Решение по дело №426/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН и е образувано по повод постъпила касационна жалба от „Динно“ ЕООД с [ЕИК], с адрес: [населено място] река, Община „Тунджа“, Ямболска обл., [улица], представлявано от управителя Г. Т. Г., против решение № 71 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 226/2023 г. по описа на Районен съд- Царево.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на закона и съществени нарушения на процесуални правила, съставляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. В нея се сочи, че провереният обект в [населено място], на [улица]не е стопанисван от наказаното търговско дружество. Оспорват се констатациите за възложена от дружеството, в качеството на работодател, работа на лицето К. П. А., като се сочи, че липсват доказателства за престирана от това лице работна сила в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. На следващо място се сочи, че не са обсъдени от съда приложени по делото писмени доказателства и в противоречие с процесуалните правила не са кредитирани показания на свидетел. Оспорена е доказателствената стойност на приложената справка-декларация по чл. 402 ал. 1, т. 3 от КТ. Наред с това се сочи, че административнонаказващият орган се позовава на писмени доказателства- Постановление за обявяване съществуването на ТПО от 18.05.2023 г и Протокол за извършена проверка № ПР2315150/18.05.2023 г., които са оспорени от касатора и няма влезли в сила съдебни решения, а протоколът е отменен от административния орган. По същество се иска отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебното заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства. С писмена молба заявява, че поддържа жалбата. Претендира разноски.

Пълномощникът на ответника оспорва жалбата. Не сочи нови доказателства. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. Претендира разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът намира за установено следното:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 02-2300173/24.07.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда”- Бургас, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено на касатора „Динно“ ЕООД административно наказание- имуществена санкция в размер на 1500 лева, за това, че на 24.04.2023 г. в 14.40 часа, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето К. П. А. с [ЕГН], в нарушение на чл.62, ал. 1 от КТ. Прието е от съда, че на посочената в НП дата е осъществявана от лицето трудова дейност в обекта на санкционирания търговец, без сключен договор в писмена форма, с което е осъществен съставът на нарушението по чл. 414, ал.3 от КТ.

Решението е правилно.

На 24.04.2023 г. в 14.40 часа е извършена проверка от служители на ДИТ- Бургас в изпълняван от няколко търговски дружества, в т.ч. от касатора „Динно“ ЕООД строителен обект- „Жилищна сграда“, находящ се в землището на [населено място]. В хода на проверката е установено лицето К. П. А. да полага труд в строителния обект, извършвайки фактически действия- „връзване на арматура“. На основание чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ е изискана от последния информация относно основните елементи на трудовото правоотношение, предоставена от него под формата на собственоръчно попълнена справка с данни за работодателя, заеманата длъжност и работното време, почивките в работния ден и междуседмичните почивки, както и трудовото възнаграждение. На 15.05.2023 г. в 11.15 часа е извършена повторна проверка на обекта, при която лицето К. П. А. отново е установено да полага труд в обекта, извършвайки дейности по обработка на кофраж. При тези данни обосновано е прието от съда, че А. е предоставял работната си сила за изпълнение на задълженията, произтичащи от заеманата длъжност и съобразно императивната разпоредба на чл. 61, ал.1 от КТ, работодателят „Динно“ ЕООД е следвало да сключи с него трудов договор в писмена форма. Неизпълнението на това задължение съставлява административно нарушение по чл. 414, ал.3 от КТ. Ирелевантно за съставомерността на деянието е обстоятелството, че издаденото от контролните органи постановление по чл. 405а, ал. 1 от КТ не е влязло в законна сила- такава материална предпоставка не е установена в нормата на чл. 414, ал.3 от КТ, в която е очертан съставът на нарушението. Фактите, относими към обективните признаци на състава, в т.ч. съществуването на трудовото правоотношение, са доказани с допустимите доказателствени средства, поради което съдът приема, че дружеството е санкционирано законосъобразно.

В касационната жалба се сочи, че при изграждане на фактическите констатации районният съд едностранчиво и избирателно е оценил само част от доказателствените източници. Тези доводи са неоснователни. В производството пред ЦРС са събрани посочените от страните доказателства и оценката на същите е извършена в съответствие с изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, приложим в производството по обжалване на наказателното постановление съгласно препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН. В постановения съдебен акт са обсъдени всички доказателствени източници както самостоятелно, така и в съпоставка помежду им, извършена е цялостна преценка на доказателствата и са формирани обосновани изводи по съществото на спора.

От показанията на свид. Р. Ж. е установено, че както по време на първата проверка на 24.04.2023 г., така и три седмици по-късно при извършване на втората проверка на 15.05.2023 г., К. П. А. е установен да извършва в обекта фактически действия, сочещи изпълнение на трудова функция- връзване на арматура и изработка на кофраж. Свидетелят лично и непосредствено е възприел описаните обстоятелства и показанията му правилно са кредитирани от съда, като последователни и непротиворечиви. Обосновано съдът не е кредитирал с доверие показанията на свид. Г. А., преценявайки ги като противоречиви и несъответстващи на останалите доказателства по делото. В показанията си пред съда последният е заявил, че по време на първата проверка К. А. е посетил строителния обект, за да се види със свидетеля и да изпият по кафе, а по време на втората проверка отишъл по негова молба, за да му помогне. Тези показания не съответстват както на приложеното по делото писмено доказателство- справка, съдържаща данни за всички елементи на трудовото правоотношение и момента, в който то е възникнало (една година преди проверката), както и на гласните доказателства по делото- показания на актосъставителя относно извършваните от лицето фактически действия в обекта. Поради това и с оглед данните за обвързаност на свидетеля с „Динно“ ЕООД (негов работодател), показанията правилно не са взети предвид от съда при формиране на изводите по съществото на спора.

Неоснователни са също оплакванията на касатора относно доказателствената стойност на попълнената от К. А. декларация (справка) при проверката. Доколкото е изрично регламентирана с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ и съдържа посочените в нормата данни, както и с оглед разпоредбата на чл. 405а, ал. 1, изр. 2 от КТ, същата съставлява годно доказателствено средство. Съдържащите се в нея данни съответстват на установените при проверката на място, поради което следва да се приеме, че са установени чрез съответните доказателствени способи всички съставомерни елементи на деянието.

При извършената служебна проверка касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Предвид горните съображения, не са налице и сочените в жалбата касационни основания за отмяна първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 71 от 27.11.2023 г., постановено по АНД № 226/2023 г. по описа на Районен съд- Царево.

Решението е окончателно.