Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,17.04.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на двадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7356 по описа за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 21.12.2017 г., постановено по
гр.дело № 13044/2014 г. на СРС, ГО, 153 състав, е признато за установено
на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1, вр. чл.266 ЗЗД, че
„М.И.Н.Т.“ ЕООД, дължи на „ С.Х.“ АД,
сумата 4640,97 лв., представляваща възнаграждение за предоставена услуга за
периода 01.08.2012 г.- 03.10.2012 г. по договор за охрана от 14.03.2011 г.,
ведно със законна лихва от 21.05.2013 г. до изплащане на вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 22114/ 2013 г. по описа на СРС,
59 състав. С решението на съда е осъдено ВТУ „М.И.Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“ Драгалевци“, ул.“ *******да
заплати на „ С.х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1088,82 лв.- направени в исковото производство
разноски, както и сумата 922,82 лв.- направени в заповедното производство
разноски. С решение от 21.03.2018 г., постановено в закрито заседание по
гр.дело № 13044/ 2014 г. по описа на СРС, ГО, 153 състав е допусната поправка
на очевидна фактическа грешка, допусната в решение от 21.12.2017 г.,
постановено по гр.дело № 13044/ 2014 г., като посочената в диспозитива на
решението след „ОСЪЖДА“ абревиатурата „ ВТУ“ да не се чете, съответно след
първия абзац в диспозитива на решението да се чете: ОТХВЪРЛЯ възражението за прихващане, предявено от
„М.И.Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
кв.“ Драгалевци“, ул.“ *******срещу „ С.х.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, по реда на чл.298, ал.4 ГПК, за сумата 4640,97 лв.,
платена без основание.
Срещу решението на СРС, 153 с-в е постъпила въззивна жалба от „М.И.Н.Т.“ ЕООД, гр.София,
подадена чрез пълномощника адв. Бозуков, с
искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго,
с което предявения иск да бъде отхвърлен изцяло. Твърди се, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправните разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ищец „ С.Х.“-АД,
гр.София, чрез пълномощника си адв.И.-А.Н.
оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото
писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде
отхвърлена, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.
Решението е и правилно, като на
основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС,
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения иск, с който е признато за
установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1, вр.
чл.266 ЗЗД, че „М.И.Н.Т.“ ЕООД, гр.София
дължи на „ С.Х.“ АД, гр.София, сумата 4640,97 лв., представляваща
възнаграждение за предоставена услуга за периода 01.08.2012 г.- 03.10.2012 г.
по договор за охрана от 14.03.2011 г., ведно със законна лихва от 21.05.2013 г.
до изплащане на вземането. При правилно разпределена доказателствена тежест
съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в
нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите
и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените
във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и
приетите за установи с тях обстоятелства от първата инстанция. Изводите на съда
са обосновани с оглед данните по делото. В случая ответникът не е ангажирал
доказателства, оборващи представените и
ангажирани от ищеца доказателства/ писмени и гласни/ или опровергаващи
установените с последните факти и обстоятелства по делото.
Съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства,
обосновава извод, че ищецът „
С.Х.“ АД, гр.София, като изпълнител е изпълнил изцяло
предмета на процесния договор за охрана от 14.03.2011
год., сключен с ответника „М.И.Н.Т.“ ЕООД, гр.София, като
възложител, като е осъществил въоръжена физическа охрана на
конкретно посочен обект в процесния договор за периода от 01.08.2012 год. до
03.10.2012 г., за което му се дължи възнаграждение.
В настоящия случай съдът приема, че уговорената между
страните работа е била извършена от ищеца- изпълнител по договор за охрана от 14.03.2011 год. за процесния период от
време, както и че ответникът- възложител е приел същата без
възражения. С оглед на което, възложителят дължи
възнаграждение на изпълнителя. В тази
връзка исковата претенция на ищеца по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79,
ал.1, предл.1, вр. чл.266, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено на вземането му по отношение
на ответника е установена по основание и размер,
и като такава правилно е била уважена от първоинстанционния
съд.
При
така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции
изводи, постановеното от СРС, Г.О., 153 състав, решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По
разноските в производството:
При
този изход на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата инстанция. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
във вр. с чл.273 от ГПК, въззивникът- ответник следва да бъде осъден, да
заплати на въззиваемата страна- ищец сумата от 734,40 лева – уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по договор за
правна защита и съдействие от 03.05.2018 год.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 21.12.2017 г., постановено по гр.дело №
13044/2014 г. на СРС, ГО, 153 състав / поправено с решение от
21.03.2018 г. по гр.дело № 13044/ 2014 г. на СРС, ГО, 153 състав/.
ОСЪЖДА „М.И.Н.Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, кв.“ Драгалевци“, ул.“ *****, да заплати на „ С.Х.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, Административна сграда „ А. Б.“, ет.5, на основание чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.273
от ГПК, сумата от 734,40 лв. /седемстотин тридесет и четири лева, и 40 стотинки/,
представляваща направените пред въззивната инстанция разноски
/адв.възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.