№ 11763
гр. С., 18.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110124393 по описа за 2023 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими и
допустими, поради което и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне изслушване на САТЕ със задачи, посочени в отговора на
исковата молба.
На всяка от страните следва да се допусне по един свидетел при режим на довеждане
за установяване на фактите и обстоятелствата, при които е сключен договорът за изработка,
изпълнението на възложената работа, приемането на същата. По искането на ищеца за
допускане на втори свидетел за същите факти, съдът ще се произнесе след изслушване на
допуснатия му свидетел.
Искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, тъй
като не са налице данни по делото, че документи от вида на посочените се намират в
държане на ищеца, а отделно се касае за установяване на факти, които са в доказателствена
тежест на насрещната страна.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени чрез разпит на по един свидетел на
всяка от страните при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
1
при които е сключен договорът за изработка, изпълнението на възложената работа,
приемането на същата, като ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на
втори свидетел за същите факти след изслушване на допуснатия му свидетел.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-автотехническа експертиза със задачи, посочени
в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 300 лв., вносим от ответника в
едноседмичен срок от съобщението.
Назначава за вещо лице по САТЕ Й. Д. Й..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ответника, направено по реда на чл. 190
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 25.04.2025г. от 10.10 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора на ответника с приложените към него доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.
266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в
размер на 5880,20 лева (пет хиляда осемстотин и осемдесет лева и 20 ст.), представляваща
част от незаплатено задължение по Договор за ремонт на камион „В., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от датата на подаване на исковата молба – 09.05.2023г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 236,84 лева (двеста
тридесет и четири лева и 84 ст.), представляващи мораторна лихва върху главницата за
периода от 12.12.2022 г. (датата на извършеното частично плащане) до 08.05.2023 (датата на
предявяване на исковата претенция.
Ищецът твърди, че през месец октомври 2022 г. в гр. С. между И., в качеството му на
управител на „М. и Т., в качеството му на управител на „Н. бил сключен устен, неформален
договор за изработка с предмет извършване на ремонт на камион „В.. Посочва, че камионът
бил приет в сервиза и след оглед и направена сервизна констатация, е било издадено
становище с подробна разбивка на резервните части, необходими за ремонта, тяхната
стойност и стойността, която е следвало да бъде заплатена за положения труд. Ищецът
твърди, че изпълнил възложената работа в уговорения срок, като извършил всички
необходими действия, уговорени при предаване на камиона, а именно – закупуване на
необходимите резервни части и влагането им в ремонта. Сочи, че след отремонтирането на
процесното МПС, то било прието от същия шофьор, който го е оставил в сервиза, без
забележки и възражения за неправилно изпълнение, като възнаграждението по договора
следвало да бъде платено по банков път от ответника. За вложените резервни части и
извършения ремонт от ищцовото дружество била издадена фактура №
**********/06.11.2022 г. за сумата от 10 880,20 лв. с включен ДДС, като в нея били описани
вложените резервни части и стойността им, както и цената на труда. Твърди, че отправил
покана до ответника, получена на 07.12.2022 г., като в отговор на нея, ответното дружество
2
изпратило уведомително писмо с изх. № 028/09.12.2022 г., с което информирало ищеца, че
ще заплати фактурата, след представяне на фактури за закупените резервни части,
използвани за ремонта на камиона. Посочва, че на 12.12.2022 г. в банковата сметка на „М.,
постъпила сумата от 5000,00 лева, наредени от „Н., като основание за плащането е било
посочено „частично плащане по фактура № **********/06.11.2022 г.“. С оглед
гореизложеното моли за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 5880,20
лева (пет хиляда осемстотин и осемдесет лева и 20 ст.), представляваща неплатена част от
възнаграждение по Договор за ремонт на камион „В., ведно със законната лихва върху
присъдената сума от датата на завеждане на исковата претенция до окончателното
изплащане на сумата; както и сумата в размер на 236,84 лева (двеста тридесет и четири лева
и 84 ст.), представляващи мораторна лихва, претендирана от 12.12.2022 г. (датата на
извършеното частично плащане) до предявяване на исковата претенция (08.05.2023 г), върху
претендираната главница от 5 880,20 лева, както и разноски за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения
иск. Признава, че между страните е бил сключен неформален договор за извършване на
ремонт на камион с peг. № .. Твърди, че е било отправено искане към управителя на
ищцовото дружество дали може да намери скоростна кутия втора употреба, който
отговорил, че няма нужда от смяна на кутията и че може да я ремонтира, като ремонтът щял
да възлиза около 4500 - 5000 лв. Посочва, че уговорката е била единствено относно смяната
на скоростната кутия. Твърди, че при получаването на товарния автомобил след ремонта
служителят на ответника не бил информиран какво е било ремонтирано по него, нито му
били издадени документи в тази връзка. Твърди, че възразил срещу размера на фактурата
при получаването . Оспорва размера на претендираното възнаграждение, както и размера
за вложените от ищеца части. Счита, че с превода от 5000 лв. е погасил предварително
уговорената между страните цена. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане
на разноски за производството.
В тежест на ищеца е да докаже че между страните е сключен договор за изработка с
посоченото в исковата молба съдържание, по който ищецът е изпълнил съобразно
уговореното възложената работа, като е предал работата на ответника, който я е приел без
забележки, че стойността на извършения ремонт се равнява на посочения в исковата молба
размер и това е дължимият действителен размер на възнаграждението за извършената
работа, както и изпадането на ответника в забава, респ. размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника при установяване на фактите в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже погасяване на задължението в цялост.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между тях е сключен неформален договор за
изработка с предмет ремонт на камион с peг. № . през м. октомври 2022г., че ремонт бил
извършен и камионът – предаден на възложителя, че изпълнителят – ищец е издал фактура
за стойността на ремонта с № **********/06.11.2022 г. за сумата от 10 880,20 лв. с включен
ДДС, по която ответникът е извършил частично плащане преди процеса в размер на 5000 лв.
3
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
плащане на претендираните вземания.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им стойност съдът ще вземе отношение с акта по същество на делото.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. С., бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 или на електронна поща: spogodbi@srs.justice.bg.
Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко
положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер,
съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78,
ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4