Р Е Ш Е Н И Е
№ 328/22.5.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІ-и състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и
трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Димитрина Георгиева, изслуша докладваното от съдия Хубчева
административно дело № 748 по описа на съда за 2022 год., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона
за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с чл. 166, ал.
3 от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на К.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, подадена
чрез пълномощника адв. Ч.Ч., против Акт за установяване на публично държавно
вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/01485/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/312#2 от
14.07.2022 г., издаден от ВрИД директор на ОД на Държавен фонд „Земеделие“, с
който отхвърля изцяло одобрената финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-6.001-1678-C01 от 18.10.2019 год. за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1
„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от „Програмата за развитие на
селските райони (2014 год.-2020 год.)“ и на К.А. е определено задължение в
размер на 24 447,50 (двадесет и четири хиляди четиристотин четиридесет и седем
лева и петдесет стотинки), представляващо публично държавно вземане за
изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по сключения договор.
В жалбата се излагат твърдения, че оспореният АУПДВ е незаконосъобразен,
като издаден в противоречие с материалния закон, допуснато съществено
процесуално нарушение на административнопроизводствените правила и неспазване
на установената форма. Сочи, че обжалваният акт не съдържа реквизитите по чл.
59, ал. 2 от АПК, както и фактически и правни основания за издаването му. Твърди
се, че административният орган е смесил в едно две отделни производства – по
произнасяне по заявление за второ плащане и по издаване на АУПДВ за
възстановяване на получено първо плащане по договора. Сочи, че не са налице
материалноправните предпоставки за издаване на административния акт.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Ч.,
който поддържа жалбата. Моли се за отмяна на обжалвания АУПДВ и присъждане на
направените по делото разноски, с оглед представения списък по чл. 80 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК (л. 166 от настоящото дело).
Ответникът – директорът на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ –
Пловдив, чрез пълномощника си старши юрисконсулт П.М., оспорва жалбата и моли
за отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в нормативно определения размер.
Административен съд – Пазарджик, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 18.10.2019 год. между Държавен фонд „Земеделие“ и К.А.А. е сключен Административен
договор № BG06RDNP001-6.001-1678-C01 за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски
стопани“ от „Програмата за развитие на селските райони (2014 год.-2020 год.)“,
съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Според чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора одобрената финансова помощ е в
максимален размер на 48 895,00 лева, които се изплащат на два етапа: първо
плащане в размер на левовата равностойност на 12 500,00 евро, а именно 24
447,50 лева, което се извършва в срок до два месеца от датата на сключване на
договора и второто плащане е в размер на левовата равностойност на 12 500,00
евро, което се извършва в срок до три месеца от подаване на искането за второ
плащане от бенефициента, като съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от договора подава
пред фонда искане за второ плащане в срока по чл. 2, ал. 3, окомплектовано с
документите, посочени в условията за изпълнение, а размерът на подлежащата на
изплащане помощ се определя въз основа на подаденото искане за второ плащане
след извършване от страна на фонда на проверки, включително посещение/проверка
на място, въз основа на резултатите, от които да бъде установено следното: 1.
фактическото съответствие и съответствието по документи между одобрения бизнес
план и изпълнението му и 2. изпълнението от бенефициента на всички изисквания
по договора и условията за изпълнение. В ал. 3 от чл. 2 от посочения е
уговорено, че искането за второ плащане се подава в срок – 01.06.2022 год., а
според чл. 11 фондът има право да откаже второ плащане и да изисква
възстановяване на извършените по договора плащания при условията, изброени от
т. 1 до т. 12, като видно от т. 1 това се отнася до неподаване на искане за
второ плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи.
На 15.05.2022 год. К.А. е подал искане за промяна на крайната дата на
периода за проверка на изпълнението на бизнес плана по сключения между страните
договор. Искането е мотивирано с твърдението, че на 01.04.2020 г. в два от
имотите, за които е сключен административният договор, е възникнал пожар. Бенефициерът
по договора счита, че е налице форсмажорно обстоятелство. Като доказателство
към искането за промяна е представен протокол, изготвен от кмета на село
Юнаците С. К., от който е видно че по повод постъпил сигнал от К.А. на
01.04.2022 г. е извършена проверка в имоти с ЕКТН 86074 № 35008 и ЕКТН № 35007,
намиращи се в местността „Велкови брясти“ в землището на село Юнаците. При
проверката е констатирано, че 97 % от засадените дръвчета в посочените имоти са
опожарени. Посочено е, че на проверката са присъствали С. К., К.А. и М. А..
С Уведомително писмо от 09.06.2022 г., изпратено чрез ИСУН, К.А. е
уведомен, че поради неизпълнение на т. 2.7, от раздел „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение на одобрените проекти по процедура чрез
подбор № BG06RDNP001-6.001 по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от
„Програмата за развитие на селските райони (2014 год.-2020 год.)“ (Условия за изпълнение) гласяща „Когато
искането за промяна на договора е свързано с изменение на бизнес плана и на
крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и подаване на
искането за второ плащане, искането трябва да бъде подадено не по-късно от
четири месеца преди изтичане на срока за изпълнение на бизнес плана, определен
в административния договор в съответствие със заложената в бизнес плана крайна
дата на периода за проверка“ не се допуска изменение на административния
договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В предоставения краен
срок за отговор – 19.06.2022 г. не е направено възражение срещу постановения
отказ.
С Уведомително писмо-предизвестие № 13/06/1/0/01485/2/01/22/01 с изх. №
01-163-6500/312 от 24.06.2022 г. от Държавен фонд „Земеделие“ изпратено чрез
ИСУН, жалбоподателят е уведомен, че поради неподаване на искане за второ
плащане, окомплектовано с всички изискуеми документи съгласно раздел 4 „Списък
с документи, които се прилагат към искането за второ плащане“, в срока, посочен
в административния договор, а именно до 01.06.2022 год., Държавен фонд
„Земеделие“ открива производство по издаване на АУПДВ. Уведомлението е получено
от жалбоподателя на 26.06.2022 год. На К.А. е предоставена възможност, в
14-дневен срок от получаването му, да представи пред административния орган
писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. В
указания срок лицето не е представило документи или доказателства по
започналото производство по издаване на АУПДВ. В резултат на това е издаден
процесният АУПДВ № 13/06/1/0/01485/2/01/04/01 с изх. № 01-163-6500/312#2
от 14.07.2022 г. от ВрИД директор на ОД на Държавен фонд „Земеделие“, с който
на основание чл. 11, т. 1 от Административен Договор № BG06RDNP001-6.001-1678-C01 от 18.10.2019 г., както и
кореспондиращите му норми от раздел 2 „Финансово изпълнение на проектите и
плащане“ и по-точно т. 11.1.1 от „Условията за изпълнение“ и чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП,
е отказана изцяло одобрената финансова помощ и на К.А. е определено задължение
в размер на 24 447,50 лева, представляващо публично държавно вземане за
изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по сключения договор.
За
изясняване на относимите факти и обстоятелства по делото е разпитан свидетелят С. Д. М., който заявява, че познава жалбоподателя и
знае, че същият е отглеждал овощни дръвчета. Посочва, че в началото на месец
април 2022 год., преминавайки покрай имотите му е констатирал, че те са
изгорели. Уведомил сина си и бащата на жалбоподателя за видяното. От сина си
разбрал, че бащата на жалбоподателя се е обадил на кмета на селото и още същият
ден кметът извършил проверка на място. Посочва, че е присъствал при извършване
на проверката. Твърди, че на място имало и полицейски екип. Съдът кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел като обективни и достоверни,
съответстващи на събрания по делото доказателствен материал и предвид факта, че
лицето няма заинтересованост от изхода на делото.
С цел
изясняване на обективната истина в хода на съдебното производство е назначена съдебно - техническа експертиза. В своето заключение експертът посочва, че при направен оглед на място е
установено, че площите са необработени, обрасла е висока, суха трева, налични
са единични бройки от овощни насаждения. Вещото лице посочва, че към настоящия
момент не може да се заключи къде е бил пожарът, откъде е започнал и каква е
нанесената щета на овощните насаждения. Съдът кредитира приетата по делото
съдебно - техническа експертиза като обективно и обосновано изготвена.
По
делото е представено и прието Постановление за спиране на
наказателно производство № 4585 от 20.12.2022 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес, срещу подлежащ на оспорване по
реда на АПК административен акт, пред компетентен да я разгледа съд, при
спазване на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Жалбата е допустима, но разгледана
по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
При извършена, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, съдът намира, че същият е
издаден от компетентен орган. Оспореният акт е издаден от ВрИД директора на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив, действащ при спазване
на материалните предели на правомощията си, в рамките на предоставените му от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ със Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021
год. правомощия. Изпълнителният директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 6 от
ЗПЗП и чл. 11 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“, е
делегирал правомощието си да издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на директорите на
областните дирекции на фонда, сред които е и Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – Пловдив. Със заповед № 473 от 30.06.2022 год. на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ (л. 137 от настоящото дело) на В. И. К. е
възложено да изпълнява и длъжността директор на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Пловдив, считано от 01.07.2022 г. до назначаване на титуляр
на незаетата длъжност, но за не повече от 6 месеца. Административният акт е
издаден от материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция
за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика (ОСП) на
ЕС и по силата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана структура за
приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки.
Съгласно разпоредбите на чл. 27, ал. 3 и ал. 5, изречение първо от ЗПЗП,
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събиране на недължимо платени и надплатени суми по схеми за плащане и проекти,
финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и
другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
Вземанията на Разплащателната агенция, които възникват въз основа на административен
договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по
реда на ДОПК.
Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо
платените и надплатени суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. По силата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК, ако в съответния закон не е
предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по
основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Не намират основание доводите на жалбоподателя, че атакуваният от него
административен акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му. Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт следва да съдържа фактическите
и правни основания за издаването му и да е мотивиран. Мотивите на
административния акт представляват единство от фактическите и правни основания
за издаването му
и тяхното наличие позволява да са разбере волята на
административния орган. В конкретния случай, видно от
съдържанието на оспорения акт, административният орган е изложил подробни
мотиви досежно отказаната изцяло одобрена финансова помощ на К.А. и
определеният размер за възстановяването ѝ. Процесният АУПДВ съдържа посочване
на фактически и правни основания за издаването му. Административният орган е
уведомил писмено адресата на акта за започването на административно
производство по издаването на АУПДВ и му е предоставил възможност да вземе
участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на
доказателства. От това си право жалбоподателят не се е възползвал и не е подал
възражение. Следователно при издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила, които да
водят до неговата отмяна.
Условията и редът за изплащане или отказ за изплащане на финансовата помощ
за мерките и подмерките по Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2020 са уредени в Наредба № 4 от 30.05.2018 год. Раздел ІV от същия
подзаконов нормативен акт регламентира специфични условия за плащания, като на
основание чл. 21, ал. 1 Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция,
извършва първо плащане – въз основа на сключен административен договор и второ
плащане – въз основа на подадено искане за второ плащане. Неизпълнението на
нормативно установеното задължение за подаване на второто заявление в срок е
скрепено със санкцията, посочена в чл. 26, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от
30.05.2018 г. Съгласно посочената разпоредба Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, отказва изцяло безвъзмездната финансова помощ и оттегля
вече изплатената, когато бенефициентът не подаде заявка за окончателно или
второ плащане в крайния срок, посочен в административния договор. Посочените
разпоредби са възпроизведени и в сключения между жалбоподателя и Държавен фонд
„Земеделие“ договор № BG06RDNP001-6.001-1678-C01 от 18.10.2019 г.
При извършена проверка от служители на Държавен фонд „Земеделие“ за
спазване на срока за подаване на искане за второ плащане по договора за
безвъзмездна финансова помощ е установено, че К.А. не е
подал искане за второ плащане, с което е извършено нарушение на чл. 2, ал. 3,
вр. с чл. 4, ал. 1 от сключения между страните договор. Съгласно цитираните разпоредби ползвателят на помощта следва да
подаде искане за второ плащане в срок –
01.06.2022 г. Видно от представените по делото доказателства, до посочената
дата от ползвателя на помощта не е подадено искане за второ плащане. В тази
връзка е изпратено писмо-предизвестие от дата 24.06.2022 г., с което ДФ „Земеделие“
уведомява оспорващия, че следва да представи надлежни писмени доказателства,
удостоверяващи наличие на особени непредвидени обстоятелства, довели до
обективна невъзможност за подаване на искане за плащане в договорно и
нормативно определения срок. В писмото е посочено още, че в случай, че не се
представят надлежни доказателства в посочения срок Държавен фонд „Земеделие“ ще
пристъпи към издаване на АУПДВ. В предоставения от административния орган срок
не е постъпило възражение от страна на ползвателя на помощта или доказателства
относно настъпила непреодолима сила за изпълнение на поетото задължение.
Тези обстоятелства се подкрепят и от събрания по делото доказателствен
материал. От страна на жалбоподателя по делото не са представени доказателства
за изпълнение на посоченото задължение. С оглед на това категорично се
обосновава изводът за неподаване на искане за второ плащане, не само в
договорения между страните срок, но и на по-късен момент. Отговорността по
отношение на подаването на заявката за плащане е на ползвателя. Срокът по чл.
2, ал. 3 от договора е преклузивен и при неизпълнение от страна на задължението
на бенефициера да подадете в срока по същия член искане за второ плащане, ведно
с всички задължителни документи към него, за ползвателя настъпват правните
последици да върне изплатеното първо плащане по договора и съответно да не бъде
извършено второ плащане по същия договор.
На основание гореизложеното не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя за допуснато съществено процесуално нарушение от страна
административния орган. Липсата на отправено искане за плащане води до
невъзможност на административния орган да се произнесе по него. С оглед на това
е невъзможно да се стигне до смесване на две производства в едно – по
произнасяне по заявление за второ плащане и по издаване на АУПДВ, в каквато
насока са твърденията на жалбоподателя.
На основание чл. 5, ал. 2, т. 7 от договора за финансово подпомагане,
бенефициерът има право да подадете искане за промяна на административния
договор чрез ИСУН. Това право не кореспондира с насрещно задължение на Държавен
фонд „Земеделие“ да приеме тази промяна. Последният има право да прецени допустимостта
и основателността на исканата промяна и може да одобри или откаже същата. На
15.05.2022 г. К.А. е отправил искане за изменение на сключения договор в частта
за промяна на срока за подаване на искане за плащане. От страна на Държавен
фонд „Земеделие“ е постановен отказ за одобрение на отправеното искане на К.А.,
поради неотговаряне на условията на т. 2.7, от раздел „Техническо изпълнение на
проектите“ от Условията за изпълнение, а именно поради пропускане на крайния
срок, до който може да бъде отправяно искане за изменение. Единствено
подаването на искане за изменение на договора не е достатъчно и не освобождава
ползвателя на помощта да изпълни поетите задължения, тъй като същото следва да
бъде одобрено, за да е налице промяна в крайния срок за подаване на второ
искане за плащане. Както вече беше посочено, право на Държавен фонд „Земеделие“
е да прецени основателността на исканата промяна и може да откаже същата, както
това е станало. С оглед на изложеното не може да бъде споделено изложеното
твърдение на жалбоподателя, че е изпълнил всички поети от него задължения.
С нормата на чл. 32 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. се предвижда, че бенефициентът
не отговаря за неспазване на критерий за допустимост или неизпълнение на
ангажимент или други задължения, когато то се дължи на непреодолима сила или
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 2, параграф 2 от Регламент №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) №
814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Алинея 2 на същия член предвижда,
че за настъпването на което и да е обстоятелство по ал. 1 бенефициентът или
упълномощено лице е длъжен да уведоми Разплащателната агенция по реда на чл. 2,
а при невъзможност писмено в срок до 15 работни дни от датата, на която е в
състояние да направи това, като представя доказателства за настъпване на
обстоятелството, включително когато е приложимо – издадени от компетентен
орган. Правилото на алинея 3 предвижда, че при неизпълнение на задължението в
срока по ал. 2 бенефициентът не може да се позовава на непреодолима сила или
извънредно обстоятелство.
Последиците от невъзможността за изпълнение, поради настъпване на
непреодолима сила, са уредени и в сключения между страните договор. Съгласно
чл. 18 от посочения бенефициентът не носи отговорност за пълно или частично
неизпълнение, ако е възникнало като пряка последица от действието на
непреодолима сила/извънредни обстоятелства. Съгласно правилото на алинея втора
за настъпването на което и да е от обстоятелствата по ал. 1 бенефициерът или
упълномощено от него лице е длъжен да уведоми писмено фонда в срок до 10 дни от
датата, на която има възможност да го направи, като представя доказателства за
това с надлежни документи, включително, когато е възможно – издадени от
компетентен орган. Алинея трета от своя страна предвижда, че при неизпълнение
на задължението по ал. 2 бенефициентът не може да се позовава на непреодолима
сила.
Анализът на посочената уредба сочи, че ползвателят на помощта има
задължение в определен срок да уведоми Държавен фонд „Земеделие“ при настъпване
на непреодолима сила. В случай, че задължението не бъде изпълнено в срок
ползвателят на помощта не може да се позове на непреодолима сила. По делото не
са събрани доказателства в посочените срокове да е извършено уведомяване за
настъпила непреодолима пречка за своевременно подаване на заявка за извършване
на второ плащане. Нещо повече такава възможност е изрично предоставена на
жалбоподателя с писмо-предизвестие от 24.06.2022 г. от страна на органа.
Следва да се посочи, че гореизложеното искане за изменение на договора в
частта досежно срока за отправяне на искане за второ плащане е мотивирано с
настъпването на форсмажорно обстоятелство (възникнал пожар), препятстващо
срочното изпълнение на поетите задължения.
Видно от представения по делото протокол, изготвен от кмета на село
Юнаците, представен пред административния орган като доказателство от страна на
жалбоподателя за настъпване на непреодолима сила, К.А. е присъствал на
осъществената проверка, поради което може да се приеме, че ползвателят на
помощта е разбрал за настъпилото събитие най-късно на тази дата – 01.04.2022 г.
Предвид това срокът за изпълнение на задължението му по чл. 32, ал. 2 от
Наредба № 4 от 30.05.2018 г. и чл. 18, ал. 2 от договора следва да започне да
се брои най-късно от тази дата. По делото не са представени доказателства, че
ползвателят на помощта е изпълнил задължението си и е уведомил Държавен фонд
„Земеделие“ за настъпилата непреодолима сила в регламентирания срок, независимо
от приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице по делото, от
което се установява, че действително е имало пожар, но без да се установява от
къде е започнал и каква е нанесената щета на овощните
насаждения.
При така изложената правна рамка и фактическа обстановка бенефициерът
следва да понесе последиците от неизпълнението в срок на задължението за
подаване на заявка за второ плащане.
Предвид установеното нарушение с оспорения административен акт е постигната
и целта на закона, която е обоснована от необходимостта да се коригират
последиците от неправомерни действия свързани с управление на безвъзмездни
средства предоставени по програми на общността. В случая липсва основание да се
приеме, че оспорващият е пропуснал срока за подаване на окончателно плащане
поради обективни причини, които да обуславят липсата на виновно неизпълнение на
задължение, което е имал по силата на закона и сключения от него договор, тоест
целта на закона е постигната с издаването на оспорения административен акт, с
който е отказано финансиране, прекратен е сключения договор и е установено
дължимото публично вземане.
При цялостната проверка законосъобразността на оспорения административен
акт на основанията по чл. 146 АПК, съдът констатира, че е издаден от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административно
производствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в
съответствие с целта на закона.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. С оглед изхода на делото основателна е претенцията на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата
от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, във връзка
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от
Закона за адвокатурата.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, VІІ-и състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.А., ЕГН ********** ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 13/06/1/0/01485/2/01/04/01
с изх. № 01-163-6500/312#2 от 14.07.2022 г., издаден от ВрИД директор на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Пловдив.
ОСЪЖДА К.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: (П)