Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 58
гр. Добрич, 23.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на единадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ при секретар БИЛСЕР М. – ЮСУФ разгледа
Т. д. № 116 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Търговско дело №
116/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Добрич е образувано по искова
молба, рег. вх. № 3753/03.06.2019 г., с дата на пощенското клеймо 31.05.2019
г., на Ш.Я.М. ЕГН **********, Н.И.З. ЕГН ********** и М.Й.К. ЕГН ********** – всички с пост. и наст. адрес гр. Балчик,
ул. „***“ № 28, общ. Балчик, област Добрич,
с която срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2, при условията на обективно
съединяване са предявени следните искове:
иск на Ш.Я.М.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, за плащане на сумата от 200
000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на *** Й.К. при ПТП,
настъпило на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
застрахователното събитие - 30.08.2018
г. -
до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на
основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск на Н.И.З.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, за плащане на сумата от 100
000.00 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на *** Й.К. при ПТП,
настъпило на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на настъпване на
застрахователното събитие - 30.08.2018
г. -
до датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на
основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск на М.Й.К.
ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***,
за плащане на сумата от 100 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
смъртта на *** Й.К. при ПТП, настъпило на 30.08.2018 г., виновно причинено от
водач на МПС без сключена валидна
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
настъпване на застрахователното събитие
- 30.08.2018 г. - до датата на окончателното изплащане на
задължението, претендиран на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557,
ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
В
петитума на исковата молба се съдържа искане за присъждане на сторените по
делото разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
Ответникът
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД оспорва исковете по основание и размер.
Третото лице – помагач Д.В.В. не изразява становище по
същество на спора.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема
за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
От
доказателствата по делото – комплексната съдебна автотехническа и медицинска
експертиза и материалите по преписка № 514/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура
– Добрич и д. п. № 192/2018 г. по описа на РУ – МВР – Балчик, по несъмнен и
безспорен начин се установява, че на 30.08.2018 г., около 02.30 ч., в тъмната част на денонощието, при ясно време
и добра метеорологична видимост, по път I - 9 ( Варна – Каварна ), в посока
Каварна, се е движел товарен автомобил „IVECO STRALIS“ per. № ***, управляван от Д.В.В.. Пътната
настилка в участъка е асфалтова, суха, запазена, без неравности и повреди по
нея. В същото време, в противоположна
посока се е движел лек автомобил “MITSUBISHI
GALANT” с рег.
№ ***, управляван от ***. Когато двата автомобила са били на разстояние около
150 м. – 200 м., , водачите им превключили фаровете от дълги светлини на къси
светлини. В това време, пред товарния автомобил „IVECO STRALIS“ се е движел велосипедиста
*** Й.К., управляващ велосипед „MAVERICK STEALT“. Велосипедистът е бил с
поставени слушалки. В резултат на попадането на велосипеда в коридора на
движение на товарния автомобил е настъпил удар между предната дясна част на
товарния автомобил и задното колело на велосипеда. Мястото на удара на товарния
автомобил и велосипеда е на около 97 м. – 99 м. след ОР1 и на около 1.50 м. –
2.50 м. в ляво от десния край на платното на движение. В момента на удара,
велосипедът е бил разположен косо върху платното за движение, насочен в дясно
по ъгъл около 20 градуса. След първоначалното съприкосновение между товарния автомобил и велосипеда
последвало завъртане на велосипеда по посока на часовниковата стрелка и удар
между предната част на автомобила в областта на горната половина предната
броня, декоративната решетка ш предното панорамно стъкло с дясната поясна
област и дясната половина на таза на велосипедиста. В момента, в който е възприел велосипедиста, водачът
на товарния автомобил предприел маневра лек завой вляво и спиране, след което
се установил в покой.
Водачът
на велосипеда не е имал възможност да определи дали е бил надлежно забелязан от
застигащия го в гръб товарен автомобил и дали последният би предприел маневра
за избягване на сблъсъка. Водачът на товарния автомобил е имал възможност да
забележи велосипедиста на разстояние от около 75 м. и време за адекватна
реакция за избягване на сблъсъка.
Вещите
лица по комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза са
установили, че велосипедът на пострадалия е бил снабден със спирачен механизъм
на двете колела, светлоотразителни елементи на рамата – в бял цвят в предната
част и в червен цвят в задната част, жълти в основата на педалите и при задното
колело.
По
делото не се установи водачът на велосипеда да е ползвал светлоотразителна
жилетка при управлението му.
В
резултат на удара велосипедистът е загинал. Според заключението на комплексната
съдебна медицинска и автотехническа експертиза, причината за смъртта на
пострадалия е несъвместимо с живота разкъсване на гръбначния мозък в шийния отдел и на черния дроб. Установените
травматични увреждания на пострадалия са резултат на силен удар с или върху
твърди, тъпи предмети с голяма маса в дясната половина на гърба, в посока отзад
и отдясно за управляващия велосипеда човек с последващо падане и преплъзване на
пострадалия по земната повърхност. Според експертното мнение на вещите лица,
посочените травми отговарят да са получени при конкретното пътно-транспортно
произшествие., т. е. налице е пряка
непосредствена причинна връзка между получените при произшествието
травми и настъпилата смърт на пострадалия.
Във
връзка с ПТП е образувано д. п. № 192/2018 г. по описа на РУП - Балчик и пр.пр.
№ 514/2018 г. по описа на ОП – Добрич, като към датата на приключването на
приключване на устните състезания – 11.06.20202 г. последното процесуално
действие е предявяване на разследването, видно от протокол от 24.01.2020 г.
Между
страните не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че към
датата на настъпване на произшествието, товарен автомобил „IVECO STRALIS“ per. № ***, няма сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От
писмените доказателства по делото -
препис – извлечение от акт за смърт 110/31.08.2018 г., изд. от Община Балчик и
удостоверение за наследници № 455/01.10.2018г. , изд. от Община Балчик, е
безспорно установено, че загиналият е син на ищцата Ш.М. и брат на ищците Н.З.
и М.К..
От
показанията на свидетелите ***( без родство със страните ) и ***( роднина на
страните ), които Съдът кредитира независимо то родствената връзка на втория
свидетел, като обективни и безпристрастни, дадени в резултат на непосредствени
впечатления, се установява, че смъртта на *** Й.К. причинили на ищците душевни
болки и страдания. Майката на загиналия е отчаяна и съкрушена, в постоянен
стрес, потиснатост безпокойство, вътрешна опустошеност. Братът и сестрата на
загиналия болезнено изживяли и изживяват неговата внезапна кончина. Между тях е
съществувала емоционална връзка, отношения на особена близост, подкрепа и
доверие, обичайна за отношенията между връзка между братя и сестри.
Ищците са предявили пред Гаранционен фонд
извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх. № 24-01-916/917 от
10.12.2018 г., но ответникът не определил и не изплатил обезщетения на близките
на починалия.
При
така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковите претенции:
Предмет
на делото е търговски спор по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан с иска за обезщетение на третото увредено лице
срещу Гаранционния фонд в случаите на чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1,
т. 2, б. „а“ КЗ.
С оглед
правилата за родовата подсъдност ( чл.
104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност
( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към
датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич
като първа инстанция.
Налице
са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.
Исковете
са ДОПУСТИМИ и следва да се
разгледат по същество.
По отношение на иска на третите увредени лица срещу Гаранционния фонд по чл. 519, т. 1 във
вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ:
Гаранционният
фонд извършва плащания в полза на увредените лица за вреди, причинени от
неидентифицирано моторно превозно средство, когато виновният водач на моторно
превозно средство няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
„Злополука“ на пътниците – чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
В
разглеждания случай са налице
предпоставките на чл. 519, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд за заплащане на обезщетение за
причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат
на уврежданията, получени при пътно – транспортно произшествие на 30.08.2018
г., за което вината е на водача на МПС Д.В.В., който няма сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност”.
Водачът
на МПС Д.В.В. при нарушение на правилата за движение по пътищата по непредпазливост е причинил смъртта на *** Й.К..
Противоправното
поведение на водача на МПС е в пряка
връзка с причинените на наследниците на пострадалия неимуществени вреди.
Общото
правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди се съдържа в чл. 52 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди има
само компесаторна функция.
Съдебната
практика ограничава неимуществените вреди главно до три групи случаи –
физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и страдания, причинени
от смърт на близък роднина или съпруг, както и на лице, което се е намирало в
трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено
обещание за брак – р. 32 – 1969 – ОСГК.
Неимуществените
вреди обхващат комплекс от блага на човешката личност.
В
преамбюла на Конституцията на Република България правата на личността, нейното
достойнство и сигурност са обявени върховен принцип.
В литературата
е аргументирано виждането, че неимуществените вреди са широк кръг и обхващат
последиците от засягането както на блага, които са предмет на субективни права
( права на свободно развитие на личността, права върху телесния и духовния
интегритет, право на чест, право на име, право на фирма, право на личен живот,
право на изображение, права върху предмети на т.н. индустриална
собственост и други ), така и на блага,
които не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща
част. С., 2016, с. 434.
Причиняването
на смърт при пътно – транспортно произшествие, представляващо деликт по смисъла
на чл. 45 ЗЗД, поражда право на обезщетение в полза на определен кръг лица,
които поради близката си родствена ( биологична ) или житейска връзка с
починалия търпят вследствие на загубата му неблагоприятните последици,
дефинирани от закона като имуществени и неимуществени вреди. Обективният
критерий, според който се определят подлежащите на обезщетяване вреди, е
пряката и непосредствена причинно – следствена връзка между смъртта на
пострадалото лице и конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната
сфера на засегнатите негови близки.
Кръгът
на лицата, които имат право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД
в случаите на смърт, е изяснен изчерпателно с приетите от Пленума на ВС
постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г., както и Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В
цитираните актове на ВС и на ВКС е прието, че правото на обезщетение следва да
се признае в полза на най – близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и духовни
връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени и/или
неимуществени вреди от неговата загуба.
В
случая ищците, като наследници по закон на пострадалия *** Й.К. са от категорията лица, които имат право на
обезщетение на неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД във вр. с чл. 432, ал. 1 КЗ.
Понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна категория.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане, съществуват
обективно. Справедливостта е само критерий за определяне размера на
неимуществените вреди.
При
прилагането на критерия на
справедливостта следва да се отчитат въведените още от Аристотел ( 384 г. пр.
н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е.
) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискващ състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието, което е
съществувало преди тази неправда и на „разпределителна справедливост“ (лат.
iustitia distributiva ), който изисква лицата в едно и
също положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи - еднаквите по вид и степен вреди
да намират еднаква компенсация, която да отговаря на действително преживените
страдания.
Право
на обезщетение има всеки човек, който се е намирал в емоционална връзка с
починало при непозволено увреждане лице, поради това, че е загубил тази връзка
( проявна форма на разпределителната, „дистрибутивна“ справедливост), доколкото обаче не всеки вид
емоционална близост е еднакъв, то и не всеки вид социална връзка с починалия
следва да дава право на обезщетение (проявна форма на възстановителната,
„корективна“ справедливост).
Понятието
„справедливост” е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства – начин на извършване, обем, характер и тежест на увреждането,
степен, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания,
физическите и психологическите последици за увредения, възраст на увреденото
лице, отношенията между пострадалия и близките му, промяната в живота на
близките на пострадалия и други фактори.
В
разглеждания случай майката, братът и сестрата на починалия търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални
болки и страдания от загубата му. Между ищците и техния наследодател е била
създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставки за
проявление на значителни морални болки и страдания.
В този
аспект, Съдът счита за доказано наличието на претърпени от ищците неимуществени
вреди от загубата на техния син и брат.
От
доказателствата по делото се установи, ищецът М. изключително болезнено, стресиращо и
травмиращо изживява загубата на своя син, като трепърпените болки и страдания сочат на данни за изразена
депресивност и разстройство. Загубата на
детето е най-голямата трагедия за една майка – трагедията да надживееш и погребеш собствената си
рожба. За загубилия детето си родител
светът е свършен и животът няма смисъл.
Ищците З.
и К. са изживели болезнено и стресиращо загубата на своя брат, като са съумяли
с оглед своята възраст и социален статус да поддържат емоционална стабилност.
При
определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди на ищците,
настоящият състав на Съда счита, че не е обвързан от разпоредбата на параграф
96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ ( ДВ, бр. 101 от 07 декември 2018 г. ) като
противоречаща на общностното право – чл. 1, параграф 2 от Втора Директива 84/5,
кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16
септември 2009 година относно застраховката Гражданска отговорност при
използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за
сключване на такава застраховка.
Съдът,
отчитайки следните обстоятелства: възрастта на пострадалия, понесените болки и страдания от страна на
неговите майка, брат и сестра, психологическият тип на личността на всеки един от ищците,
икономическата конюнктура в страната, преценява, че справедливият размер на
претърпените от ищците неимуществени вреди следва да се определи както следва:
на ищеца М. - 200 000.00 лв., на ищеца З. - 50 000.00 лв.
и на ищеца К. - 50 000.00 лв.
В
процесния казус, ответникът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2 ЗЗД за
съпричиняване на вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването
на вредите е сложен юридически факт, който включва следните елементи: 1.
Деликт, извършен от лице, различно от увредения, което да обосновава неговата
гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка причинна връзка между вредите и
поведението на пострадалия, 3. Неделимост на вредата и 4. Поведение на
пострадалия, което е в противоречие с грижата на добрия стопанин.
Обезщетението
за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат – вж. т.
7 на ПП – 17 – 1963. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице
винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването
на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Доказателствата
по делото водят до извода за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Пострадалият в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 80, ал. 1 ЗДвП - не е ползвал светлоотразителна жилетка при управлението на велосипеда
извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намелена
видимост, като по този начин е допринесл за настъпването на вредоносните
последици.
В тази
връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от страна на пострадалия
за основателно.
Деянието
на водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 ЗЗД при наличие на съпричиняване от страна на
пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като приносът й за настъпване на вредоносния резултат съставлява 50 %.
Определените от Съда размери на обезщетенията за неимуществени вреди на всеки
един от ищците следва да се редуцират с 50 % с оглед съпричиняването на вредите
от страна на пострадалия, както следва – на ищеца М. - 100 000.00 лв., на ищеца З. - 25 000.00 лв.
и на ищеца К. - 25 000.00 лв. Исковите
претенции следва да се уважат до горепосочените размери, като за разликата
между присъдените и претендираните размери следва да се отхвърли.
Върху
присъдените суми следва да начисли законната лихва, считано от датата на
сезирането на ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД - 10.12.2018 г., до датата на окончателното
изплащане на задължението.
3. По отношение на разноските.
С оглед
изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да
плати дължимите държавни такси съразмерно с уважената част на иска в размер на
сумата от 6 000.00 лв.
Процесуалният
представител на ищците е направил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Съдът, като
се съобрази както със задължителната сила на Решение от 05.12.2006 г. по
обединени дела С-94/2004 и С-202/2004 и С Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела С – 427/2016 и С- 428/2016 на Съда
на Европейския съюз – Люксембург, съгласно които Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към която препраща чл. 38, ал. 2 ЗА противоречи на общностното право и поради
което не следва да се прилага от българския съд, и като отчете правната и
фактическа сложност на конкретното дело, счита, че следва да присъди на процесуалния
представител на ищците сумата от 5 000.00 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, без включен ДДС ( с оглед противоречието на
разпоредбата на параграф 2а от ДР на
Наредба № 1 /09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006
г. )
С оглед
изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. „***“ № 2, ет. 4 да заплати
на Ш.Я.М. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, сумата от 100 000.00
( сто хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на смъртта на *** Й.К. при ПТП, настъпило на 30.08.2018
г., виновно причинено от водач на МПС
без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на претенцията пред ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД - 10.12.2018 г. - до
датата на окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000.00 лв. до 200 000.00
лв.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. „***“ № 2, ет. 4 да заплати на
Н.И.З. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на *** Й.К. при ПТП,
настъпило на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
претенцията пред ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД -
10.12.2018 г. - до датата на окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 25 000.00 лв. до 100 000.00 лв. настъпване на застрахователното
събитие - 30.08.2018 г. - до
датата на окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл.
519, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. „***“ № 2, ет. 4 да заплати
на М.Й.К. ЕГН ********** с пост. и наст.
адрес ***, сумата от 25 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на *** Й.К. при ПТП,
настъпило на 30.08.2018 г., виновно причинено от водач на МПС без сключена валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на ПТП,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
претенцията пред ГАРАНЦИОННИЯ ФОНД -
10.12.2018 г. - до датата на окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от 25 000.00 лв. до 100 000.00 лв.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. „***“ № 2, ет. 4 да заплати
на адв. ***със съд. адрес ***, сумата от 5 000.00 ( пет хиляди ) лв. представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД гр. София,
ул. „***“ № 2, ет. 4 да заплати
на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 6 000.00
( шест хиляди ) лв. представляваща държавна такса.
Решението
е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника ГАРАНЦИОНЕН
ФОНД гр. София, ул. „***“ № 2, ет. 4 - Д.В. *** ЕГН ********** с пост. и наст.
адрес ***.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН
СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
СЪДИЯ: