РЕШЕНИЕ
№ 941
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222100100549 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. Х. Ж., ЕГН
**********, адрес в ******, чрез адв.Красимир Кацарски от БАК, адрес на кантора в
гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, офис 316, против Прокуратурата на Република България,
с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000
лева, от която:
- 40 000 лева представлява обезщетението за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душевни страдания и притеснения, свързани с накърняване на доброто име,
честта и достойнството на ищеца, вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП
№15313/2013 г. по описа на 4-то РУ на МВР гр.София за престъпление по чл.202, ал.2, т.2,
вр.чл.201, вр.чл.26 от НК, а именно за периода 25.01.2014 г. – 16.05.2019 г.,
- 60 000 лева представлява обезщетението за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени душени страдания и притеснения, свързани с накърняване на доброто име,
честта и достойнството на ищеца, вследствие на задържането му под стража по
ДП№15313/2013 г. по описа на 4-то РУ на МВР гр.София, а именно за периода от 01.11.2015
г. до 06.10.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на 16.05.2019 г. до окончателното й изплащане,
- 50 000 лева представляваща обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени душевни страдания и притеснения, свързани с накърняване на
доброто име, честта и достойнството на ищеца, вследствие на наложената му „Забрана за
напускане Република България“ за времето от освобождаването му от затвора на 06.10.2016
г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на 16.05.2019 г.
1
Твърди се в исковата молба, че в 4-то РУ на МВР-гр.София е било образувано ДП
№15313/2013 г., по което ищецът е бил привлечен за обвиняем с постановление от
12.11.2013 г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.2, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1,
б.“а“ от НК, като му е била взета и мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Ищецът твърди, че въз основа на така образуваното срещу него ДП е било образувано
пред РС-София НОХД №3842/2014 г. по описа на същия съд, по което спрямо него е била
издадена ЕЗА, като на 01.11.2015 г. е бил задържан, на 04.12.2015 г. е бил приведен в
Затвора гр.София, а на 06.10.2016 г. мярката му е била изменена в „подписка“ и същият е
бил освободен от затвора. Спрямо него е била наложена „Забрана за напускане на Република
България“.
Ищецът твърди, че по НОХД №3842/2014 г. по описа на РС-София е била издадена срещу
него осъдителна присъда, която по реда на въззивното производство е била обжалвана, а
делото е било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Впоследствие прокурор при РП-София прекратил производството по ДП №15313/2013 г. по
описа на 4-то РУ на МВР-гр.София.
Ищецът твърди, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение, задържането под
стража и налагане на забрана за напускане пределите на Република България претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени душевни страдания и притеснения,
свързани с накърняване на доброто му име, чест и достойнство. В тази връзка твърди, че
докато е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в Затвора – гр.София, рядко е
бил посещаван от своя баща, а като причина за това излага разстоянието между затвора и
близките му. Поради наложената му забрана да напуска пределите на страната ищецът
твърди, че е бил лишен от правото на труд, тъй като преди това работел като международен
шофьор и допълва, че за времето, през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ били ограничени личната му свобода и правото на свободно придвижване, а наред с
това търпял и лошите условия в затвора.
В подкрепа на исковете ангажира доказателства. Претендира разноски.
Ответната прокуратура е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който по същество
оспорва исковете по основание и размер. Развива доводи, че липсват доказателства за
стабилизиран прокуроски акт, а при условиятата на евентуалност моли за намаляване
размера на търсеното обезщетение. Не ангажира доказателства.
Правната квалификация на предявения иск е по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и в тази връзка
съдът съобрази т.13 от ТР №3/22.04.2004 г. и практиката на ВКС в тази насока, съгласно
която при заявени претенции по чл.2, ал.1, т.1 и по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, основанието на
иска за неимуществени вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ поглъща основанието на иска по
чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ. В противен случай би се стигнало до възможност вредите от един и
същи увреждащ факт да се обезщетят неколкократно, което е в противоречие с принципа, че
обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ обхваща всички неправомерно извършени
действия в хода на производството по незаконно обвинение в извършване на престъпление,
2
като тяхното естество, продължителност, тежест намират отражение в определянето на
общия размер на обезвредата.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено от фактичека страна следното:
Безспорно в отношенията между страните са следните факти, за които свидетелства
приложеното като доказателство НОХД №3842/2014 г. по описа на РС-София, а именно че
ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №15313/2013 г. по описа на 04-то РУ при
СДВР за престъпление по чл.202, ал.2, т.2, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от
НК; с обвинителен акт от 21.02.2014 г. ищецът е бил предаден на съд, като пред РС-София е
образувано НОХД №3842/2014 г.; с протоколно определение от 21.11.2014 г. взетата спрямо
ищеца МНО „Подписка“ е била изменена в „Задържане под стража“, като последната е била
отменена с определение от 08.12.2014 г., постановено по ВНЧД №5288/2014 г. по описа на
СГС; ново изменение на МНО от „Подписка“ в „Задържане под стража“ е било постановено
с протоколно определение от 20.03.2015 г., потвърдено с определение №1265/17.04.2015 г.,
постановено по ВНЧД №1460/2015 г. по описа на СГС; с протоколно определение от
29.05.2015 г. производството по НОХД №3842/2014 г. по описа на РС-София е спряно, а по
отношение на ищеца-подсъдим е постановено издаването на Европейска заповед за арест; в
изпълнение на издадената спрямо ищеца подсъдим ЕЗА, на 01.11.2015 г. същият е бил
задържан от компетентните испански власти, като на 04.12.2015 г. е бил екстрадиран и
приведен в СЦЗ; с Присъда от 11.03.2016 г., ищецът е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.201, пр.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което е бил осъден на
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален „строг“ режим за
изтърпяване; със същата присъда е бил признат за НЕВИНОВЕН и оправдан по
повдигнатото му по чл.202, ал.2, т.2, вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК
обвинение; на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК с присъдата е било постановено и
приспадане на времето, през което ищецът подсъдим е бил с МНО „Задържане под стража“,
„Домашен арест“ и всяко друго задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, свързани със
съдебното наказателно производство; с протоколно определение от същата дата – 11.03.2016
г. и с оглед на постановената присъда, МНО „Задържане под стража“ е била потвърдена, а
подадената впоследствие молба на ищеца подсъдим за изменението й е била оставена без
уважение, а постановеното в тази връзка протоколно определение от 24.06.2016 г. е било
потвърдено с определение №2374/15.07.2016 г., постановено по ВНЧД №3105/2016 г. по
описа на СГС; с протоколно определение от 20.09.2016 г., постановено по ВНОХД
№3229/2016 г. по описа на СГС, МНО на ищеца подсъдим е била изменена от „Задържане
под стража“ в „Подписка“ и спрямо същия е била наложена „Забрана да напуска пределите
на Република България“; с Решение №144/02.02.2017 г. присъдата от 11.03.2016 г.,
постановена по НОХД 03842/2014 г. по описа на СРС е била отменена, а делото е върнато на
СРП в стадия „действия на прокурора след завършване на разследването“; с обвинителен акт
от 07.04.2017 г. ищецът е бил предаден на съд, като пред РС-София е образувано НОХД
№6325/2017 г., съдебното производство по което е било прекратено с разпореждане от
3
02.11.2017 г., а делото е върнато на СРП за отстраняване на съществени процесуални
нарушения; с обвинителен акт от 02.03.2018 г. ищецът е бил предаден на съд, като пред РС-
София е образувано НОХД №4086/2018 г., съдебното производство по което е било
прекратено с протоколно определение от 22.05.2018 г., като делото е върнато на СРП за
отстраняване на непълноти и противоречия във фатическото описание на престъплението;
със същото определение молбата на ищеца подсъдим за отмяна на мярката за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ е била оставена без
уважение; с определение №3745/04.09.2018 г., постановено по ВНЧД №3831/2018 г. по
описа на СГС, определенията от 22.05.2018 г. по НОХД №4086/2018 г. по описа на СРС са
потвърдени; с обвинителен акт от 26.09.2018 г. ищецът е бил предаден на съд, като пред РС-
София е образувано НОХД №16 368/2018 г., съдебното производство по което е било
прекратено с протоколно определение от 12.02.2019 г., като делото е върнато на СРП за
отстраняване на съществени нарушения на процесуални правила; със същото определение
молбата на ищеца подсъдим за отмяна на мярката за процесуална принуда „забрана за
напускане пределите на Република България“ е била оставена без уважение; с определение
№1085/18.03.2019 г., постановено по ВНЧД №1049/2019 г. по описа на СГС, определенията
от 12.02.2019 г. по НОХД №16368/2018 г. по описа на СРС са потвърдени; с Постановление
от 02.05.2019 г. на прокурор при СРП наказателното производство по ДП №15313/2013 г. по
описа на 04-то РУ при СДВР, водено срещу М. Х. Ж. за престъпление по чл.202, ал.2, т.2,
вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, е било прекратено на основание чл.199,
ал.1, вр.чл.243, ал.1, т.2, вр.чл.243, ал.2 от НК, а ноложената мярка „Забрана за напускане
пределите на Република България“ – отменена. По делото няма данни, за датата на която
постановлението е влязло в сила, а твърдението на ищеца че това е станало на 16.05.2019 г.
не се оспорва от ответната страна.
По делото е прието като доказателство Удостоверение, рег.№1307/0102.2022 г. на ГД
„ИН“, от съдържанието на което се установява, че ищецът е постъпил в Затвора гр.София на
04.12.2015 г. като подсъдим по НОХД №3842/2014 г. по описа на СГС и е освободен на
06.10.2016 г.
По делото в качеството на свидетел е разпитана П. С.а Ж.а-майка на ищеца, от
показанията на която се установява притеснението на ищеца, първоначално от това, че е бил
задържан без да знае в какво е обвинен, впоследствие от повдигнатото му обвинение за
престъпление, което отричал да е извършил и накрая от ограничаване правото му на труд
като международен шофьор поради наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за
напускане пределите на Република България“.
Показанията на свидетелката са ценени от съда в съответствие с нормата на чл.172 от ГПК
и тъй като не надхвърлят обичайните емоционални и психически терзания на личността,
като резултат от незаконно повдигнато обвинение, съдът ги кредитира като достоверни.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда при обвинение в
4
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
Пасивно легитимиран да отговаря по предявения деликтен иск е Прокуратурата. В този
смисъл са разясненията, дадени в ТР №3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно нормата на чл.4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.
Следователно отговорността по ЗОДОВ е обективна и ищецът не трябва да доказва вина при
вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, ищецът
следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване
кумулативното наличие на следните юридически факта: привличането му като обвиняем по
образувано наказателно производство; прекратяването на същото поради това, че
извършеното деяние не съставлява престъпление; съществуващата причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди, както и
характера, степента и интензитетът на претърпените неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже
възраженията си в отговора, а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е
погасил претендираната сума.
Установи се по делото, че ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №15313/2013 г.
по описа на 04-то РУ при СДВР и предаден на съд за престъпление по чл.202, ал.2, т.2,
вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК.
Установи се и това, че в периода 04.12.2015 г. – 06.10.2016 г. ищецът е бил с мярка за
неотклонение "Задържане под стража“, а в периода 20.09.2016 г. – 02.05.2019 г. и с мярка за
процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Репубилка България“.
Установи се и това, че наказателното производство по ДП №15313/2013 г. по описа на 04-
то РУ при СДВР е прекратено на 02.05.2019 г. поради липса на доказателства, че деянието е
извършено от ищеца.
Безспорно се установиха и настъпилите в сферата на ищеца обичайни вреди от
образуваното срещу него наказателно производство, респективно привличането му като
обвиняем и предаването му на съд, а именно душевен дискомфорт и притеснение.
Факт е и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и
увреждането на ищеца, като същата се извежда от общите правила на чл.51 от ЗЗД и чл.4 от
ЗОДОВ.
5
При така установените обстоятелства, съдът приема, че искът е доказан по основание,
поради което и съдът следва да определи по страведливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, размерът
на дължимото обезщетение.
Така, съобразявайки тежестта на повдигнатото обвинение – „тежко“ по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, тъй като предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от три до
петнадесет години; продължителността на наказателното производство – близо шест
години; вида на взетите спрямо ищеца мерки за неотклонение, сред които и най-тежката
такава – „Задържане под стража“ за срок по-малък от година; другите наложени му
ограничения в рамките на наказателното производство – „Забрана за напускане пределите
на Република България“; конкретните преживявявания на ищеца – душевен дискомфорт и
притеснение, както и цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно
преследване върху живота му с оглед на неговата личност – осъждан, начин на живот -
несемеен, безработен – доказателства в обратен смисъл не са ангажирани, настоящият
съдебен състав определя за паричен еквивалент на претърпените от ищеца неимуществените
вреди, сумата от 3000 лева и приема, че същият напълно съответства, както на стандартът на
живот и средностатистическите показатели за доходи и покупателни възможности в
страната към датата на увреждането, така и на принципа, че обезщетението не следва да
бъде източник на обогатяване за пострадалия. До този размер искът е доказан и следва да
бъде уважен, а за разликата до предявения размер от 150 000 лева, същият следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
В съответстве с ТР №4/2004 г. на ОСГК на ВКС, основателността на главния иск обуславя
дължимостта на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от влизане в сила на прокурорското прекратително постановление – 16.05.2019 г. до
окончателното погасяване на задължението.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца разноски за платена държавна такса съразмерно на уважената част от
иска в размер на 0,20 лева. По делото липсват доказателства за действителния размер на
платено адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не присъжда такова.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул."Витоша" №2, да
заплати на ищеца М. Х. Ж., ЕГН **********, адрес в ******, чрез адв.Красимир Кацарски
от БАК, адрес на кантора в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, офис 316, сумата от 3 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигнато против ищеца обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.2,
вр.чл.201, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ от НК, приключило с прекратяване на
образуваното срещу ищеца наказателното производство по ДП №15313/2013 г. по описа на
04-то РУ при СДВР, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.05.2019 г. до
6
окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
претендирания размер от 150 000, 00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, адрес: гр.София, бул."Витоша" №2, да
заплати на ищеца М. Х. Ж., ЕГН **********, адрес в ******, чрез адв.К. К. от БАК, адрес на
кантора в гр.Бургас, ул.“Васил Левски“ №16, офис 316, сумата от 0,20 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса, съразмерно на уважената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване от страните пред АС-Бургас в двуседмичен срок от
получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7