нерви, които изискват повече време за
възстановяване.
По силата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетението се дължи за всички вреди, които са в
пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението се определя от съда съгл.
чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен
режим болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнА. от
престъплението. Правопораждащият факт за обезщетението е извършването на престъпното
деяние. Болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки
и страдания, а продължават и след това.
Съдът като взе предвид претърпените от ищеца негативни преживявания, а именно
нанесения му побой от ответника и то пред други хора, получената средна телесна повреда,
подробно описана в заключението на вещото лице, леки телесни повреди, емоционалните
последици от преживяното вследствие противоправното поведение на ответника счита, че
5
справедливото обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на
20 000 лева. В останалата си част до пълния размер на сумата 30 000 лева, предявен като
частичен от сумата 50 000 лева, искът ще се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът при определяне на обезщетението се съобрази с начина на извършване на
увреждането, болките и страданията, претърпени както при причиняване на увреждането,
така и впоследствие, времето за възстановяване, както и със съдебната практика за
определяне размера на обезщетенията при средни телесни повреди.
Основателна е претенцията по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
присъдената сума, считано от датата на увреждането. Вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД причинителят на
непозволеното увреждане се смята в забава и без покана. Това акцесорно задължение следва
да бъде присъдено , считано от 25.04.2023 г. до окончателното изплащане.
Неоснователно е възражението на ответника, че е нА.це принос на вредоносния
резултат от страна на ищеца, както и че не е положил необходимото поведение за лечението
си. В случаите на съпричиняване е от значение нА.чието на причинна връзка между
поведението на пострадА.я и настъпилия вредоносен резултат. В случая не се установи
причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен резултат.
Предвид изхода на спора, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ьл.1, т.3
от ЗА ответникът бива осъден да заплати на пълномощника на ищеца сторените разноски в
производството съразмерно с уважената част от иска в размер на 2 200 лв. , изчислени по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Ищецът е освободен от задължението за заплащане на държавна такса на основание
чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК , и заплащането на дължимата държавна такса следва да бъде
възложено в тежест на ответника, който да бъде осъден да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт , по сметка на СлОС д.т. в размер на 800 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Н. А. от **********, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на А. Х. Д. от
********** с ЕГН ********** сумата 20 000 лева / двадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от датата
на увреждането – 25.04.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над размера на сумата 20 000 лева до пълния
претендиран размер от 30 000 лева, предявен като частичен от сумата 50 000 лева като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
6
ОСЪЖДА Д. Н. А. от **********, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ да заплати на
адв. С. И. Р. - АК- С. разноски в размер на 2 200 лв.
ОСЪЖДА Д. Н. А. от **********, ЕГН ********** да заплати по сметка на СлОС
д.т. в размер на 800 лева.
Решението подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
7