№
…………/12.07.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд - ХХХІІІ състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети юни две
хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
при секретаря като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 129 по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 и чл. 231
от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано
е по жалба на Я.В.П. ***, ЕГН ********** , срещу заповед № 5400/27.12.2018 г.
на директора на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал.1 и ал.2,
т.2 , чл. 197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1 т.3 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно
наказание „писмено предупреждение “ .
Заявява
се оплакване за неспазена форма на адм. акт поради отсъствие на реквизити по
чл. 210 от ЗМВР . Релевира се материална
незаконосъобразност, тъй като няма допусната небрежност при изпълнение на
служебните задължения предвид
отсъствието на отправена й забележка от прокурор по повод воденото от нея разследване.
Искането
към съда е за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата
на изложените в нея основания като допълнително твърди липса на неотложност на
случая, изискваща спешно посещение на местопроизшествието.
Ответникът
по делото – директор на ОД на МВР – Варна, се представлява от процесуален
представител – гл. юрисконсулт Г. Г, който излага становище за
законосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание поради неизвършен оглед от П. в качеството й на
дежурен разследващ полицай след получено
обаждане от дежурен полицай при ОДЧ.
Съдът
, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК
събраните и приети по делото писмени доказателства , приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предмет на съдебния контрол за
законосъобразност в настоящото съдебно производство е издадена заповед по
налагане на дисциплинарно наказание . Това произнасяне покрива критериите за
индивидуален адм. акт по чл.21, ал.1 от АПК. Жалбата изхожда от лице с активна процесуална легитимация - адресат на
издадения адм. акт , с който е ангажирана дисциплинарната му отговорност.
Предвид съдържанието на атакуваното разпореждане на ответника по налагане на
дисциплинарно наказание е налице
неблагоприятно засягане на правната
сфера на Я.П. , което обуславя извод за наличие на нейн пряк, личен и непосредствен
правен интерес от провеждане на съдебен контрол за законосъобразност на
обжалваната заповед.
Преобразуващото субективно право на
оспорване е упражнено срочно, тъй като заповедта е връчена на П. на 28.12.2018
г. видно от отбелязването върху адм. акт / л. 5 от адм. преписка/ , а жалбата
до Адм. съд- Варна е подадена на 07.01.2019 г. / л. 3 от делото/. т.е. в
рамките на законоустановения 14-дневен срок от датата на съобщаване на адм.
акт.
Тъй като издател на оспорения адм. акт
е директорът на ОД на МВР гр. Варна ,
жалбата е адресирана до Административен съд гр. Варна - териториално компетентния административен съд според
чл.133 от АПК.
В контекста на изложеното жалбата на А П. е
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Жалбоподателката Я.П. към датата на издаване на заповедта е
старши разследващ полицай при ОД на МВР-Варна . Същата е назначена на работа в
системата на МВР на 15.05.2000 г. като
по време на службата й в структурите на посоченото министерство не е била
награждавана . Със заповед № К-24/15.01.2003 г. на директора на РДВР –Варна й е
било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ / л. 25-26
от преписката/.
Дисциплинарното производство срещу Я.П. е
образувано по повод издадена заповед №
365з-4100/05.10.2018 г. на директора ОД на МВР-Варна за проверка относно отказ
за оглед на местопроизшествие на
28.09.2018 г. около 00.50 ч. и да образува досъдебно производство с мотив липса
на достатъчно данни /л. 11-12 от преписката/.
По
образуваното дисциплинарно производство са събрани писмените сведения от полицейските служители Е.Й.Н.,
С Р С ,Т И Т , Г К П / 16-20/.
Дисциплинарно
разследващият орган е изготвил обобщена справка със събраните данни от
проверката с мнение за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение „ на Я.П. поради
допуснато нарушение на служебната
дисциплина - небрежност в служебната дейност. П. след уведомяване от младши инспектор Е.Н. с данни за извършено престъпление от общ
характер по чл. 343, ал.1 б.“а“ от НК , не е посетила незабавно местопрестъплението на 28.09.2018 г. въпреки наличие на законен повод да
образува наказателно производство при условията на неотложност . Справката
обективира особено мнение на двама от членовете на комисията / 39-44 от
преписката/.
Обобщената
справка е връчена на П. на 30.10.2018 г. и на същата дата тя е подала писмено
си обяснение , с което оспорва констатациите на дисциплинарно разследващия орган /л. 45/. В обяснението си
посочва, че на 28.09.2018 г. е получила обаждане по мобилния си телефон за водач с 1.19 промила алкохол в кръвта, който е ударил 3-4
паркирани автомобила като в съобщението не са се съдържали данни за извършено
престъпление .
Дисциплинарно
разследващият орган е счел писменото възражение на П. за неоснователно / л. 46
/.
На
27.12.2018 г. ответникът е издал заповед, с която на основание чл. 194, ал.1 и
ал.2, т.2 , чл. 197, ал.1, т.2 и чл.199, ал.1 т.3 от ЗМВР е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение “ на жалбоподателката.
На
19.02.2018 г. Я.П. се е запознала с
типова длъжностна характеристика на длъжността „ младши разследващ
полицай- старши разследващ полицай „ , в която е вписано задължение по събиране
и оценяване на съобщения и материали, необходими за водени разследвания и при
необходимост взема решения по процесуални
въпроси, за които носи лична отговорност
и да посещава местопроизшествия съгласно
утвърден график на дежурства / л. 27-29
и 47 от преписката/.
Видно
от графика на дежурства извън регламентираното работно
време на държавните служители „Разследване“ за м. септември 2018г,. утвърден
от ответника, Я.П. е била дежурна на
27.09.2018 г. /л. 31-33/.
При
разпита на свид. Е.Н. – оперативен дежурен към сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Варна, се установи, че незабавно
след уведомяването му от автопатрула е докладвал на жалбоподателката за ПТП ,
причинено от водач с употреба на алкохол от 1.19 промила с нанесени щети по 6
автомобила и по-специално по предна броня, задна броня, фарове, огледала ,
стопове. П. е заявила ,че според нея
няма данни за престъпление по чл. 343,
ал.,1 , б. „а“ от НК , отказала е да
посети местопроизшествието и да извърши
оглед / л. 21-22 от делото/.
При
извършената очна ставка на този свидетел с жалбоподателката Н. твърди , че не
може да си спомни дали е съобщил на П. за 4-5 или 5-6 пострадали
автомобила и не може точно да
детайлизира материалните щети по пострадалите автомобили / л. 37/.
По
почин на жалбоподателя съдът събра като писмено доказателство протокол за
оглед на местопроизшествие , съставен от
жалбоподателката на 28.09.2018 г. след разпореждане от прокурор при РП-Варна
, с начало на огледа 12.50 ч.. В този
протокол са описани щети само по находящите се на място три от общо 6
пострадали автомобила /29-34 от делото/.
С
постановление от 19.04.2019 г. Районна
прокуратура гр.Варна е прекратила
досъдебното производство , образувано на 28.09.2018 г. със съставен протокол за оглед , за престъпление по чл. 343, ал.1, б.
„а“ от КК . Основание за този прокурорски акт е желанието на пет от общо 6
пострадали собственици на автомобили да се прекрати досъдебното производство по
реда на чл. 343, ал.2 от НК . В постановлението е посочено , че общата стойност
на нанесените материални щети по автомобилите е 17954.54 лв. , а значителни
вреди са тези , които надвишават 7140
лв. / 14 минимални работни заплати/ - л. 42-43.
Изложената фактическа установеност налага следните
правни изводи:
С
обжалваната заповед , издадена от директора на ОД на МВР-Варна, е наложено
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение “ на старши разследващ полицай
при ОД на МВР гр. Варна .
Съгласно
правилото на чл. 204, т. 3 от ЗМВР наказания се налагат от ръководителите на структурите по чл. 37 - за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши
изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски
длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски
длъжности - наказанията по чл. 197, ал. 1, т.
1 – 3. Директорът на ОД на
МВР - Варна е ръководител на областна дирекция на МВР по смисъла на чл. 37 ,
ал.1, т.2 от посочената правна норма.
Следователно атакуваната заповед изхожда от орган с материална , териториална
компетентност и такава по степен.
Съдът
счита за неоснователно оплакването на П. за неспазване на изискванията за форма
на заповедта по чл. 210 от ЗМВР поради неговата бланкетност . Не се назовава
кой конкретен реквизит по цитираната правна норма липсва в оспорената заповед.
В атакуваният адм. акт се съдържат данни за извършител; мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Подателят
на жалбата не твърди допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
дисциплинарното производство , а и служебната проверка на съда на установи
подобен порок. Дисциплинарното производство е образувано с нарочна писмена заповед на ответника .
Събраните сведения в хода на производството са анализирани от дисциплинарно
разследващия орган . Предоставена е възможност на П. да даде писмени обяснения
по повод събраните доказателства . Дисциплинарно наказващият орган е изпълнил
вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди налагане на
дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител,
които е обсъдил преди издаване на своята заповед .
В
обобщение не са налице основания за отмяна на обжалвания адм. акт по смисъла на
чл.146, т.3 от АПК.
При
издаване на оспорената заповед ответникът правилно е приложил
материалноправните разпоредби и при спазване целта на закона .
Според цитираното в
заповедта правно основание – чл.199, ал.1 т.3 от ЗМВР , дисциплинарно
наказание "писмено предупреждение" се налага за небрежност в
служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед.
В българския тълковен речник няма
определение за думата „ небрежност“ , но като нейни синоними са посочени
немарливост, нехайство, нередовност, невнимателност , занемаряване, липса на
грижи.
Според
дисциплинарно наказващият орган небрежност при изпълнение на служебните задължения е бездействието на П.
на 28.09.2018 г. след обаждането на свид. Е.Н. да посети местопроизшествието за събиране на информация за броя и характера на нанесените
имуществени вреди и да състави протокол за оглед , с чието съставяне се
образува досъдебно производство по аргумент на чл. 212 , ал.2 от НПК.
При разпита пред съда и при очната ставка
с жалбоподателката свид. Е.Н. даде различни данни за подадената от него
информация на П. около 00.40 -00.50 ч. на 28.09.2018 г. При разпита му в съд.
заседание на 27.03.2019 г. той категорично твърди, че е съобщил за 6 броя пострадали автомобили.
Подробно посочва вида на уврежданията на
автомобилите, докато при очната ставка с Я.П. заявява, че няма спомен за
колко пострадали автомобила е уведомил П. и няма спомен за детайли относно
материалните щети .
След като жалбоподателката е узнала за
пътнотранспортното произшествие именно от свидетеля Н. и той дава противоречиви сведения , доказателствената
сила на тези гласни доказателства е разколебана . Поради тази причина съдът
приема за достоверно обяснението на П. , че около 00.50 ч. на 28.09.2018 г. е
получила сведение от Н. за ПТП от водач с употреба на алкохол от 1.19 промила,
без пострадали лица, но с 3-4
пострадали автомобила , „ожулени от едната страна “ без конкретна
информация за вид и модел на превозните средства /нови или стари/ , без данни
за щетите по всяко едно от превозните средства.
При тази непълна информация за
имуществени вреди П. е заявила, че няма данни за извършено престъпление по чл.
343, ал.1, б. „а“ от НК вместо да посети местопроизшествието и да установи вида
и характера на причинените щети, които да документира с нарочен протокол за
оглед или да поиска допълнителна информация от автопатрула на
местопроизшествието чрез оперативния дежурен за по-подробна информация относно
брой и вид на деформации по автомобилите и едва тогава да вземе решение дали
има данни за престъпление и дали да посети същото и да извърши оглед .
По длъжностна характеристика , с която П.
е запозната, старши разследващият полицай е длъжен да събира и оценява
съобщения и материали , необходими за водени разследвания и при необходимост да
взема решения по процесуални въпроси, за които
носи лична отговорност. Старши разследващият полицай е длъжен да посещава
местопроизшествия по утвърден график за
дежурства.
С пасивността си П. е допуснала нарушения
на служебните задължения по длъжностна характеристика.
На следващо място , при очната ставка
съдът установи съвпадение на обясненията на П. и показанията на Н., че в края
на работната му смяна около 08.00 – 08.30 ч. на 28.09.2018 г. свидетелят е
информирал жалбоподателката за 6 пострадали автомобила, но дори и тогава при
получени данни за повече щети съответно по-висока стойност на причинените
имуществени вреди , които да отговарят на признака значителни имуществени вреди
по чл. 343, ал.1 1 б. „ а“ от НК и след като това уведомяване е станало през
светлата част на деня , П. отново не е посетила местопроизшествието , за да
извърши оглед , още повече че съгласно чл. 156 , ал.4 от НПК огледът се
извършва през деня, освен когато случаят не търпи отлагане. Тази деятелност тя е извършила едва след
разпореждане на прокурор при РП-Варна около 12.50 ч. , което е допълнително
доказателство за необходимостта от посещение на местопроизшествието и за
съставяне на протокол за оглед.
Именно поради късното извършване на тези
действия при огледа на място около 12.50 ч. са били само три от общо шест
пострадали автомобила, което сочи за частична ефективност на извършения оглед
по разкриване на обективната истина. Това предполага необходимост от провеждане
на допълнителни действия от полицейски служители по издирване на собствениците
на останалите автомобили, по тяхното призоваване , по провеждане на последващи
огледи на всеки един от останалите три пострадали автомобила и оглед на
автомобила на водача, допуснал ПТП, с цел съпоставяне на деформациите по
автомобилите . Всички тези процесуални действия биха били ненужни , ако П. беше
изпълнила своите задължения по длъжностна характеристика като посети
местопроизшествието и състави своевременно протокол за оглед .
Освен това фактът, че досъдебното
производство по случая е прекратено не предполага извод за липса на
необходимост от неговото образуване с извършване на оглед като първо процесуално
действие по чл. 212, ал.2 от НПК. Събраните доказателства от досъдебното
производство сочат за причинените значителни по размер имуществени вреди т.е.
този съставомерен признак по чл. 343, ал.1 б. „а“ от НК е налице .
Досъдебното производство е прекратено на
основание чл. 343, ал.2 от НК , според която разпоредба наказателното
производство се прекратява, ако пострадалият поиска това за престъпления по ал.
1, буква "а". В случая наказателното производство не е продължило не
поради неизвършено престъпление , липса на законови основания за неговото
образуване , а поради желание за прекратяване на производството от пострадалите
лица , обусловено от интерес за по-бързо получаване на застрахователни
обезщетения , тъй като застрахователите изискват приключило разследване , за да
пристъпят към изплащането им. Данни в тази насока се съдържат в особеното
мнение на членовете на комисията.
В обобщение Я.П.
със своето бездействие на 28.09.2018 г. да посети местопроизшествието и да
събери сведения за причинените имуществени вреди, които да обективира в
протокол за оглед на местопроизшествие е нарушила служебните си задължения по
длъжностна характеристика като разследващ полицай и това нейно неправомерно
поведение кореспондира със състава на дисциплинарно нарушение по чл. 199 , ал.1
т.3 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. С издаване на заповед по
налагане на такова дисциплинарно наказание за минималния срок от 3 месеца по
чл. 199, ал.2 от ЗМВР административният
орган е постановил законосъобразен административен акт , който не подлежи на
съдебна отмяна.
Мотивиран
от изложените съображения Административен съд – Варна
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Я.В.П.
***, ЕГН ********** , срещу заповед № 5400/27.12.2018 г. на директора на ОД на
МВР – Варна, с която на основание чл. 194, ал.1 и ал.2, т.2 , чл. 197, ал.1,
т.2 и чл.199, ал.1 т.3 от ЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение “
Решението
може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от
съобщението за постановяването му до страните.
СЪДИЯ: