Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли 20.VІІІ.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито заседание на осми
юли, две хиляди и деветнадесета година в състав
Председател: Веселин Коларов
при секретаря Антония Тенева с участието на
прокурора ....................... , като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 482 по описа на съда за 2018г. за да се
произнесе взе предвид :
Предявени са обективно,
кумулативно съединени искове, първият от които за сумата 2 340евро, от
която 1 950евро – главница и 390евро - ДДС,
неизплатено възнаграждение по договор за превоз на товари, който намира
правно основание в чл.372 ал.1, вр. чл.367 от Търговския закон ; иск за
сумата 145.60 евро – мораторна лихва за
периода от 30.V.2017г. до 21.V.2018г., който намира правно основание в чл.86 от
Закона за задълженията и договорите; иск
е за сумата 117 евро (5% на ден от 30.V.2017г. до окончателното изплащане на
сумата и всички други дължими суми за този превоз) – неустойка, който намира
правно основание в чл.92 ал.1 от Закона за задълженията и договорите, и иск за присъждане
на законна лихва върху главницата от 21.V.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, който намира правно основание в чл.86 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищецът „Т. Л.” ЕООД, гр.Х., ЕИК ....
, чрез пълномощника адвокат Д.А., твърди, че съгласно заявка-договор 17/S03011
от 23.V.2017 г. извършил превоз на товар с товародател - възложителя Д.И.Л. от
Германия до България, гр.Х., ул.”Б.” ..., на който тя живее-ла, за който
осъществен превоз била налице Международна товарителница (CMR) № 001562 - с
изпращач на товара Д.д.Ф., приятел на Л. и получател Д. Л.. Съгласно договора
навлото от 1 950евро без ДДС и 390евро ДДС, или общо 2 340евро с ДДС,
следвало да се заплати от възложителя по банков път след натоварване. До
завеждане на делото дължимото възнаграждение не е било заплатено.
Превозът бил извършен от ищеца
чрез възлагане на друг превозвач - ЕТ „Н.-К. Н. К.” гр.С., който бил вписан в
Международна товарителница (CMR) № ..., на който било заплатено от ищеца
договореното между тях възнаграждение т.е. в хипотезата на чл.374 ал.1 от ТЗ.
Превозът бил извършен като товара
е бил доставен и е получен на 03.VІ. 2017г. в гр.Харманли. Въпреки отправената
покана възнаграждението за превоза не било заплатено.
Проц. представител на ищеца
счита, че е налице договор за международен автомобилен превоз на стоки уреден
от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/,
съгласно член 1 от същата, доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и
мястото на доставянето й се намират в две различни държави. Сочи се , че съгласно
чл. 9 т. 1 от Конвенцията, товарителницата удостоверява до доказване на
противното условията на договора, а съгласно чл.4 договорът за превоз се
установява със самата товарителница, но нейната липса не засяга самото превозно
правоотношение. Следователно с подаването на заявката за международен превоз от
страна на ответницата Л. и нейното приемане от страна на ищеца, бил сключен
договор за международен автомобилен превоз на стоки с всичките последици от
това, включително и задължението на възложителя – ответницата да заплати
договореното възнаграждение за осъществения превоз.
Твърди се , че съгласно
разпоредбата на чл.4 от Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки /CMR/, самият договор се установява с товарителницата. В същата
възложителя на превоза - Л. фигурира и като получател на товара по процесния
превоз. При това положение и с оглед, че не се установява изпращачът на товара
- Д.У.д.Ф., да е заплатил възнаграждение за превоза и при липса на изрична
уговорка в самата CMR-товарителница, освобождаваща получателя на товара от това
задължение, и след като не е изплатено съгласно заявката след натоварване, то
възнаграждението на превозвача се дължи за заплащане от получателя на товара - Д.Л.,
съгласно изричната разпоредба на чл. 372 ал. 2 от ТЗ, която е и възложител на
превоза съгласно заявката. Това налагало категоричния извод, че задължен да
заплати възнаграждение на ищеца по договора за превоз е ответницата Д.Л. в
качеството и на възложител, товародател и получател по договора за превоз.
Моли съдът да постанови решение,
с което да осъди ответника Д.И.Л., да заплати на ищеца „Т. л.” ЕООД гр.Харманли
сумата 2 340 евро с ДДС-главница, представляваща неизплатено възнаграждение за
извършен международен автомобилен превоз на товар, ведно с мораторна лихва 145.60
евро за периода 30.V.2017 г. до датата на предявяване на иска-21.V.2018 г.,
ведно със законната лихва от 21.V.2018 г. до окончателното изплащане на сумата
и разноските по делото.
Цената на обективно съединениете
искове е както следва: 2 340 евро с ДДС -главница
и 145.60евро -мораторна лихва. Общ размер на исковата претенция: 2485.60евро.
Оттеглени са всички искове против
ответника Д.У.д.Ф. и иска за неустойка в размер на 5% (117евро) на ден от 30.V.2017
г. до окончателното из-плащане на сумата и всички други дължими суми за този
превоз против ответника Д. Л..
В законоустановения едномесечен
срок е постъпил отговор от ответницата Д.И.Л.,
чрез пълномощника си адв. М.Г., с който се оспорва предявения иск изцяло по
основание и размер. Счита, че исковата претенция е недопустима и/или
неоснователна като излага подрони съображения.
Проц. представител сочи , че от
представеното по делото нечетливото ко-пие ЧМР, се установя, че изпращач на
стоката е Д.д.Ф., а превозвач – Н.-К. Н.К. ЕТ, като било посочено , че превозът
е извършен с автомобил ....., както и че стоката е натоварена на 30.V.2017г. Не
била представена товарителница, в която ищецът да е посочен като превозвач, а
ответника - като изпращач на стоката. Името и адреса на изпращача и името и
адреса на превозвача на стоката, ведно с други данни посочени в чл.6 от
Конвенцията, задължително следвало да се съдържат в товарителницата.
Твърди се , че страни по
представената по делото заявка за международен автомобилен транспорт № ../../../...
от 26.V.2017г. са : Товародател Т. Л. ЕООД - ищецът по делото и Превозвач Н.-К.
Н. К. ЕТ. От съдържанието на документа било видно, че превозът е възложен от
Товародателя - ищец на превозвача, при следните условия: Превозът да се извърши
с автомобил фургон № ....; Датата на товарене 29.V.2017г.; Срок на доставка -
03. VІ.217г. ; Договорено навло 1800 евро без ДДС /с добавка направена на ръка
50 евро/, платимо в брой на шофьора след разтоварване в Харманли и Платец на
навлото – това-родателя – ищецът по делото.
Представените от ищеца два документа
определяли и различни платци на навлото, които били различни от ответника по
делото.
Твърди се, че между ищеца и
ответника няма сключен договор за превоз, като в тази връзка се оспорва
твърдението, че между страните по делото има сключен договор за превоз с датата
23.V.2017г., материализиран в заявка-договор № 17/803011.
Проц. представител на ответницата
е изразил становището, че дори и да се приеме, че заявката-договор,
материализира договор за превоз, че ищецът не е изпълнил задълженията си
посочени в него, а именно: да извърши превоза с автомобил
.../ .... ( характеристиките на който били съобразени с вида и обема на товара
) като натовари стоката на 29.V.2017г. и да изпълни възложения превоз.
Оспорва се твърдението на ищеца,
че превозът е бил извършен в хипотеза-та на чл.374 ал.1 ТЗ. Съгласно чл.34 от
Конвенцията, когато един превоз, извършван в изпълнение на един-единствен
договор, се осъществява от последователни пътни пре-воз-вачи, всеки от тях
поема отговорността за изпълнението на цялостния превоз, като вторият и
следващите превозвачи стават страна по договора с приемането на стоката и
товарителницата, при условията посочени в товарителницата. Предпоставките на
този текст, предполагат един единствен договор за превоз и последователни пътни
превоз-вачи, които стават страна по договора с приемането на стоката и
товарителницата, при условията посочени в товарителницата.
Сочи се , че разпоредбата на
чл.34 и сл. от Конвенцията, както разпоредбата на чл.374 ал. 1 ТЗ предполагат в
извършването на превоза да вземе участие и превозвача, който е сключил договора
за превоз - първия превозвач, респ. е посочен в товари-телницата като
превозвач. В настоящия случай превозът бил извършен изцяло от друг превозвач,
различен от ищеца, което не попадало в хипотезата на чл.374, ал. 1 ТЗ.
Оспорва се твърдението, че
ответникът, като получател на товара, дължи заплащане на навлото, съгласно
разпоредбата на чл.372 ал.2 ТЗ.
Заявява се , че в случая не е
приложима хипотезата на чл. 372 ал. 2 от ТЗ, тъй като товародателят по
представеното към исковата молба ЧМР, т.е. ищецът, е зап-латил /по твърдения в
исковата молба/ на превозвача сума в р-р на 4 341.60лв.
Твърди се, че ответникът няма
задължение за заплащане на възнагражде-ние по заявката-договор, тъй като
ищецът, като превозвач, не е изпълнил задълженията си по договора /ако може да
се приеме, че е налице такъв/, поради което не му се дължи плащане на исковата
сума.
Оспорва се дописването на „+50 Е”
в заявката - договор, като се твърди, че е извършено след изготвяне на
документа и изпращането му по ел. пощата.
Оспорва се твърдението, че
ответникът дължи заплащане изцяло на искова-та сума, като възнаграждение по
договора за превоз. Видно от фактура № ../ 29.VІ. 2017г., като задължени лица
за заплащане на сумата 2340 евро били посочени Д. И.Л. и Д.У.Д.Ф.. Издадената
фактура, определяла задълже-нието на ответника в р-р на половината от исковата
стойност, поради което претенция-та (ако се установи нейната основателност) в
частта над 1170евро била неоснователна.
С отговора на исковата молба се оспорва
разходен касов ордер за сумата 1850евро-без дата и име на организацията, която
го издава (той нямал характер на сче-товоден документ, установяващ плащане на
сума).
Оспорва се претенцията за мораторна лихва. В исковата
молба не били заявени обстоятелства обосноваващи началния момент на забава,
което лишавало от-ветницата от право на конкретна защита по това перо от
претенцията.
Проц. представител счита, че
искът се явява недопустими/или неосновате-лен и недоказан както по основание,
така и по размер и моли да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на разноски
по делото за което представя списък по
чл.80 ГПК.
Предвид изявлението на ищеца, че
оттегля всички искове, насочени срещу ответика Д.У.д.Ф. и иска за неустойка в
размер на 5% (117евро) на ден от 30.V.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата и всички други дължими суми за този превоз против ответницата Д.И.Л., с Определение
№ 614/03.Х.
Съдът след като прецени събраните
по делото доказателства във връзка със становищата на страните прие за
установено следното:
От показанията на свидетелката К.
И.а-служител в ищцовото дружество се установява, че е била постигната уговорка
между ответницата Л., известна и като Д.
Л. и управителя на фирмата, относно извършване на трас-портна услуга и дължимата за това цена. След това
организацията на транспорта била възложена на
служителката Даниела Маринова, която неколкократно звъняла по теле-фона
на ответницата, за да поиска данните, необходими за изготвяне на заявка – дого-вор:
три имена, ЕГН, постоянен адрес. Тъй като не получала тези данни, тя изготвила
заявка-договор, в който ответницата фигурира с името Д. Л., с което била из-вестна.
Със заявка-договор ../... от 23.V.2017
г. Д. Л./Д.И.Л./*** възложила на
изпълнителя „Т. Л.” ЕООД - гр.Х. да извърши превоз на товар от товарен
пункт .... с дата на товарене 29.V.2017
г. с автомобил .../ ...., като товарът бъде разтоварен в гр.Харманли Договорена била сума за извършване на
транспорта в размер на 1900 евро без ДДС. Предвидено било плащането да се
извърши по банков път след натоварване. Уговорена е неустойка – при неспазен 24
ч. срок при натоварване и 24 ч. при разтоварване в размер на 100 евро за
започнати 24 ч. С писмо от ел. поща от 23.V.2017 г. заявка-договор ../... от
23.V.2017 г. е била изпратена на ответницата. На 25.V.2017 г. последвал отговор по ел. поща, с
който била потвърдила заявката-договор.
Ищцовото дружество представя свидетелство за регистрация част І
за лекач „И. С.” .... с рег. № ... и
свидетелство за регистрация част І за полуремарке „Ш.” .... с рег. № ..., от
които се установява, че то е собственик на превозните средства, с които е било
уговорено извършва-нето на превоза.
Свидетелят Д.У.Д.Ф., с когото ответницата
Л. живее на съпружески начала, предварително се запознал с техническите данни
на превозните средства, с които разполагало „Т. Л.” ЕООД. След като заминал за
Германия, той изготвил скица на всички части на сглобяемата къща, която
предстояло да бъде транспортирана до гр.Харманли. Направил нужните изчисления и
съобразявайки превозвания товар с техническите данни на превозното следство,
изготвил схема за разположението на отделните елементи в камиона, с оглед
превозът да се извърши на един курс.
Впоследствие, обаче се оказало,
че превозът не може да бъде осъществен с камион „...” на фирма „Т. Л.” ЕООД,
както било уговорено. По този повод
свидетелката К.Д. И. била натоварена със задачата да уведоми г-жа Л., че
камионът е възпрепятстван да извърши превоза и да потърси съдействие от
подизпълнител, който да осъществи транспорта. Свидетелката съобщила на
ответницата, че транспортът не може да
бъде извършен с камион на фирмата. Уведомила я, че търси друг камион. Няколко
дни преди уговорената за товарене дата – 29.V.2017 г. информирала ответницата,
че не е намерила камион „....” като този на тяхната фирма, но има възможност
превозът да се извърши с камион „...-...” „...”. Обяснила, че камионът е с две
помещения, посочила размерите и кубатурата им. Свид. И.пояснява, че е
предупредила ответницата за възможността на откаже извършването на превоза с
друго превозно средство. В този случай транспортът нямало да се осъществи.
Ответницата се съгласила превозът да бъде извършен с предложеното МПС, тъй вече
била предприета необходимата подготовка за организа-ция на товаренето.
След като Д.Л. дала съгласие,
дружество „Т.л.“ ЕООД извършило последващо възлагане на превоза на ЕТ с фирма
„Н.-К. Н. К.”-гр.С.. По този повод е била съставена заявка за международен автомобилен
транспорт ../../../.. – договор № ../../../.. от 26.V.2017 г., с която ищцовото
дружество „Т. Л.“ ЕООД е възложило на „Н.-К. Н. К..” ЕТ-гр.С. извършването на
превоза с автомобил ... / ... на разглобена дървена къща тегло 10-15т., дата на
товарене 29.V.2017 г. сутринта 7.30-8 ч., товарен пункт P. ... S. ... G. .. ...,
разтоварване на 03.VІ.2017г. гр.Харманли, с договорено навло в размер на 1800
евро без ДДС. Уговорен е начина на плащането - в брой на шофьора след
разтоварване в Харманли.
Превозът е бил осъществен, но тъй като
товаренето не приключило в рам-ките на деня, а продължило до обяд на следващия
ден е начислена допълнително неус-тойка за започналите 24 часа на безденгубен
срок в размер на 50 евро, вместо предвиде-ната в договора неустойка от 100
евро. Тази сума свид.Иванова установява, че е вписа-ла допълнително в договора.
За извършения превоз е
издадена международна товарителница № ...2 по образец, съгласно изискванията на
Конвенцията за договора за международен авто-мобилен превоз на стоки. Страни по
товарителницата са изпращач - Д.Д.Ф. и превозвач –„Н.-К. Н. К.” ЕТ-гр.С.. Като
получател на товара е посочена Д.Л..
На 03.VІ.2017г. превозвачът „Н.-К.
Н. К.” ЕТ пристигнал на посочения адрес в град Харманли. Стоката била
разтоварена, за което ответницата информирала свидетелката К. И.. Възражения не
били направени.
За осчетоводяване на услугата е
издадена фактура № .... от ...г. за сумата от 3 618.00лв. с начислен ДДС в
размер на 723.60лв., или общо 4341.60 лв. Като основание за издаване на
фактурата е посочено „Извършен транспорт Германия-България с автомобил ..../....,
на основание заявка .../.../.../.... Фактурата е издадена от ЕТ „Н.-К. Н. К.”,
получател е ищцовото – дружество „Т. Л.“ ЕООД. С разходен касов ордер от
03.06.2017 г. шофьорът на ЕТ „Н.-К. Н. К.” е получил сумата 1850 евро. С вносна
бележка от 23.VІ.2017г. сумата 3 618.00 лв. е внесена по сметка на ЕТ „Н.-К.
Н. К.”. Представено е извлечение от ДСК Директ за 22.VІ.2017г., в което е
отразено на-числения ДДС по фактура 5594 в размер на 723.60лв.
Няколко дни по – късно е издадена
фактура № .... от 29.VІ.2017 г. за сумата от 1950евро – 3 813.87лв. с
начислен ДДС в размер на 390 EUR – 762.77лв., или общо 2340евро – 4 576.,64
лв. Като основание за издаване на фактурата е посочен превоз, извършен с камион
.. .. ../ .. ... ...., с дата на експедиция 29.V.2017 г. от адрес .... .... .... до
град Х., а товарът представлява „разглобена дървена къща, буто тегло 15000.00кг..
Фактурата е издадена от ответното дружество „Т. Л.“ ЕООД, а товародател е Д.И.Л.,като
получател и задълженни лица са посочени Д.И.Л.
и Д.У.Д.Ф..
Ищцовото дружество е изпратило
покана до ответницата Л. и Д.У.Д.Ф. за
изплащане на дължимите суми. Те са били изпратена чрез ЕКОНТ, за което са
приложени товарителници. Пратките са били върнати с отбелязва-не, че са
отказани.
При така изяснената фактическа
обстановка съдът намира предявеният иск за сумата 2 340евро, от която 1 950евро
– главница и 390евро - ДДС, неизплатено
въз-награждение по договор за превоз на товари, който намира правно основание в
чл.372 ал.1 вр. чл.367 от Търговския закон за основателен и доказан.
От установените факти и
обстоятелства се налага извода, че за осъществя-ване на превоза са възникнали
две отделни облигационни правоотношения: между Д.И.Л. и „Т.Л.“ ЕООД; и между „Т. Л.“ ЕООД и „Н.-К.
Н. К.” ЕТ. Предмет на спора е изпълнението на задълженията именно по първото
облигационно отношение. То е възникнало по повод Заявка – договор .../... от
23.V.2017г., от която се установява, че между страните по делото Д. Л./Д.И.Л./*** като възложител и „Т. Л.” ЕООД
- гр.Харманли като превозвач е бил
сключен договор за международен автомобилен транспорт, по дестинацията D.. G. –
Х., с товарен автомобил рег. № .../....., дата на товарене 29.V.2017г., за
което е уговорено възнаграждение в размер на 1900евро без ДДС.
Следователно, ищецът установява
по несъмнен начин – чрез пълно и главно доказване, както предписва правната
норма на чл. 154 от ГПК че между страните е възникнало по договор за
международен автомобилен превоз на товари.
Правното действие на договора за
международен автомобилен превоз на товари попада под приложното поле на чл.
372 ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 379 от ТЗ и чл.49 и сл. от Закона за
автомобилните превози. По силата на чл.1 т.1 от ЗАвП този нормати-вен акт
урежда обществените отношения, възникнали по повод осъществяването на
международни превози на товари с автомобили, извършвани от български или
чуждест-ранни превозвачи. За породените от този договор правни последици следва
да намери приложение и Конвенцията за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), ратифицирана с Указ № 1143/1977 г. на Държавния съвет,
обнародван в ДВ, бр. 61/1977 г. В този смисъл тази конвенция е част от
вътрешното право на Република България по смисъла на чл. 5 ал.4 от КРБ .
Тълкувайки логически и
систематически правните норми, регламентирани в чл.50 ал.2 от ЗАвП и чл.61 от
ЗАвП, съдът достига до правния извод, че договорът за автомобилен превоз по
своята природа представлява консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, тъй като неговата действителност не е предпоставена от
издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Чрез съставянето на
този удостоверителен документ само се доказва сключването на тази дву-странна
сделка – арг. чл. 61 ЗАвП. В този смисъл е и даденото определение на договора
за международен превоз на стоки в чл.4 от Конвенция СМR. Приложното поле на кон-венцията
е определено в нейния чл.1 т.1, съгласно който тя се прилага към всеки дого-вор
за превоз на шосе, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на
доставянето й се намират в две различни държави, от които поне една е
договаряща страна. Следователно, международният характер на договора се
обуславя не от различ-ната национална принадлежност или седалището на страните,
а единствено от разли-ката в мястото на приемането на стоката за превоз и
доставянето й на получателя.
В този смисъл предаването на стоките,
предмет на договора за превоз на товари, не представлява част от фактическия
състав на тази правна сделка, а е в изпъл-нение на породено договорно
задължение. Със Заявка – договор за транспорт от 23.V. 2017г., страните в
настоящото съдебно производство са постигнали съгласие по съ-ществените
уговорки на този двустранен договор, при който за всяка една от тях са въз-никнали
субективни права и корелативни на тях правни задължения: за превозвача – 1. да
извърши превоза в уговорения срок, като товарът следва да бъде превозен
съхранен в количествено и качествено отношение; 2. да изпълнява нарежданията на
товародателя до предаване на товара, ако не е издаден товарителен запис, за
какъвто липсват по д.-лото доказателства; 3. да пази товара от приемането му до
предаването; 4. задължение да уведоми получателя за пристигането на товара и 5.
да му предаде товара (при липса на изрична уговорка в този смисъл се прилага
диспозитивната разпоредба, уредена в чл. 57 ЗАвП); за товародателя – задължение
да предаде товара в състояние, годно да издър-жи превоза и да заплати
уговореното възнаграждение (навло), което по принцип се предплаща, ако не е
уговорено друго.
В хода на настоящото исково
производство по несъмнен начин е установен правнорелевантният факт, че ищцовото
дружество, чрез втори превозвач е превозило елементите на сглобяемата къща,
предмет на договора, както и множество други вещи, посочени в CMR. Превозът е
бил извършен в договорения срок. Предвид на това, че процесният договор е
двустранен, възмезден, за да възникне насрещното задължение за заплащане на
уговореното превозно възнаграждение (навло), превозвачът трябва обек-тивно да е
изпълнил своето договорно задължение – да е извършил превоза на товара в
качествено и количествено отношение. Именно в тази корелативна връзка между нас-рещните
субективни права и правни задължения по това облигационно правоотноше-ние се
изразява правното основание на този двустранен договор.
Установява се безспорно, че
ответницата от своя страна е отказала запла-щане на дължимата по договора
превозна цена, позовавайки се на
неизпълнение на до-говорните задължения, тъй като поради различните
технически данни на превозното средство, предвидено в договора и това, с което
бил извършен транспорта се наложило някои елементи сглобяемата къща да бъдат
срязани, а някои не успелида натоварят и затова останали в Германия. Тези възражения съдът намира за
неоснователни, тъй като превозът е извършен в договорения срок и липсва
рекламация от страна на получателя. Следва да се приеме, че превозвачът е
изпълнил задължения си по договора качествено и в срок, поради което се налага
изводът, че в случая не се касае за късно или лошо изпълнение.
По изложените съображения
ответницата Д.И.Л. като възложител дължи на „Т. Л.” ЕООД като превозвач
заплащане на уговоре-ното възнаграждение от 1900евро и 50евро неустойка за
безденгубен срок 24 часа при натоварване. Ето защо следва да осъдена да заплати
на ищцовото дружество сумата от 2 340евро, от която 1 950евро –
главница и 390евро - ДДС, представляваща възнаграж-дение за извършена от ищеца
транспортна услуга по заявка – договор .../... от 23.V.2017 г., която не е
платена в уговорения срок, ведно със законната лихва върху процесната сума,
считано от 21.V.2017 г. - датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
Предвид на това, че основният иск
е основателен, съдът следва да уважи акцесорният иск за присъждане на мораторна
лихва върху дължимата главница от 30. V.2017 г. –датата на натоварване, от
когато вземането е станало изискуемо пред клау-зата в договора, че плащането на
навлото се дължи след натоварване до 21.V.2018г. – датата на предявяване на
иска в размер на 145.60евро.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца разноските
по настоящото дело – сумата от 833.70лв., от която 233.70 лв. – внесена д.т.,
600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Д.И.Л. ЕГН ********** *** , да заплати
на „Т. Л.” ЕООД, гр.Харманли, ЕИК ....,
представлявано от К.Т.Д. ЕГН ********** – управител, сумата от 2 340евро, от която 1 950евро
– главница и 390евро - ДДС, представляваща възнаграждение за извър-шена от
ищеца транспортна услуга по заявка – договор ..../... от 23.V.2017 г., която не
е платена в уговорения срок, ведно със законната лихва върху процесната сума,
считано от 21.V.2017 г. – датата на подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, сумата от 145.60евро – мораторна лихва върху
дължимата главница за периода от 30.V.2017г. до 21.V.2018 г., както и – датата на предявяване на иска в размер на
145.60 евро.
ОСЪЖДА Д.И.Л. ЕГН ********** *** , да заплати
на „Т. Л.” ЕООД, гр.Харманли, ЕИК .....,
представлявано от К.Т.Д. ЕГН ********** – управител сумата от 833.70 лв. – разноски по делото както следва: 233.70лв. – внесена д.т., 600лв. – адвокатско
възнаграж-дение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Хасковския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: ........................