РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Силистра, 29.11.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 127 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 268 ДОПК.
Жалбоподателят С.Д.Ц., ЕГН **********, оспорва решение № 152 / 12.07.2022 г., издадено от директора на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, в частта с която е потвърден отказа на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, за прекратяване – поради изтекла давност – на събирането на вземания в общ размер на 9654,80 лв. по изпълнително дело (ИД) № 19130001932 / 2013 г., развивайки доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендира също така направените по делото разноски.
Ответникът – директорът на ТД на НАП – Варна – не изразява становище по жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, е издал, на основание чл. 226, ал. 1 ДОПК, разпореждане № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г. по изпълнително дело ИД № 19130001932 / 2013 г., с което е прекратил – поради изтекла давност – събирането на публични вземания в общ размер на 760,00 лв. и е отхвърлил прекратителното искане на жалбоподателя, основаващо се на погасителна давност, за вземания в общ размер на 9654,80 лв., формирани от 5479,53 лв. главници и 4175,27 лв. лихви.
С разпореждане № 001932/2013/000008 / 25.11.2015 г. и разпореждане № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, към горепосоченото ИД са присъединени множество задължения на жалбоподателя, които не са били предмет на ИД към момента на образуването му.
С решение № 152 / 12.07.2022 г. ответникът е потвърдил разпореждане № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, и е оставил без разглеждане жалба с вх.№ 19338 / 23.04.2021 г. на жалбоподателя в частта относно разпореждане за присъединяване № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра.
Основният въпрос, от който зависи изхода на делото, се свежда до това дали разпорежданията за присъединяване по чл. 217 ДОПК – в случая разпореждане № 001932/2013/000008 / 25.11.2015 г. и разпореждане № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г. – представляват, в контекста на чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК, действия по принудителното изпълнение, които прекъсват дейността.
За да се отговори на така очертания въпрос, трябва да се има предвид, че нормативната идея, заложена в разпоредбата на чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК, е била въведена в българското позитивното право още преди приеманото на тази разпоредба. Всъщност чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК почти дословно възпроизвежда правилото на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, според което давността се прекъсва „с предприемане на действия за принудително изпълнение“. Цитираното правило е било предмет на следното официално тълкуване: „Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя [...] или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител [...]): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора [...] и т.н. [...]“ (т. 10 от мотивите тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2 / 2013 г., ОСГТК). Следователно юриспруденцията еднозначно обвързва присъединяването на кредитори с реализацията на изпълнителните способи, поради което самото присъединяване – като процесуално действие – прекъсва давността.
ДОПК не съдържа особени правила, въз основа на които да се игнорира горецитираното тълкуване на ВКС относно прекъсването на давността. Напротив – въпросното тълкуване се подкрепя от систематичната интерпретация на разпоредбата на чл. 217 ДОПК, тъй като тя е поставена от законодателя в раздел, озаглавен „Способи“ (чл. 215 – 219 ДОПК). Това означава, че присъединяването на кредитори може да бъде част от всеки изпълнителен способ по чл. 215, ал. 1 ДОПК. Следователно разпорежданията за присъединяване по чл. 217 ДОПК са годно средство за прекъсване на давността.
Разпореждане за присъединяване № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г., видно от известие за доставяне № 7100013813767, е било връчено на 22.11.2017 г. по адреса за кореспонденция на жалбоподателя (***) на лице, индивидуализирано, както следва: „Е.С.майка“. Името С.не принадлежи на майката на жалбоподателя Е.С.Ц., ЕГН **********, постоянен адрес: ***. Видно от назначената по делото съдебна експертиза, изписаният върху известието за доставяне текст „Е.С.майка 22.11.2017 г.“ не е изпълнен от Е.С.Ц., ЕГН **********, т.е. автор на текста е друго лице, което обяснява защо името „С.“ е погрешно отразено като „С.“ – трудно би могло да се допусне, че, ако някой изписва имената си, би допуснал грешка, но такава грешка е напълно възможна при изписване на чуждо име. Според вещото лице обаче, подписът след името „Е.С.” в известието за доставяне принадлежи на майката на жалбоподателя – Е.С.Ц.. Следователно разпореждане за присъединяване № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г. е било връчено съобразно правилата на чл. 29, ал. 3 и ал. 7 ДОПК, което, на основание чл. 172, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ДОПК е довело до прекъсване на 5-годишната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Предходните редове налагат два правни извода. На първо място, оспорването на жалбоподателя против разпореждане № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г. е просрочено, с оглед на което правилно ответникът е оставил без разглеждане подадената до него жалба в тази ѝ част. На второ място, правилно също така ответникът е потвърдил разпореждане № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г. в частта му относно вземанията, които са присъединени към ИД № 19130001932 / 2013 г. посредством разпореждане № С170019-105-0287118 / 14.11.2017 г.
Относно разпореждане за присъединяване № 001932/2013/000008 / 25.11.2015 г. – няма никакви доказателства относно неговото съобщаване на жалбоподателя. С разпореждане № 443 / 11.08.2022 г. съдът указа на ответника процесуалната тежест да докаже, че са налице условията на чл. 32, ал. 1 ДОПК във всички случаи, когато жалбоподателят не е бил открит, за да бъде уведомен относно прекъсващи давността действия. Въпреки това документи, касаещи съобщаването на разпореждане за присъединяване № 001932/2013/000008 / 25.11.2015 г. не бяха представени. Ето защо тук трябва да се вземат предвид следните разсъждения, съдържащи се в т. 14 от мотивите тълкувателно решение № 2 / 26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2 / 2013 г., ОСГТК: „Давността не може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на дълга или за погасяването му по друг начин“. С оглед на цитирания пасаж трябва да се приеме, че, след като няма данни за надлежното съобщаването на разпореждане за присъединяване № 001932/2013/000008 / 25.11.2015 г., въпросното разпореждане не е предизвикало прекъсване на давността. Ето защо трябва да се считат за погасени по давност задълженията на длъжника, описани на с. 13, 14 и 15 под т. 40 – 55, 90 – 92 от разпореждане № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, Офис Силистра, в общ размер на 582,50 лв., включващ главници и лихви.
При този изход на делото юридическото лице на администрацията, към чиято структура се числи ответникът (§ 1, т. 6 ДР на АПК във вр. с § 2 ДР на ДОПК), дължи на жалбоподателя част от направените по делото разноски (780,00 лв. адвокатско възнаграждение и 10,00 лв. държавна такса), възлизаща на 47,66 лв. Въпросната част се изчислява с оглед на следните съображения: решението на ответника се състои от две части, отнасящи се до две разпореждания; жалбата е изцяло неоснователна в частта относно едното разпореждане (поради тази причина претенцията за половината от направените разноски не следва да бъде уважена) и частично основателна в частта за другото разпореждане; ето защо се присъжда част от половината на направените разноски съобразно отменената част на обжалваното решение и съответното разпореждане.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 във вр. с чл. 160, ал. 3 във вр. с чл. 144, ал. 1 ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 152 / 12.07.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, в частта, с която е потвърдено разпореждане с № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, Офис Силистра, в частта, с която по изпълнително дело № 19130001932 / 2013 г. е отказано прекратяване на събирането на вземанията, описани на с. 13, 14 и 15 под т. 40 – 55, 90 – 92 от разпореждането.
ОТМЕНЯ разпореждане с № С220019-137-0007064 / 22.06.2022 г., издадено от публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, Офис Силистра, в частта, с която по изпълнително дело № 19130001932 / 2013 г. е отказано прекратяване на събирането на вземанията, описани на с. 13, 14 и 15 под т. 40 – 55, 90 – 92 от разпореждането, и ИЗПРАЩА преписката в тази част на публичен изпълнител при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, Офис Силистра, за повторно произнасяне по възражението за изтекла давност на С.Д.Ц., ЕГН **********, при спазване на дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Ц., ЕГН **********, срещу решение № 152 / 12.07.2022 г., издадено от директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Варна, в останалата ѝ част.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на С.Д.Ц., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 47,66 лв. (четиридесет и седем лв. и шестдесет и шест ст.).
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: .......................