№ 32404
гр. София, 15.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110111035 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 248 ГПК, по молба на ответника Ю.Л.. Претендира се
изменение на Решение № 12456/13.07.2023 г. в частта за разноските, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищцовата страна по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., без да се начислява 20 % ДДС върху същото. Развиват се
доводи, че оказването на безплатна правна помощ представлявало безвъзмездна доставка на
услуга, която не следвало да се облага с ДДС по реда на ЗДДС.
Ответникът по молбата и ищец по делото – А. Н. И., чрез процесуалния си
представител, оспорва искането. Посочва, че с присъждането на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА се овъзмездявало предоставянето на правна услуга, поради което
не се касаело за безвъзмездна сделка по смисъла на ЗДДС.
При преценка на данните по делото, съдът намира следното:
С Решение № 12456/13.07.2023 г. съдът е осъдил ответника Ю.Л., на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА, да заплати на Ю.Л. сумата от 320,00 лева с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата А. Н.
И. по делото. За да определи адвокатският хонорар, съдът е съобразил представения на л. 73
от делото договор за безплатна правна защита и съдействие и представеното на л. 72
удостоверение за регистрация на адвокатското дружество по реда на ЗДДС.
Молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските е допустима –
подадена е в срока по чл. 248 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на изменение
по реда на чл. 248 ГПК съдебен акт.
По същество, съдът намира молбата за основателна, поради следното:
С определение № 917/2.5.2023г. по дело №20238003101323 на ВКС е прието
буквално следното:“ Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат
всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко възмездно вътреобщностно
придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано
по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация, всяко
възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение
на територията на страната, всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на
изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно
задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по
този закон, както и вносът на стоки. Видно от законовата уредба, безвъзмездните доставки
1
на стоки и услуги не се облагат с данък добавена стойност.
Правната помощ, която адвокат или адвокат от Европейския съюз може да оказва
на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица или на роднини,
близки или на друг юрист, е безплатна. По смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС тя
представлява безвъзмездна доставка на услуга. Безвъзмездните доставки на услуги не
подлежат на облагане с данък върху добавената стойност - арг. чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2 пар. 1,
б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност.
Тази услуга не може да се счете за възмездна на основание чл. 38, ал. 2 ЗА по
съображения, че възмездяването става впоследствие - с акта на съда, с който насрещната
страна, при наличие на предвидените в нормата предпоставки, бива осъдена да заплати
адвокатско възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат. Съгласно чл. 25,
ал. 2 ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
Последващи този момент действия не могат да имат значение за възникване на данъчно
задължение. Постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да
заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока
или услуга по смисъла на ЗДДС. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно
съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи
възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има
само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт
правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да
бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли
ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него
осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната
безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в
закона. Нито ЗДДС обаче, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се
отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност.
Не следва нещо различно от разпоредбата на пар. 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата
няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА. Тя
урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС
адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна
правна помощ. Такова съдържание разпоредбата не би и могла да има, защото няма
законова делегация, която да овластява Висшия адвокатски съвет да регламентира данъчни
правоотношения.“
Следователно, постановеното по делото съдебно решение следва да бъде изменено в
частта за разноските, като на Ю.Л. бъде определено адвокатско възнаграждение без ДДС в
размер на 400 лв. и съразмерно основателната част от исковете ответникът бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 266,66 лв.
При тези мотиви, на основание чл.248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ в производство по чл.248 ГПК Решение № 12456/13.07.2023 г. по гр.д.№
11035/2023 г. на СРС, 125- ти състав, както следва:
2
ДИСПОЗИТИВЪТ „ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление: *********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на Ю.Л., БУЛСТАТ:
*********, адрес: ********* сумата от 320,00 лева за осъществено безплатно процесуално
представителство на А. Н. И. по делото.“ ДА СЕ ЧЕТЕ:
ОСЪЖДА Ю.Л., ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление: *********, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, да заплати на Ю.Л., БУЛСТАТ: *********, адрес: *********
сумата от 266,66 лева за осъществено безплатно процесуално представителство на А. Н. И.
по делото.
Определението може да се обжалва в 2- седмичен срок от връчването му на страните
с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3