Решение по дело №219/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                  №   351             05.11.2019г.      град Стара Загора

    

   В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                                                     

                                                                                              СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

       

при секретар   Пенка Маринова                                                                 и с участието на

прокурор  Константин Тачев                                                                           като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 219 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                        

 

            Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Й.Г.Б. ***, подадена чрез пълномощника му адв. В.А. ***, уточнена с писмена молба вх. № 2997/ 06.06.2019г., с която на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са предявени субективно и обективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора и Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 5 837.91 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди и за сумата от 10 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни административни актове - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на Районно управление – П. към ОД на МВР – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на актовете за отмяна на посочените заповеди, до окончателното изплащане на сумата.    

            Ищецът твърди, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в Районно управление – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – товарен автомобил „.....“ с рег. №....., считано от 01.03.2018г., до заплащане на дължимата глоба по фиш № М95937/ 11.12.2015г. Посочената заповед е била обжалвана и съответно отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 293/ 31.10.2018г., постановено по адм. дело № 319/ 2018г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Ищецът сочи, че отнетото с отменената като незаконосъобразна ЗППАМ свидетелство за регистрация на МПС му е върнато едва на 13.12.2018г. Междувременно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172 от 09.06.2018г., издадена от Началника на Районно управление - П. към ОД на МВР – Пазарджик, на Й.Б. е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца, считано от 09.06.2018г., като едновременно с издаването на заповедта са били отнети двете регистрационни табели на товарен автомобил „.....“ с рег. № ...... Посочено е в исковата молба, че ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. е била оттеглена със Заповед №310з-102 от 27.09.2018г. на Началника на РУ-П., като отнетите с оттеглената заповед за прилагане на ПАМ регистрационни табели са върнати едва на 05.12.2018г. Ищецът твърди, че ППС - товарен автомобил „.....“ с рег. №....., което е било спряно от движение, съответно на което е била прекратена регистрацията по силата на приложените с посочените по-горе заповеди принудителни административни мерки, е било използвано за осъществяваната от него дейност като земеделски производител – отглеждане на пчели с над 200 кошера, разположени в различни населени места, във и извън населеното място, в което е постоянното му местоживеене. С оглед на наложените принудителни административни мерки ищецът не е можел да ползва товарния автомобил, което е наложило да сключи договор за наем за ползването на друг автомобил във връзка с осъществяваната дейност, при заплащане на съответните наемни цени - общо в размер на 5 800лв. Наред с това направил разходи в размер общо на 14лв. за издаване на 2 бр. документи (Удостоверение № 122800-23209/ 20.08.2018г. и справка за нарушител/водач № 122800-31257/ 07.11.2018г), заплатени с вносни бележки на 15.08.2018г. и на 02.11.2018г.  Твърди, че за лечение на психотравмата, причинена от издадените от ответниците незаконосъобразни административни актове, направил и разходи за медикаменти - в размер на 20.90лв за медикамента „Clonarex” и 3.01лв. за медикамента “Deanxit“, предписани му от д-р Д. К.. Счита, че така направените разходи в общ размер на 5 837.91лв., представляват имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно наложените му принудителни административни мерки със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик, обезвреда за които имуществени вреди претендира чрез предявените субективно съединени искове срещу ответниците, при условията на солидарност на задължението за обезщетяване.

            Исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на посочената по-горе незаконосъобразна административна дейност, се свързва с твърдения за претърпени стрес и обида от отношението, проявявано към него; за претърпяна психотравма, довела до състояние, диагностицирано като „разстройство на адаптацията“, за преодоляване на което състояние му е била назначена медикаментозна терапия. Сочи, че претърпените негативни изживявания и психо-емоционален дискомфорт представляват неимуществени вреди, подлежащи на репариране, като в тази връзка счита, че справедливото им обезщетение би било такова в размер на 10 000лв, каквото обезщетение претендира спрямо ответниците също в условията на солидарност.

            Претенцията за солидарно осъждане на ответниците е обоснована с приложимост към случая на чл.53 от ЗЗД /ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно/.  В причинно - следствена връзка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД и със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П., обвързва твърдения за произтеклата  невъзможност да ползва автомобила си и настъпването на описаните в исковата молба вреди от имуществен и неимуществен характер, което според ищеца сочи на съпричиняване – два отделни незаконосъобразни административни акта са в причинна връзка с един и същ вредоносен резултат.

            Ответникът - Областна дирекция на МВР - Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор на исковата молба и писмено становище, оспорва предявените срещу ОД на МВР – Стара Загора искове като недоказани и неоснователни. Поддържа, че твърдените от ищеца като претърпени имуществени и неимуществени вреди не са във връзка с издадената от орган на МВР – Стара Загора Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0284-000245 от 06.03.2018г., по съображения, че: 1. Соченото в исковата молба като време на настъпване на твърдените вреди, както с имуществен, така и с неимуществен характер, е след издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик и съотв. след наложената с тази заповед ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“; 2. Не по силата на приложената ПАМ със ЗППАМ №18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ при РУ - Казанлък, е било възпрепятствано фактическото ползване на автомобила ……….. рег. № ....., доколкото до 09.06.2018г., т.е до момента на проверката, извършена на водача на това ППС – Й.Б., от контролните органи в гр. П., след която проверка е била издадена ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. от Началника на РУ-П., ищецът очевидно е управлявал автомобила си; 3. Необходимостта Й.Б. да сключи договор за наем на автомобил, не следва от приложената със ЗППАМ № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП – временно спиране от движение на МПС – товарен автомобил „.....“ с рег.№ ..... и 4. Липсва причинно-следствена връзка между твърдяната като настъпила психотравма и отменения като незаконосъобразен акт на орган на ОД на МВР - Стара Загора, доколкото доказателствата по делото сочат,  че настъпването на психотравмата се свързват с наложената ПАМ със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик.  С подробно изложени съображения се обосновава, че нито е установено, нито е доказано настъпването на каквито и да е било вреди (имуществени и/ или неимуществени) за ищеца, които да бъдат разглеждани като резултат от незаконосъобразна административна дейност на орган или на длъжностно лице на ОД на МВР – Стара Загора, свързана с издадената и впоследствие отменена с влязло в сила съдебно решение ЗППАМ  №18-0284-000245 от 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък. Счита, че макар двата административни акта, с които ищецът обвързва твърденията си за претърпени вреди, да са действали в даден период от време едновременно, тяхното отражение върху имуществената и неимуществена сфера на ищеца не е еднакво или покриващо се, съответно не е налице общност в твърдяното причиняване на увреждане. С доводи за липса на кумулативно изискуемите се материалноправни предпоставки от правопораждащия фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ОД на МВР – Стара Загора, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция срещу ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователна.

            Ответникът - Областна дирекция на МВР - Пазарджик, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор на исковата молба и писмено становище, оспорва предявените срещу ОД на МВР – Пазарджик искове, като недоказани и неоснователни. Счита, че не е налице нито една от предвидените в условия на кумулативност материалноправни предпоставки по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за причинени на ищеца имуществени, респ. неимуществени вреди. Счита, че доколкото Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172 /09.06.2018г. на Началника на РУ-П. към ОД на МВР-Пазарджик е била оттеглена, а не отменена като незаконосъобразна по административен или по съдебен ред, липсва каквото и да е било основание твърдяното увреждане да се свързва с незаконосъобразен административен акт на орган или на длъжностно лице на ОД на МВР – Пазарджик. Обосновава, че не е доказано нито настъпването на релевираните от Й.Б. имуществени и неимуществени вреди, чието обезщетяване се претендира с предявените искове, нито че така твърдените вреди се намират в причинно-следствена връзка и са обусловени от правните последици на ПАМ, наложена Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ-П.. Счита, че доколкото на ищеца нееднократно са били налагани наказания за нарушения на ЗДвП, малко вероятно е настъпването на неимуществени вреди от естеството на посочените в исковата молба, във връзка с приложените ПАМ.  По подробно изложени съображения е направено искане за отхвърляне на исковата претенция срещу ОД на МВР – Пазарджик, като неоснователна.

  Окръжна прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение, че са основателни до размера 5 800лв исковете за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, обвързани с направени от ищеца разходи за наем на автомобил. Обосновава, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява както настъпването на претендираните от ищеца неимуществени вреди, така и че същите са резултат от издадените ЗППАМ, като ако и да са били налице някакви негативни емоционални изживявания за ищеца в известен период от време, същите не могат да се разглеждат като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди. С оглед на което счита че исковата претенция, в частта по предявените искове срещу ОД на МВР – Стара Загора и ОД на МВР – Пазарджик искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

            Ищецът в настоящото производство - Й.Г.Б., е земеделски производител от 04.01.2012г., съгласно представената по делото Регистрационна карта на земеделски производител, издадена от ОД „Земеделие“ гр. Стара Загора, заверявана последователно за годините и до настоящата, вкл. на 12.02.2018г. и на 14.02.2019г., относими за стопанските 2017г.- 2018г. и 2018г. – 2019г. Видно от писмо вх. № 4026 от 29.07.2019г. на Директора на ОД „Земеделие“ Стара Загора и от приложена справка, дейността на земеделския производител Б. към 14.02.2019г. е във връзка с отглеждани пчелни семейства – 106 бр. По данни от централната база данни на МВР за настояща/бивша собственост на МПС, собственост на Й.Г.Б. /справки на л. 108 и сл. по делото/, ищецът е собственик на следните МПС: Товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., считано от 29.10.2014г.; лек автомобил „.....“ с рег. №....., с прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 13.09.2005г.; лек автомобил „Фиат ……“ с рег. ....., считано от 24.07.2008г. и туристическо ремарке за лек автомобил с рег. № …….., считано от 17.08.2009г., застрахователна полица за което туристическо ремарке се сочи подадена като прекратена на 14.11.2014г. в Информационния център на Гаранционния фонд /л.155 по делото/, като няма записи да е преминавало периодичен преглед за проверка на техническата изправност /писмо изх. №66-00-30-366/1/ 10.09.2019г. на и.д Началник Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр. Стара Загора/. За осъществяваната от ищеца, като земеделски производител, дейност /отглеждане на пчели, се твърди, че е използван Товарен автомобил „.....“ с рег. № ......      

            Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, на Й.Г.Б. е наложена  принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство - товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., считано от 01.03.2018г., от която дата при съставянето на АУАН серия Д, № 577267/ 01.03.2018г., е иззето Свидетелство за регистрация на МПС по част ІІ №*********, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.4 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗДвП, до заплащане на дължимата глоба /л.9 по делото/. Й.Б. е обжалвал заповедта по съдебен ред, като с влязло в сила /на 22.11.2018г./ Решение № 293 от 31.10.2018г., постановено по адм. дело № 319/ 2018г. по описа на Административен съд - Стара Загора, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245 от 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна.

            Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172 от 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР-Пазарджик /л.14 по делото/, на Й.Г.Б. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 11 месеца. На основание чл.60, ал.1 от АПК във вр. с чл.165, ал.2, т.3 от ЗДвП и с цел осигуряване на живота и здравето на гражданите, е допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 11:20ч на 09.06.2018г. Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е обосновано от фактическа страна с установено с АУАН № Д556269/ 09.06.2018г. нарушение на чл.150 от ЗДвП /водачът управлява МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157 ал.4/, а именно за това, че на 09.06.2018г., около 11:20 часа в гр. П., по ул. “………“, Й.Б., като водач на МПС, управлява собствения си товарен автомобил „.....“ с регистрационен номер ..... без да е правоспособен водач. При извършена справка в ОДЧ на РУ-П. е установено, че на водача Б. са му отнети всичките 39 контролни точки чрез влезли в сила наказателни постановления. Действията по налагането на ПАМ по чл.171, ал.1, т.2а, б. “а“ от ЗДвП са се изразили в изземване („отнемане) на 09.06.2018г. от контролните органи при РУ-П. на регистрационните табели на товарния автомобил „.....“.

            На 15.06.2018г. между Р.Л.Р., в качеството на наемодател и Й.Г.Б., в качеството на наемател, е сключен Договор за наем на автомобил /л.25 по делото/. Според чл.1 от договора, наемодателят предоставя на наемателя за временно ползване срещу възнаграждение собствения си автомобил ......модел „307D“, цвят „бял/сив“, рег. № ......, рама №60231810652635, двигател № 61693910053783. Съгласно  чл.2 и чл.3 от договора наемателят се е задължил да ползва автомобила като товарен, без право да го пренаема без съгласие на наемодателя. Според чл.4, ал.1 наемодателят се задължава да предаде автомобила на наемателя за ползване на 15.06.2018г. в състояние, което отговаря на целите, за които е нает. Договорената наемна цена, с каквато е обвързано ползването на автомобила, е в размер на 1200лв на месец, като наемателят изплаща авансово на наемодателя първата наемна вноска в срок 14 дни от сключването на договора, а останалите наемни вноски се изплащат най-късно до 15 число на месеца, следващ този, през който е ползван автомобилът, като плащането се извършва по посочена банкова сметка *** /чл.5 от договора/. Според чл.10, ал.1 от договора, същият се сключва за срок от 1 месец от датата на подписването му, а според ал.2 ако след изтичането на наемния срок по ал.1 наемателят продължи да ползва наетия автомобил със знанието и без противопоставянето на наемодателя, договорът се счита продължен за още един месец, но не повече от три пъти, след това се подписва нов договор. На 14.10.2016г. между Р. Р. и Й.Б. е подписано допълнително споразумение /анекс/ към Договора за наем на автомобил от 15.06.2018г., с което страните са се споразумели че удължават крайния срок на договора за наем на автомобила, изтичащ на 15.10.2018г.,  с един месец, а именно до 15.11.2018г. С т.2 е намалена наемната цена на 1000 лв. за времето на удължаването на договора, уговорено с този анекс /15.10.2018г. - 15.11.2018г./, като намаляването на наемната цена е търговска отстъпка поради дългосрочното ползване на автомобила /л.27 по делото/.  В периода 15.06.2018г. - 16.11.2018г. автомобил ......модел „307D“ с рег. № ......, е бил в държане на Й.Б., съгласно приемо-предавателен протокол от 15.06.2018г. за предаване на автомобила на наемателя и приемо-предавателен протокол от 16.11.2018г. за връщане на автомобила от Б. на наемодателя /л.28—29/, при посочени показания на километража при предаване на автомобила /303 820км/ и при неговото връщате /310 680км/.

            Съгласно представените по делото документи ищецът Й.Б. е внесъл по банкова сметка ***, както следва: на 25.06.2018г. – 1 200лв с вносна бележка от 25.06.2018г., с посочено основание за внасяне „плащане по договор за наем на автомобил от 15.06.2018г.“; на 13.08.2018г. – 1 200лв с вносна бележка от 13.08.2018г. с посочено основание плащане „по договор за наем автомобил от 15.06.2018г.“; на 13.09.2018г. – 1 200лв с вносна бележка от 13.09.2018г. с посочено основание „плащане по договор за наем на автомобил от 15.06.2018г.“; на 16.10.2018г. – 1 200лв, с вносна бележка от 16.10.2018г. с посочено основание „плащане по договор за наем на автомобил от 15.06.2018г. и на 16.11.2018г. – 1 000лв, с вносна бележка от 16.11.2018г. с посочено основание за внасяне „плащане по анекс от 14.10.2018г. към договор за наем на автомобил от 15.06.18г. /л.30 – л.34 по делото/.  Общият размер на сумите, внесени от Й.Б. в периода 25.06.2018г. - 16.11.2018г. по сметка на Р.Л.Р. на основание Договор за наем на автомобил от 15.06.2018г.  и анекса към него от 14.10.2018г., е 5 800.00 лв.

            На 28.06.2018г., на Й.Г.Б. е била поставена диагноза „разстройство на адаптацията“, при придружаващи заболявания „автоимунен тиреоидит“, нетоксичен единичен възел на щитовидната жлеза“, съгласно амбулаторен лист № 1203 от 28.06.2018г., издаден от д-р Д. К. /л.41 по делото/. Според отразената анамнеза пациентът е споделил за преживяна психотравма на 09.06.2018г. /поради грешка в системата на КАТ бил обвинен, че е неправоспособен и му били свалени номерата на колата в П./. Тези действия на КАТ са били свързани с невъзможността да си упражнява професията –ветеринарен лекар, който има собствен бизнес с пчели - 200 кошера, разположени на три места. Във връзка с тази психотравма се нарушил първо съня му, появили се пристъпи на сърцебиене, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване. Неколкократно имал пристъпи на загуба на равновесие и залитане. В амбулаторния лист като обективно състояние е посочен психичен статус: тревожен, леко дистимен, ориентация съхранена, критичен, споделя пристъпи на вегетативен дистрес, свръхценностово ангажиран към  астенизираща психотравмена ситуация /неправомерно наложена санкция от КАТ поради грешка в системата/, инсомния. Апсихотичен. Памет и интелект в норма. Предписана е терапия Clonarex 0.5 mg, S.0,5 + 0,5+1,  Deanxit S 2x1 сутрин и обед; Психотерапия.  Медикаментът  „Clonarex 0.5“ е закупен от Б. на 28.06.2018г. за сумата от 20.90лв, съгласно Рецептурна бланка сер. А № 15 1247231 за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества  от 28.06.2018г. и фискален бон /л.42/, като медикаментът Deanxit е закупен също на 28.06.2018г. за 3.01лв съгласно фискален бон от 28.06.2018г /л.43/.

            На 13.09.2018г.  Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началник на РУ – П., е съобщена на ищеца. Й.Б. е оспорил заповедта по съдебен ред, като по жалбата е било образувано адм. дело № 912/ 2018г. по описа на Административен съд – Пазарджик.  

            Със Заповед № 310з-102 от 27.09.2018г., Началникът на РУ-П. към ОД на МВР – Пазарджик, на основание чл.91, ал.1 от АПК, е оттеглил своя заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена на основание чл.171, ал.1, т.2а б. „а“ от ЗДвП, за прекратяване на регистрацията на МПС „.....“ с рег. номер ..... за срок от 11, „като незаконосъобразна“, по съображения, че образуваното АНП с АУАН серия „Д“ бл. № 556269 е прекратено на основание чл.54 от ЗАНН и е установено, че Й.Г.Б. е правоспособен водач /л.15 по делото/. В мотивите на заповедта се сочи, че е извършена допълнителна проверка и АНП е прекратено на основание чл.54 от ЗАНН, тъй като е установено, че е възникнала грешка в системата АИС АНД и броя на контролните точки на водача са възстановени.

            С Определение №1351/ 06.11.2018г., постановено по адм. дело № 912/ 2018г. по описа на Административен съд – Пазарджик, на основание чл.159,  т.3 от АПК и предвид констатирано оттегляне на оспорената по това дело ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П., е оставена без разглеждане жалбата на Й.Г.Б. против тази заповед, като е оставена и без разглеждане жалбата на Й.Б. против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ и е прекратено производството по делото /л.16 - л. 17/.  Определението е влязло в законна сила на 27.11.2018г.

            С Определение № 1491/ 04.12.2018г. по адм. дело № 1046/ 2018г. по описа на  Административен съд - Пазарджик е оставено без разглеждане искането на Й.Г.Б. за защита от неоснователни действия на началника на РУ - П. при ОД на МВР-Пазарджик, изразяващи се в неоснователно задържане на регистрационните табели на товарен автомобил „.....“ с рег.№ ..... и фактически отказ да бъдат върнати регистрационните табели. В мотивите на определението е посочено, че съдът е предприел действия за постигане на споразумение между страните, като е изискал от Началника на РУ - П. да изпрати регистрационните табели на автомобила в РУ Казанлък, от където молителят да си ги получи /л.19 по делото/.  

            На 05.12.2018г. от служител на РУ - Казанлък, ОД на МВР – Стара Загора, са предадени на Й.Г.Б. два броя регистрационни табели № ..... /л.18/. На 13.12.2018г. в информационната система на МВР по партидата на ППС рег. № ..... Товарен автомобил, е отразена услуга „служебна промяна на регистрацията на МПС“, служебно възстановяване по чл.143, ал.12 от ЗДвП - отпадане на основанието по ЗППАМ.  На същата дата и в същата система е отразена промяна в регистрацията - пускане в движение /справка  на л.115 по делото/.

 

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Т.С.И., Д.Ж.Б., Р.М.С. и С.Х.Б..

            Свидетеля Т.С.И. заявява, че познава ищеца Й.Б. от 6 - 7 години във връзка с развивана от фирмата на свидетеля дейност в областта на пчеларството, каквато дейност осъществявал и Б.. Фирмата на свидетеля продавала на ищеца инвентар и кошери, като почти всяка година изкупувала реколтата от мед /около 7-8тона/. Доколкото знае Б. има около 400 кошера - в с. Е. и в с. М.. Всички стоки, които фирмата на свидетеля продава/ купува, са франко техния склад и клиентът трябва да си осигури транспорт, съответно медът, който клиентите продават на фирмата, също се докарвал с техен транспорт. Клиентът трябвало да притежава транспортно средство с голям обем - с лек автомобил не ставало. До миналата година Б. идвал с товарен микробус, но миналата година спрял да идва с този микробус, като споделил на свидетеля, че са му спрели автомобила от движение. Й.Б. бил доста притеснен, тъй като било в началото на кампанията, а при извършване на промишлено пчеларство, без товарен автомобил е невъзможно, особено в неговия случай, когато пчелините са два и то на различни места. Според свидетеля ищецът бил притеснен, защото нямало как да осъществява дейността си, а в пчеларството, както и във всяка друга селскостопанска дейност, всеки загубен ден е необратим и се губят средства. В сезона, когато се извършват мероприятията по пчелите, ежедневно се ползва товарен автомобил - създават се млади пчелни семейства, които се транспортират от едно място на друго; за добиване на меда се изисква транспортиране на питите от едно място на друго; товарен автомобил е необходим за местенето на самия мед, на новите пчелни кошери и т.н. Кампанията започва м. февруари и свършва в края на м. септември. В началото се захранват пчелите, тъй като те се хранят със специални пити и с течен сироп, който е тежък. Ищецът карал около 600-700 тона храна, която се раздава на пчелите, като това се правило 4-5 пъти в кампанията. През м. април - м. май започва да се прави обход, който също изисква превозно средство. В началото на юни започва добива на мед, което е свързано с всекидневно пътуване. Свидетелят обяснява, че питите се вадят, местят се на друго място, центрофугират се и в края на август се прави последно вадене на мед и започва зазимяване на пчелите и есенно захранване, за което пак се изисква ежедневно пътуване.  Когато се добие меда, изкупуването му става периодично, когато е над 500 кг. Партидите на Й.Б. били над 1 тон, които той докарвал в базата, като медът е в тенекии от 25 кг.

Свидетелят Д.Ж.Б.е ветеринарен лекар и познава ищеца Б. като свой клиент - идвал един или два пъти седмично при него, чували се  по-често. Свидетелят заявява, че Й.Б. в момента е земеделски производител и отглежда пчели т.е занимава се с пчеларство. Кошерите му се намират в с. Е. и в друго село, което е до рудниците. Медът се извлича в с. Е.. Свидетелят твърди, че ищецът идвал при него /в Стара Загора/ с един и същи бус, като когато възникнал проблема с буса му казал, че е ходил до П. и са му взели номерата. Първоначално Б. бил изнервен, после следващите дни не идвал и споделил със свидетеля по телефона, че е ходил до П. да изясни нещата. След това по данни на свидетеля Б. казал, че търси някакъв транспорт, че е наел бус. Свидетелят твърди, че е виждал наетия бус, бил на негов колега, пак пчелар. Около тази история Б. бил притеснен и казал на свидетеля, че е ходил на лекар, който му изписал успокоителни.

Свидетелят Р.М.С., също ветеринарен лекар, познава Й.Б. от 1995г, от военното поделение, където служили, след това заедно учили ветеринарна медицина и били в една и съща група, приятели са. Заявява, че Б. в момента се занимава само с пчеларство и производство на мед. Имал два пчелина – единият в с. Е., а другият в с. М. Меда го извлича в с. Е.. Кошерите са около 100 броя в с. Е., може би толкова и в с. М.. Свидетелят твърди, че Б. преди непрекъснато пътувал с едно зелено бусче - товарен микробус, като три до четири пъти седмично пътувал минимум. Миналата година /2018г./, след едно спиране и отнемане на номерата в П., на Б. се наложило да вземе под наем един бял камион с кран към него и по този начин осъществявал работата си. От ищеца св. Стойнов е разбрал какво се е случило и как са свалили номерата на буса на Б.. Ищецът, от жизнерадостен човек, пълен с истории и вицове, се затворил, изпаднал в депресия, не искал да говори, потъвал в неговия свят и това продължило дълго време. Първо казвал, че са му отнели средството за труд, после трудно изкарвал парите за наем, чувствал се онеправдан от това, което се случило. Оплаквал се, че не може да спи, стигнал до лекар невролог и психолог, назначили му лекарства за сън.            

            Свидетелката С.Х.Б., майка на ищеца, твърди, че на 09.06.2018г. пътували с буса до П. за да видят Панагюрското златно съкровище. Още на входа на гр. П., при една рутинна проверка на документи, се оказало, че бусът бил спрян от движение и на сина й не му били останали контролни точки. Отишли до РУ- П., след около 2 часа „в унижение и в напрежение“, полицейските служители  свалили номерата на колата, като им дали бележка, че колата може да бъде върната този ден, но не можело да бъде карана от Б.. Относно състоянието на Б. след тази случка свидетелката твърди, че забелязала най-напред едно мигане с очите. Като се върнали вкъщи синът й малко стоял при тях, станал мълчалив, не отговарял на въпросите й, станал избухлив и почти спрели да общуват. През този период бил притеснен, по предположение на свидетелката – поради това, което се случило с буса. Твърди, че на нея много неща „спестявал“ да каже, защото тя имала заболявания. Синът й отишъл на лекар, защото тя настояла за това мигане с очите. Ползвал лекарствата миналата година /2018г./.  Промяната в състоянието на сина си свидетелката свързва с началото на юни, когато ходили за изложбата на Панагюрското съкровище. Б. се занимавал с пчеларство още след като завършил Ветеринарния институт, като направил и овощна градина с бадеми. Пчелините започнал в с. Е., после направил пчелин при баща си в с. М. и подготвял два нови.

            Назначена и изпълнена е съдебно - психологична експертиза, заключението по която, неоспорено от страните по делото, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано.  По данни от обективното изследване и психологичното такова, проведено в амбулаторни условия, експертът заключава, че в резултат на продължителните психотравмиращи обстоятелства и преживявания, освидетелстваният е получил Разстройство в адаптацията (код по МКБ 10-F 43.2). Посочено за това състояние е, че се свързва със субективен дистрес и емоционално разстройство, които нарушават ежедневния ритъм на пълноценното трудово и социално функциониране. Негативните психични преживявания включват тревожност, безпокойство, понижено настроение и самочувствие,  чувство на невъзможност за справяне със ситуацията, планиране на бъдещето. Тези преживявания се сочи били придружавани с вегетативна симптоматика (задушаване, сърцебиене, разстройство на съня, стягане в областта на гърдите). Посочено е, че са налице данни за преживян от Б. стрес и свързаните с него негативни психични преживявания — тревога, безпокойство, понижено настроение и самочувствие, чувство на загуба на контрол върху живота, обида и негодувание срещу несправедливостта. На 28.06.2018г. Й.Б. се е обърнал към специалист-психиатър - д-р Д. К.. Около 3 месеца е изпълнял изписаната от нея медикаментозна терапия — „Clonarex”0.5мг и “Deanxit“. След проведеното лечение негативните психични изживявания постепенно се редуцирали, но не са напълно отзвучали. Към момента на освидетелстването (31.07.2019г.) водещи в клиничната картина се сочат безпокойството и тревожността, и свързаната с тях вегетативна симптоматика (задушаване, разстройство на съня, „мигане“).

            Към материалите по делото са приложени адм. дело № 319/2018г. по описа на Административен съд - Стара Загора; адм. дело № 912/ 2018г. и адм. дело № 1046/ 2018г. и двете по описа на Административен съд - Пазарджик.

 

            По допустимостта на исковете:

Исковете с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди, че е претърпяло имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни административни актове на органи /длъжностни лица/ в структурата на Областна дирекция на МВР – Стара Загора и на Областна дирекция на МВР – Пазарджик /юридически лица съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимираните по предявените от Й.Б. субективно съединени искове ответници, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основават предявените искове и от която се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда имуществени и неимуществени вреди, се свързва с два административна акта – 1. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора, която заповед е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 22.11.2018г. съдебно решение /т.е изпълнена е процесуалната предпоставка на чл.204 ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция/ и 2. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на Районно управление -П. към ОД на МВР – Пазарджик, която заповед на основание чл.91, ал.1 от АПК е оттеглена със Заповед № 310з-102/ 27.09.2018г. на Началника на РУ-П. към ОД на МВР-Пазарджик. При прилагането на чл.204, ал.3 от АПК, незаконосъобразността на оттеглената ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П., следва да бъде установена в производството пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.  

           С оглед на горното съдът приема, че предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ са процесуално допустими и подлежат на разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

            Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявените искове са частично основателни, по следните съображения:

            Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди.

            В случая с предявените обективно и субективно съединени искове, се претендира ангажиране отговорността на държавата /солидарна отговорност на Областна дирекция на МВР – Стара Загора и на Областна дирекция на МВР – Пазарджик/, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от ищеца Й.Б. имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност – незаконосъобразно наложени на Й.Б. принудителни административни мерки със Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР - Пазарджик.

            Без съмнение прилагането на принудителни административни мерки по чл.171 от ЗДвП се свързва с издаването на административни актове при осъществяване на административна дейност.       Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила Решение № 293 от 31.10.2018г., постановено по адм. дело № 319/ 2018г. по описа на Административен съд -Стара Загора. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. към ОД на МВР - Пазарджик, е оттеглена със Заповед № 310з-102/ 27.09.2018г., издадена на основание чл.91, ал.1 от АПК от Началника на РУ-П. към ОД на МВР-Пазарджик.  Незаконосъобразността на оттегления административен акт, като една от материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,  следва да бъде установена в производството пред съда, пред който е предявен искът за обезщетение (чл.204, ал.3 от АПК).

            Съдът намира, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР - Пазарджик, е незаконосъобразна, по следните съображения:

Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., с която на Й.Б. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ – „прекратяване на регистрацията на ППС”, е издадена от материално и териториално компетентен орган, при упражняване на надлежно делегираните му със Заповед № 312з-74 от 18.01.2017г. на Директора на ОД на МВР - Пазарджик административни правомощия по чл.172, ал.1 във вр. с чл.171, т.2а от ЗДвП. Заповедта е постановена в писмена форма и съдържа  изискуемите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, като е изпълнено изискването на чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2, т.4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

            Заповедта обаче е издадена в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Като правно основание за издаване на  ЗППАМ № 18-0310-000172 от 09.06.2018г. е посочена разпоредбата на чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, според която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка  „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В случая приложената на Й.Б. ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП, от фактическа страна се основава на извършено от Б. административно нарушение - управление МПС след като е загубил правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, за това, че на 09.06.2018г., около 11:20часа, в гр. П., на ул. „......“, Й.Б. управлява собствения си товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., без да е правоспособен водач. При извършена справка в ОДЧ на РУ-П. било установено, че на водача Б. са отнети всичките 39 контролни точки чрез влезли в сила НП.  

           С оглед на така направената фактическа и правна обосновка на наложената на Й.Б. принудителна административна мярка чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП,  издаването на ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ – П. в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, се свързва с установяването и доказването, че към 09.06.2018г. Й.Г.Б. е загубил  правоспособност да управлява МПС на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП, - поради отнемане на всички 39 контролни точки чрез влезли в сила НП. В случая наличието на тази материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, не се доказва. Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. По аргумент от разпоредбата на чл.157, ал.1 от ЗДвП /според която при издаване на СУМПС притежателят му получава контролен талон за потвърждаване валидността на притежаваното свидетелство и определен брой контролни точки за отчет на извършваните нарушения/, контролните точки  служат за отчитане на извършените нарушения от водача, като при отнемане на всички контролни точки той губи правоспособността си. Максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата, е 39, съгласно сега действащата нормативна уредба - чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.  Според ал.5 на чл.2 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., при следващо издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство броят на наличните контролни точки не се променя.  Б. има правоспособност за водач на МПС от категории „В“ и „АМ“ от 22.04.1993г., относно МПС от категории „ТКТ“, „ТЗ“ - от 30.03.1993г., а за МПС от категория „С“ - от 15.11.2013г., като съгласно Удостоверение № 23013/ 20.08.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора/л. 35 по делото/ и видно от Справка за нарушител/водач изх. № 122800-21257 от 07.11.2018г. /л.37 по делото/, на Й.Б. е издадено СУМПС № ********* от 07.11.2014г., валидно до 07.11.2019г., с контролен талон 5470887.   Съдът приема, че контролните точки на Б. към 07.11.2014г., когато му е издадено „следващото“ по см. на чл.2, ал.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г., СУМПС, са 39, по следните съображения: В Удостоверение № 23013/ 20.08.2018г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Стара Загора, се сочи регистрирано отнемане на контролни точки единствено на основание НП №2532/ 2006 от 16.03.2006г., влязло в сила на 05.04.2006г., а именно отнети са 2 контролни точки, за нарушение по чл.182 ал.1, т.2 и 10 контролни точки, за нарушение по чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП или общо са били отнети 12 контролни точки.  Според чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП /в действалата към 2006г. редакция на разпоредбата/, броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно до максималния размер 2 години след последното нарушение, а след изменението на разпоредбата /ДВ бр.51/ 2007г./ законът предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността  на свидетелството се възстановява служебно до максималния размер след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление.       В периода 05.04.2006г. - 05.04.2008г. /т.е две години след влизане в сила на НП № 2532/ 2006 от 16.03.2006г./,  няма данни за влезли в сила наказателни постановления, издадени спрямо Й.Б. за извършени нарушения на ЗДвП с последица отнемане на контролни точки на водача. Следователно ако и на Б. да са били отнети 12 контролни точки на основание НП № 2532/2006г., влязло в сила на 05.04.2006г., то на 05.04.2008г. броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството му за управление на МПС, на основание чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП, е бил възстановен служебно до максималния размер. Максималния размер на контролните точки към 05.04.2008г., е 39,  според чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат. Следователно към 05.04.2008г. служебно са възстановени 39 контролни точки на Й.Б. като водач на ППС за отчет на извършваните нарушения на Закона за движение на пътищата и този е размера на наличните контролни точки към датата на издаване на  СУМПС № ********* от 07.11.2014г. и контролен талон 5470887. След 07.11.2014г. до 09.06.2018г. в системата не са регистрирани влезли в сила наказателни постановления, на основание на които да са отнемани контролни точки на Й.Б., като водач на МПС. При липса на данни след 05.04.2008г. и до 09.06.2018г. да са осъществени юридически факти, с каквито законът свързва отнемането на контролни точки, следва извода, че броя на контролните точки на Й.Б. като водач на МПС, както към 07.11.2014г., когато му е издадено СУМПС, така и към 09.06.2018г. /датата на извършената от контролните органи на РУ – П. проверка/,  е 39 контролни точки.

               Следователно на 09.06.2018г. Б. не е загубил правоспособност на основание чл.157, ал.4 от ЗДвП и съгласно СУМПС *********/ 07.11.2014г., валидно до 07.11.2019г и контролен талон 5470887 /с 39 контролни точки/, лицето е правоспособен водач. Обстоятелството, че броя на контролни точки на водача Й.Г.Б. към 09.06.2018г. са били „възстановени“ и че той е правоспособен водач, се признава в Заповед №310з-102/27.09.2018г. на Началника на РУ-П., с която на основание чл.91, ал.1 от АПК е оттеглена ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от същия орган. Като основание за оттегляне на заповедта се сочи прекратяване на образуваното на основание АУАН серия Д № 556269 срещу Й.Б. административнонаказателно производство, поради установената след допълнителна проверка възникнала грешка в системата АИС АНД.  Следователно към 09.06.2018г. не е била налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП спрямо Й.Г.Б., което обуславя извод, че Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. е издадена при неправилно приложение на материалния закон и е незаконосъобразна на това основание.   

 

               Въз основа на съдебно установената незаконосъобразност на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР - Пазарджик, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на държавата по предявените искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издадени незаконосъобразни актове от длъжностни лица /органи/ на държавата при изпълнение на административна дейност.

               Отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. Следователно при всички положения за да бъде ангажирана отговорността на държавата, е необходимо да бъде установена и доказана не само незаконосъобразна административна дейност, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от тази дейност /чл.4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. 

           Всъщност спорът по делото се свързва именно с  наличието на тези два от кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия отговорността на държавата  фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - настъпването на твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди и доколко същите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност – от незаконосъобразните Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик.

            По отношение на предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ субективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора и Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 5 837.91 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик:

            Въз основа на събраните по делото доказателства /Договор за наем на автомобил от 15.06.2018г.; Допълнително споразумение /анекс/ към договора от 14.10.2018г. и вносни бележки/, съдът приема за доказано, че в периода 25.06.2018г. - 16.11.2018г., ищецът е  направил разходи в общ размер 5 800лв за наем за автомобил ......модел „307D“ с рег.№ .......  Документално удостоверено и установено е, че всяко от извършените от ищеца Й.Б. плащания по банков път, направени в полза на Р.Л.Р. /на 25.06.2018г. - 1200лв; на 13.08.2018г. - 1200лв; на 13.09.2018г. – 1200лв; на 16.10.2018г. - 1200лв и на 16.11.2018г. - 1000лв/, представлява плащане на наемна цена от наемателя Б. за предоставеното му от наемодателя Р. Р.временно възмездно ползване на товарен автомобил с рег. № ......, при посочени в договора условия, срок, наемна цена и др. Общата сума на внесените в периода 15.06.2018г. - 16.11.2018г. от Б. суми по сметка на Р. Р.на основание възникналото между тях облигационно отношение с предмет наем на товарен автомобил рег.№ ...... по Договор за наем на автомобил от 15.06.2018г. и Допълнителното споразумение към него от 14.10.2018г., е  в размер на  5 800 лева.             

            На 28.06.2018г., на Й.Г.Б. е била поставена диагноза „разстройство на адаптацията“ и съгласно амбулаторен лист №1203 от 28.06.2018г. му е предписана медикаментозна терапия. За закупуване на предписаните медикаменти Clonarex 0.5 mg, S.0,5 + 0,5+1 и  Deanxit S 2x1 във връзка с прилагане на терапията, ищецът на 28.06.2018г. е направил разходи в размер на 23.91лв., от които: 20.90лв за медикаментът „Clonarex 0.5“, съгласно Рецептурна бланка сер. А № 15 1247231 за лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от 28.06.2018г и фискален бон и 3.01лв за медикамент „Deanxit“ съгласно фискален бон от 28.06.2018г. /л. 42 и л. 43 по делото/.    

            Доказани се явяват и направените от ищеца разходи в размер на 14.00лв, представляващи внесени от Й.Б. такси за издаване на документи - Удостоверение № 23013 от 20.08.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора и Справка за нарушител/водач  изх. № 122800-21257 от 07.11.2018г. 

            Направените от Б. разходи с посочените по-горе основания и размер, се свързват с намаление на имуществения патримониум на ищеца и следва да се разглеждат като имуществени вреди за лицето. В този смисъл налице е и третата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по предявената от Б. искова претенция в частта й за присъждане на обезщетение за имуществени вреди.

            Липсва обаче пряка причинно-следствена връзка на така установените имуществени вреди под формата на претърпени загуби вследствие на направени от ищеца разходи за наем на автомобил, за закупуване на медикаменти и за издаване на удостоверителни документи, с издадената  Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора, като съображенията за това са следните:

            Съгласно изложеното в исковата молба, необходимостта от наемането на товарен автомобил и съотв. направените разходи за наем на автомобила /5 800.00лв/, са обвързвани с невъзможността Й.Б. да използва притежавания от него товарен автомобил с рег. № ..... – твърди се, че ищецът е „бил лишен от възможност да използва транспортното си средство и е бил принуден да сключи договор за наем на автомобил от 15.06.2018 г., за да продължи да осъществява дейността си...“. Невъзможността за използване на товарния автомобил от Й.Б. обаче не е произтекла за него от Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък. С тази заповед спрямо ищеца е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Ограничителното действие на ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП /временно спиране от движение на пътно превозно средство/  се свързва с предвидени в чл.172, ал.2, т.2, т.4 и 5 и ал.4 от ЗДвП действия по налагането й, които времево в случая се отнасят към м. март 2018г. Фактически пречки за движението на автомобила не са произтекли от действията по налагане на ПАМ по ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. На 01.03.2018г., със съставянето на АУАН серия Д № 577267/ 01.03.2018г. е отнето от Й.Б. свидетелството за регистрация на МПС по част ІІ №********* на основание чл. 172, ал.4 във вр. с ал.1 и ал.2 от ЗДвП.  Автомобилът на ищеца /“.....“ с рег. № ...../, макар формално да е спрян от движение по силата на Заповед № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ от  ЗДвП,  не е бил преместен или предоставен за отговорно пазене. Ограничителното действие на тази ПАМ в конкретния случай не е довело нито до лишаване на собственика от фактическа власт върху автомобила, нито до фактическа невъзможност да ползва ППС. Лишаването от възможността Б. да ползва транспортното средство се свърза с действията по изземване на регистрационните табели на автомобила, които са елемент от наложената, считано от 09.06.2018г., принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП „прекратяване регистрацията на ППС“. Липсват каквито и да е било доказателства, че преди датата на налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП Б. не е можел да използва автомобила си, като обстоятелството, че налагането на ПАМ със ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък не е довело до възпрепятстване ползването от ищеца на собствения му товарен автомобил с рег. №....., се доказва и от факта, че на 09.06.2018г. автомобилът е бил управляван от Й.Б. в гр. П. към момента на извършената му от контролните органи на РУ – П. проверка. Всъщност ищецът и не твърди, че не е можел да използва автомобила си в периода 01.03.2018г. - 09.06.2018г. – сочената невъзможност за ползването на транспортното средство се отнася за периода след 09.06.2018г и до 05.12.2018г. когато са му върнати регистрационните табели на автомобила и се свързва с прекратяването на регистрацията на ППС и отнемането на регистрационни табели, а не със спирането на автомобила от движение и отнемането на свидетелството за регистрация на МПС на 01.03.2018г. Обстоятелството, че на 15.06.2018г. на ищеца е била връчена ЗППАМ №18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ-Казанлък, не води до други изводи. Не с връчването на заповедта е произтекла невъзможност за ищеца да използва автомобила си, в причинна връзка с каквато невъзможност твърди настъпването на имуществените вреди. Връчването, като процесуално действие по съобщаване на административния акт, не представлява действие по налагането на ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ от ЗДвП /по аргумент от чл.172, ал.2 и ал.4 от ЗДвП/. Действия по налагането със ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на ПАМ  „временно спиране от движение на пътно превозно средство“, са били предприети към 06.03.2018г., но не към този момент и не с тях се установява да е възникнала за ищеца необходимост от наемане на друг автомобил.

            Не  в причинно - следствена връзка със ЗППАМ №18-0284-000245 /06.03.2018г. са и направените от ищеца на 28.06.2018г. разходи за медикаменти. Медикаментите Clonarex 0.5 mg и  Deanxit са закупени от Б. във връзка с предписана му терапия на състоянието „разстройство на адаптацията“. Съгласно Амбулаторен лист № 1203 от 26.06.2018г. /л. 41 по делото/, поставянето на диагнозата се основава на снета от Б. анамнеза, според която последният споделил за преживяна психотравма на 09.06.2018г. /поради грешка в системата на КАТ бил обвинен, че е неправоспособен и му били свалени номерата на колата в П./. След като състоянието на ищеца, довело до поставената му диагноза „разстройство в адаптацията“, не се свързва с прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.2  от ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство, следва и извод че разходите, които Б. е направил за закупуването на медикаменти във връзка с назначеното му и проведено лечение на това  състояние, не са в причинно - следствена връзка със ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ при РУ-Казанлък.

            Нито е обоснована, нито е доказана, а и не се установява от съда причинно-следствена връзка /още по-малко пряка и непосредствена/, между направените от ищеца разходи в размер на 14.00лв, представляващи внесени от Й.Б. такси за издаване на документи - Удостоверение № 23013 от 20.08.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора и Справка за нарушител/водач  изх. № 122800-21257 от 07.11.2018г., с незаконосъобразно издадената  ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ при РУ-Казанлък. Посочените документи са били приложени към подадените от Й.Б. жалби до Административен съд – Пазарджик против ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ-П. и срещу неоснователно задържане на регистрационните табели и отказ на Началника на РУ-П. да бъдат върнати.

            Липсата на пряка причинно-следствена връзка на претърпените от Й.Б. имуществени вреди с издадената Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора, обуславя извод, че по отношение на ответника – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно че предявеният срещу ОД на МВР – Стара Загора иск за солидарно осъждане с Областна дирекция на МВР – Пазарджик за сумата от 5 837.91 лева - обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди, се явява неоснователен.

            Изискуемата се по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ пряка и непосредствена причинно-следствена връзка обаче се установява между претърпените от ищеца имуществени вреди /представляващи направените от Б. разходи за наем на автомобил и за закупуване на медикаменти/ и незаконосъобразно издадената Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ – П. към ОД на МВР - Пазарджик. Съображенията аз това са следните:

            Необходимостта от наемането на автомобил, във връзка с което са направените от Й.Б. разходи за наем в размер на 5800лв, се свързва с невъзможността ищецът да използва за дейността си собствения си товарен автомобил „.....“ с  рег. № ...... Тази невъзможност е възникнала за ищеца пряко и непосредствено от незаконосъобразно наложената със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ – П. принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“. Елемент от налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, съгласно чл.172, ал.4 от ЗДвП, е изземването на регистрационните табели на МПС, чиято регистрация се прекратява. В случая по силата на ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ – П. и налагането на приложената със заповедта принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., собственост на Й.Б., за срок от 11 месеца, считано от 11:21ч на 09.06.2018г., се сочат отнети /иззети/ от контролните органи на РУ – П. 2 бр. регистрационни табели с номер ....., в каквото се изразява и ограничителното действие на приложената ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП, основано на чл.172, ал.4 от ЗДвП. Именно с това ограничително действие по налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП спрямо собствения на ищеца товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., се свързва невъзможността за използването на ППС, считано от 09.06.2018г. и съотв. необходимостта от наемане на транспортно средство за нуждите на осъществяваната от Б. дейност. Че невъзможността за използване от ищеца на собствения му товарен автомобил се свързва именно с приложената със ЗППАМ № 18-0310-000172/09.06.2018г. на Началника на РУ – П. ограничителна мярка и действията по налагането й,  следва не само от законово регламентираното съдържание на правните последици във връзка с налагането на ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, но и еднозначно се установява от събраните по делото гласни доказателства. Според показанията на разпитаните в настоящото съдебно производство в качеството на свидетели лица, невъзможността за ползването от Б. на собствения му товарен автомобил и съотв. необходимостта от наемането на друг такъв за осъществяваната дейност, всички свидетели свързват с извършеното изземване на регистрационните табели на ППС от контролните органи на РУ – П. т.е като непосредствена последица от действията по налагане на ограничителната мярка въз основа на ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ – П.. Самият Договор за наем на автомобил от 15.06.2019г. е сключен непосредствено след датата, на която са били осъществени действията по налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП - 09.06.2018г.

            Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че във връзка с осъществяваната от ищеца Й.Г.Б. дейност като  земеделски производител - отглеждане на пчелни семейства, с оглед притежаваните от Б. два пчелина, ситуирани в две различни и отдалечени едно от друго населени места и предвид вида, характера и времетраенето на дейностите /манипулациите/, осъществявани от земеделския производител, необходимостта от ползването на товарен автомобил се явява доказана. Такъв товарен автомобил е и наетият от ищеца по Договор за наем от 15.06.2018г. автомобил ......модел „307D“ с рег. № ......,  собственост на Р.Л.Р. /наемодател по договора за наем/.  Съдът приема за доказано, че посоченият товарен автомобил е бил използван от ищеца в периода 15.06.2018г. – 16.11.2018г.  във връзка с осъществяваната от Б.  земеделска дейност по отглеждане на пчели, като ползването на автомобила в посочения период се установява както от представените по делото приемо-предавателен протокол от 15.06.2018г. и приемо-предавателен протокол от 16.11.2018г. /л.28-29/, така и от показанията на св. Бакалов и св. Стойнов, които свидетели сочат ползването на наетия товарен автомобил във връзка с осъществяваната от Б. дейност по отглеждане на пчели.

            Налице е пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт - Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началник на РУ-П. и настъпилата имуществена вреда /направени разходи за наем по Договор за наем на автомобил от 15.06.2018г./, тъй като ако не е била наложена принудителната административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП по отношение на собствения на Б. товарен автомобил, нямало е и да възникне необходимост за ищеца да ползва друг товарен автомобил във връзка с осъществяваната от него селскостопанска дейност съотв. да сключва договор за наем и да заплаща наемна цена за ползване на товарен автомобил.  Изводът за непосредственост на причинно-следствената връзка не се опровергава от обстоятелството, че разходите за наем на автомобил са на основание облигационното правоотношение, възникнало по силата на сключения на 15.06.2018г. Договор за наем на автомобил между Р. Р.и Й.Б.. Очевидно ищецът не би сключил договор за наемане на друг автомобил, съответно не би направил и разходи на това основание, ако по отношение на собствения му товарен автомобил, който е бил ползван от Б. за осъществяване на дейностите във връзка с отглежданите пчелни семейства, не е била приложена ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП.

            Наличието на необходимост за Й.Б. от сключването на договора за наем на автомобил от 15.06.2018г., не може да бъде отречена по съображения, че ищецът има регистрирани като негова собственост и други превозни средства - лек автомобил „.....“ с рег. № ..... /което МПС е с прекратена регистрация/;  лек автомобил „......“ рег. ..... и туристическо ремарке за лек автомобил с рег. № .......  Установените въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства вид, обем, естество и особености на осъществяваната от ищеца дейност – отглеждане на пчели, с два отделни пчелина в отдалечени едно от друго населени места; необходимостта питите с мед от пчелина в с. М. да се транспортират поетапно в с. Е. където е ситуирана центрофугата и обратно; големият брой пчелни семейства /кошери/ и произтичащите във връзка с дейността задължения (неколкократно захранване на пчелите с течен сироп /около 600 – 700 тона/; създаване на млади пчелни семейства и необходимостта от тяхното местене с цел по-добро усвояване на пчелните майки; транспортирането на меда до мястото на неговото изкупуване  /според свидетеля Иванов партидите мед на Б. са над 1 тон/; есенно захранване, зазимяване на пчелите и т.н), обуславят извод, че за дейността на ищеца  е било необходимо използването на превозно средство от типа товарен автомобил. Посочените по-горе регистрирани като собственост на Б. два броя леки автомобили и туристическо ремарке за лек автомобил, очевидно не са годни да обслужват дейността на ищеца, във връзка с която дейност се доказа, че до налагането на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС“, земеделският производител е използвал собствения си товарен автомобил „.....“ с рег. № ...... Ето защо незаконосъобразно наложеното ограничение със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ-П. и произтичащата от действието на наложената ПАМ невъзможност за ползването на товарен автомобил „.....“ с рег. № ....., чиято регистрация е била прекратена, се явява пряка и непосредствена причина  за сключването договора за наем на автомобил от 15.06.2018г. и анекса към него 14.10.2018г., съотв. за направените от Й.Б. разходи в общ размер на 5 800лв за наем на товарен автомобил, ползването на какъвто автомобил от ищеца е било необходимо във връзка с осъществяваната от него дейност.

            Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за закупуването на Медикаментите „Clonarex 0.5“ и “Deanxit“ /в общ размер на 23.91лв/ и незаконосъобразно издадената ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ-П. към ОД на МВР – Пазарджик. Посочените лекарства са закупени от ищеца на 28.06.2018г., за лечение на диагностицирано като „разстройство на адаптацията“ състояние, чиято обусловеност от действията по прилагане на ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. се установява и доказва от Амбулаторен лист 1203 от 26.06.2018г. и от заключението на изпълнената по делото съдебно-медицинска експертиза, свързващи породилото нуждата от лечение състояние с преживяна психотравма на 09.06.2018г., когато Б. „бил обвинен, че е неправоспособен и му били свалени регистрационните табели на автомобила в  гр. П.“.

            Както беше посочено, направените от ищеца разходи за издаване на удостоверителни документи в общ размер на 14.00лв, представляват внесени от Й.Б. такси за издаване на Удостоверение № 23013 от 20.08.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Стара Загора и на Справка за нарушител/водач  изх. № 122800-21257 от 07.11.2018г. Посочените документи са били приложени към подадените от Й.Б. жалби до Административен съд – Пазарджик против ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ-П. и срещу неоснователно задържане на регистрационните табели и отказ на Началника на РУ-П. да бъдат върнати, по които жалби са били образувани съответно адм. дело № 912/ 2018г. и адм. дело № 1046/ 2018г. и двете по описа на Административен съд - Пазарджик. Разходите, направени от Б. за снабдяване с посочените два документа, доколкото са във връзка с оспорванe на административен акт, съответно със защита срещу неоснователни действия /бездействия на административен орган, са разноски, направени във връзка с тези оспорвания. Отговорност за разноски в съдебно-административните производства, съответно ред за възстановяване на такива, е регламентиран в чл.143 от АПК. При наличието на предвиден специален ред за възстановяване на направени във връзка с посочените по-горе оспорвания разходи от Б., същите не подлежат на обезщетяване на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

            С оглед на гореизложеното по отношение на ответника – Областна дирекция на МВР – Пазарджик, са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като  исковата претенция на Й.Г.Б. срещу ОД на МВР - Пазарджик за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно издадената ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. от Началника на РУ - П., в частта за сумата от 5 823.91 лева, представляваща направени от ищеца разходи за наем на автомобил и за закупуване на медикаменти, се явява основателна.

           

            По отношение на предявените на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ субективно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора и Областна дирекция на МВР – Пазарджик, с искане за солидарно осъждане на ответниците за сумата от 10 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР - Стара Загора и от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик:

            Предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основават на твърдения за претърпени от ищеца Й.Б. в причинна връзка със  ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък и със ЗППАМ 18-0310-000172/09.06.2018г. на Началника на РУ - П. негативни изживявания и психоемоционален дискомфорт. Твърди се в исковата молба, че Б. е изпитал стрес, чувство на гняв, обида и възмущение от противоправните действия на административните органи, загуба на доверие в правозащитните органи, усещане, че посочените държавни институции са действали целенасочено срещу него, като последното обвързва с постоянството, с което ответниците са поддържали създадено от тях противоправно състояние. Претърпяната психотравма е довела до състояние, диагностицирано като „разстройство в адаптацията“, съгласно Амбулаторен лист № 1203/ 28.06.2018г., издаден от д-р Д. К., за преодоляване на което състояние му е била назначена медикаментозна терапия. Настъпването на вредите според исковата молба е обвързано с периода 09.06.2018г. - 13.12.2018г., а като начало на негативните изживявания и промени в психо-емоционалното състояние на ищеца се сочи извършеното на 09.06.2018г. изземване на регистрационните табели на автомобила му от контролните органи на РУ – П..

            Няма спор в правната теория и практика, че обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД /приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер. Следва да се отбележи че по справедливост се определя не само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението. Ищецът е този, който в процеса следва да докаже както настъпването на вредите и тяхното основание, така и причинната връзка между тях и незаконосъобразните актове, действия или бездействия на администрацията. Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице т.е вредоносният резултат не се презюмира, В конкретният случай в тежест на ищеца е да докаже по безспорен начин, че е претърпял твърдените от него в исковата молба вреди от неимуществен характер, както и причинната им връзка с незаконосъобразните ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък и ЗППАМ 18-0310-000172/09.06.2018г., издадена от Началника на РУ – П..

            В случая съдът приема за доказано наличието на претърпени от ищеца негативните изживявания и психоемоционален дискомфорт в периода 09.06.2018г. - 05.12.2018г. и съотв. наличието на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществени блага на лицето /неимуществени вреди/. Съображенията за това са следните:

            Показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, повече или по-малко конкретни като дата, но всички отнесени към състоянието и поведението на ищеца през 2018г. във връзка с обстоятелствата от 09.06.2018г /изземването на регистрационните табели на товарния автомобил „.....“ с рег. № ...../, установяват настъпила промяна в поведенческия и психологичен профил на ищеца Й.Б., като свидетелите сочат, че е бил „доста притеснен“, „изнервен“, „спрял да говори“, „станал мълчалив”, „изпаднал в депресия“, „от жизнерадостен човек, пълен с истории и с вицове, се затворил в себе си“, „не можел да спи“, появило се „мигане с очите“, „стигнал до лекар-невролог и психолог“, „ходил на лекар и са му изписали успокоителни“, „назначили му лекарства за сън, за да може да спи“ и т.н. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите,  като непротиворечиви, логични, установяващи една и съща фактическа обстановка досежно настъпилата промяна в поведението и в психоемоционалното състояние на Б. и съответстващи на останалите доказателства по делото, вкл. на заключението на съдебно-медицинската експертиза и на данните за психичния статус на лицето, отразени в амбулаторен лист въз основа на извършен на Й.Б. преглед от д-р К. на 28.06.2018г.  

            Негативните изживявания на ищеца с посочените по-горе проявления на психоемоционалното му състояние, сочат на накърнени нематериални блага на Б.. За начина и интензитета, по който се отразило стресогенното събитие от 09.06.2018г. /изземването на регистрационните табели на автомобила му/ върху психофизичното състояние на Б., свидетелства диагностицирането на това състояние като „Разстройство в адаптацията“, при съпровождаща симптоматика нарушения в съня, пристъпи на сърцебиене, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване, пристъпи на загуба на равновесие /амбулаторен лист от извършен на 28.06.2018г. преглед/. Съгласно заключението на изпълнената по делото съдебно – психологичната експертиза, в резултат на продължителните психотравмиращи обстоятелства и преживявания, освидетелстваният Й.Б. е получил Разстройство в адаптацията (код по МКБ 10-F 43.2). Разстройството в адаптацията според изпълнилото експертизата вещо лице – психолог, се определя като състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, които нарушават ежедневния ритъм на пълноценното трудово и социално функциониране. Това състояние не може да възникне без наличие на стресогенни фактори и се дължи на последиците на стресогенно събитие. Клиничната картина на посоченото състояние и негативните психически преживявания включват тревожност, безпокойство, понижено настроение, чувство на невъзможност за справяне със ситуацията и извършването на рутинни ежедневни дейности, които негативни преживявания на освидетелствания Б. били придружени от изразена вегетативна симптоматика /задушаване, сърцебиене, разстройство на съня, стягане в областта на гърдите и „мигане”/. Според експертизата налице са данни за преживян от Б. стрес и свързаните с него негативни психични преживявания - тревога, безпокойство, понижено настроение и самочувствие, чувство на загуба на контрол върху живота, обида и негодувание срещу несправедливостта, като ищецът се е обърнал към специалист-психиатър - д-р Д. К. и около 3 месеца е изпълнял изписаната от нея медикаментозна терапия — „Clonarex”0.5мг и “Deanxit“. След проведеното лечение негативните психични изживявания постепенно се редуцирали, без да са напълно отзвучали. Към момента на извършеното освидетелстване във връзка с изпълнението на съдебно-медицинската експертиза, водещи в клиничната картина са били безпокойството и тревожността и свързаната с тях вегетативна симптоматика (задушаване, разстройство на съня, „мигане“).

Изложеното по-горе мотивира съда да определи негативните психо емоционални изживявания на Й.Б. през периода 09.06.2018г. - 05.12.2018г. /притеснение, стрес, състоянието „разстройство в адаптацията“, съпроводено с нарушения в съня, пристъпи на сърцебиене, стягане в областта на гърдите, чувство на задушаване, пристъпи на загуба на равновесие,  поява на тикове и др./, като  претърпени от ищеца неимуществени вреди. Продължителността на негативните психични изживявания у ищеца не се доказва с точност, но редуцирането им се свързва с връщането на регистрационните табели на автомобила. Действително при прилагане на принципа по чл. 52 от ЗЗД, по справедливост се определя естеството и характера на страданията, които подлежат на обезщетяване, като не всяко неприятно усещане или чувство и не всяка душевна депресия дават основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, а само тези, които справедливостта изисква да бъдат възмездени. В случая обаче съдът счита за справедливо присъждането на обезщетение за посочените по-горе негативни чувства на ищеца, доколкото същите сочат на претърпени болки и страдания, които според съдебната практика се включват в понятието „неимуществени вреди”, подлежащи на обезщетяване, разглеждани като негативни емоционални усещания и изживявания, намиращи не само субективно отражение в психиката, но и обективен израз в поведението, в психологическия статус и в цялостното  емоционално състояние на лицето, сочещо на сериозно засягане на неговата личност. Психоемоционалното състояние на личността и преживените негативни емоции от даден факт са абсолютно субективни прояви, които са с различен интензитет при всеки един човек и са обусловени като цяло от характеристиките на личността. В случая установените външно проявление и обективен израз на настъпилите изменения в психологичното, социално и професионално функциониране на ищеца, дават основание същите да бъдат определени като подлежащи на обезщетяване неимуществени вреди.

            Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че незаконосъобразната административна дейност, с която настъпването на неимуществените вреди е в пряка причинно-следствена връзка на обусловеност, е незаконосъобразно наложената на Й.Б. принудителна административна мярка със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ - П. към ОД на МВР – Пазарджик и произтичащите от наложената ПАМ действия по изземване на регистрационните табели на автомобила. Всички свидетели обвързват промяната в емоционалното и психофизическото състояние на Й.Б. с обстоятелствата около невъзможността да използва автомобила си поради изземването на регистрационните му табели т.е с налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП – „прекратяване на регистрацията на ППС“. Непосредствено след 09.06.2018г., на 28.06.2018г., е и диагностицираното психично състояние „разстройство на адаптацията“ на ищеца. Това състояние еднозначно /вкл. и от ищеца/ се свързва с преживяна психотравма на 09.06.2018г /поради грешка в системата на КАТ Б. е бил обвинен, че е неправоспособен и му били свалени номерата на колата в П./. В този смисъл незаконосъобразната дейност на органите на РУ – П. е условие за настъпване на увреждането, а настъпилата промяна на поведенческия и психологичен профил на Й.Б., свързана с негативни емоционални и психически преживявания, експертно определена като състояние на „Разстройство в адаптацията“, може да се приеме като закономерно и нормално настъпващо следствие от незаконосъобразно наложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП. Съответно незаконосъобразната ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ - П. се явява адекватна причина за установената промяна в нормалното психологично, социално и професионално функциониране на ищеца, още повече че в случая прилагането на ПАМ е породила и затруднения във връзка с осъществяваната от Б. дейност като земеделски производител.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Пазарджик по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от ОД на МВР – Пазарджик /ЗППАМ № 18-0310-000172/09.06.2018г. на Началника на РУ-П./, поради което исковата претенция в тази й част се явява доказана по основание.

            Така установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца, не се констатира да са в каквато и да е връзка със ЗППАМ №1 8-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора. Нито диагностицираната като настъпила психотравма, нито определеното като стресогенно събитие, нито настъпилите негативни психо-емоционални състояния и изживявания  на Й.Б., се свързват с действията по налагане на ПАМ по чл.171, т.2, б. „к“ със ЗППАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. Както с оглед на изложените в исковата молба твърдения, така и предвид събраните по делото доказателства, претърпените неимуществени вреди се свързват изключително с незаконосъобразно наложената ПАМ по чл.171, т.2а, б. “а“ от ЗДвП и изземването на регистрационните табели на автомобила. Липсата на пряка причинно-следствена връзка на претърпените от Й.Б. неимуществени вреди с издадената Заповед за прилагане на ПАМ № 18-0284-000245/ 06.03.2018г. на Началник група „Пътен контрол“ в РУ - Казанлък към ОД на МВР-Стара Загора, обуславя извод, че по отношение на ответника – Областна дирекция на МВР – Стара Загора, не са изпълнени елементите от фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и съответно че предявеният срещу ОД на МВР – Стара Загора иск за солидарно осъждане с Областна дирекция на МВР – Пазарджик за обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди, се явява неоснователен.

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД /приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ/, размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност факта на осъждането само по себе си има характер на овъзмездяване, а размерът на обезщетение като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти относими към стойността, която засегнатите блага и интереси са имали за своя притежател в т. ч. личните чувства на увредения и начина, по който той субективно е понесъл вредите. Отчитайки  характера, степента, интензитета и продължителността на причинените от незаконосъобразно наложената със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ-П. принудителна административна мярка, негативни емоционални и психофизически изживявания и състояния на Й.Б. през периода 09.06.2018г. - 05.12.2018г., съдът приема, че обезщетението следва да бъде определено като такова в размер на  1500лв.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че е доказано по безспорен начин кумулативното наличие на всички елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Пазарджик по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за претърпени от Й.Б. имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностно лице от ОД на МВР – Пазарджик, поради което исковата претенция в тази й част се явява доказана по основание и следва да бъде уважена, при присъждане на обезщетение в размер на 5 823.91 лева за претърпени имуществени вреди и обезщетение в определения от съда размер от 1 500 лева за неимуществени вреди. Основателността на главните искове обуславя и основателност на акцесорните претенции за заплащане на лихви върху главниците на присъжданите обезщетения. Върху определените като обезщетения за непозволено увреждане суми се дължи законната лихва от деня, в който вземането за обезщетение за вреди става изискуемо. При прилагане на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004г., ОСГК и доколкото и правопораждащото отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДоВ увреждане се свърза със ЗППАМ № 18-0310-000172/ 09.06.2018г. на Началника на РУ-П., искането за присъждането на законната лихва следва да бъде уважено считано от датата на влизане в сила на Заповед № 310з-102 от 27.09.2018г. на Началника на РУ-П. към ОД на МВР – Пазарджик /16.11.2018г./, с която заповед на основание чл.91, ал.1 от АПК е оттеглена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г.

В останалата си част и до размера на претендираните от ищеца обезщетения за имуществени вреди от 5 837.91лв. и за неимуществени вреди от 10 000 лв., предявените срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик искове, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

 

            Предявените срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за солидарно осъждане с Областна дирекция на МВР – Пазарджик за обезщетения за претърпени от Й.Б. имуществени и неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностно лице от ОД на МВР – Стара Загора, са недоказани и като такива и неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Доколкото Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, не се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане /с имуществен и неимуществен характер/, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат и съотв. липсва основание за ангажиране отговорността на ответника ОД на МВР – Стара Загора, солидарно с ответника ОД на МВР – Пазарджик. 

            При прилагането на правилото на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на направените от него разноски, като Областна дирекция на МВР – Пазарджик бъде осъдена да заплати на Й.Б. сумата от 452лв., представляваща внесена държавна такса в размер на 10лв. и 442лв. - съразмерно на уважената част от исковете възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие № 021299 от 27.03.2019г. Направеното от процесуалния представител на ОД на МВР – Пазарджик възражение за прекомерност на заплатеното  адвокатско възнаграждение, съдът приема за неоснователно, както с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и осъществената правна защита, така и предвид обстоятелството, че размера на заплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля значително определения минимален размер на възнаграждението по Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При прилагането на правилото на чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, в тежест на ответника ОД на МВР – Пазарджик следва да бъде възложена изплатената от бюджета на съда сума в размер 300лв., представляваща възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза.

Съгласно чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, ищецът дължи заплащане на разноските по производството, ако искът бъде отхвърлен изцяло; при оттегляне на иска изцяло или при отказ от иска изцяло. В ал. 3 на чл. 10 от ЗОДОВ е предвидено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Законодателното разрешение на въпроса относно отговорността за разноски в съдебния исков процес по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, въведено с изменението на ЗОДОВ /обн. ДВ бр.43/ 2008г./, представлява отклонение от общите правила по ГПК. При прилагането на тази нормативна регламентация от една страна следва извода, че хипотезите, при които ищецът дължи разноски, са изброени изрично и изчерпателно в чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, а от друга че отговорността за разноски на загубилия делото ищец, се ограничава само до разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК, са средствата за възнаграждение за свидетели и вещи лица т. е разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, обуславя извод, че в производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ето защо независимо от изхода на делото, предвид специалните разпоредби на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, не се следва присъждането на юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Стара Загора и на ОД на МВР - Пазарджик, поради което и искането на процесуалните представители на ответниците за присъждане на такова възнаграждение, следва да бъде оставено без уважение.  

 

            Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

 

           

  ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Й.Г.Б. ***,  ЕГН **********, сумата 5 823.91лв /пет хиляди осемстотин двадесет и три лева и 91 стотинки/, представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ – П. към ОД на МВР – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2018г.

  ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Й.Г.Б. ***,  ЕГН **********, сумата 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно наложена принудителна административна мярка със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0310-000172/ 09.06.2018г., издадена от Началника на РУ – П. към ОД на МВР – Пазарджик, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.11.2018г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Г.Б. *** срещу Областна дирекция на МВР – Пазарджик искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в останалата им част и до размера на претендираните обезщетения за имуществени вреди от 5 837.91лв. и за неимуществени вреди от 10 000 лв.,  като неоснователни.

 

            ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.Г.Б. *** срещу Областна дирекция на МВР – Стара Загора искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за солидарно осъждане с Областна дирекция на МВР – Пазарджик за сумата от 5 837.91 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. имуществени вреди и за сумата от 10 000 лева,  представляваща обезщетение за претърпени от Й.Б. неимуществени вреди, вследствие на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0284-000245/ 06.03.2018г., издадена от Началник група „Пътен контрол“ в РУ – Казанлък към ОД на МВР – Стара Загора, като недоказани и неоснователни.

 

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на  Й.Г.Б. ***,  ЕГН **********, сумата от 452лв. /четиристотин петдесет и два лева/ - разноски по делото.

            ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пазарджик, гр. Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3, ЕИК *********, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати по бюджетната сметка на Административен съд – Стара Загора сумата от 300 /триста/ лева, представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице за изпълнената съдебно-медицинска експертиза по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на процесуалните представители на ОД на МВР – Стара Загора и на ОД на МВР – Пазарджик за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

            Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ :