№ 1183
гр. С., 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:П.П.С
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20221110157873 по
описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 09.01.2024 година град С.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На девети януари две хиляди двадесет и четвърта година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : П.П.С
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело № 57873 по описа за 2022 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на А. И. Н., с ЕГН **********, от гр.
С., ул. Л.“ **, против „А.ББ“ ООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „Т.“, Б.“ № 81В, ет. 3, представлявано от управителите П.В.В.Т и Х.М. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че на 14.07.2011 г. в полза на „Т.“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20211/2011 г. по описа на СРС, 41 състав, срещу ищеца за
сумата от 417,36 лв. – главница по договор за потребителски кредит № **** от 22.07.2008 г.,
сумата от 38,82 лв. – договорна лихва от 21.-05.2010 г. до 22.11.2010 г., сумата от 3,48 лв. –
обезщетение за забава за периода от 21.05.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва
1
върху главницата, считано от 13.05.2011 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125
лв. – разноски по делото, от които: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.
№ **** по описа на ЧСИ М.М, с рег. № ***, действащ в района на СГС. Вземанията били
прехвърлени от „Т.“ ЕАД на „А.ББ“ ООД с договор за цесия от 23.02.2015 г. Ответното
дружество подало молба до ЧСИ за конституирането му като взискател по делото. За период
по-дълъг от две години по изпълнителното дело не били извършвани изпълнителни
действия, като производството било прекратено по право. Позовава се на изтекла в полза на
ищеца погасителна давност. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна
практика. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение
на „А.ББ“ ООД, че А. И. Н. не дължи на „А.ББ“ ООД сумата от 417,36 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № **** от 22.07.2008 г., сумата от 38,82 лв. – договорна
лихва от 21.-05.2010 г. до 22.11.2010 г., сумата от 3,48 лв. – обезщетение за забава за периода
от 21.05.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
13.05.2011 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по делото, от
които: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 14.07.2011 г. по ч.гр.д. № 20211/2011 г.
по описа на СРС, 41 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба
от ответното дружество „А.ББ“ ООД, с който исковата претенция се признава. Направено е
изявление, че ответникът няма претенции спрямо ищеца. Прави се възражение по чл. 78, ал.
5 от ГПК.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Предявена е искова претенция от А. И. Н. против „А.ББ“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че А. И. Н. не дължи на „А.ББ“ ООД сумата от 417,36 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № **** от 22.07.2008 г., сумата от 38,82 лв. –
договорна лихва от 21.-05.2010 г. до 22.11.2010 г., сумата от 3,48 лв. – обезщетение за забава
за периода от 21.05.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.05.2011 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по
делото, от които: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 14.07.2011 г. по ч.гр.д. № 20211/2011 г.
по описа на СРС, 41 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражение, като ответникът следва да
докаже наличието на валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва
да установи фактите и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
2
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на съществуването на задължение на ответника спрямо ищеца,
като се укаже на страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане
на спора. На страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има
значението на влязло в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се
приложат последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства, следва да бъдат
допуснати като относими, допустими и необходими. Искането на ищеца за изискване на
изпълнително дело като основателно следва да бъде уважено.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
IIІ ГО, 155 състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ гр.д. № 57873/2022 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 06.02.2024 г., 11,00 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от А. И. Н. против „А.ББ“ ООД за установяване по
отношение на ответника, че А. И. Н. не дължи на „А.ББ“ ООД сумата от 417,36 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № **** от 22.07.2008 г., сумата от 38,82 лв. –
договорна лихва от 21.-05.2010 г. до 22.11.2010 г., сумата от 3,48 лв. – обезщетение за забава
за периода от 21.05.2010 г. до 22.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 13.05.2011 г. изплащане на вземането, както и сумата от 125 лв. – разноски по
делото, от които: сумата от 25 лв. – държавна такса и сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, по издаден изпълнителен лист на 14.07.2011 г. по ч.гр.д. № 20211/2011 г.
по описа на СРС, 41 състав, поради погасяване на вземането по давност, претендира
направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 439 от ГПК. Направено
е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема за безспорни между страните следните обстоятелства и права:
Издаден изпълнителен лист на 14.07.2011 г. по ч.гр.д. № 20211/2011 г. по описа на СРС, 41
състав; образувано изп.д. № **** по описа на ЧСИ М.М, с рег. № ***, действащ в района на
СГС.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от тях е да установи фактите, на които
3
основава своите искания или възражение, като ответникът следва да докаже наличието на
валидно възникнало правоотношение между страните, а ищецът следва да установи фактите
и обстоятелствата, на които основава възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба на ищеца писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 от ГПК, ЧСИ М.М най-късно до съдебно
заседание да представи препис от изпълнително дело № изп.д. № **** по описа на ЧСИ
М.М, с рег. № ***, действащ в района на СГС.
УКАЗВА на ЧСИ М.М, че при непредставяне на посоченото изпълнително дело, носи
отговорност по реда на чл. 87 от ГПК и пред страните за причинените им вреди.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4