Присъда по дело №1593/2018 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД №1593/2018г., по описа на РРС, ХІ-ти н.с.

 

           Частните тъжители са обвинили Н.Й. ***, за извършени престъпления, както следва :

1. По чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, за това че подсъдимият на 22.02.2018г., на публично място – пред административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе, казал думи и изрази, унизителен за честта и достойнството на Т.Д.И. ***.             

2. По чл.130, ал.2 от НК, за това, че подсъдимият на 22.02.2018г. в гр.Русе, причинил на В.П.И. *** лека телесна повреда – болка и страдание без разстройство на здравето.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от Т.Д.И. граждански иск срещу подс. Н.Й.Х. - в размер на 2000 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението за което е обвинен, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

По делото е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от В.П.И. граждански иск срещу подс. Н.Й.Х. - в размер на 1500 лв., представляващ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението, за което е обвинен, ведно със законната лихва от деня на деликта до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

           Частните тъжители не се явяват лично в съдебното производство, вместо тях се явява упълномощен повереник, който моли съда подсъдимият да бъде признат за виновен в извършването на престъплениеята, в които е обвинен, както и да бъдат уважени изцяло гражданските искове против него.

           Подсъдимият се явява лично в съдебното производство и с упълномощен защитник, молят съда да оправдае подсъдимия по повдигнатите обвинения и да не уважи предявените от тъжителите граждански искове.

           Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

           Подсъдимият Н.Й.Х. е роден на ***г***, български гражданин, разведен, неосъждан. Същият към 22.02.2018г. е заемал длъжност общински съветник в Община Ветово, обл.Русе.

Частната тъжителка Т.И. към 22.02.2018г. работила като детска учителка в детска градина филиал „Капанче“-с.Кривня, обл.Русе, а ч.т.В.И. е неин син. На 22.02.2018г. тъж.И. била в болнични, но въпреки това била помолена от директорката на детската градина да отиде в адм. сграда на детската градина, да вземе от там дневниците, след което да ги представи в Община-Ветово за проверка. И. изпълнила разпореждането на директорката, в която връзка тя взела от детската градина дневниците и отпътувала с автомобил, управляван от св.М.Б., в който бил и синът й – тъж.В.И.. Подс.Н.Х. също проследил с автомобил движението на автомобила управляван от св.М.Б., в който се намирали Т.И.  и нейният син – В.И.. В центъра на селото, пред кметството на с.Кривня, пътя им бил препречен от тъмен автомобил, в който бил Подс.Н.Х.. Същият слязъл от автомобила си и започнал да снима с телефона си автомобила управляван от св.М.Б., след което се приближил към задна дясна врата на автомобила, в който на задната седалка седяла Т.И., отворил я и започнал да напада словестно Т.И., като отправил обидни думи, заплахи и закани към нея, които Т.И. възприела като намерения на последния да се саморазправя с нея, поради което първоначално не слязла от автомобила. Подс.Н.Х. на висок глас заявил изрази и думи, измежду следните квалификации спрямо нея : „паразит“, „ненормалнице“, „нещастнице“, „ще те заколя“, които били възприети от Т.И. като обидни  и засягащи честта и достойнството й, на публично място и в присъствието на повече от две лица, както и на общодостъпно място за неограничен кръг лица, които биха могли да възприемат обидните изрази. Същевременно, В.И. с цел да прекрати скандала предизвикан от подс.Х., излязъл от автомобила и се насочил към последния за да го успокои и разбере какво е провокирало поведението му. С ръка докоснал гърба на подс.Х. за да привлече вниманието му и същият да се обърне за да говорят. Обръщайки се и без ясна причина подс.Х. нанесъл удар с дланта на ръката си в лицето на В.И., в областта на носа, вследствие на което В.И. почувствал силна болка. Скандалът на кръстовището в с.Кривня не бил прекратен веднага, а продължил още известно време, а след сигнализиране на тел.112 от Т.И., подс.Х. се качил и отпътувал с автомобила си в неизвестна посока.

След пристигане на пол. служители на място, двамата тъжители били поканени да се явят в РУ - Ветово, където да подадат жалби ако желаят за случилото се и да дадат обяснения. След подадените жалби била образувана прокурорска преписка вх. № 457000-520/10.04.2018г. по описа на РУ Ветово, която е изискана и приета като доказателствен материал по настоящото производство. Полицейските служители насочили В.И. към УМБАЛ - Русе, за да бъде прегледан от лекар. В хода на пол. проверка В.И. предоставил копие от съдебномедицинска консултация с № 12/2018г., от която се изяснило, че същият има причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК. За нуждите на проверката по преписката била предоставена флаш-памет, със съдържание на записи от инцидента на 22.02.2018г., която е приобщена и в настоящото съдебно производство, като е предявено чрез софтуеар – медиаплеър съдържанието на видоезаписите, а също така е изготвена и СТЕ на съдържанието тези видеофайлове, които са снети при екпертизирането и на хартиен носител.

По делото е изготвена и СМЕ, заключението от която е, че на В.И. е причинено телесно увреждане – оток на носа, което е в резултат на действие на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при начин и давност, както е посечено в тъжбата – при удар с длан в областта на носа.

Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските  показания на св.М.Б., Д.М., И.М., частично от обясненията на подсъдимия и от писмените доказателства и доказателствени средства : СМЕ, СТЕ,  прокурорска преписка вх. № 457000-520/10.04.2018 г. по описа на РУ Ветово, справка за съдимост, протоколирано предявяване на прието по делото ВД - флаш памет Verbatim 8 GB № 171003053008t68ААА, копие на болничен лист от НОИ ТД - Русе, копия на болнични листи, придружителни писма, удостоверения, справка за приети и отхвърлени документи от НОИ от    ДГ „Звънче” - с. Смирненски.

Анализ на доказателствата и правни изводи

Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта на извършени престъпления, за които е обвинен подс. Н.Й.Х.. Доказателствата, имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват противоречия. От събраните доказателства, съдът е достигнал до единствено възможният извод за виновността на подсъдимия /и по двете обвинения/ и за постановяване на осъдителна присъда спрямо него.

Съдът счита, че от целия доказателствен материал по делото се установява по безспорен начин посочената по-горе фактическа обстановка. В тази връзка трябва да се изследват няколко  аспекта :

Следва да се анализират дадените по делото обяснения от подсъдимият Х. във връзка със свидетелските показания на св.М.Б..

Налице са и гласни показания от св.К., който не е очевидец на престъплението по чл.130, ал.2 от НК, но навежда факти и обстоятелства, че ч.т.Т.И. е била вербално активна по време на инцидента, като е обиждала подс.Х..

Съдът не кредитира обясненията на подс. Х. в частта им, в която отрича да е нанесъл удар с ръка /длан/ на тъж.В.И., а бил го  изблъскал, а кредитира изцяло свидетелските показания на св.М.Б. в частта касаещи престъплението по чл.130, ал.2 от НК. Това така, т.к. в обясненията си в хода на съдебното следствие, подсъдимият не заяви конкретно какво действие е извършил спрямо В.И. – избутване, изтласкване ли, с кои части на своето тяло към кои части на тялото на В.И. е било това негово действие и изобщо някаква конкретика. Напротив, от приетото заключението на СТЕ, и от предявения видеоматериал в с.з. на страните от ВД– флаш-памет, ясно и отчетливо се вижда, че в 13ч. 18мин. и 37сек. подсъдимия се обръща към тъж.И. и посяга с дясната ръка към главата на тъж.И., последва съприкосновение на дясната ръка с лицевата част на главата на тъж.И., в следствие на което главата на последния се отмества рязко назад. В тази насока се и последователните и безпротиворечиви показания на св.М.Б. /цит./ : „…Първо препречи пътя, след което отвори дясната задна врата на автомобила и се надвеси над Т.И. и стоеше там и не можехме да продължим движението с автомобила. След това В.И. излезе от колата и се опита да успокои подсъдимия. Приближи се до него и го пипна за рамото, нещо му каза, не чух добре. Просто каза нещо от сорта, че иска да оправим нещата по-дипломатично, а аз бях през това време на шофьорското място. Излизайки от колата, в този момент видях как Н.  - подсъдимия удари В.И. по някакъв начин в лицето. Мисля, че с дясната ръка го удари в лицето около устата, носа, с дланта мисля че беше. Аз доколкото видях го удари в лицето с длан, с отворена ръка мисля. Така видях. В.И. се хвана за за лицето с ръце след нанесения му удар….Може би в първите една, две минути беше наведен и тогава обиждаше Т.. В този момент излезе В. от колата и се приближи към него. Тогава Н. се отдръпна от Т., но конфликтът продължаваше и В. просто искаше да успокои подсъдимия. Когато В. излезе от колата Н. мисля, че по-скоро малко се беше отдалечил на около метър, беше по-скоро до предна дясна врата, до вратата на В. беше Н. през това време. Това което помня е, че когато беше нанесен удара от Н. в лицето на В., Н. беше застанал по-скоро до предна дясна врата. Н. се караше с Т., конфликтът продължаваше и затова В. искаше да потуши конфликта. В. излезе от колата и се приближи към Н., искаше да го успокои. Каза му – „господине …. ”, не чух какво каза после, само чух, че любезно му каза – „господине”. В. съвсем леко докосна Н. по рамото. Съвсем нормално се приближи към него. Докосването беше като потупване.……. И тогава Н. го удари мисля, че с длан, защото не съм видял да си свива ръката в юмрук подсъдимия, но видях нанесен удар с дланта на дясната ръка на подсъдимия в лицето на В.. Видях, че беше с отворена ръка и съм убеден, че беше удар с отворена ръка. Главата на В. след нанесения удар направи леко движение назад. В. имаше само зачервяване в зоната на носа, нямаше кръв. Горната част на носа беше зачервена….“. Тук следва да се посочи, че това престъпление не може да се охарактеризира като малозначително с оглед   явно  незначителна обществена опасност, респ. да се приложи чл.9, ал.2 от НК. Това е така, т.к. в контекста на цялостното поведение на подс.Х. /това, че с предизвикания от него инцидент е предаден на съд и признат за виновен за извършване на две различни по вид умишлени престъпления, насочени срещу две различни лица, упоритостта му в умисъла, предвид държанието му спрямо тъжителите на публично място и за продължителен период от време, липсата на критично отношение относно предизвикания от него инцидент и вземайки предвид обществената дейност и задължения, които се му вменени от заеманата адм. длъжност – Общински съветник при Община – Ветово/, не може да се изведе по какъвто и да е начин малозначителност на престъпленията, поради явно незначителна обществена опасност.

 Съдът не кредитира обясненията на подс. Х. в частта им, в която отрича да е изричал обидни фрази и думи към тъж.И., която от своя страна го обиждала, както и не кредитира показанията на св.К. в тази им част също, а кредитира изцяло свидетелските показания на св.М.Б. в частта касаещи престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК.

Св.М.Б. /незаинтересовано от делото лице/ отново пресъздава точно и коректно случилото се между тъж.И. и подс.Х., предмет на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК, свидетелствайки в с.з. за следното /цит./ : „….Помня малка част от думите на Н. към Т. – „нещастница, ненормалница”, „ще те заколя”. Имаше отправени заплахи от подсъдимия към Т., но не мога да цитирам всички думи и изрази на подсъдимия дословно. Спомням си, че подсъдимия нарече на Т. „нещастница, ненормалница и бацил”, това си спомням. Т. след изречените думи към нея от ходсъдимия беше много уплашена и трепереше. Дори за момент се разплака, след като той удари В.. Вика – „как ще ми удряш ти детето…..”. Съдът не кредитира свидетелските показания на св.К. /близък-приятел на подс.Х./. Безспорно в с.з. при разпита на св.К. /а и той не отрича/ се установи факта, че той има здравословен проблем със слуховите си възприятия. Освен това, от страна на защитника на подсъдимия, св.К. беше поискан да бъде допуснат като свидетел едва преди приключване на съдебното следствие /в с.з. на 13.06.2019г.; делото образувано през 2018г., за деяние в началото на 2018г. ; в хода на пол. проверка не е бил известен да е присъствал като очевидец този свидетел/, поради което и съдът подлага под цялостно съмнение достоверността на неговите показания, целящи евентуалното приложение на чл.146, ал.2 от НК, респ. не е кредитирал тези показания при постановяване на присъдата досежно обвинението по чл.148, ал.1, т.1 вр. с чл.146, ал.1 от НК. Тук следва да се обсъди и приложената и приета по делото мед. документация, касаеща здравословното и в частност психическо/психологическо състояние на  тъж.И. преди и по време на инцидента на 22.02.2018г. По делото са налице данни, че в периода преди и след инцидента същата е страдала от следните заболявания : „умерено тежък депресивен епизод“ /БЛ за домашно лечение от 15.02. – до 28.02.2018г./ ; „разстройство в адаптацията“ /БЛ за домашно лечение от 01.03. – до 20.03.2018г. ; БЛ за домашно лечение от 21.03. – до 09.04.2018г./; „световъртеж от централен произход“ / 4 бр. БЛ за домашно лечение в периода от 10.04. – до 21.06.2018г./. Съдът намира, че тази медицинска документация касае цялостното здравословното състояние на тъж.И. и не може да бъде отнесена като обективна оценка от стана на подсъдимия към нея /очевидно той е бил запознат с тези заболявания/, която да изключи умисъла в неговите действия от субективна страна. Както бе посочено по – горе думата „ненормалница“ е използвана изключително арогантно и в съчетание с другите посочени в тъжбата обидни квалификации, а именно - „паразит“, „нещастнице“, „ще те заколя“, които му действия не водят на извод за липса на умисъл в неговите действия, още повече, че инцидента е започнал на публично място, чрез заснемане с телефон на автомобила на тъжителите и е продължил в значителен период от време през деня, а самия подсъдим е напуснал по собствено желание мястото на предизвикания от него инцидент, след като е разбрал, че тъж.И. е сигнализирала органите на МВР по тел. 112.Използваните от подсъдимия думи и фрази  срещу тъж.И. - „ненормалница“ , „паразит“, „нещастнице“, „ще те заколя“, несъмнено и безспорно са обидни и унизителни за честта и достойнството й.     

Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си от обективна страна, подс. Н.Й.Х., на 22.02.2018г., на публично място – пред административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе, казал думи и изрази, унизителни за достойнството на Т.Д.И. *** – престъпление по чл.148, ал.1, т.1, във вр. с чл.146, ал.1 от НК.

От субективна страна подс. Х. е действал при пряк умисъл - съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му - да засегне честа и достойнството на пострадалия чрез отправяне към него на непристойни, цинични, обидни думи по своето съдържание и в тяхната съвкупност.

Налице е квалификацията „пулично място“ по чл.148, ал.1, т.1 от НК, тъй като деянието е извършено пред административна сграда на Кметство в с.Кривня, обл.Русе и би могло да стане достояние на неограничен брой лица.

Причини за извършването на престъплението – незачитане на установените в обществото правила за морално поведение, изразяващо се в ненакърняване честта и достойноството другиму.

Съдът намира за несъмнено и безспорно доказано по делото, че с деянието си от обективна страна, подс. Н.Й.Х.,***, причинил на В.П.И. *** лека телесна повреда – болка и страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2, във вр. чл.54 от НК. 

Съдът възприема тази квалификация на извършеното от подс.Х., тъй като е налице следното увреждане на тъжителя спрямо приетата по делото СМЕ и разпита на в.л. в с.з. : оток на носа, което е в резултат на действие на твърди тъпи предмети и може да бъде получено при начин и давност съобразно доказателствата по делото – при удар с длан в областта на носа.

От субективна страна подс. Х. е действал при пряк умисъл - съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите общественоопасни последици, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в поведението му - нанасяне на по едни удар с дланта на дясната си ръка в областта на носа на тъж.В.И., без да е предизвикан по никакъв начин от последния. Умисълът на подсъдими е бил пряк, тъй като интелектуалният момент у него е включвал определени представи относно особеностите както на въздействието върху пострадалото лице, така и на вредоносния резултат и е искал настъпването му.

Причини за извършване на престъплението – незачитане на телесната неприкосновенност на другите.

Индивидуализация на наказанието

При индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подс. Коев за престъплението по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, съдът отново съобразява, че не са налице формалните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй съдът го е признал с настоящата присъда за виновен и по другото му повдигнато обвинение – това по чл.130, ал.2 от НК, пореди което и отново е налице законовата забрана визирана в чл.78а, ал.7 от НК, а именно налице е квалификацията „множество престъпления“. При определяне вида и размера на наказанието за това престъпление / по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК /, съдът счита, че наказанието „глоба“ следва да се определи в минимално предвидения размер от 3000 лева. Следва да се наложи и кумулативнопредвиденото наказание „Обществено порицание“, което следва да се изпълни чрез поставяне препис от присъдата на мидно място в сградата на Кметство – с.Кривня, обл.Русе - за срок от 7 дни. Тези наказания по вид и размер съдът е формирал въз основа на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и отегчаващо такова – иницииране и настойчивост при извършване на престъплението в съчетание с друга престъпна деятелност – извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

При индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подс. Х. за престъплението по чл.130, ал.2 от НК, съдът на първо място съобрази, че не са налице формалните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, тъй съдът го е признал с настоящата присъда за виновен и по другото му повдигнато обвинение – това по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК, пореди което и е налице законовата забрана визирана в чл.78а, ал.7 от НК, а именно налице е квалификацията „множество престъпления“. При определяне вида и размера на наказанието за това престъпление / по чл.130, ал.2 от НК /, съдът намира за подходящо да е най-леко предвиденото от трите алтернативни такива, а именно „глоба“, но в максимален размер – от 300лв. Това наказание по вид и размер съдът формира въз основа на смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало и отегчаващо такова – непредизвикано иницииране при извършвителството на престъплението в съчетание с друга престъпна деятелност – извършване на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

При наличие на формалните законови предпоставки, следва да се наложи едно общо най-тежко наказание от определените две еднакви по вид такива, а именно „глоба“ в размер на 3000,00лв. на основание чл.23, ал.1 от НК, като на основание чл.23, ал.2 от НК следва да се присъедини към така определеното общо наказание и наказанието „Обществено порицание“, на основание чл.23, ал.2 от НК.

 По гражданските искове

С деянието си подс. Х. е засегнал по недопустим начин и на публично място честта и достойнството на постр.Т.И., чрез отправяне към него на непристойни, цинични, обидни думи по своето съдържание, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретния случай подлежат преживените душевни болки и страдания. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1000,00лв. Предвид уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорния за лихви от деня на деликта- 22.02.2018г., до окончателното изплащане на главницата. В останалата му част до 2000,00лв. иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

С деянието си подс.Х. е увредили по недопустим начин здравето на гражданския ищец В.И., поради което и на основание чл.45 от ЗЗД следва да репарира преживените болки и страдания, типични за процесния вид увреждане, съществуването на които се доказва от установеното по делото увреждане -  оток на носа. Болките, вследствие на това увреждане са били със значителен интензитет в началото, а самото нараняване е предизвикало душевен дискомфорт у пострадалия макар и за сравнително недълъг период от време. Предвид тези обстоятелства и при съблюдаване на критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД, съдът приема, че описаните неимуществени вреди най- пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1000,00лв. Предвид уважаването на главния иск, следва да се уважи и акцесорния за лихви от деня на деликта- 22.02.2018г., до окончателното изплащане на главницата. В останалата му част до 1500,00лв., иска следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Подс. Х. следва да заплати и сумата от 80,00лв. в полза на Районен съд – гр.Русе за държавна такса върху уважената част от гражданските искове.

Подс. Х. следва да заплати на ищците и всички направени по делото от тях разноски, а именно сума в размер на 718.00лв., както и сумата от 48,70лв. в полза на Районен съд – Русе, за направени разноски в съдебното производство.

 

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

                                                                 

 

                  Районен съдия: