РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Пловдив , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Велина Б. Дублекова
като разгледа докладваното от Велина Б. Дублекова Търговско дело №
20205300900597 по описа за 2020 година
при участието на съдебния секретар Диана Плачкова разгледа докладваното
от съдията търг. дело № 597 по описа на съда за 2020 година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищцата И. И. К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.Л., със
съдебен адрес ***, моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С.С.
П. и К. Д. К., да й заплати сумата от 60 000 лв., обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и
страдания, вследствие на счупване на тялото на седми шиен прешлен и
контузия на главата с разкъсно- контузна рана, причинени в резултат на ПТП,
осъществило се на 08.04.2019г. в гр. ***, причинено от Г. Л. С., при
управление на МПС- лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“, с
рег. № ********, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2020г. до
окончателното им изплащане. Претендира разноски за настоящото
производство.
1
Ищцата твърди, че на 08.04.2019г. в гр. *** е пострадала при ПТП,
реализирано от Г. Л. С., при управление на лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Галант“, с рег. № ********, в който автомобил ищцата
е пътувала като пътник, на предна дясна седалка. Твърди, че вина за
процесното ПТП има водачът на автомобила Г.С., който е осъден с влязла
сила присъда по НОХД № 603/ 2020г. по описа на ПдРС. Твърди, че в
резултат на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреди: счупване на седми шиен прешлен и разкъсно- контузна рана на
главата. Твърди, че предвид характера на фрактурата и опасността от
развитие на тежък невродефицит на ищцата е направена спешна
животоспасяваща операция, при която са поставени метални импланти-
шиенкейдж и плака за две нива, които ищцата трябва да носи до живот.
Твърди, че болничното лечение е продължило една седмица, след което е
изписана с препоръки за спазване на режим щадящ цервикалната област.
Твърди, че в продължение на шест месеца ищцата е носила ортопедична яка,
имала е нужда от чужда помощ за обслужване след операцията, налице са
остатъчни увреждания- оперативен белег и ограничен обем на движение на
шията. Твърди, че за целия период от катастрофата до настоящия момент
изпитва физически болки. Твърди, че при извършени контролни прегледи и
медицински изследвания приблизително година след катастрофата е
установена постравматична дискова херния на оперирания участък на ниво
С5-С6, патологична позиция на гръбначния стълб, ищцата е с негативен
неврологичен статус, състоянието й е динамично, към момента с негативно
развитие предвид появилата се постравматична дискова херния, лечението и
изследвания продължават и към момента. Твърди, че поради това, че до края
на живота си ще носи поставените метални импланти в шийната област,
ищцата ще изпитва дискомфорт, ограничаване на движенията, неудобства и
ежедневни болки. Твърди, че и към момента изпитва стрес и се страхува да
пътува с автомобил.
Ищцата твърди, че към момента на пътния инцидент за л.а.
„Мицубиши“, с рег. № ********, е налице валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество, с полица № BG/02/118001897619 от 01.07.2018г.,
с начална дата на покритие 03.07.2018г. и крайна датата 02.07.2019г.
2
Твърди, че на 10.06.2020г. е предявила претенция пред ответника да
заплати доброволно дължимото се застрахователно обезщетение, но към
момента не е получено никакво плащане. Твърди, че не е получавала или
договаряла получаване на обезщетение за същите вреди от причинителя на
вредите или от трето лице, както и че не е предявяван граждански иск в
наказателния процес.
Претендира, че ответникът дължи заплащане на обезщетението заедно
със законната лихва от датата на предявяване пред него на застрахователната
претенция.
По същество ищцата чрез пълномощника си адв. П. Д. пледира за
уважаване на иска изцяло, като основателен и доказан, и за присъждане на
разноските в производството. Излага съображения в представена писмена
защита.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД с отговора на исковата молба е оспорил
иска само по размер.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
отношение на л.а. „Мицубиши“, с рег. № ********, към датата на процесното
ПТП.
Не оспорва факта на настъпване на процесното ПТП, както и че ищцата е
пострадала при това ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като
същата по собствена воля се е качила в автомобил, управляван от лице,
употребило наркотични вещества и така сама се е поставила в опасност и е
допринесла за настъпване на вредоносния резултат; пътувала е без предпазен
колан; пътувала е на предната седалка, въпреки че към датата на пътния
инцидент е била малолетна.
Оспорва размера на иска за неимуществени вреди като завишен и
несъответстващ на претърпените вреди.
Оспорва твърдените от ищцата травматични увреждания поради
3
липсата на медицинска документация към датата на процесното ПТП,
удостоверяващи телесните увреждания, и на данни за възстановителния
процес.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за
установено следното:
По допустимостта на иска.
Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.
По основателността на иска.
По делото е приложено НОХД № 603/ 2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, от което се установява, че с Определение № 258/ 09.03.2020г. е
одобрено споразумение, влязло в законна сила на 09.03.2020г., по силата на
което Г. Л. С. се признава, че е извършил виновно престъпление за това, че
при управление на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“, с рег.
№ ********, на 08.04.2019г. в гр. ***, е нарушил правилата за движение, като
е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на И. И. К.,
изразяваща се в счупване на тялото на седми шиен прешлен, причинило
трайно затруднение на движението на врат /за около 9-10 месеца/, като
деянието е извършено след употреба на наркотични вещества.
Приетото като доказателство и цитирано по-горе споразумение, имащо
характер на присъда, постановена по наказателното дело, на основание чл.300
от ГПК, установява в настоящото производство факта на настъпване на
процесното ПТП, противоправността на деянието, извършено от Г. Л. С. и
вината на последния.
За установяване на вида и характера на претърпените от ищцата телесни
повреди и причинно- следствената връзка между процесното ПТП и
съответните травматични увреждания по делото е допусната и изслушана
съдебно- медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р Б.Х. П..
Настоящият съдебен състав кредитира изцяло заключението по СМЕ,
същото е мотивирано и обосновано и не противоречи на събраните по делото
4
доказателства.
От заключението се установява, че вследствие на настъпилото ПТП на
ищцата са причинени следните травматични увреждания: скъсване на тялото
на седми шиен прешлен; посттравматична херния с разкъсване на диска
между шести и седми шиен прешлен; луксация – предна листеза на седми
спрямо шести шиен прешлен; лека компресия на гръбначния мозък; разкъсно-
контузни рази на челото и главата. Травматичните увреждания имат пряко
причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП. В връзка с травматичните
увреждания на ищцата е извършена операция на 08.04.2019г. Счупването на
тялото на седми шиен прешлен и неговите усложнения, наложили оперативна
интервенция, е причинило на ищцата трайно затрудняване на движението на
врата, по смисъла на чл.129 НК, за около 7-9 месеца от датата на травмата при
правилно и обичайно протичащ оздравителен процес. Разкъсно- контузните
рани на челото и на главата са причинили както заедно, така и поотделно
временно разстройство на здравето, неопасно за живото по смисъла на чл.
130, ал.1 НК, за около 10 – 13 дни от датата на травмата. В момента на
настъпване на травмата болките и страданията, които е изпитвала ищцата, са
били най- силни, след извършването на оперативната интервенция те са
намалели по интензитет, като според заключението на вещото лице след
около месец от оперативната интервенция болките и страданията би следвало
да са отшумели. Съгласно заключението оздравителният процес за раните на
лицето и главата е приключил след около две седмици, а този за
възстановяването на счупения шиен прешлен около 7-9 месеца от датата на
травмата. Не са налице настъпили усложнения след приключване на
оздравителния процес. Към момента на извършения от вещото лице преглед
на ищцата същата няма оплаквания, ищцата води нормален и пълноценен
живот сред възстановяването на травматичните увреждания. Имплантираните
метали в областта на шийната травма ще останат да персистират до живот,
поради естеството на оперативната интервенция. Съгласно заключението
прогнозата след приключване на оздравителния процес е благоприятна и не
би трябвало ищцата да промени своя начин на живот след преминаване на
оздравителния процес, като остава неудобството при преминаване на
скенери, отчитащи метални предмети, тъй като последните ще се задействат.
При изслушване на заключението в о.с.з. от 29.03.2021г. вещото лице д-
5
р П. пояснява, че при извършения преглед ищцата се чувства добре, няма
оплаквания, движи свободно шията си, няма оплаквания и констатирани
изменения при прегледа от страна на нервната система, което състояние се
квалифицира с израза „негативен неврологичен статус“.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че в
резултат на процесното пътно-транспортно произшествие, станало на
08.04.2019г. в гр. ***на на ищцата са причинени следните травматични
увреждания: скъсване на тялото на седми шиен прешлен; посттравматична
херния с разкъсване на диска между шести и седми шиен прешлен;
разместване между телата на седми и шести шиен прешлен; лека компресия
на гръбначния мозък; разкъсно- контузни рани на челото и главата.
По делото са изслушани показанията на св. С.А. – Й. /********/ относно
нейните преки впечатления за състоянието на ищцата след катастрофата и по
време на оздравителния процес, необходимостта от грижи, които близките на
ищцата са полагали за нея, тъй като същата е имала затруднения при
движение и обслужване за ежедневни дейности – като обличане, хранене,
поддържане на лична хигиена.
От показанията на свидетелката се установява, че след изписване от
болницата ищцата е трябвало да спазва режим и е било необходимо нейните
близките /вкл. свидетелката/ да й помагат и да се грижат за нея. Ищцата е
носила ортопедична яка около 2-3 месеца след изписването й от болницата,
ищцата е трябвало да си ограничава движенията, да не извършва резки
движения. Близките на ищцата са й помагали при обличането заради
ортопедичната яка, майката на ищцата й е помагала доста време при
обслужване за баня и тоалетна. Известно време след инцидента ищцата не е
искала да се храни. След инцидента ищцата е станала необщителна,
притеснява се вече да пътува с кола, притеснява се от белезите, които са й
останали след операцията. Катастрофата се е отразила на успеха в училище и
на оценките на ищцата, които се били понижили.
По делото е разпитат като свидетел Г. Л. С., от показанията на когото се
установява, че по време на ПТП ищцата не е била с предпазен колан.
Установява се, че е употребил наркотичните вещества преди да отиде да
6
вземе ищцата от дома й и не е казвал на ищцата, че е употребил тези
вещества.
При това положение, с оглед на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът намира за установено, че е налице фактическият състав
на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на причинителя
на описаните неимуществени вреди, а именно: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите.
Фактът на настъпване на ПТП и самоличността на извършителя – водач
на ПТП, неговата вина и противоправността на извършеното деяние са
безспорно установени по силата на одобреното от наказателния съд
споразумение, имащо характер на присъда, която е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Безспорно установени са и получените от ищцата травматични
увреждания, които са в пряка причинно- следствена връзка с процесното
ПТП.
С доклада по делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че към момента на процесното ПТП с ответното
дружество за л.а. „Мицубиши“, с рег. № ******* е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, обективирана в
застрахователна полица № BG/02/118001897619 от 01.07.2018г., с начална
дата на покритие 03.07.2018г. и крайна датата 02.07.2019г.
Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното
дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск
с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Обезщетението обхваща причинените на трети лица - участници в
движението по пътищата вследствие използването на МПС неимуществени
вреди поради телесно увреждане или смърт. В настоящия случай наличието
7
на валидна застраховка Гражданска отговорност обосновава пасивната
легитимация на ответното дружество и задължението му за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от
претърпените травматични увреждания.
Предявеният иск по чл. 432, ал.1 от КЗ за неимуществени вреди против
застрахователя е доказан по основание поради наличието на основните
елементи от състава му: наличие на валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, деликт със всички елементи на
неговия състав (виновно и противоправно деяние, вреда и причинна връзка
между тях). В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се във
физически и психически болки и страдания вследствие на получените
травматични увреждания.
При определяне размера на обезщетението за понесените от
пострадалата неимуществени вреди съдът съобрази следното:
Ищцата е претърпяла следните травматични увреди: скъсване на тялото
на седми шиен прешлен; посттравматична херния с разкъсване на диска
между шести и седми шиен прешлен; разместване между телата на седми
шести шиен прешлен; лека компресия на гръбначния мозък; разкъсно-
контузни рани на челото и главата. Травматичното увреждане на гръбначния
стълб е довело до трайно затрудняване движението на врата за период от 7- 9
месеца. Ищцата е изпитвала физически болки, които са били най- силни в
момента на травмата, като след извършване на операцията техният
интензитет е намалял, като ищцата е продължавала да изпитва физически по-
болки, макар и в по- слаба степен на интензитет около месец след извършване
на операцията. Ищцата е имала нужда от помощ при обслужването си в
периода на възстановяване. Не се установи от събраните по делото
доказателства оздравителният процес да е протекъл с усложнения и с извън
обичайното за този вид травма продължителност. Не се установи
твърдението, че ищцата ще има затруднения и ограничения за цял живот в
движенията си, към настоящия момент ищцата няма оплаквания и води
нормален и пълноценен живот. Безспорно обаче ищцата ще изпитва
неудобство от металните импланти при посещение на учреждения и места,
8
които използват метални детектори на входовете си, доколкото последните
ще отчитат наличието на метал и ищцата ще следва да доказва наличието на
имплантите, което обстоятелство съдът отчита при определяне на
обезщетението. Констатираните посттравматична херния с разкъсване на
диска между шести и седми шиен прешлен, разместване между телата на
седми шести шиен прешлен, лека компресия на гръбначния мозък са в пряка
връзка със счупването на седми шиен прешлен и част от обсъжданото от съда
травматично увреждане на гръбначния стълб, които се отчитат при
определяне на обезщетението. С извършването на оперативната интервенция
и поставянето на металните импланти се е осъществило възстановяване на
правилното съотношение на телата на шести и на седми шиен прешлен и
съответно възстановяването на целостта на гръбначния стълб, така че и да
няма компресия на гръбначния мозък, както и към настоящия момент
посттравматичната херния не дава усложнения и не налага някаква
допълнителна корекция /така съгласно разясненията на вещото лице в о.с.з. д-
р П. от 29.03.2021г./.
Не се установиха твърденията за настъпили негативни последици за
ищцата касателно учебния процес и успеха й в училище. Действително
ищцата е отсъствала за период от два месеца до края на съответната учебна
година, но след лятната ваканция ищцата не е имала причини от медицински
характер да не може да посещава редовно училище, както и не се установи, че
в резултат на катастрофата успехът на ищцата се е понижил, тъй като
показанията на св. Й. са крайно неубедителни в тази си част.
По отношение на останалите травматични увреждания- разкъсно-
контузни рани на челото и главата, съдът намира, че същите са причинили
болки и страдания на ищцата без разстройство на здравето, като не са се
отличавали с особен интензитет, сила и продължителност. Безспорно ищцата
е преживяла и негативни емоции – стрес и нервно напрежение и
безпокойство, в резултат на претърпения пътен инцидент, които съдът отчита
при определяне на обезщетението.
С оглед гореизложеното, установената съдебна практика и принципите
на справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, съдът намира, че исковата
претенция за обезщетение от причинените травматични увреди: скъсване на
9
тялото на седми шиен прешлен; посттравматична херния с разкъсване на
диска между шести и седми шиен прешлен; разместване между телата на
седми шести шиен прешлен; лека компресия на гръбначния мозък; разкъсно-
контузни рани на челото и главата е доказана, а предявеният иск следва да
бъде уважен в размер от 50000 лв. Посочената сума, според съда, справедливо
възмездява ищеца за претърпените в следствие процесното ПТП физически
болки в обичаен размер и характер.
Съдът определя размера на дължимото за обезвреда обезщетение като
се ръководи от критерия за справедливост, съобразявайки разпоредбата на
чл.52 от ЗЗД и като взема предвид, че понятието справедливост не е
абстрактно, а е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се зачетат. Такива обективни обстоятелства са
характера на уврежданията, посочени подробно по-горе; начина на
настъпването им и обстоятелствата, при които са извършени, вредоносния
резултат. С посочените размери, според настоящия състав на съда, ще се
реализира целта на института за репарация на търпените от
ищцатанеимуществени вреди, като за разликата до пълния заявен размер,
искът е неоснователен.
При определяне размера, който ще се присъди на ищцата, следва да се
разгледа и наведеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ищцата е пътувала без
предпазен колан, както и че е пътувала в автомобил, управляван от лице,
употребило наркотични вещества.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо
да е установен конкретен принос от негова страна, т.е с действията си същият
обективно и конкретно да е допринесъл за настъпването на вредоносния
резултат. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало до неблагоприятния резултат. В настоящия случай обаче такъв
конкретен принос от страна на ищцата не е установен.
Действително по делото се установява, че ищцата е пътувала без
предпазен колан, но сам по себе си този факт не е достатъчен, за да се приеме
10
съпричиняване. При носена от ответника доказателствена тежест същият не
доказа, че ако ищцата би била по време на инцидента с предпазен колан, тя не
би получила тези травматични увреждания. Не се установи наличието на
причинно- следствена връзка между получените травматични увреждания и
това, че ищцата е била без предпазен колан.
На следващо място по делото не е спорно, че водачът на автомобила е
бил употребил наркотични вещества, но за да е налице съпричиняване е
необходимо ищцата е да е знаела това обстоятелство, т.е. на същата да е било
известно, че управляващият автомобила е употребил наркотични вещества и
въпреки това да се е качила в автомобила. Неоснователно и недоказано е
възражението на ответника, че ищцата е пътувала при водач, за когото е
знаела, че е употребил наркотични вещества. От разпита на св. С. се
установява, че същият е употребил наркотичните вещества преди да вземе
ищцата от дома й, в нейно присъствие не е употребявал наркотични
субстанции и не е казвал на ищцата за това, че е употребил такива.
Предвид на изложеното искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от 50 000 лв., като до
пълния предявен размер следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска за присъждане на законна лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3, изр. второ от КЗ от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от датите е най- ранна.
В настоящия случай, с оглед на това че няма данни застрахованият да е
уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, то началният момент на
забавата е от датата на уведомяване на застрахователя от увредените лица или
от датата на предявяване на претенцията пред него. От представените от
ищцата писмени доказателства – застрахователна претенция, вх. № ОК
314070/ 10.06.2020г. по описа на ответното дружество /л.12-л.14/, се
установява, че ответното дружество е уведомено на 10.06.2020г.
11
С оглед на горното претенциите на ищцата за заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъденото
обезщетение ще бъде уважена считано от 10.06.2020г.
В частта по разноските.
Ищцата претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв,
като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в
настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 2330 лв. Съобразно
уважената част от иска, на процесуалния представител на ищцата следва да
бъде присъдена сумата от 1933,90 лв. Адвокатско възнаграждение ще бъде
присъдено на адв. С.Л., за когото е представен договор за правна защита и
съдействие /л.23/, от който договор се установява, че е договорена безплатна
правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.
Ответното застрахователно дружество не е претендира разноски.
Ищцата е освободена от внос на държавна такса. В тази връзка и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт следните суми: 2000 лева –
държавна такса съобразно уважената част от исковата претенция; 166 лева –
възнаграждение на вещо лице по СМЕ, допуснато по искане на ищцата и
платени от бюджета на съда /200 лв. за СМЕ/, изчислено съответно на
уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на И. И. К.,
12
ЕГН **********, с адрес *** обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания,
вследствие на следните травматични увреди: скъсване на тялото на седми
шиен прешлен, посттравматична херния с разкъсване на диска между шести и
седми шиен прешлен; разместване между телата на седми шести шиен
прешлен, лека компресия на гръбначния мозък, разкъсно- контузни рани на
челото и главата, причинени в резултат на ПТП, осъществило се на
08.04.2019г. в гр. ***, причинено от Г. Л. С., при управление на МПС- лек
автомобил марка „Мицубиши“, модел „Галант“, с рег. № ********, в размер
на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 10.06.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния предявен
размер от 60 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив, съобразно
уважената част от иска, държавна такса в размер на 2000 /две хиляди/ лева и
възнаграждение за вещо лице по допусната СМЕ в размер на 166 лв. /сто
шестдесет и шест лева/ за производството по търг. дело № 597/ 2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адв. С. А.
Л., ЕГН **********, с адрес *** адвокатско възнаграждение за осъществена
безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАДв
в размер на 1933,90 лв. /хиляда деветстотин тридесет и три лева и
деветдесет стотинки/ за производството по търг дело № № 597/ 2020г. по
описа на Окръжен съд- Пловдив.
Сумите могат да бъда изплатени от ЗД „Бул Инс“ АД на ищцата по
банкова сметка: ***, BIC: ******, „****“ АД, с титуляр адв. С. А. Л..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14