№ 337
гр. Варна, 30.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20243000500233 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивни жалби от всяка от
насрещните страни в първоинстанционното производство, насочени против
различни части на решение № 43/12.02.24г., постановено по гр.д. № 424/23г.
на ОС-Добрич, както следва:
1.Въззивна жалба на ОД на МВР-гр. Добрич против решението в
частите му, с които въззивникът е осъден да заплати на ищеца на Б. В. Т. от
гр. Добрич:
- сумата от 32 505.28 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания, следствие на трудова злополука,
настъпила на 25.03.2022г., за периода от настъпване на трудова злополука на
25.03.2022г. до подаване на исковата молба - 19.06.2023г. (след приспадане на
платеното в хода на производството по силата на заповед № 357з –
2877/10.10.2023г. на директора на ОД на МВР – Добрич обезщетение в размер
на 7 494.72 лв.), ведно със законната лихва върху сумата 32 505.28 лв.,
считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 4 961.39 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди за - периода от 25.03.2022г. до 19.06.2023г. - претърпени загуби за
платени лекарства, масажи, изследвания, лечение, рехабилитации и
физиотерапии, транспортни разходи, следствие трудова злополука, настъпила
на 25.03.2022г., ведно със законната лихва върху сумата от 4 961.39 лв.,
считано от 19.06.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 1 647.62 лв., съставляваща обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване за периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до
1
30.04.2023г., следствие трудова злополука, настъпила на 25.03.2022г., ведно
със законната лихва върху сумата от 1 647.62 лв., считано от 19.06.2023г. до
окончателното й изплащане;
- сумата от 5 290.54 лв., съставляващи мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за периода от
датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г.,
ведно с направените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част
от исковете, както и съответната ДТ за същите.
В жалбата е изложено, че решението е необосновано, неясно и е
издадено в нарушение на материалния закон - ЗМВР. Счита се, обезщетения
за претърпени имуществени и неимуществени вреди могат да се търсят от
ищеца само за периода от 25.03.22г. до датата на завръщането му на работа на
20.11.22г., а не и за следващия период до 19.06.23г. Освен това е била налице
и прекомерност на исковете. Посочено е, че претърпените от ищеца болки и
страдания са свързани с действията на лекарския екип, осъществил
операцията на 25.03.22г., който е допуснал лекарски грешки при лечението и
в хода на възстановяването – пропуск в деня на операцията, закъсняло
раздвижване на крайника, наложително извършване на втора операция 11
месеца по-късно. Поради това обезщетение за неимуществени вреди в
присъдения размер ответникът не дължи на ищеца, а освен това надлежни
ответници следвало да бъдат делинквента, болничното заведение и
застрахователя. Освен това се сочи, че ищецът не е спазил предписанията на
лекуващия лекар и с това е допринесъл за влошаване на състоянието си.
Отделно от това искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи заплатени разходи за лечение и възстановяване, е изцяло
неоснователен и поради това, че приложимият ред е този на Наредба №
8121з-862 от 24.07.2018 г. за условията и реда за подпомагане с парични
средства на служителите и членовете на семействата на загиналите при
изпълнение на служебните си задължения държавни служители в
Министерството на вътрешните работи, изпаднали в тежко материално
положение, издадена от министъра на вътрешните работи. С предявяването на
исковете пред съда се е стигнало до натоварването на ответника и с
разноските по делото. Относно присъденото обезщетение за претърпени
имуществени вреди от ищеца като разликата между нетното трудово
възнаграждение на ищеца и получаваното обезщетение по общественото
осигуряване, се сочи, че такова евентуално се дължи само за периода от
25.03.2022г. до 19.11.2022г., за който период реално дължимата сума според
заключението на ССЕ е в размер на 934.26 лв. Акцесорната претенция за
присъждане на обезщетение за забавеното плащане на обезщетението за
неимуществени вреди за периода до подаване на исковата молба пък не е била
доказана по никакъв начин. Поради горното се претендира отмяната на
решението, с което въззивникът е бил осъден да заплати всички посочени по-
горе суми, както и да се присъдят на жалбоподателя разноските за двете
инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
2
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна, с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. дори
е занижено по размер, съобразно действително претърпените от ищеца болки
и страдания, вследствие на трудовата злополука. В тази връзка е направен
анализ на събраните по делото гласни доказателства и заключение на СМЕ.
Посочено е, че ищецът е свободен да избира срещу кои от възможните
длъжници да предяви претенциите си за присъждане на обезщетенията. Освен
това нормата на чл. 238 от ЗМВР не ограничава ищеца да претендира в пълен
размер дължимите обезщетения за претърпените вреди, имайки предвид
практиката на ВКС. Искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, представляващи направените разходи за лечение и възстановяване, е
бил доказан по основание и размер. Споделят се изцяло мотивите на
първоинстанционния съд, че обезщетението за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неполученото в пълен размер нетно ТВ, се
дължи и за периода на ползването на следващия отпуск по болест, тъй като в
този период е било осъществено отново лечение на вредите от трудовата
злополука. Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди е основателна, предвид
основателността на главния иск.
2. Въззивна жалба от Б. В. Т. чрез адв. К. К. от АК-Варна против
решението в частта му, с която е било отхвърлен иска му за осъждането на
ответника ОД на МВР-гр. Добрич да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени вреди за разликата от 40 000 лв. до претендирания размер от
60 000 лв. Счита се, че в тази връзка решението е необосновано и въз основа
на направен самостоятелен анализ на всички събрани по делото
доказателства, се поддържа, че претендираният размер от 60 000 лв. е
напълно съобразен с критериите за справедливо обезщетение и с трайната
съдебна практика. Правилно се счита, че съдът е приспаднал от определения
размер на обезщетението от 40 000 лв. заплатеното в хода на процеса
обезщетение от ответника в размер на 7 494.72 лв. Основателността на
акцесорната претенция е в зависимост от основателността на главния иск. Във
връзка с последното и в изпълнение на даденото от администриращия съд
указание, въззивникът е уточнил с молба от 26.03.24г., че обжалва решението
само в частта му, с която е бил отхвърлен иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 20 000 лв., представляваща
разликата между претенцията от 60 000 лв. и определеното от съда
обезщетение в размер на 40 000 лв.
В предвидения и указан от съда срок не е депозиран отговор на тази
въззивна жалба от насрещната страна ОД на МВР-Добрич.
Въз основа на подадените от всяка от страните молби за изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдът е
постановил определение № 291/03.04.24г., което не е било обжалвано.
3
Първоинстанционното решение не е било обжалвано от ищеца и
поради това е влязло в сила в следните отхвърлителни части, а именно: в
частта, с която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди за горницата над 32 505.28 лв. до
определения размер от 40 000 лв.; в частта, с която е отхвърлен иска му за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди за периода от 25.03.2022г.
до 19.06.2023г. - претърпени загуби за платени лекарства, масажи,
изследвания, лечение, рехабилитации и физиотерапии, транспортни разходи,
за горницата над 4 961.39 лв. до претендираните 5 208.47 лв. ; в частта му, с
която е отхвърлен иска му за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди - пропуснати ползи в размер на разликата между нетното трудово
възнаграждение и получаваното обезщетение по общественото осигуряване за
периодите от 25.03.2022г. до 19.11.2022г. и от 07.02.2023г. до 30.04.2023г., за
горницата над 1 647.62 лв. до претендираните 1 924.76 лв. и за периодите
20.11.2022г. – 06.02.2023г. и 01.05.2023г. – 19.06.2023г., и в частта му, с която
е отхвърлен иска му за осъждането на ответника за присъждането мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. за
периода от датата на трудовата злополука - 25.03.2022г., до 19.06.2023г., за
горницата над 5 290.54 лв. до претендираните 7 533.33 лв.
Въззивните жалби са редовни, подадени са в срок, от страни с правен
интерес от обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при
наличието на доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
Делото следва да се внесе за разглеждане в открито с.з.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 03.07.24г. от 09:45 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4