ОПРЕДЕЛЕНИЕ
номер ………../…………...08.2014
г., град
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 14 август Година
2014
в закрито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер N828 по описа за 2014 год, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на ГПК.
Постъпила
е искова молба от К.Ж.К. *** ПАРАДАЙС»ООД гр. Варна, с която са съединени
искове за установяване на оспорено членство на ищцата като съдружник и за
отмяна на решенията на общо събрание на ответното дружество, проведено на
28.04.2014г, основан на твърдения за противоречието им със закона.
По размяна на книжата:
Исковата
молба вх. № 13192/09.05.2014 е била допълнена и уточнена при отстраняване на
нередовности по сезиране на съда, след което съдържа изискуемите по чл.127 и
128 ГПК реквизити. В нея са уточнени фактите,
на които ищцата основава двете самостоятелни претенции и са направени
доказателствени искания. В допълнителна искова молба вх. № 21391/23.07.2014 са
оспорени възраженията на ответника.
В
срок са депозирани отговор и допълнение към него вх. № 18923/30.06.2014г и
вх.№22148/31.07.14г, съдържащи насрещни възражения за настъпване на факт,
прекратяващ по право членството на ищцата и следващо от него законосъобразно
провеждане на събранието и обосновано вземане на решения. Ответникът изрично
оспорва допустимостта на претенциите.
Насрещните
страни са предупредени за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на
претенцията:
Още в
исковата си молба, ищцата е заявила, че счита за неоснователно констатираното
от дружеството прекратяване на членство и именно въз основа на тези свои
твърдения е предявила и претенция за незаконосъобразност на взети решения без
нейно участие, с които останалия съдружник е формирал волята на дружеството за
уреждане на последици от прекратено по право членство(приемане на нов
съдружник, промяна в дружествен договор и представителство). Съответно и с
уточнителната молба ищцата е посочила искане, което да съответства на вече
предявена претенция за установяване на отречено от ответното дружество
членство. Отстраняването на нередовност на исковата молба(противоречие на
твърдения за основание на претенция и формулирано искане за защита) не
представлява изменение на иск, респективно ново предявяване на такъв, а действа
с обратна сила и следва да се отчита като начално редовно сезиране, на осн
чл.129 ал.5 ГПК (в този смисъл определение № 5 от 6.01.2012 г. на ВКС по т. д.
№ 369/2011 г., II т. о., ТК и решение № 25 от 31.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1150/2010 г., II т. о., ТК).
Изцяло
неоснователно е възражението на ответника по допустимостта на образуваното
производство по съединените претенции. На първо място, размяната на книжата
започва след като вече уточнена редовна искова молба е приета от съда за
разглеждане (л. 36) като сезиране с две отделни претенции, съответно
преклузиите за ищеца настъпват едва от този момент, съответно на предоставено на ответника право на защита по
тези искове. На второ място петитума на
установителния иск е достатъчно ясен и съответства на интереса за защита на
членствени права, твърдяни като изцяло оспорвани от
ответника. Именно твърденията на дружеството (заявени чрез легитимиран заявител
за оповестяване в търговски регистър) за настъпило пълно прекратяване на
членството, следва да бъдат отречени със съдебния акт. Съответно ответното
дружество следва да обоснове и посочи всички свои твърдения за факти,
изключващи правата на ищцата в дружеството, дори и те да са настъпили преди или
след вземането на решението, предмет на другия съединен иск. С претенцията си
ищцата търси по-широк обем на защита, който няма да се изчерпи само с
преюдициалното обосноваване на незаконосъобразност на един дружествен акт.
Именно по тази причина, този интерес не е адекватен на специалния конститутивен
иск за отмяна на конкретно решение на колективния орган на дружеството, а
съответства на общия състав, предвиден за всякакъв вид накърняване на права –
претенцията по чл. 71 ТЗ, чието процесуално проявление е съответно на
накърнения интерес. В случая, твърдението на ищцата, че членството й се отрича
я легитимира именно като ищец по установителен иск. Възражението, че нормата на
чл. 71 ТЗ има ограничено приложение до защита срещу засягане на права от
органи, различни от общото събрание в случая е изцяло ирелевантно. Тълкуване на
предмета на такъв иск действително е дадено в посоченото от ответника ТР 1/2002
на ОСГК на ВКС, но само за целите на отграничаването му от предмета на
специалния ( с по- тясно приложно поле) конститутивен иск за отмяна на решения
на волеформиращ орган на дружество. Самата формулировка на предвидената в чл.
71 ТЗ обща защита на съдружник срещу всяко засягане на кой да е от елементите
на комплекса от права в дружеството несъмнено включва и обща универсална защита
на комплекса в цялост. Извън приложното поле на този общ иск е само
накърняването на права чрез сделките – решения на общото събрание като орган на
дружеството, поради специалния иск по чл. 74 ТЗ. В настоящия случай ищцата (а и
ответника – с оглед заявеното от името на дружеството обстоятелство за
вписване в ТР) не посочва, че членството е прекратено с решение на ОС, поради
което срещу оспорването на правата си следва да се защити по общия ред.
По
отношение на съединения иск, съдът съобразява, че изричното изявление на ищцата
е за разглеждане на искането за отмяна на решенията на органа на дружеството
едновременно с претенцията за установяване на членството й. Това искане
съответства на кумулативно ( а не евентуално, както неправилно съда е посочил в
началото на размяната на книжата) съединяване и кореспондира на обусловеността
на защитата по чл. 74 ТЗ от установяването на членството, което е предмет на
иска по чл. 71 ТЗ( а не от неговата липса) . Съответно вида на съединяването
следва да се коригира, като кумулативно обективно съединяване на обусловени искове (Решение № 187 от
19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 44/2013 г., II г. о., ГК). Преклузивният срок по чл. 74 ал. 2 ТЗ е спазен.
По предварителните въпроси:
Сезиран е родово и
местно компетентен съд( чл. 104 т.6 ГПК
вр. чл. 74 ал.1 ТЗ).
Авансово дължимата държавна
такса по два неоценяеми
иска е внесена в държавен бюджет.
Въз основа на твърденията,
съответни и на предявеното искане за реализация на права на участник в
дружество съдът квалифицира спора, като приема да го разглежда като търговски
на осн. чл. 365 т.3 от ГПК.
Позоваването
на съществуващо решение на общо събрание на съдружниците, което поражда
действие във вътрешните отношения (между самите съдружници и дружеството) действието си веднага, дори и
ако не са отразени в търговския регистър поради оспорване на
законосъобразността им ( този смисъл са
и постановените по реда на чл. 290 ГПК р. № 39/15.04.2011 г. по т. дело №
526/2010 г. и р. № 690/3.12.2008 г. по т. дело № 349/2008 г. на Търговската
колегия на ВКС), налага зачитане на заявената промяна в представителството и в
породения спор относно членственото правоотношение и отмяната на решение на ОС.
Едва след уважаване на установителния иск и обусловения от него конститутивен
иск би отпаднало действието(т.ІІІ от мотивите към ТР1/2002г на ОСГК) на
прекратяването на представителната власт на колективния управителен орган(преди
спорното решение управителите са действали само заедно), по отношение на
намиращите се във „вътрешни“ членствени отношения съдружници, за какъвто би
била призната ищцата. Съдът приема за
надлежно легитимиран в процеса представител на ответното дружество новоизбран
еднолично действащ управител от състав на нов множествен представителен орган (чието
назначение не е вписано поради защитната мярка по чл. 19 ал. 5 ЗТР). По делото
обаче не е представено описано като приложение към отговора по исковата молба
пълномощно на адв. Б., поради което съдът следва да даден указания за
потвърждаване на действията й.
По доказателствените искания: В исковата молба и
отговорите са формулирани
доказателствени искания за събиране на писмени доказателства. Документите са
посочени за установяване на релевантни за спора твърдения за осъществяване на
фактическия състав на прекратено по право членствено правоотношение (образувано
изпълнително производство срещу съдружник и насочено изпълнение върху
дружествен дял) и основания за отмяна на незаконосъобразно свикано събрание и
необосновано вземане на решения( протокол от проведеното събрание и нов
дружествен договор . Исканията са допустими и следва да бъдат уважени по
отношение на представените писмени документи. Ищецът е посочил и доказателства
по твърдения, които не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство
(погасяване на изпълняемото право), поради което представените документи не
следва да се приемат. Без значение за спора са и становища на други органи,
поради което не могат да се считат за доказателства по делото решение на КЧСИ
по жалба на ищцата. Представените съдебни актове могат да се ценят като
позоваване на практика едва по съществото на спора, но не следва да се приемат
като доказателства, тъй като не се отнасят до отношенията между страните в
процеса.
Ответникът
се е позовал на данни за опровергаване на твърдения, които съдът не приема за
разглеждане, поради което и направените в тази връзка доказателствени искания
остават безпредметни.
Ищцата
е поискала сведения по изпълнително дело за установяване на факт от защитната й
теза, но като страна – длъжник в това производство не е необходимо специалната
й легитимация по чл. 186 ГПК. Позоваване на исканите доказателства принципно може да се допусне, след уточняване
на причина, поради която страната не може да се снабди с преписите, но
предметът на книжата следва да се
ограничи само до книжата, съставени по повод приложения изпълнителен
способ – изпълнение върху дял от търговско дружество.
По
тези съображения, на осн. чл. 374 ал.1 ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане по реда
на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 37 от ГПК) обективно кумулативно съединени
установителен иск по чл. 71 ТЗ за признаване на съществуване на членствено
правоотношение на ищцата в ответното дружество и конститутивен иск по чл. 74 ТЗ
за отмяна на решение на общо събрание, взето при допускане на нарушение на
свикване на събранието, както и при липса на основание за приемане на
оспорените решения.
ДОПУСКА като доказателства по
делото документи, приложени от ищцата към искова, уточнителна
и допълнителна молби в копия, заверени
по чл.183 ГПК: протокол от общо събрание
от 28.04.2014г, дружествен договор от 14.07.2005 в актуализиран вариант към
28.04.2014г; книжа по изпълнително дело 20147320400004:покана за доброволно
изпълнение, изпълнителни листи; съобщение до трето лице изх.№ 600/13.02.14 с
обратни разписки вх.№ 929/17.02.14;
удостоверение изх.№ 1676/09.04.2014г за движението на изпълнението;
молба на взискател вх.№3132/19.05.2014г. и удостоверение за родствени връзки.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на
ищцата за приемане като доказателства на приложени към искова молба документи,
както следва: книжа по изпълнително дело 20147320400004: молба-възражение на
длъжник вх. №787/06.02.2014 и съобщение по (нея изх. № 552/10.02.14г, факс – репорт за получено съобщение; молба до съд с позоваване на
плащане на присъдени разноски и касови бонове за пощенски записи; както и
удостоверения за липса на данъчни задължения; уведомление изх. № 420/15.05.14г
от КЧСИ и съдебна практика и искане на
ответника за приемане като доказателства на приложени към допълнителен отговор
документ: справка от Български пощи по подаване и изплащане на записи.
ОБЯВЯВА на страните като
служебно известни факти, ненуждаещи се от доказване: наличните по партидата на
дружеството вписвания и обявявания на документи, визуализирани чрез публичен
достъп до електронен търговски регистър, включително на книжа, съдържащи лични
данни на страни.
Отлага произнасянето си по чл. 186 ГПК за издаване на
съдебно удостоверение за снабдяване с копия от книжа по проведен изпълнителен способ върху
притежавания от длъжника дял от
търговско дружество по изпълнително
дело, като на осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ищцата, в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да посочи причината, препятстваща достъпа й като страна
по изпълнителното дело до тези книжа, КАТО Я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение на осн. чл. 101 ал.3 ГПК
искането ще се считат НЕНАПРАВЕНО.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на ответното дружество,
чрез управителя Тони Димитров, да представи
в едноседмичен срок от получаване на съобщението пълномощното, издадено от него
на адв.В.Б. или да потвърди извършени от нея
действия, като се яви в деловодството на съда и подпише отговорите, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение на осн. чл. 101 ал.3 ГПК
отговорите ще се считат НЕПОДАДЕНИ и съдът ще коригира съответно проекта за
доклад.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 22.10.2014г от 15.30
часа. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че на
осн. чл. 142 ГПК неявяването на редовно призована страна не е пречка за
разглеждане на делото и при отлагане съдът обявява и отразява в протокол дата
за следващо заседание, за което страните и явилите се по делото други участници
се считат призовани.
Проект за устен доклад,
представляващ приложение към настоящото определение да се съобщи на страните.
Препис
от определение да се изпрати на страните(на посочени от тях адреси, за
ответника – на съдебния адрес в отговора), ведно със съобщение за насрочено
открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП. Към
съобщението на страните да се приложи и копие от настоящото определение, а към
книжата за ищеца – препис от допълнителния отговор вх.№ 22148/31.07.14г..
Определението
не подлежи на обжалване.
Окръжен съдия:
ПРОЕКТ за устен ДОКЛАД
по търговско дело номер
N828 по описа за 2014 год,
Производството е образувано
по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Приети са за разглеждане
искове на К.Ж.К., ЕГН ********** *** срещу «АВАРНА ПАРАДАЙС“ООД, ЕИК ********* гр.
Варна, ул. Пушкин 5, представлявано от управител( в процес на спряна
регистрация) Тони Димитров Колев, съд. адрес ул. възраждане № 1 вх. Б ет.1
ап.18, чрез адв. В.Б.(ВАК), обективно кумулативно съединени както следва:
1. за установяване на
съществуване на членственото й правоотношение като съдружник с дялово участие,
съответно на 25 от общо 50 дяла,
формиращи капитала от 5000лв;
2. за отмяна на решения за
изплащане на дружествения й дял поради прекратеното й членство, приемане на нов
съдружник, записващ освободените от нея дялове и промяна в начина на
представителство, отразени в протокол от общо събрание на съдружниците от
28.04.2014г, основан на твърдения за допуснати нарушения на императивни законови
норми за ред и начин на свикване на събранието, както и необоснованост на
решенията.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата относно
участието на ищцата в дружеството до получаване на изявлението на взискател по
изпълнително дело и провеждането на събрание на 28.04.2014г.
Няма спор, че поради
констатиран от органи на дружеството факт на прекратяване на членството й, тя
не е била канена и не е взела участие на това събрание. Липсата на получена
покана до ищцата и точното съдържание на протоколираните решения са признати от
ответната страна, основаваща защитата си на правни доводи за прекратеното й
членство преди провеждана на събранието.
Признати са фактите по
образуваното изпълнително дело 20147320400004 на ЧСИ В. Цонева с район на
действие ОС – Габрово въз основа на изпълнителни листи в полза на взискател
Маргарита Димитрова Пеева за присъдени съдебно-деловодни разноски по гр.д.
2574/12 на ВРС.
Служебно известни и безспорно
установими са всички твърдения, относно обявени в ТР
по партида на ответното дружество обстоятелства: регистрирано участие на ищцата
като съдружник дялово участие, съответно на 25 от общо 50 дяла, формиращи капитала от 5000лв от
учредяването, вписано с решение от 06.12.2004г по ф.д. 3722/2004г на ВОС, ф.о.;
адрес на управление на дружеството на ул. ПУШКИН No
5; колективно представителство (само заедно) на двамата управители К. и Тони
Димитров и заявено за вписване, в процес на спряна регистрация заявление на
Димитров за промяна на състава на съдружниците и начина на представителство;
вписан запор( рег. № 20140127094146) в полза на взискател МАРГАРИТА ДИМИТРОВА ДИМИТРОВА
и ТД НАП ВАРНА по запорно съобщение на съдебен изпълнител по изп. дело
20147320400004 до размер на 61180.31 лв. - към 21.01.2014г. върху дяловете на К.Ж.К..
Спорни са
обстоятелствата, формиращи фактическия състав, прекратяващ членството на
ищцата, послужил и за основание на взетите решения.
Тъй като ищцата оспорва факт
на прекратяване на членство, придобито безспорно от нея при учредяване на
дружеството, оспорените от нея твърденията относно основанието за прекратяване
на правоотношението са посочени от ответника.
Ответникът твърди, че след
вписване на запор на деля на ищцата в търговския регистър, е получил като
дружество, в което длъжник притежава дружествен дял, изявление на взискател за
прекратяване на участието на ищцата. Твърди, че след като това изявление е било
прието от управителя на дружеството Тони Димитров на 14.02.2014г е съставен
счетоводен баланс, определена е била стойността на дела на съдружника К. от
имуществото на дружеството, съответна на капиталовото й участие в размер на
500лв и тази стойност е изплатена като вземане на длъжника на съдебния
изпълнител, в полза на взискателя, ползващ се от запора на дружествения дял.
Ищцата оспорва редовното
връчване на изявлението на взискателя,
като се позовава на липса на териториална компетентност на съдебния изпълнител,
липса на надлежно изявление по чл. 517 ГПК и адресиране до лице, различно от
ответника на адрес, различен от вписания адрес на управление.
Допълнително в исковата молба
са изложени, съответно оспорени от ответника, поредица от твърдения относно
обстоятелства, които остават извън предмета на делото –погасяване на дълга, изпълняем чрез предприетия от
взискателя способ – насочване на изпълнение върху дружествен дял и липса на
основание за изпълнение на публични вземания.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
І. ПО УСТАНОВИТЕЛНИЯ ИСК:
Установяването на
съществуване на правоотношение, предприетото ищцата е защита по реда на чл. 71 ТЗ срещу извънсъдебното му оспорване, чрез заявено за вписване като противопоставимо на трети лица( включително и самата ищца)
от дружеството прекратяване на членство на съдружник, настъпило по право.
Очертаната във възражението на ответника законова хипотеза на прекратяване на
членствено правоотношение е съответна на твърдения за реализирано потестативно
право на взискател – кредитор на съдружника, уредено в специална норма на чл.
517 ал. 3 ТЗ. Съдебната практика по това
основание за прекратяване на членството (решение № 101 от 25.06.2012 г. на ВКС
по т. д. № 877/2011 г., II т. о., ТК) очертава като фактически състав поредица
от процесуални действия: висящо изпълнително производство срещу съдружника,
наложен запор, вписван в ТР и
връчено на дружеството изявление
по смисъла на чл. 517, ал. 3, изр. 1 ГПК
за прекратяване участието на длъжника като съдружник. Съответно само
твърденията относно тези обстоятелства следва да се приемат за релевантни в
настоящото производство. Наличието на изпълняемо материално право(дълга на
съдружника) не се отразява върху висящността на изпълнителното дело, чието
образуване е обусловено само от наличие на оригинален изпълнителен лист.
Съответно всички твърдения и насрещни възражения относно липсата на основание
за издаване на изпълнителния титул и за наличие на основание за прекратяване на
принудителното изпълнение, което не е констатирано в съответно постановление на
съдебния изпълнител остават извън предмета на настоящия спор. Допълнителен
аргумент за ирелевантност на тези твърдения е разпоредбата на чл. 433 ал. 3 ГПК, изключваща ретроактивно действие на основание за
прекратяване на принудително изпълнение по отношение на реализирани плащания в
хода на изпълнителен способ. Съдът
преценява, че всички твърдения, изложени в хода на размяна на книжа от страните
по повод начална липса или погасяване на материалното право, подлежащо на
изпълнение по изпълнителното дело са ирелевантни за настоящото производство, поради което ги изключва от доклада по същество.
Оспорването от страна на
ищцата се основава на процесуалните норми за образуване на дело по принудително
изпълнение чрез насочване срещу вземания на длъжника само от орган с район на
действие съвпадащ със седалището на адресата – трето задължено лице, каквото е
ответното дружество (чл. 427 ал.1 т.2 ГПК), правилата за връчване на книжа до
търговци на адреса им на управление ( чл. 50 ГПК) и изискванията на чл. 517
ал.2 ГПК за адресиране чрез съдебен изпълнител на изрично изявление на
взискателя за прекратяване на членство.
ІІ. ПО КОНСТИТУТИВНИЯ ИСК:
Нормите уреждащи обусловената
претенция на ищцата следва да се търсят в специалната норма за защита на
членствено право в търговско дружество (чл. 74 ТЗ) с конститутивен иск за
защита на потестативно право за внасяне на промяна в правната сфера на
дружеството, чрез отмяна на взето решение на върховния му орган, поради
процесуално нарушение на гарантираните на съдружника права за участие в
събранията (чл. 139 ТЗ) и липса на материално правни изисквания за уреждане на
последици от прекратяване на членство.
Съответно възраженията на
ответника за законосъобразно провеждане на събранието изцяло се покриват със
защитата по обуславящи иск за установяване на членството на ищцата.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК)
и попълването на делото с доказателства
( чл. 146 ал.2 ГПК):
Претенцията на ищцата се
основана на оспорване на правни последиците от предприети процесуални действия,
чието осъществяване не е спорно и за чието съдържание са представени писмени
доказателства, поради което в нейна тежест е само опровергаването на факти,
удостоверени спрямо нея по обвързващ начин. В случая адресат на изявленията е
дружеството, поради което няма обстоятелства, за които ищцата да носи тежест на
доказване.
Насрещната страна основава
защита си на възражения, за които сочи писмени доказателства. В нейна тежест е
да установи изцяло настъпването на правопогасяващия
фактически състав. Позовава се на посочени от ищцата писмени доказателства. С
оглед оспорването на изявлението по чл. 517 ал.3 ГПК обаче, ответното дружество
носи доказателствена тежест за установяване на точното съдържание на полученото
от него, адресирано чрез съдебния изпълнител, изявление на взискател, в чиято
полза е бил наложен по-рано запор върху дружествен дял на съдружника. Такъв
документ не е представен по делото и следва да се намира в държане на ответното
дружество, поради което съдът намира за необходимо да укаже липсата на това
необходимо доказателство на ответната страна, която носи тежест за установяване
на този факт.
По отношение на обусловения
иск, в случай, че ищцата установи наличието на членството си (като опровергае
твърдяното от дружеството прекратяване),
в тежест на ответника ще е да установи законосъобразността на взетите решения,
като извън фактите по обуславящата претенция, няма факти за които не се сочат
доказателства.
По възможностите да уреждане на спора ( чл. 145 ал.3 ГПК):
С оглед характера на спора,
съдът намира, че следва да укаже предварително на страните възможността от
доброволно уреждане на спора:
В случаите на постигната
спогодба между страните половината от дължимата държавна такса ще бъде
опростена. Съдът може да одобри и постигнато под условие за одобрение
доброволно споразумение, което освен конкретния предмет на спора, урежда и
други отношения, включително и преурежда занапред отношенията на страните.
Одобрената от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея
може да се издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на делото,
свързан с вътрешни отношения в търговско дружество, съдът счита, че спорът им е
подходящ за отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат
споразумението. Само някои от ползите за страните при прилагане на този метод са:
по- евтина и по-бърза процедура, страните контролират резултата и крайното
решение е резултат само на волята на участниците, но не и на медиатора,
процедурата е поверителна както по отношение на документите, така и на крайния
резултат и междинните стъпки, позволява запазването на търговските отношения
между страните и не-рядко служи за основа на бъдещо партньорство, обикновено
приключва със споразумение което страните доброволно изпълняват, тъй като е
основано само на техни взаимни интереси. Списък на медиаторите по Единния
регистър е общо достъпен на интернет-сайта на Министерство на правосъдието.