№ 11158
гр. София, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20221110117651 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление ГР. СОФИЯ, бул. . № ., .., срещу В. Т. Д.,
ЕГН **********, с адрес ГР. СОФИЯ, УЛ. .. I, № 63, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правна квалификация чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване дължимостта
на следните вземания: 1 577,97 лв., представляващи В и К услуги, доставени
до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, УЛ. . за периода от 01.02.2012 г. до
09.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед от 26.02.2021 г. на РС
София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 5223/2021 г.
Ответникът В. Т. Д., чрез процесуалния представител адв. Б. е депозирал
писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Оспорва иска като недопустим, тъй като между същите страни и на същото
основание е налице влязло в сила решение по гр.д. № 28908/2021 г. по описа
на СРС, 49 състав, с което е признато за установено, че предявеният частичен
отрицателен установителен иск е основателен и е уважена исковата
претенция на ответника. Сочи, че делото следва да бъде прекратено.
1
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на
ответника, че процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и
ищеца не е съществувало договорно правоотношение и доставка, и в
евентуалност, че е недължимо поради погасяването по давност на правото на
принудително изпълнение. Поддържа, че е подал възражение срещу
заповедта, поради което същата не влязла в сила. Посочва, че между страните
не съществували облигационни отношения, свързани с предоставянето на В и
К услуги през исковия период.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за частична
недопустимост на исковете, тъй като по делото няма доказателства, от които
да е видно, че решение по гр.д. № 28908/2021 г. по описа на СРС, 49 състав,
постановено по частичен отрицателен установителен иск е влязло в сила.
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация
чл. 415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД
за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед от
26.02.2021 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 5223/2021 г. Вземането произтича от следните обстоятелства:
неизплатени суми за предоставени В и К услуги през периода от 01.02.2012 г.
до 09.04.2019 г. за имот, находящ се на адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. ., клиентски
№ ********** за имота, доставяни въз основа на договорни отношения, които
до 01.09.2006 г. са реализирани чрез неформален договор за доставка и
пречистване на вода, а след 01.09.2006 г. са регламентирани с Общи условия
на „Софийска вода” АД.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно техническа и
счетоводна експертиза, с вещи лица инж. А. Г. Ч. и С. Р. И., които представят
експертизата в срок.
Според вещото лице по частта от техническата експертиза инж. А. Ч.,
процесния имот е водоснабден, монтираните индивидуални водомери при
предаването на сградата не са били ригистрирани и пломбирани от
„Софийска вода” АД от собственика през 2007 г. . с клиентски № ., и поради
тази причина ползваните В и К услуги не са отчитани по водомери, а са
2
начислявани по 6 куб. метра за топлофицирано жилище за човек, съгласно чл.
39, ал. 5 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. Впоследствие базата е завишавана
постепенно, макар и в непълен размер, като в края на периода – базата
достига 12 куб. метра, съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4. Отчитането на
база продължава до монтирането на два нови водомера за студена и топла
вода на 02.07.2019 г. Обема на начислените В и К услуги при
600
префактурирането за процесния период е 800, куб. метра вода.
На следващо място според вещото лице по частта от счетоводната
експертиза С. И. - дължимите суми за процесния период са в размер на 1
577,97 лв. за главница и 502,24 лв. за лихва. Размерът на претендираните суми
за главници и лихви след 28.01.2018 г. (три години преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК) e 525,43 лева, от които 482,45 лева главници и
42,98 лихви.
Съдът е приел заключението на комплексната съдебно техническата и
счетоводната експертиза, като изготвена от компетентни лица и неоспорена
от страните.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на В и К услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника В и К услуги за процесния период и
тяхната стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят
горепосочените предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на
предоставените услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи:
(1) Потребители на услугите В и К са:
1. (доп. - ДВ, бр.63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които
се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост;
3
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата императивно е прието кой
е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на
питейна вода, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на ползване. По силата на
вещното право върху имота, до който е налице доставката, между
доставчикът и титулярят на правото възниква облигационното
правоотношение. Единственото доказателство, което ищецът представя за
това, че ответникът е потребител и са възникнали облигационни отношения е
Заявление за промяна на титуляр на партида с Вх. № ЗП-14706 от 02.08.2019
г., подадено до ищеца от . (л. 8).
С писмо от 06.04.2023 г. от Столична община, Дирекция ОП, Отдел ОП –
„Възраждане“, като данъчно задължени лица на процесния адрес са посочени
41 лица, включително и ответника. Поради това съдът счита, че от наличните
по делото доказателства не се установява, че ответникът В. Т. Д. е потребител
на В и К услуги към съответното дружество. Поради това предявеният главен
иск се явява недоказан и неоснователен, поради недоказването на възникнали
валидни облигационни отношения.
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната
претенция за заплащане на мораторна лихва, поради което акцесорния иск по
чл. 86 от ЗЗД също се явява неоснователен.
С оглед изхода на делото, претендираните разноски за 600 лв., платими
на адв. К. Б. – процесуален представител на ответника, представляващи
адвокатско възнаграждение и доколкото ответникът е представил
доказателства, съгласно чл. 38 от ЗАдв. и договор за правна помощ от
21.04.2022 г. (л. 23 гръб), претенцията по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК се явява
основателна, но за сума в размер на 457.80 лв., представляващи минимален
размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид
направеното в исковата молба възражение за прекомерност на
4
възнаграждението на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., с адрес
ГР.СОФИЯ, бул. . № ., ет. 2 и 3, .., срещу В. Т. Д., ЕГН **********, с адрес
ГР. СОФИЯ, УЛ. .. I, № 63, с правна квалификация чл. 415, ал.1 във вр. с чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за установяване
дължимостта на следните вземания: 1 577,97 лв., представляващи В и К
услуги, доставени до имот, находящ се в ГР.СОФИЯ, УЛ. . за периода от
01.02.2012 г. до 09.04.2019 г., ведно със законна лихва от 28.01.2021 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед от 26.02.2021
г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
5223/2021 г.
ОСЪЖДА СОФИЙСКА ВОДА АД, ЕИК ., с адрес ГР.СОФИЯ, бул. . №
., ет. 2 и 3, .., да заплати на адв. К. И. Б. ЕГН **********, сума в размер на
457.80 лв., представляващи възнаграждение за безплатна правна помощ,
предоставена на В. Т. Д..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5