Р Е Ш Е Н И Е
№ 262392/30.07.2021 г.
гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при участието на секретаря Ани Динкова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 26 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЧСИ Н. Г.с рег. № * и район на действие ОС - В., с адрес: гр. В., ул. Ц. А.
*** обективно и кумулативно съединени искове с с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл. последно и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
приемане за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми:
сумата 5756,55 лв., представляваща държана на отпаднало основание сума по ИД № *,
прекратено на основание чл. 433, ал.2 от ГПК, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата
от 1694,98 лв. представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода
12.09.2017 г. – 05.08.2020 г., които суми са
предмет на Заповед № 260136/24.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
Ищeцът
излага чрез адв. Д.П. от ВТАК, че е солидарен длъжник по Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № * г. сключен между „Б.П.Б.“ АД и
Б.Н.Я.. В тази връзка поддържа, че е солидарен длъжник по ИД № **по описа на
ЧСИ Н. П.Г., рег.№ *, район на действие Окръжен съд В., по което са запорирани
всичките му сметки в „Б. Д.“ ЕАД са наложени запори. Сочи, че от
разплащателните му сметка на 12.09.2017 г. е преведена сумата 5756,55 лв. за
погасяване на задължението ИД. Излага, че по от приложеното разпределение по ИД
е събрана сумата от общо 98020,93 лв., с която след извършеното разпределение
вземането на взискателя, както и дължимите от длъжника такси и разноски от общо
88766,05 лв., са изцяло погасени и по сметка на ЧСИ е наличен остатък в размер
на 9254,88 лв. Излага, че е подал молба до ЧСИ вх. № * г. за връщане на сумата
от 5756,55 лв., която твърди, че е надвнесъл, по която ЧСИ разпоредил „Да се
върнат дължимите суми след решението на съда по жалбата за разпределението.“. В
тази връзка сочи, че решението по в.гр.д. № * г. ВОС образувано по жалба срещу
разпределението предявено с протокол от 26.03.2019 г. на постъпили по ИД в общ
размер 98020,93 лв. е влязло в законна сила през юли 07.2019 г. Поддържа, че
впоследствие производството по ИД е прекратено на основание чл. 433, ал.2 от ГПК поради изпълнение на задължението и събиране на разноските по
изпълнителното дело, но въпреки това не му е
върната сумата в размер на 5756,55 лв., която е надвнесъл по ИД. Претендира и
обезщетение за забава за връщането ѝ от 1694,98 лв., която сума е формирана
за периода 12.09.2017 г. – 05.08.2020 г. По изложените съображения моли за
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ЧСИ Н. Г.с
рег. № * и район на действие ОС - В. е депозирал писмен отговор на исковата
молба чрез адв. А.К., с който исковете се оспорват като недопустими, а в
условията на евентуалност като неоснователни. Не оспорва, че по неговия опис е
образувано ИД № **срещу солидарните длъжници Борислав Н.Я. и А.Н.Я. по искaне
на взискателя „Б. П. Б." АД въз основа на изпълнителен лист № * г., издаден
от ВРС, по силата на който длъжниците са осъдени да заплатят сумите от 30310,77
евро главница, 3337,04 евро възнаградителна лихва, 1732.41 евро наказателна
лихва, 123,01 евро годишна такса, 113,60 евро нотариална такса, законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението - 17.08.2017 г. до окончателното
погасяване на задължението, и 1541,04 лв. разноски в заповедното производство.
В хода на ИД се установило, че длъжниците имат публични задължения към дата
21.01.2019 г. от общо 657,73 лв. и била събрана сумата от общо 98020,93 лв., от
която на 07.09.2017 г. 174,78 лв. от
запор на банкова сметка *** Н.Я., на 12.09.2017 г. 5756,55 лв. от запор на
банковата сметка на ищеца, както и 92089,60 лв. от продажба на ипотекирания в полза на
банката имот. Излага, че при извършеното на 25.03.2019 г. разпределение на
сумите по ИД за погасяване на публичните задължения на ищеца А.Н.Я. към ТД на
НАП е разпределена сумата от 657,73 лв. Излага, че след изготвената корекция в
разпределението събразно съдебното решение по в.гр.д. № * г. на ВОС на
взискателите и ЧСИ е изплатена общо сумата от 93401,08 лв. Излага, че по ИД
останала сумата от 4619,85 лв. от публичната продан на собствения на Борислав Н.Я.,
която следва да му се възстанови. Сочи, че в резолюцията си по първата молба на
ищеца за връщане на процесната сума не е посочил на кой от двамата солидарни
длъжници следва да бъде върната. Сочи, че солидарният длъжник може да се
суброгира в правата на взискателя съгл. чл. 429, ал. 1 ГПК до размера на
заплатения от него чужд дълг. Излага, че на 01.11.2019 г. ИД е приключено
поради погасяване на задължението, като длъжниците са уведомени за това, като
ищецът нито е представил пълномощно за получаване на дълижмата на Борислав Н.Я.
сума от от 4619,85 лв., нито се е суброгирал в правата на взискателя по чл.
429, ал. 1 от ГПК. Сочи, че платилият чужд дълг има право да търси даденото от
този, чийто дълг е платил, а не от съдебния изпълнител, който не е страна -в
изпълнителното производство, нито в правоотношението, от което произтича
отговорността на солидарния длъжник. При условия на евентуалност сочи, че искът
е неоснователен, тъй като бездействието на ищеца да поиска да встъпи в правата
на взискателя по изпълнителното дело не може да бъде вменено във вина на ЧСИ
нито да му се търси отговорност за това. По изложените съображения моли за
прекратяване на производството или за отхвърляне на исковете, както и за
присъждане на разноски.
С писмено становище третото лице - помагач З. „Л.и.“ АД подробно
излага аргументи за
неоснователност на иска и моли за неговото
отхвърляне.
В о.с.з. страните се представляват
от процесуалните си представители, чрез които поддържат изразената позиция по
спора.
Доразвиват доводите си в писмени
защити.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл.
12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК и чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, за вземанията
по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното
ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС.
Заповедта за изпълнение е връчена в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при
действието на актуалната редакция на чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което
за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу
ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което
са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По предявените искове с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55,
ал.1, предл. последно и чл. 86, ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на ИД,
по което е солидарен длъжник и в хода, на което е надвнесъл сумата от 5756,55
лв., изпадането на ответника в забава за връщането на сумата и размера на
обезщетението за забава.
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът А.Н.Я. като солидарен длъжник е сключил Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № * г. от дата 29.11.2007 г., по силата на чл. 1 от който на Б.Н.Я. е предоставена сумата от 72000,00 евро от кредитодателя „Б. П.Б.“ АД.
Също не е спорно между страните, че за задълженията по договора по ч.гр.д.
№ * г. на ВРС в полза на „Б. П.Б.“ АД е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и
изпълнителен лист, с който А.Н.Я. и Борислав Н.Я. са осъдени да заплатят
солидарно на банката сумите от 30310,77 евро главница, 3337,04 евро договорна
лихва, 1732,41 евро наказателена лихва за забава, 123,01 евро такса, 113,60 лв.
нотариална такса, законната лихва върху главницата сичтано от 17.08.2017 г. и
съдебни разноски, а за визираните задължения е образувано ИД № **по описа на ЧСИ Н. Г.с рег. № 716 и район на
действие ОС – В..
Не се спори, а и от приложения протокол за разпределение на сумите по ИД
(л. 182-185 от том II на ИД) се установява, че на
12.09.2017 г. по специалната банкова сметка ***а от 5756,55 лв. от запор на
банкова сметка *** А.Н.Я., както и че общо по делото е събрана сумата в общ
размер от 98020,93 лв, при общ размер на задълженията по делото от 88766,05 лв.
Разпределението не е било жалено от длъжниците, а само от един от взискателите,
като жалбата е оставена без уважение с Решение № * г . постановено по в.гр.д. № *19 г., влязло в сила на
17.09.2019 г.
Видно от разпореждане за приключване на изпълнително производство на
01.11.2019 г. (л. 60 от том III на ИД) ЧСИ е разпоредил преключване на производството на
основание чл. 433, ал.2 от ГПК поради погасяване на задължението от длъжниците
и събиране на разноските по изпълнението, като рапореждането е влязло в сила на
18.11.2019 г.
Страните по делото не спорят по
фактите, а единствено по правото, като съдът приема, че по делото не се
установява фактически състав на неоснователно обогатяване по следните
съображения:
За уважване на кондикционна
претенция по чл. 55 – 59 от ЗЗД по делото следва да се установи настъпило
обедняване на ищеца, което означава намаляване на имуществото в патримониума
му, да е настъпило обогатяване на ответника или увеличаване на неговото
имущество, както и между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника да
е налице причинна връзка.
Твърденията на ищеца в случая са, че
съдебният изпълнител се е обогатил за негова сметка като неоснователно
продължава да държи паричната сума от 5756,55 лв. постъпила по ИД от запор на
банкова сметка ***, след като делото е прекратено поради изплащане на
задължението.
В тази връзка Решение № *г. по гр.д. № * г., ВКС, ІV г.о. и др. сочат, че сумите внесени по изпълнителното дело
вследствие извършените доброволни и принудителни плащания, следващи
осребрявания в рамките на реализирани от съдебния изпълнител изпълнителни
способи, продължават да принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни
суми, които представляват негово вземане към съответната банка, но без
възможност за извършване на разпоредителни действия с тях.
По аргумент за обратното
следва, че макар тези суми да са внесени по специалната набирателна сметка на
ЧСИ и същият на основание чл.455, ал.2 ГПК да се разпорежда с тях чрез платежни
нареждания, тези суми не излизат от патримониума на длъжника до разплащането с
тях в полза на взискателя и в нито един момент същите не влизат патримониума на
съдебният-изпълнител. Последното сочи, че съдебният изпълнител не може да се
обогати със суми налични по набирателната сметка, доколкото носител на
вземането към банката е самият длъжник по изпълнителното производство (в този
смисъл Решение № 3021/21.12.2018 г. по в.гр.д. № 2317/2018 г. на АС-София).
За пълнота следва да се
посочи, че от тълкуването разпоредбите на договора за кредит от 2007 г. по
несъмнен начин се установява, че ищецът има качеството на поръчител по същия,
макар това изрично да не е посочено в договора, в който същият лаконично е
посочен само като солидарен длъжник, доколкото не съществува солидарна
отговорност „по принцип“, а тя възниква само на законово и или договорно
основание, а в процесния договор такива не са посочени. При това положение регресното вземане на ищеца - поръчител
спрямо длъжника – кредитополучател по главния дълг възниква с първото извършено
плащане, в случая от 12.09.2017 г. Респективно липсва правна пречка ищецът да
пристъпи към принудително събиране на процесната сума от кредитополучателя като
подаде молба за образуване на ново ИД въз основа на издадения в полза на
банката - кредитор изпълнителен лист и приложени към него писмени
доказателства, че е платил част от дълга по прекратеното ИД по описа на ответника.
В обобщение по не е доказано обогатяване на ответника за сметка
на ищеца като кумулативно необходим елемент от фактическия състав на иска с
правно основание чл. 55, ал.1, предл. последно от ЗЗД.
При това положение
след като е твърдял, че е титуляр на спорното право, то ищецът е и страната по
делото, която следва да понесе неблагоприятните последици от неуспешно
проведеното доказване на фактите годни да го породят, които се изразяват в
отхвърляне на исковата претенция.
Поради
неоснователността на главния иск, следва да се отхвърли и акцесорната претенции за обезщетение за
забава.
Предвид изхода на спора на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и
доказани разноски за заповедното и настоящото исково производство, които
възлизат на общо 800,00 лв., от които 100,00 лв. за заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 08.09.2020 г. за проц.
представителство в заповедното произовдство по ч.гр.д. № 9282/2020 г. на ВРС и
700,00 лв. за заплатено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 08.03.2021 г. за проц. представителство осъществено в
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Н.Я., ЕГН **********, с адрес: *** срещу ЧСИ Н. Г.с рег. № * и
район на действие ОС - В., с адрес: гр. В., ул. Ц. А. *** обективно и
кумулативно съединени искове с с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал.1, предл. последно и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за приемане за
установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи следните суми: сумата 5756,55 лв., представляваща
държана на отпаднало основание сума по ИД № *, прекратено на основание чл. 433,
ал.2 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.08.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, сумата от 1694,98 лв. представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017 г. – 05.08.2020 г., които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА А.Н.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на ЧСИ Н. Г.с рег. № * и
район на действие ОС - В., с адрес: гр. В., ул. Ц. А. ***, сумата от 100,00 лв., представляваща сторените в заповедното производство
по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 700,00 лв.,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при
участието на З. „Л.и.“ АД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление:*** като трето лице – помагач
на ответника ЧСИ Н. Г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: