№ 8631
гр. София, 06.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110100086 по описа за 2023 година
Предявен е иск от М. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ЛН бл.610А, ет.1,
ап.2, чрез адв.Г. съсъ съдебен адрес гр.София, ж.к.ЛН бл.027, вх.Д, ет.2, ап.72, за признаване
за установено по отношение на ИАМ“ АД, ЕИК 13, със седалище и адрес на управление
гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ № 28, СЦ ет.2, офис 40-46, представлявано от ГТ и по
отношение на „ФБ” ЕООД, ЕИК 22, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН,
бул.“ДН“ № 28, СЦ ет.2, ап.40-46, представлявано от ПД, че сключеният между ищеца и
първия ответник договор за паричен заем № 4514287/17.06.2022 г. е нищожен на основание
чл.26, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК,
както и че договорът за гаранция, сключен между ищеца и втория ответник с №
4514287/17.06.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и
чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска срещу ИАМ“ АД, се иска да се
прогласят за нищожни клаузите по чл.4 и чл.2, т.6.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за паричен заем № 4514287/17.06.2022 г., договор за
предоставяне на гаранция № 4514287/17.06.2022 г., погасителен план, квитанция от
29.12.2022 г.
Иска се да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такива, в които се
съдържат доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
1
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора. Основателно, с цел изясняване на делото
от фактическа и правна страна, се явява и искането на ищеца за назначаване на съдебно-
икономическа експертиза.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от М. Г. П.,
ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.ЛН бл.610А, ет.1, ап.2, чрез адв.Г. съсъ съдебен
адрес гр.София, ж.к.ЛН бл.027, вх.Д, ет.2, ап.72, за признаване за установено по отношение
на ИАМ“ АД, ЕИК 13, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ №
28, СЦ ет.2, офис 40-46, представлявано от ГТ и по отношение на „ФБ” ЕООД, ЕИК 22, със
седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.ЛН, бул.“ДН“ № 28, СЦ ет.2, ап.40-46,
представлявано от ПД, че сключеният между ищеца и първия ответник договор за паричен
заем № 4514287/17.06.2022 г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 и 3 от ЗЗД вр.
чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК, както и че договорът за гаранция,
сключен между ищеца и втория ответник с № 4514287/17.06.2022 г. е нищожен на
основание чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска срещу ИАМ“ АД, се иска да се
прогласят за нищожни клаузите по чл.4 и чл.2, т.6.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че на 17.06.2022 г. е сключила с ИАМ“ АД договор за паричен заем
№ 4514287, по силата на който тя е получила сумата в размер на 1500.00 лв., при ГПР от
40.22 %, годишен лихвен процент от 35,00 %, при 13 двуседмични погасителни вноски от по
126.55 лв. Във връзка с чл. 4 от договора за предоставяне на заем, ищцата сключила с
ответника договор за предоставяне на гаранция № 4514287, по силата на който ищцата
следвало да заплати на ответника „ФБ“ ЕООД сумата в размер на 707.85 лв., която била
разсрочена, и подлежала на заплащане заедно с погасителните вноски по кредита. По този
начин общата сума, която следвало ищцата да върне възлизала на 2353.00 лв.
В исковата молба се сочи, че към датата на подаване на исковата молба, ищцата е
заплатила към първия ответник сума от 1629.00 лв.
Ищцата оспорва действителността и на двата договора. По отношение договора за
кредит сочи, че той е потребителски, но противоречи на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която
предвижда в него да е посочен годишния процент на разходите и общата дължима сума,
като се отразят и взетите предвид допускания. Освен това се обръща внимание на
2
разпоредбата на чл.4 от договора, с която според ищцата се поставят неизпълними условия
за потребителя като икономически по-слабата страна в правоотношението. Излагат се
съображения за неравноправност на процесната клауза от договора по смисъла на чл.143 от
ЗПК.
Ищецът навежда и доводи, че възнаграждението на поръчителя на е включено в ГПР,
противно на приетото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК относно разходите,
които се включват в ГПК. Според ищцата, посочването в договора на по-нисък от
действителния ГПР представлява заблуждаваща търговска практика и подвежда
потребителя относно преценката му за съответствие на ГПР с изискванията на чл.19, ал.4 от
ЗПК.
В исковата молба се твърди, че договорът за кредит е нищожен и като противоречащ
на добрите нрави, доколкото предвидената в него лихва надхвърля обичайната такава за
обезпечени кредити. Ищцата се позовава на практика на ВКС по този въпрос, в която се
приема, че по този вид кредити противно на добрите нрави е лихвата да надхвърля
двукратния размер на законната лихва.
По отношение договора за гаранция се сочи, че той е нищожен като противоречащ на
добрите нрави доколкото с уговореното в него възнаграждение се стига до нарушаване на
нормативно определения размер на ГПР. Излагат се съображения, че целта на този договор
не е да обезпечи договора за кредит, а единствено по скрит начин да оскъпи договора за
кредит, като заобиколи забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК.
В срока за отговор, ответниците по делото са депозирали такива, в които се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът ИАМ“ АД признава, че между страните на 17.06.2022 г. е сключен
договор за предоставяне на паричен заем. Ответникът обаче оспорва изложените в исковата
молба доводи за недействителност на процесната клауза от договора.
В тази връзка отбелязва, че в законодателството няма въведено ограничение за
размера на дължимата лихва, а същата подлежи на свободно договаряне между страните. С
оглед на това се иска съдът да приеме, че предвидената такава в процесния договор за
кредит не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави, като до последния случай би
се достигнало ако потребителят е заблуден относно цената на определена стока или услуга.
Ответникът оспорва да е налице нарушение и на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, доколкото в договора е посочен ГПК и в размер, съобразно изискванията на чл.19, ал.4
от ЗПК. Обръща се внимание, че изискването за посочване на допусканията за промяна на
ГПК важи само когато ГПР може да се изменя през течение на договора, какъвто не е
настоящия случай. Според ответника, възнаграждението на гаранта не е част от ГПР, тъй
като то се дължи по акцесорно правоотношение с трето лице и не зависи от това дали ще
бъде ангажирана отговорността на гаранта при евентуално неизпълнение от страна на
длъжника. В този смисъл се аргументира становище, че възнаграждението на гаранта не
представлява разход по кредита по смисъла на ЗПК и Директива 2008/48 на Европейския
3
парламент и на Съвета. Освен това се обръща внимание, че сключването на договор с
гаранта е само една опция, предоставена на преценката на потребителя.
Ответникът оспорва и доводите в исковата молба за недействителност на договора за
предоставяне на гаранция. Навежда доводи, че същият има основание, а именно договорът
за кредит да бъде обезпечен, с което ищцата би изпълнила поето от нея задължение именно
по този договор. Твърди се, че договорът за гаранция не противоречи и на добрите нрави,
тъй като при действието на чл.9 от ЗЗД, всеки е свободен да встъпи в правни и договорни
връзки ако желае, с когото желае и след като сам определя и се съгласява със съдържанието
на създаденото по негова воля правоотношение.
По така изложените съображения от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски. В условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В законоустановеният срок, ответникът „ФБ“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с
който оспорва предявения иск. Излага, че ответното дружество било вписано като
финансова инситуция в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ с
предмет на дейност предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно поради това, в
качеството си на търговец, ответникът следвало да получава съответно възнаграждение по
сключената от него гаранционна сделка. Счита за неоснователно твърдението, че
процесният договор бил лишен от правно основание, доколкото същият бил сключен, за
обезпечаване на задълженията на заемателя, от една страна и от друга – поради
възможността за ответника да получи договорно възнаграждение.
Счита за неоснователно и твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави,
доколкото съгласно чл. 9 ЗЗД в отношенията между правните субекти действа принципът на
свободно договаряне. Отделно, счита че твърденията за нищожност на договора, поради
накърняване на добрите нрави били недоказани, доколкото липсвали твърдения за
нарушаване на конкретен морален принцип.
Оспорва да е налице нееквивалентност на насрещните престации по договора,
доколкото ответникът се е задължил да отговаря солидарно със заемателя за сума, която
значително надхвърляла сумата по договора, отделно, гаранцията се простирала върху
всички последици от неизпълнението на главното задължение. Твърди, че доколкото същият
е търговец няма как да извършва безвъзмездни сделки. Посочва се и че заемодателят е дал
различни начини на заемателя за обезпечаване на договора за кредит, като въпреки това
ищецът е избрал именно да скючи процесния договор за гаранция с ответника.
По отношение на релевираното от ищеца основание за нищожност на процесния
договор на основание чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП и чл.19, ал.4, вр. чл.22 ЗПК, ответникът твърди,
че същото е неотносимо към процесния договор, доколкото посочените норми били
приложими само по отношение на договори за потребителски кредит, какъвто процесния
договор не бил.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
4
присъди на ответника направените от него разноски по делото. В условията на евентуалност
се иска съдът да намали поради прекомерност претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответниците по договор за
кредит и договор за гаранция;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26,
ал.1, предл.2 ЗЗД вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит и
договор за гаранция между страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит и
договор за гаранция между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: : договор за паричен заем №
4514287/17.06.2022 г., договор за предоставяне на гаранция № 4514287/17.06.2022 г.,
погасителен план, квитанция от 29.12.2022 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза, изпълнима от вещото лице СС,
тел.0889 558 875, коsто като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок
от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.04.2023 г. от
11.20 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5