ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 919
гр. С.З., 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500414 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба на “В.Б.” ЕООД,
ЕИК/ЕИК в БУЛСТАТ: ******* със седалище и адрес на управление: гр. С.,
**, р-н „***************, представлявано от З.С.Р. Чрез Пълномощника И.Д.
– юрисконсулт против Разпореждане №2722 от 11.05.2022 г. на Районен съд
С.З., постановено по ч. гр. д. № 1794/2022 г., VII граждански състав по описа
на С. районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния
жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 51,26 лв. – възнаграждение и такса за бързо разглеждане на документите и
84,00 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране на вземането.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на
разпореждането в обжалваната му част, поради постановяването му при
неправилно приложение на разпоредбите на заповедното производство и при
превишаване на правомощията на съда.
Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и
моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови
издаването на заповед за изпълнение за всички претендирани със заявлението
суми.
Претендира присъждането на направените разноски по делото.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
1
„В.Б.“ ЕООД - гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу Д. С. С. от гр.С.З. за сумата от 516,99
лв., от които 200,00 лв. - главница; 6,73 лв. - договорно възнаграждение
/лихвата/ за периода от 19.06.2020 г. до 19.07.2020 г.; 51,26 лв. – неплатено
възнаграждение за допълнителна услуга за бързо разглеждане на заявлението
за кредита, 84,00 лв. - такси за извънсъдебно събиране на вземането
/разходите за изпращане на напомнителни писма за просрочени задължения/,
както и сумата от 175,00 лв. – наказателна лихва за забава за периода от
18.08.2020 г. до 05.05.2022 г.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № **********, сключен на 19.06.2020 г. между
длъжника Д. С. С. и „В.Б.“ ЕООД - гр.С..
Длъжникът не е изпълнил задължението си по договора, като не е
направил последните няколко погасителни вноски и съответно е изпаднал в
забава, поради което кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на
17.11.2020 г.
Във връзка със забавеното изпълнение на длъжника, кредиторът
направил допълнителни разходи за извънсъдебното събиране на вземането,
определени в тарифата за Таксите на „В.Б.“ ЕООД - гр.С..
Поради това за периода от 17.11.2020 г. /изпадане в забава по-голяма от
14 дни/ до 09.05.2022 г. била начислена сума за извънсъдебно събиране на
вземането в остатъчен размер от 84,00 лв.
Към датата на завеждането на заявлението по чл.410 от ГПК
просрочието по кредита на длъжника Д.С. се явява 625 дни.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в
частта му, с която ,,В.Б.“ ЕООД - гр.С. е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 51,26 лв. – възнаграждение за закупена
допълнителна услуга – бързо разглеждане на заявлението за кредита и 84,00
лв. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, като е приел, че клаузата
за предоставянето на допълнителната услуга – бързо разглеждане на
документите противоречи на закона - чл.33, ал.1 от ЗПК, т.к. води до
неправомерно оскъпяване на кредита и по същество до неоснователно
обогатяване на кредитора.
Приел е, че клаузата за начисляване на такса за извънсъдебно събиране
на вземането противоречи на закона – чл.33, ал.1 от ЗПК, т.к. за събиране на
задължението на кредитора се дължи възнаградителна лихва, а при забава –
единствено мораторната лихва. Приел е също така, че горепосочените две
вземания противоречат и на разпоредбата на чл.10а., ал.1 и ал.4 от ЗПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
2
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението
трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или
добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да
има постоянен адрес или седалище на територията на Р.Б. и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията Р.Б. – чл.411, ал.2 от ГПК.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т.3 от ГПК, тъй като искането за присъждане на сумата от
51,26 лв., представляваща уговореното възнаграждение за допълнителната
услуга – бързо разглеждане на документите за кредита и 84,00 лв. – такса за
извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на закона, а първата се
основава и на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя.
Неоснователно е оплакването на частният жалбоподател, че
заповедният съд е превишил правомощията си, извършвайки преценка
валидността на сделката, от която заявителят черпи права.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът е длъжен да
извърши проверка дали искането за издаване на заповед за изпълнение не
противоречи на закона и на морала.
Досежно противоречието със закона тази проверка изисква заповедният
съд да прецени дали е налице нарушаване на императивна правна норма,
което на практика означава да прецени в този аспект валидността на правната
сделка, от която заявителят черпи правата си, и валидността на отделните
нейни клаузи.
Освен това по смисъла на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК за случаите на
подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение за вземане,
произтичащо от договор с потребител, съдът следва да извърши преценка и
дали искането не се основава на неравноправна клауза или е налице
обоснована вероятност за това.
Изводът е, че в тези хипотези самото обосновано предположение на
съда за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребител, въз основа на която се претендира издаване на заповед за
изпълнение на основаното на тази клауза вземане, е основание съдът да
откаже издаването на заповед за изпълнение.
В конкретният случай въззивният съд приема, че споразумението за
предоставянето на горепосочената допълнителна услуга, въз основа на което
3
се претендира издаването на заповед за изпълнение за сумата от 51,26 лв.,
противоречи на закона и е основано на неравноправна клауза.
С подписването му от страните по договора за потребителски кредит
това споразумение става част от същия, т.к. предмета му е неразривно свързан
с предмета на основното правоотношение между страните, а задължението,
което възниква за потребителя се включва в задължението, което подлежи на
изпълнение по кредита, т.к. се разсрочва във времето и става част от
дължимите погасителни вноски; предвидено е общите условия на договора за
потребителски кредит да са част от споразумението.
Противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от
ЗПК предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на кредиторът да
изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита.
Разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК изисква видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит.
В случая възнаграждението за допълнителната услуга – бързото
разглеждане на документите за кредита се отнася до действията, свързани с
усвояването и управлението на кредита, т.к. приоритетното разглеждане и
изплащане на потребителския кредит се отнася до конкретното искане на
потребителя за отпускане на кредит, което при уважаването му от кредитора
бива последвано от сключването именно на договора за потребителски
кредит, а възможностите за отлагане или за намаляване на определен брой
погасителни вноски, за смяната на датата на падежа, по съществото си
представляват новиране на възникналите за потребителя от договора за
кредит задължения.
На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги, което се разсрочва и се включва в размера на погасителните вноски,
се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР.
В тази връзка следва да се има предвид, че заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в споразумението услуги и
без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действието на сключения между страните договор.
Не е налице предвиждането на възнаграждение за всяка конкретна
услуга, чието заплащане да зависи от реалното предоставяне на услугата на
потребителя, което води до нарушаване на принципите на добросъвестността
и справедливостта при договарянето.
4
Освен това е налице неравноправност на споразумението по смисъла на
чл.143, т.3 от ЗЗП, т.к. за потребителя се въвежда задължение за заплащане на
възнаграждение за възможността му да упражни правото си да предоговаря
задълженията си по договора за кредит, като резултатът зависи единствено от
волята на кредитора.
Клаузата относно таксата за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането също противоречи на закона, т.к. на противоречи на нормите на
чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, предвиждащи, че при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава
законната лихва.
Налице е и противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК, т.к. възникването
на това задължение на кредитополучателя стои извън предоставянето от
страна на кредитора на конкретни допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,
ал.1 от ЗПК, предвид че всички дейности, предвидени като основание за
начисляване на разходи и такси за извънсъдебно събиране не представляват
предоставена в полза на кредитополучателя услуга, а пряко ползват самия
кредитор.
Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява
нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането й в
случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови
облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
разпореждане като краен резултат е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК,
Старозагорски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2722 от 11.05.2022 г. на Районен
съд С.З., постановено по ч. гр. д. № 1794/2022 г., VII граждански състав по
описа на Старозагорския районен съд в частта му, в която е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател “В.Б.” ЕООД, ЕИК/ЕИК в БУЛСТАТ:
******* със седалище и адрес на управление: гр. С., **, р-н
„***************, представлявано от З.С.Р. чрез пълномощника И.Д. –
юрисконсулт за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата
от 51,26 лв. – възнаграждение и такса за бързо разглеждане на документите
за кредита и 84,00 лв. – такси и разходи за извънсъдебно събиране на
5
вземането /разходите за изпращане на напомнителни писма за просрочени
задължения/, като правилно и законосъобразно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6