№ 463
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Кристина Филипова
Даниела Христова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20221000503447 по описа за 2022 година
С решение № 263108 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 259/2020 г., І-22 с-в,
СГС, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Б. Б. Г. сумата от 12 000 лв.,
като обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
ЗОДОВ, както и законна лихва върху сумата от 09.01.2017 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за сумата до 55 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е отхвърлен е постъпила
въззивна жалба от Б. Б. Г.. Твърди, че обезщетението е занижено, че не е
съобразен чл. 52 ЗЗД, че съдът не е анализирал задълбочено показанията,
установяващи зрелищния арест на ищеца. Сочи, че цялото семейство на
жалбоподателя е търпяло негативни последици. Счита, че наказателното
преследване е довело до отлив на клиенти и съконтрахенти от семейния хотел
и значителни затруднения, спад и загуба в бизнеса му (вкл. поради накърнено
доверие), което е травмирало допълнително ищеца. Намира, че процесът е
бил прекомерно продължителен (вкл. и поради неизпълнение на указания за
съда и многократно внасяне на порочни обвинителни актове), че
здравословните последици са в значителен обем, което е установено от СМЕ.
Моли да се присъди цялата искова сума и разноски.
1
Срещу решението, в осъдителната част, е депозирана въззивна жалба от
Прокуратурата на РБ, в която се сочи, че обезщетението е силно завишено,
тъй като влошаване на здравословното състояние не е доказано (няма данни
за история на заболяванията към момента наказателното производство).
Подчертавайки, че спрямо ищеца има предходни привличания към
наказателна отговорност (със задържане под стража и осъждания), намира че
преценката за личността му е неправилно направена от решаващия състав.
Твърди, че впечатленията на свидетелите касаят друго наказателно
производство, водено срещу Г., и се отнасят до друг времеви интервал, макар
и те да са посочили, че не знаят за други преследвания освен процесното.
Сочи, че съдът се е произнесъл извън твърденията в исковата молба, като е
приел, че се засяга „доброто име“ на ищеца, а отделно от това не се
установява, че той се е ползвал с особен авторитет в обществото. Като излага
подробни аргументи претендира да се отмени решението, или да се намали
размер на обезщетение, който намира за необосновано висок.
В писмен отговор Г. оспорва жалбата на Прокуратурата.
Въззивните жалба са подадени в срок срещу валидно и допустимо
решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищецът Б. Б. Г. твърди, че на 29.02.2012 г. бил привлечен като обвиняем
за престъпления по чл. 255, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 НК, свързани с укриване на
данъци, като била взета мярка за неотклонение парична гаранция от 5000 лв.
Делото било внасяне в съда три пъти, но производството било прекратявано и
връщано за отстраняване на пропуски в обвинителния акт, като спрямо ищеца
то било окончателно прекратено на 29.09.2015 г. поради недоказаност.
Ищецът твърди, че в дълъг период от време бил подложен на непрекъснат
стрес, приемали го като престъпник, криминалната му регистрация му
пречела да започне доходна работа, социалните му и семейни отношения
били увредени, авторитетът му бил накърнен, чувствал се безполезен и
безсилен. Поради липса на доходи изпитвал сериозни материални
затруднения. Претендира ответникът да му заплати сумата от 55 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
2
сумата, считано от 29.09.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът Прокуратурата на РБългария оспорва исковете по
основание и размер, намира вредите за недоказани. Счита, че поради
сложността на разследването продължителността на производството е
обоснована. Намира мярката за неотклонение за подходяща и
необременителна. Прави възражение за погасяване на претендираната лихва
по давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Пред настоящата инстанция няма спор, че ДП № 19-П/2010 г., пр.пр. №
4-677/2010 г., СГП, е образувано на 5.07.2010 г. срещу ищеца Б. Г.. Спрямо
него е повдигнато обвинени на 28.02.2012 г. за извършване на данъчни
престъпления в периода от 2004 г. до 2007 г. (чл. 255, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК), като е взета мярка „парична гаранция“ в размер на 5000 лв., освободена
след прекратяване на производството, с постановление от 29.09.2015 г.
поради недоказаност на обвиненията – л. 8. Няма спор, че съдебното
производство е било прекратявано трикратно с указания за отстраняване на
пропуски в обвинителния акт.
От материалите по наказателното дело, приобщени в настоящото
производство, е видно, че Б. Г. е бил призован да се яви за разпит, но същият
се укрил и не е приел призовката. Ето защо с Постановление от 17.07.2010 г.
на следовател при СГП е разпоредено принудително довеждане на лицето (т.
2, л. 80) за разпит. Последният е проведен на 20.07.2010 г. – т. І, л. 99, но няма
данни лицето да е принудително доведено, тъй като е изготвена докладна, в
която е посочено, че поради явяване необходимостта от принудително
довеждане е отпаднала.
От справка за съдимост, издадена на 03.02.2020 г., се установява, че за
периода от 1970-1980 г. ищецът е осъждан – неколкократно за хазартна
дейност, за престъпления против транспорта (незаконосъобразно ползване на
регитрационна табела за МПС), за обида, за сводничество и пр., като е било
определяно и наказание „лишаване от свобода“.
Приложената справка от ЕИСПП от 4.02.2020 г. съдържа данни, че
срещу ищеца се води наказателно производство по ДП № 102 от 2015 г.,
3
ГДБОП, като понастоящем е образувано НОХД № 2117 от 2017 г., СГС,
относно престъпление свързано с неразрешена дейност с наркотични
вещества. Отразено е, че е налагана и отменяна мярка за неотклонение
„задържане под стража“. (л. 37).
В хода на производството пред СГС е депозирана молба (л. 71), в която
ищецът е поискал отлагане на делото, тъй като се намира в Испания с висящо
дело и „под гаранция“ и не може да се яви.
Представено е удостоверение от „ИнвестБанк“ АД, от което е видно, че
ищецът има кредит от 2007 г., който не обслужва и е на стойност 1 114 754,
55 лв.
Св. Р. А. Л. разказва, че е в близки отношения със семейството на ищеца
и се виждат почти всяка седмица. Знае за един арест, който се случил през
зимата на 2010 г., когато нахлули в хотела им в Суходол, докато той (по
сведения на С., съпругата му) бил пълен с хора и гости. След този показен
арест всички – цялото семейство, които работели в хотела, били в тотален
потрес. Хората започнали да ги гледат с по-друго око. Те всички много се
притеснили, започнали да развиват разни заболявания, да пият медикаменти.
Работата замряла за около година, и макар да имало някакви клиенти, Б. бил
психически и физически смазан, а финансовите средства спрели, хотелът вече
не бил негова собственост. Той започнал да си търси работа, но имиджът му
бил нарушен, тъй като нещата с ареста се разчули. До около 2015 г. нещата
били много зле финансово, ищецът имал здравословни проблеми, правел
кризи, колабирал, идвали линейки, направил някакви стресови ситуации. Той
преустановил контактите си с приятелите си, в следствие на този арест бил
компрометиран и цялото му семейство, всички се отдръпнали, гледали го
подозрително. Делото приключило през 2015 г., той бил оправдан, но това
било един малък кошмар, с много притеснения и мъки. Счита, че всичко е
било плод на конкуренцията от други хотел в Суходол. Сочи, че до 2010 г.
той бил прекрасен жизнен мъж, бохем, прекрасен баща и съпруг, богата
личност, опора за всички. Свидетелката сочи, че знае и за друго дело, но вече
почти не го коментирали. Той най-вече се връщал към този първи момент, в
който бил смачкан, съсипан, унизен. Самата свидетелка не е променила
отношението си към ищеца или съпругата му, макар да имала дълбоко в себе
си някакво съмнение. Подкрепяла ги финансово. Те страдали сами, като
4
видели че всички ги отбягват.
Св. Д. Е. Л., съжителстващ на семейни начала с дъщерята на Б. Г., от
2013 г. Разказва, че ищецът бил един от лидерите за протестите за боклука в
Суходол и от тогава го познавал. Знае за делото от 2010 г., водено срещу
него, което било за пране на пари. Сочи, че бил свидетел на ареста в бара на
хотела, който станал пред гостите - настанала суматоха, отвели Б.. След това
започнали слухове, интриги, отлив на хора, мястото започнало да замира,
хората се отдръпнали от него, имал финансови проблеми със заеми, търсел
работа, загубил хотела. Описва ищеца като уважаван човек, стожер, а след
събитията имал проблеми с нервите, не спял, треперел, изнервил се, не се
усмихвал. На всяко събиране темата се коментирала. Доколкото е известно на
свидетеля (познаващ дъщерята на ищеца от деца), това бил първият случай на
Б. на сблъсък с правосъдието.
Св. А. Б. Г., дъщеря на ищеца, присъствала на ареста през февруари
2010 г. в хотела, който бил показен и шокиращ. По това време там имало
гости от чужбина. Тези събития били ужасяващи за цялото семейство, имали
сериозни последствия за бизнеса им, тъй като всичко тръгнало изключително
зле, клиентите развалили договорите си, загубили хотела, загубили и
фамилната си къща, която били ипотекирали за кредита, вложен в бизнеса им.
Целият този стрес повлиял изключително тежко на Б., той изпаднал депресия,
отключил хипертония, започнал да ходи на психиатър, бил в нестабилно
състояние. Накърнен бил авторитета, който той имал. Доста често обсъждали
този случай, Б. все още страшно се разгневявал и не бил възстановен. Сочи,
че баща й бил един стожер, много уравновесен и спокоен човек, а след това
рухнал психически, а това повлияло и на физическото му състояние. И по
настоящем взима хапчета. Разказва, че водещия разпитите по делото на баща
й – следователя Ц., имал към него тенденциозно отношение и си личало, че
има нещо не както трябва. Посочва още, че след събитията баща й заминал за
Испания, като се занимавал със строителни дейности и други неща. Пояснява,
че самото задържане продължило няколко часа, след което Б. бил пуснат.
От КСМПсЕ се установява, че към датата на изследването ищеца страда
от депресия, която има клинични измерения и се нуждае от лечение и
проследяване. Наличните данни не позволяват да се установи със сигурност,
че това състояние е в резултат единствено на конкретното наказателно дело.
5
Няма констатирана информация за здравословните оплаквания на Г. към 2010
г. Установената артериалната хипертония налага редовен прием на
медикаменти, строг контрол на кръвното налягане, спазване на диета и
извършване на редовни прегледи от специалисти като не може да се направи
извод за давността на заболяването. Установената хипертрофия на миокарда
при ехокардиография през декември 2014 г. сочи на морфологични промени
на миокарда, от където се прави извод за промени с давност, но без
установяване на началото на заболяването. По данни на самия ищец арестът
бил отключващ фактор, като приема същия като уронващ престижа му и
оскърбителен акт. Вещите лица са отразили, че при поставяне в необичайна
или стресова ситуация е напълно възможно да се влоши добре контролирано
хронично заболяване, каквато е хипертоничната болест. Емоционалното
състояние неминуемо има значение за контрола на кръвното налягане и за
поддържането му в референтни стойности.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако производството бъде прекратено, тъй като
деянието не е извършено от лицето. От данните по делото се установява, че с
постановление на прокурор производството е прекратено именно в
посочената по-горе хипотеза, тъй като обвиненията срещу ищеца за
престъпление по чл. 255 НК с предвидено наказание до 6 години, не са били
доказани. С оглед посочените данни следва да се приеме, че е налице
“незаконно обвинение в извършване на престъпление”, поради което на
основание чл. 4 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
От доказателствата се установява, че от привличането на лицето като
обвиняем с постановление от 29.02.2012 г. до прекратяването на
производството на 29.09.2015 г. са изминали три години и шест месеца и то е
приключило в досъдебната си фаза, макар и да е било внасяно в съд
6
трикратно.
Безспорно, както се приема в практиката на ВКС, всяко неоснователно
наказателно преследване създава негативни преживявания на лицето, обект на
разследване. За да се прецени обема на негативните преживявания следва да
се съберат доказателства за всеки конкретен случай, като се извърши
преценка относно личността на ищеца, статута му в обществото, вида на
обвинението и продължителността на същото, отражението върху личния
живот, психика, здраве на наказателно преследваното лице и пр. В
настоящият случай се установява, че се касае до неправилно и
незаконосъобразно водено досъдебно производство, което е констатирано в
актове на наказателния съд, който е връщал преписката за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения. Това е удължило времето, в което
обвинението срещу ищеца е било поддържано. Срокът от 3 години и
половина не съставлява разумен срок за производство в досъдебна фаза,
което следва да бъде взето предвид. В случая следва да се отчете още, че
обвинението е било само срещу ищеца, поради което не може да се счете, че
забавянето на досъдебните действия е обусловено от усложнена от
субективен характер престъпна дейност.
На следващо място – свидетелските показания установяват, че
наказателното производство се е отразило неблагоприятно на ищеца - преди
тези събития той е описван като спокоен, уравновесен и имащ излъчването на
стожер, а след това се е сринал, имал е притеснения, близките са се
отдръпнали от него. В същото време за да се извърши преценка какъв
конкретно е обема от причинените вреди само поради процесното
наказателно преследване, следва да се посочи, че съдът не кредитира
показанията в частта, в която същите са или неточни, или отхвърлящи
наличието и на други обвинения, а в миналото на лицето - и осъждания с
ефективни наказания „лишаване от свобода“, отразени в справките по делото.
Вярно е, че осъжданията на ищеца са в един изтеглен назад във времето
период, но в същото време се установява, че от средата на 2015 г. срещу нещо
има образувано друго наказателно дело, по което е в ход съдебна фаза. Както
се приема от съдебната практика, ефектът който едно неоснователно
обвинение има по отношение на лице, което за първи път е обект на такова и
обичайно няма досег с органите на следствие и прокуратура, е значително по-
силен, свързан с по-големи притеснения, стрес, загриженост и пр. Когато
7
обвиняемото лице е било често повод на проверки, налагани мерки на
процесуално принуда, а дори и углавни наказания, то житейски логично и
оправдано е да се счита, че неговите възприятия са в един по-смекчен
диапазон. В този смисъл съдебната практика приема, че наличието на
предходни осъждания (вкл. такива с прилагане на наказание „лишаване от
свобода“) следва да се отчита и като фактор при определяне на размера на
обезщетението. Върховният съд в Решение № 95 от 23.04.2014 г. по гр.д. №
5805/2013 г., Решение № 163 от 1.07.2016 г. по гр.д. № 411/2016 г., решение
№ 251/21.12.2015 г. по гр.д. № 812/2015 г. и др., категорично приема, в
случаи на други осъждания, че интензивността на негативните преживявания
е занижена в сравнение с лица, които инцидентно са станали обект на
наказателно преследване. Установените по делото неимуществени вреди само
отчасти съставляват пряка и непосредствена последица от процесното
незаконно обвинение. Тъй като при определяне размера на обезщетението
следва да се имат предвид всички установени обстоятелства по делото, то в
случая е необходимо да се отчете, че психическият и социален дискомфорт на
лицето се дължи и на факта, че той е бил преследван в множество наказателни
производства, за извършени от него престъпления (измами, документни
престъпления и пр.), за които е признат за виновен.
В допълнение на казаното по-горе следва да се отчете и признанието на
самия ищец, в писмена молба, адресирана до съда, в която самият той сочи,
че във връзка с водене срещу нещо производство в Испания той се намира
„под гаранция“, и това е препятствало завръщането му в България за
насроченото съдебно заседание. Това налага извода, че ищецът периодично е
бил свързан със съдебни или досъдебни производства, което сочи, че
негативните реакции, които обективира (в здравословен и психо-емоционален
план), са обусловени от множество, стоящи извън настоящото дело, фактори.
Тези данни безспорно установяват още, че дори ищецът да е бил възприеман
негативно от обществото (както сочат неговите близки, разпитани като
свидетели), то това не е в резултат само на процесното обвинение, а и на
други прояви на Г. – някои от тях санкционирани с държавна репресия.
Очевидно ищецът е бил обект на различни и множество производство,
свързани с негови негативни прояви, което при всички положения създават за
него обществено мнение в укорим аспект.
Спорни по делото са въпросите относно ареста на Г. и дали той е част от
8
процесното наказателно производство, доколкото има данни за друго висящо
наказателно преследване, отразено в справка на ЕИСПП, от 4.05.2015 г.,
което съвпада с процесното за времето от около 5 месеца. Настоящият състав
не установява от материалите в наказателното производство, че арестът на
ищеца е бил проведен във връзка с процесното обвинение. Следва да се вземе
предвид, че твърдения за наличие на такъв изобщо не са били въвеждани и в
самата искова молба, нито са били обсъждани в решаващите мотиви на
първоинстанционния съд. В анамнестичните данни снети при изготвянето на
СПсЕ самият ищец е посочил, че се касае до транспортиране за даване на
показания, за броени часове. Липсват данни по делото, които да обосноват
извод, че е било предприето процесуално действие, свързано с арест или
принудително довеждане. Ето защо следва да бъдат игнорирани всички
доказателства, които са събирани с цел да установят вреди от проведено по
отношение на ищеца задържане.
На следващо място – установява се, че спрямо ищеца е взетата мярка
друга мярка за процесуална принуда - „парична гаранция“. Няма данни тя да
е ограничила значително и особено притеснително правната сфера на ищеца.
В настоящото производство не се претендират имуществени вреди от
задържането на паричната сума.
Свидетелските обяснения относно здравословното състояние на ищеца
следва да бъдат корективно възприемани при съвместния им анализ с
приетата по делото експертиза. Последната от една страна установява, че
психическият статус на ищеца е влошен, същият страда от депресивно
състояние, което налага лечение, като на този фон е изострил оплакванията си
от хипертоничните страдания. Вещите лица са посочили, че всеки стрес
(какъвто безспорно се явява и наказателното преследване) дава отражение
върху едно вече установено хронично заболяване от подобен вид. В същото
време е необходимо да се държи сметка за посочените по-горе данни, за
наличие на други стресови фактори, свързани с други успоредно протичащи
разследвания и производство, както и тези, които съставляват затруднения от
битов и бизнес характер с оглед финансовата стабилност на ищеца (Няма
доказателства, които да установят по безспорен начин, че затрудненията в
икономически аспект са пряко предпоставени от процесното обвинение).
Отделно от това е необходимо да се отчита, че в експертизата неколкократно
9
е посочено, че липсват конкретни данни за статута на ищеца към началото на
болестния процес, както и за пряката свързаност на последния с процесното
наказателно дело. Позоваването на изявленията на самия ищец (с какво
свързва оплакванията си) по никакъв начин не може да е годно доказателство,
въз основа на което да се изградят решаващите мотиви в настоящото
решение.
Необходимо е да се отчете, както вече се посочи, че към процесния
период ищецът е бил силно травмиран от проваления си бизнес и всички
произтекли от това финансови проблеми. Съдът не намира основания да
приеме, че семейният хотел е бил затворен само поради развилите се
процесуално-следствени действия. Вярно е, че свидетелите акцентират на
това, но същите, като част от бизнеса, са пристрастни, още повече, че сами
поддържат тезата, че липсват други наказателни дела, което не отговаря на
обективните факти.
За пълнота е необходимо да се изтъкне, че всички данни как близките
на ищеца са преживели събитията по наказателния процес са ирелевантни,
тъй като те самите не са ищци в производството.
С оглед изложеното по-горе и за определяне на конкретния размер на
обезщетението, с оглед спецификите на разглеждания казус, следва да се
отчетат времето, в което е протекло наказателно производство (граничещо с
надхвърляне на разумния срок за предварително разследване), очертания по-
горе обем на негативни възприятия и ефект на наказателното производство
върху ищеца, неговата психика и здравен статус, притесненията от осъждане,
разгласяването в близкия кръг на ищеца на данните за разследването,
отдръпването на хора от обкръжението му. Необходимо е да се съобразят и
обществено икономическите условия, съдебната практика, общественото и
социалното положение на ищеца, и пр. Изложените по-горе аргументи
мотивират извод, че обезщетението, определено от първоинстанционния съд
за ищеца е завишено, а стойност от 5 000 лв. отговаря на принципа на
справедливост с оглед конкретно установените данни за ищеца и неговия
статут в обществото, респ. преживените от него негативни емоции.
С оглед всички изложени доводи и като отчете наличието на незаконно
обвинение в извършване на престъпление, претърпените от ищеца
неблагоприятни последици в очертания по-горе обем, причинната връзка
10
между последните и воденето наказателно преследване, съдът намира, че са
се осъществили всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3,
пр. 2 от ЗОДОВ, а определеното обезщетение е подходящо.
Що се касае до присъждането на законна лихва, въпреки искането във
въззивната жалба това да бъде сторено от 29.09.2015 г., съдът приема, че
такава се дължи от 9.01.2017 г. поради направеното възражение за изтекла
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Предвид изложените аргументи решението на СГС следва да се
потвърди в обжалваната част. Разноски на жалбоподателя-ищец не се следват.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263108 от 10.10.2022 г. по гр. д. № 259/2020 г., І-
22 с-в, СГС, в частта, в която се ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на
Б. Б. Г. сумата над 5000 лв. до сумата от 12 000 лв., като обезщетение на
неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ,
предявен от Б. Б. Г., ЕН **********, срещу Прокуратурата на РБългария за
сумата над 5000 лв. до сумата от 12 000 лв. като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решението, в частта, в която се осъжда
Прокуратурата на РБ да заплати на Б. Б. Г. сумата от 5000 лв., като
обезщетение на неимуществени вреди на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2
ЗОДОВ и в частта, в която искът на Б. Б. Г. срещу Прокуратурата на РБ за
сумата над 12 000 лв. до сумата от 55 000 лв. е отхвърлен.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11