ПРОТОКОЛ
№ 130
гр. Чепеларе, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Славка Гемишева
при участието на секретаря Н.С. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Славка Гемишева Административно
наказателно дело № 20245450200069 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Жалбоподателят Д. И. Х., редовно и своевременно уведомен в предходно съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Х. Д., надлежно упълномощен, с пълномощно по делото.
Ответникът по жалбата ***, редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител в съдебно заседание.
Явяват се свидетелите В. Д. Х. и С. Н. И., редовно и своевременно призовани.
Свидетелят Б. Р. А., редовно и своевременно призован, не се явява.
В залата присъстват В.А.Б. и Н. Б. З. - ****.
Свидетелят Х.: Свидетелят Б. А. е в отпуск.
Адв. Д.: Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Д.: Госпожо председател, представям писмено доказателства, за това какво
отношение е взело общината. Смятам, че е относимо, тъй като се касае за същото деяние, за
което е санкциониран подзащитният ми и във връзка с което на база на сигнала на същата
жалбоподателка, Община *** е взела отношение, като е съставила писмено предупреждение
относно същото деяние. Отказваме се от разпита на неявилия се свидетел. Не държа на
разпита на неявилия се свидетел. Считаме, че днес явилите се свидетели достатъчно ясно
биха могли да спомогнат за установяване на обективната истина, доколкото имат отношение
към конкретен момент.
1
Сне се самоличността на свидетелите, както следва:
В. Д. Х. на ***, без родство и дела с жалбоподателя.
С. Н. И. ***, без родство и дела с жалбоподателя.
На свидетелите се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите
обещаха да говорят истината.
Свидетелят И. беше изведен от съдебната зала до разпита му.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите.
Свидетелят Х.: Знам случая, за който се води настоящото производство. Не мога да
конкретизирам точни дати. Бях назначен в наряд с колегите Б. А. и С. И.. Бяхме в к.к. П. към
онази дата и получихме сигнал, че лице в село *, господин Х., все още не знаехме, че е той, е
снимало друго лице в съседен имот. Беше лятото, но кой месец не мога да кажа. Тримата
колеги отидохме на място. Аз и колегата А. влязохме в имота, от който беше получено
обаждането на тел. 112. Сигналът беше подаден от една руса дама, на която не си спомням
името й, която се беше настанила в *** на Ю.. Заедно с Б. А. влязохме в имота на Ю., където
установихме самоличността на дамата. Колегата И. по същото време влезе в имота на
господин Х.. След като установихме самоличността на дамата, пристъпихме към изясняване
на случая. Тя обясни, че била в *** за уикенда с децата си, тъй като искала да избяга от
шума и градската навалица. Преди да подаде сигнала, забелязала, че лице от съседния имот
е снимал с телефона си. Доколкото си спомням тя му направила забележка, но той не е
отреагирал по никакъв начин. На нея й било неприятно да я снимат без нейно разрешение,
след което се е обадила на тел. 112. На дамата беше снето обяснение. Беше изготвен
протокол за предупреждение, да не влиза в конфликт и да на се заканва против личността на
другото лице. Това беше заснето със задължителното за нас техническо средство - боди
камера. Забелязах, че деца, които бяха около ** годишни, се движеха около нея. След като
бяхме в имота на Ю. и привършихме с дамата, отидохме в имота на господин Х., където
беше все още колегата И.. Те бяха привършили с протоколите за предупреждение – да не се
заканва лицето против личността и имота. На господин Х. също беше съставен такъв
протокол. Доколкото разбрах колегата също е снел обяснения от господин Х.. Господин Х.
беше със съпругата си на масата. Аз лично не съм комуникирал с него. Докато бяхме в
имота на Ю., госпожата, която се беше обадила, каза че това е било недопустимо. Аз
попитах кое, като тя ми посочи с ръка, че след като господин Х. е снимал, е запалил някаква
маса в неговия имот, от която целият пушек отивал в двора на Ю., където нейните деца не
можели да играят нормално. Докато пишеше обяснението, тя тогава констатира, че това не
било добре, че човекът бил запалил огън при условие, че целият пушек отива в имота на Ю.
Тя реално е дошла на почивка с децата си, а те не могат да ползват двора и не могат да
играят. Тя ми каза, че първо е имала проблем със снимането и след това е запалил огън. Но
колко време преди нас е бил запален огънят, не мога да кажа. Пламък не съм видял. Имаше
някаква купчина, в близост до ограждането на двата имота и от тази купчина излизаше дим,
като вятърът го разпръскваше нагоре към имота на Ю. Не съм комуникирал с господин Х. и
2
реално не знам какво са разговаряли. Не успях да разбера каква е купчината. Приличаше на
купчина от листа, трева, като листна маса ми се стори, доколкото успях да видя през
ограждането. Не съм видял пламъци. Видях пушек. Имаше доста пушек. Докато изчаквахме
дамата да напише обяснението, пушекът вървеше и към нас. Ние бяхме в двора, пред
централния вход на къщата на Ю., където има маса и я ползвахме дамата да напише
обяснение. Оградата между двата имота беше метална, с декоративно зеленикаво платно на
нея. По-скоро платното ми се стори изкуствено. Не се виждаше особено ясно през това
ограждение. Пушекът идваше в близост до оградата. Купчината, от която излизаше димът,
беше може би на около метър от оградата с двора на господин Ю. Първо бяхме в имота на
Ю., впоследствие отидохме в имота на господин Х.. Докато ние бяхме там, не сме заварили
други колеги от други държавни институции. Съставихме протокол за предупреждение по
ЗМВР и на двете страни, тоест и на господин Х., и на госпожата, която беше подала сигнала.
Колегата И. състави протокол за предупреждение на господин Х., а ние с колегата А. - на
госпожата. За случая сме съставили докладна записка, с приложени обяснения от госпожата,
която беше подала сигнала. С това се изчерпва моята работа по тази проверка. Друго не ми е
известно по този случай. Да допълня само, че не сме писали никакви наказателни документи
спрямо двете страни.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.
Свидетелят Х.: Моля да ми изплатите пътни разходи за явяването в днешното
съдебно заседание, за което представям касова бележка и талона за регистрация на МПС.
На свидетеля Х. да се изплатят транспортни разходи за явяването в днешно съдебно
заседание, след представяне на разходно-оправдателни документи и изчисляване на точната
сума от счетоводителя на съда, от бюджетните средства на съда.
Свидетелят Х. беше освободен от съдебната зала.
В залата влиза свидетелят С. И..
Свидетелят С. И.: Запознат съм за какво се води настоящото дело. Нямам спомен за
дата, час. Това, което си спомням, че бях назначен в наряд, дневна смяна с колегата Б. А.. В
по-късния период на смяната, по разпореждане на оперативния дежурен в районното
нарядът стана от трима човека, като колегата Х. беше прикрепен към нашия наряд. Тримата
работехме заедно до получаване на сигнала, който сигнал по спомен поучихме от ОДЧ за
това, че в с.*, на посочения адрес, на който бяхме изпратени, гражданка от ***, където е
отседнала, се е оплакала, че от съседната къща е била снимана с телефон. Отидохме на
адреса тримата колеги. Колегите Б. и В. отидоха на адреса на ***, където беше отседнала
жената, подала сигнала, а аз в съседната къща, там, където бе посочено, че собственикът на
същата е снимал с телефон. Господинът ме покани вътре и ми съдейства. Имам предвид
жалбоподателя. Той ме покани в двора на къщата. Обясних му за какво сме там, какъв е
подаденият сигнал. Човекът ми съдейства. Помолих го да изготви писмено обяснение за
конкретния случай, след което съставих протокол за предупреждение, с цел да няма
саморазправа между него и госпожата, която е подала сигнала. Колегите свършиха същото,
3
само че с гражданката, която беше подала сигнала. С това приключихме проверката.
Оформихме докладна относно получения сигнал и си продължихме да работим по маршрут.
Честно да кажа бегли са ми спомените какво точно ми обясни господин Х. тогава. Каквото
човекът е посочил, това сме отразили в докладната записка на база обясненията му.
Сигналът беше за това, че снима с телефона, затова реагирахме. Колегите ми работеха с
гражданката, подала сигнала. Мисля, че тя беше споменала за пушек, който идва от двора на
господин Х.. Нямам спомен да съм видял огън в двора на господин Х.. Може да е имало, но
чак огън не съм видял да има. Господинът ме покани на масата в двора, където по-удобно да
изготви обяснението и да напишем протокола за предупреждение. Влязох в двора с
разрешение на собственика. Той ме покани, за да е по-удобно, да не е на пътя. Не съм видял
огън с пламъци и да гори. Мисля, че в двора имаше събрани отпадъци, съчки и листа, но не
и огън. В левия край, където бяхме седнали на масата, там имаше наченки на нещо запалено.
Не бяха отпадъци, по-скоро биологични неща, от двора събрани отпадъци от листна маса –
биологичен отпадък. Не да е горял огън с дърва. Нямам спомен да е имало огън или такова
нещо. Докато бяхме там, тази купчинка не пушеше през цялото време. Каквото и да е горяло
преди това, само догаряше. Нямам спомен дали наоколо е имало следи от огън. За първи път
посещавам този адрес. Тази купчинка беше в лявата част на градинката, когато се застане с
лице към къщата. Отляво, в близост до оградата със съдения парцел, където беше *****, се
намираше тази купчина. Може би купчинката беше на около 2-3 метра от оградата.
Адв. Д.: Нямам повече въпроси към свидетеля, моля да бъде освободен.
Свидетелят И. беше освободен от съдебната зала.
С оглед становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че не държи
на разпит на призования свидетел Б. Р. А. и доколкото съдът счита, че неговите показания не
биха допринесли за установяване на различни до момента факти и обстоятелства, то този
свидетел следва да бъде заличен от списъка на свидетелите, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ЗАЛИЧАВА от списъка със свидетелите лицето Б. Р. А..
Съдът счита, че следва да приеме към доказателствата по делото, представеното в
днешното съдебно заседание предписание № **/**.**.2024 г., издадено от Община ***,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото представеното в днешното
съдебно заседание предписание № **/**.**.2024 г., издадено от Община ***.
Адв. Д.: Нямам други доказателствени искания. Считаме фактическата обстановка за
изяснена, моля за ход по същество.
Съдът счита, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
4
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. Д.: Госпожо председател, считам че се изясни следната фактическа обстановка.
Съдът положи достатъчно усилия, разпита всички свидетели, има достатъчно писмени
доказателства. Оказва се, че всъщност се касае за междусъседски конфликт, в който
междусъседски конфликт от страна на жалбоподателката - Г., не си спомням фамилията, са
подадени сигнали на тел. 112 до Община ***, до Областния управител и не помня още до
къде, които реално нямат и доказателства да съществуват, но тези всички сигнали, са
подадени в един и същи момент, за различни обстоятелства, касателно възможността
администрацията да вземе отношение относно деятелността и личността на подзащитния ми.
Буквално се касае за две конкретни оплаквания, които са визирани в множество сигнали, а
именно, че подзащитният ми е снимал неправомерно госпожата и децата й, и че
подзащитният ми съответно е предизвикал огън в двора си, който съответно е бил не бих
казал опасен, но неприятен и вреден за жалбоподателката и децата й. Интересното е, че днес
разпитаните свидетели, като длъжностни лица, аз кредитирам показанията им, че всъщност в
момента на проверката са констатирали незначително количество материали в близост до
оградата, с мястото, където е пребивавала жалбоподателката, тоест подаващата сигналите,
но тези материали, съответно не са горели, а са освобождавали някакво количество дим.
Никой от свидетелите, освен жалбоподателката и свидетеля Ю. не казаха да е имало проблем
във връзка с този дим. Очевидно и като длъжностни лица не са констатирали проблем с този
дим. Изрично попитах полицаите дали са взели някакво друго отношение, преценявайки
било то нарушение по УБДХ, било то по-сериозно нарушение, но видно беше, че за тях това
беше изненада, тоест те по никакъв начин не са преценили въпросният пушек като
проблемен, а и личното им възприятие, че той е бил незначителен. В същия този момент, по
сигнала от същата жалбоподателка, Община *** също е направила проверка, очевидно те
също не са констатирали наличието на проблем. Очевидно превантивно обаче са взели
отношение, издавайки предписание на подзащитния ми, което предписание по същността си
така, както е визирано в ЗАНН, представлява замяна на санкцията относно деянието, с
предупреждение и описание на дължимо поведение, без съответно лицето да бъде
санкционирано, но категорично блокиращо възможността за същото деяние подзащитният
ми да бъде санкциониран повторно и по друга норма. Видно от жалбите на тъжителката, за
нея не е било достатъчно това и тя е продължила да търси вариант през всички видове
администрации, за които се е сетила, за да може все пак подзащитният ми да понесе някакъв
вид негативни последици. Излаз на това й желание всъщност е намерило писмо от Областна
администрация – С., с което жалбите са препратени на пожарната за вземане на становище.
Очевидно срокът, който е изтекъл от деянието до момента, в който е сезирана пожарната,
категорично е препятствала възможността въобще да се констатира нарушение, без оглед на
факта, че общината вече е блокирала възможността за санкция. Но, явно неправилно
възприето писмото, дали заради автоцензура, дали по други съображения, на подзащитния
ми е съставен акт, с който е описана фактическа обстановка, която очевидно не съществува,
че същият е запалил в двора си огън. Положихме усилия да разпитаме както свидетели-
очевидци, жалбоподателката, самия актосъставител и днес разпитаните полицаи. В две
5
посоки установихме факти относно тоталната липса на такъв огън. Нещо повече, безспорно
се установи, че ако въобще е имало запален огън в двора на подзащитния ми, то същият би
увредил въпросната пластмасова ограда, тоест, защитно съоръжение за ограничаване на
визуалната видимост, монтирано върху стоманената телена ограда между двата съседни
имота. Не стана ясно да има такова увреждане, което е повече от очевидно, че не е имало и
огън. При все, че всички свидетели, с изключение на последно говорещия, твърдяха, че
огънят е бил на метър или по-малко от оградата, тоест дори и минимално количество пламък
при температура си на горене би предизвикал запалване или най-малкото стопяване на тази
пластмасова ограда, каквото не съществува, което ни води на мисълта, че в действителност
тази фактическа обстановка е изцяло оборена. Отделно което ние сме оспорили именно
заради това. Да не говорим, че няма как същата да бъде констатирана за периода от време,
който е изтекъл от самото деяние. Ноторно е известно както на мен, така и на съда, че
съставените актове предизвикват автоматична реакция при контролнонаказващият орган и
същият в автоматичен режим издава наказателно постановление, тоест процесното такова в
настоящото производство. За съжаление контролнонаказващият орган не е положил никакви
усилия извън фактологията, визирана в акта за установяване на административно
нарушение, игнорирал е цялата преписка, от която е било повече от видно, че всъщност
нарушение няма, а се цели злоупотреба с права, да бъде подведена поне някоя
администрация, за да санкционира подзащитният ми. Доколкото на мен ми е известено
всички участващи служители от общинска администрация, от пожарната, областна
администрация, това са хора с еднотипна нагласа по политическа линия. И в тази връзка е
редно да се уточни, че всъщност сигналът е подаден от ***** на същия член на политическа
партия „***”, относно активист на политическа партия „***”. Това до голяма степен
обяснява всички усилия положени по въпроса по някакъв начин да бъде ангажирана
отговорността на подзащитния ми. Очевидно всички участници са успели да се ориентират в
обстановката без да нарушат да речем личното си достойнство, ангажимента си и
задълженията си по служба, но за съжаление въпросната автоцензура или не знам как по
друг начин да го квалифицирам е проработила в пожарната и оттам се е получило именно
този резултат. За съжаление, ако в случая приложим стандартния принцип на Окам, че в
действителност, при множество вероятности най-вярно ще се окаже най-простото. В случая
събрахме страшно много фактология и единствената разумна причина за наличието на
въпросния правораздавателен факт, е именно криворазбраната необходимост да се угоди на
**** ***., като е видно в писмото, че в действителност дори няма такива изисквания, то
просто е пратено по компетентност. Дали е имало друга намеса. Дали е имало допълнителен
натиск върху пожарната, не може да се прецени, защото го няма в документацията и в
свидетелките показания. Но, ние сме хора с опит и можем да се сетим, че най-вероятно
длъжностните лица са били поставени пред избор - негативни последици за подзащитния ми
или негативни последици за тях самите. Гадаем в момента, но това е принципа. Най-
простото обяснение обикновено е вярното. В заключение виждам поне четири
самостоятелни основания за отмяна на процесното наказателно постановление. На първо
място не съществува деянието, което да съставлява нарушение. Стана ясно, че такъв огън
6
въобще не е пален. В тежест на доказване на контролнонаказващия орган да установи
безспорно наличието на санкционираното деяние. На второ място, дори и да имаше такова
деяние, то същото вече е било санкционирано по Наредба № 1 на Община *** и е било
издадено предписание, с което предписание казусът е бил приключен, т.е. Община *** е
преценила, че е достатъчно с най-леката форма на санкция -предупреждение с указание, да
бъде отработен случая. На трето място, никъде в констатациите на актосъставителя не се
уточнява конкретна фактология, като последици от вмененото деяние. Дори в личните
обяснения, стана ясно, че той е неосъществимо при липсата на последици. И на четвърто
място говорим за малозначителност, ако въобще е съществувало това деяние. Няма никакви
последици, освен очевидния стремеж на жалбоподателката да наложи чрез някоя
администрация волята си на подзащитния ми и да се реализира като надмощие, а
малозначителността е самостоятелно основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. Доколкото не е необходимо да има повече от едно основание, а в случая аз
виждам поне четири, предполагам, че съдът може да види и повече, моля да отмените като
незаконосъобразно процесното наказателно постановление и да присъдите на подзащитния
ми сторените разноски в производството.
Съдът ще се произнесе с решение в законоустановения едномесечен срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието закрито в 10,45 часа.
Съдия при Районен съд – Чепеларе: _______________________
Секретар: _______________________
7