Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 19.12.2023 г.

 

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно заседание на четвърти декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

При секретаря Павлина Петрова

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 404/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във връзка с чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл., във връзка с чл. 108 от ЗДСл., във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Д.И.К. от ***, чрез пълномощник, срещу Заповед № РД-15-478/ 18.09.2023 г. на началник Дирекция за национален строителен контрол, София. С оспорения административен акт, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с Д. К. и разпоредено да се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, както и сума за представително облекло.

В жалбата се посочва, че оспорената заповед е неправилна, немотивирана, противоречаща на закона, издадена при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона.

Твърди се, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за форма по чл. 59 от АПК, тъй като е немотивирана. В обжалваната заповед не са изложени никакви факти и обстоятелства, които обусловят невъзможността за изпълнение на заеманата от Д.К. длъжност, а са сочени други основания некасаещи тази норма. Липсват фактическите основания по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за издаване на оспорената заповед. Посочва се, че възпроизвеждането на текста на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. не изпълнява изискванията на закона за мотивиране на административния акт. Липсата на точно и ясно посочени фактически основания, освен че нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице, изключва възможността за осъществяването на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Неизпълнението от страна на органа по назначаване на императивното изискване на чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗДСл. за посочване на фактическите обстоятелства, довели до издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, е абсолютно и самостоятелно основание за нейната отмяната, поради неспазване на установената в специалния закон форма.

Като следващо основание за незаконосъобразност на оспорения административен акт се посочва, че не са налице предпоставките в разпоредбата на чл. 107, ал.1, т.5отЗДСл., за да бъде осъществено законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Това основание изисква наличието на обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява задълженията си, освен в случаите на здравословни причини (тези по чл.103, ал.1, т.3 от ЗДСл.), която е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение. В Закона за държавния служител липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност, като в съдебната практика се приема, че се касае за състояние, възникнало по причини, стоящи извън волята на страните по служебното правоотношение, поради което те са непреодолими. Както се е произнасял в редица свои решения ВАС, за да е налице обективна невъзможност по смисъла на посочената разпоредба, а именно по чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. е необходимо да са налице три кумулативно дадени условия: да е създадена нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност на служителя да изпълнява служебните си задължения и причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните по правоотношението. Твърди се, че в случая не е налице нито едно от тези основания.

В жалбата се изразява становище, че съгласно съдебната практика нарушаването на материалния закон предполага и несъответствие с целта на закона, поради превратното му прилагане. Това е така, доколкото прекратяването на служебното правоотношение на Д.К. било предприето на основания, които не се обхващат от законовата норма, съответно – правомощието на административния орган за освобождаване на служителя не е упражнено добросъвестно.

Посочва се още, че не е без значение е и обстоятелството, че през целия периода, в който е заемал длъжността ***, жалбоподателят е изпълнявал коректно служебните си задължения, като не са били констатирани пропуски в работата му и не са му налагани дисциплинарни наказания. Искането е да се отмени оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В представена писмена защита развива доводи в подкрепа на изложеното в жалбата за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът – Началник на ДНСК, град София, чрез процесуален представител с юридическо образование, оспорва жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима като подадена в предвидения, в чл.149, ал.1 от АПК, 14-дневен срок и от лице, което е засегнато от обжалвания административен акт.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С оспорената заповед № РД-15-478/ 18.09.2023 г. на началника на ДНСК, гр.София, на основание чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Д. К. Съгласно изложените в заповедта мотиви, от представените месечни отчети за дейността на РДНСК Кърджали за периода 01.01. – 31.08.2023г. по прилагане и упражняване на предоставените правомощия по ЗУТ се установява по безспорен и категоричен начин обективна невъзможност държавният служител - *** да изпълнява вменените му служебни задължения. Видно от представените данни в месечните отчети по дейността на РДНСК Кърджали налице е занижен и недостатъчно ефективен контрол при упражняване на дейността по ЗУТ. По делото са приети следните доказателства:

Длъжностна характеристика за длъжността „***“, утвърдена от директора на ДНСК, с която Д.К. се е запознал на 07.09.2022 г.

Формуляр за оценка на изпълнението на длъжността на висшите държавни служители, заемащи ръководни и експертни длъжности с аналитични функции с период на оценяване: 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., съдържащ индивидуален работен план на Д.К. за посочения период.

Отчет за дейността на РДНСК, Кърджали за месец август 2023 година, изх. № ДН-18-КЖ-00-201/ 01.09.2023 г., вх.№ РД-21-11-015/ 01.09.2023 г. на ДНСК, София.

Отчет за дейността на РДНСК, Кърджали за второто тримесечие на 2023 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен административен орган по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл., във връзка с чл.6, ал.1, т.7 от Устройствен правилник на ДНСК (обн., ДВ, бр. 42 от 28.05.2019 г.), при спазване на изискванията за писмена форма, но същата не съдържа мотиви.

Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В изречение 2-ро на същия текст изрично се предвижда, че в случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, какъвто е настоящият, актът следва да съдържа фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като съблюдаването на това изискване е абсолютно условие за законосъобразност на административния акт. В случая оспорената заповед е издадена от компетентния за това административен орган - органа по назначаването и в предвидената писмена форма. Няма обаче изложени фактически обстоятелства, които да сочат за хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл за наличието на "обективната невъзможност" за изпълнение на служебните правоотношения. Липсват конкретни мотиви в какво се изразява "обективната невъзможност" държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Посочено е най-общо, "че е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения, тъй като от представените месечни отчети за дейността на РДНСК, Кърджали за периода: 01.01.-31.08.2023 г. се установява, че е налице занижен и недостатъчно ефективен контрол при упражняване на дейността по ЗУТ.“

Посоченото като основание не удовлетворява изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за мотивиране на акта, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта. Налице е основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК, и по чл. 146, т. 3 от АПК, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на специалната разпоредба на чл. 108, ал. 1, предл. 2 от ЗДСл, изразяващи се в липсата на фактическо основание за издаване на заповедта, което затруднява жалбоподателя при упражняване на право на съдебна защита и извършване на проверка за законосъобразност от страна на съда. Освен това, не е доказано приетото в оспорената заповед занижаване на контрол от жалбоподателя, защото не е направена съпоставка с предишен период.

АС – Кърджали приема, че оспорената заповед е незаконосъобразно и защото не съществува основанието в разпоредбата на чл.107, ал.1, т.5 от ЗДСл. Съгласно чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3. Разпоредбата има бланкетен характер и от нея не могат да се изведат фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение. Във всеки конкретен случай органът по назначаването следва да мотивира подробно заповедта за едностранно прекратяване на служебното правоотношение на това основание, т. е. да посочи фактическите обстоятелства, които обективират обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл. изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл., същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин.

Приетото неизпълнение на служебните задължения доказва извършването на други нарушения, които биха били основание за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на друго правно основание, но не и по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

В съдебната практика константно се приема, че за да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. е необходимо да са изпълнени три кумулативни условия: а) да е създадена нова фактическа обстановка; б) същата да води до невъзможност служителят да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика и в) причините за тази невъзможност да не зависят от волята на страните в правоотношението. В случая описания в заповедта занижен и недостатъчно ефективен контрол от страна на жалбоподателя при упражняване дейността по ЗУТ, предполага поведение, което не е съответно на длъжностната характеристика на жалбоподателя, поради което същото не представлява обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Следователно, е изключена възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Поради изложеното оспорената заповед е постановена и в противоречие с материалния закон.

При този изход на спора е основателно своевременно заявеното искане на жалбоподателя за присъждане на деловодни разноски. Доказани са направени разходи в размер на 1200 лв. с ДДС, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение по ДПЗС с дата 29.09.2022 г. Така определеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно тъй като е в минималния размер от 1000 лв. по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с начислен ДДС от 20% съгласно §2а, предл.2-ро от ДР на Наредбата.

На основание чл.143, ал.1 от АПК  ДНСК, София следва да бъде осъдена да възстанови направените от жалбоподателя деловодни разноски в размер на 1 200 лв.

          Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. 2-ро от АПК АС – Кърджали

 

Р Е Ш И:

 

 

Отменя Заповед № РД-15-478/ 18.09.2023 г. на началник Дирекция за национален строителен контрол, София.

Осъжда Дирекция за национален строителен контрол с ЕИК *** и административен адрес: ***, да заплати на Д.И.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, деловодни разноски в размер на 1 200 лв. с ДДС ( хиляда и двеста лева с ДДС).

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.

            

 

                                                                                  Съдия: