Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 02.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на дванадесети септември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
При
секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. №
2724 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Д.Л.“ АД твърди в исковата
си молба, че сключил договор за имуществена застраховка „Каско“ с „А.“ АД по
полица № 0306Х0221582/07.07.2016 г. относно лек автомобил „Порше“, модел „Кайен“,
с рег. № *******, със срок на действие от 07.07.2016 г. до 06.07.2017 г., при
уговорено покритие „П“ – пълно Каско.
Ищецът сочи, че на 15.06.2017 г.,
около 21.15 ч. в парк „Кайлъка“ край гр. Плевен, между хотел „Кайлъка“ и
ресторант „Ловна среща“ настъпило ПТП, при което посоченият лек автомобил
„Порше“ бил тотално увреден. Водачът Х.В.изгубила контрол над управлението на
автомобила поради наличието на събрали се пепел и ситни камъчета по настилката,
въпреки че карала с разрешена скорост, при сухо време и в светлата част на
денонощието. Автомобилът се плъзнал по пътната настилка и се ударил странично с
дясна странична част в неподвижна преграда – скала и се преобърнал по таван
върху асфалтовата настилка. За описаното събитие било подадено Уведомление до „А.“
АД и била образувана преписка по щета № 10317030106207/2017 г., като основание
за ангажиране договорната отговорност на ответника било събитието „авария“.
Извършен бил оглед на автомобила.
С молба от 16.01.2019 г. ищецът е
уточнил, че процесният автомобил е увреден тотално, като видими били следните
щети по него, без да са изчерпателно изброени: увреда на лява ъглова част на
тавана с обтриване на боята; деформация на окачване на задно дясно колело;
охлузена задна лява джанта; охлузена задна дясна джанта с липсващо парче от
същата; липса на веждата на заден десен калник; деформирана задна дясна врата с
потъване към купето; надлъжно завличане на автомобила с посока отпред назад;
увреда на предна дясна врата с частично завличане и огъване; увреда на предно
дясно колело с отлепена гума от джантата; липса и увреда на стъклен таван на
автомобила; увредено и напукано предно стъкло; отворени странични въздушни
възглавници вляво; отворена въздушна възглавница на водача, охлузен преден ляв
калник и др.
С писмо изх. № 100-276/18.01.2018
г. застрахователят отказал да изплати застрахователно обезщетение поради
допусната груба небрежност от водача, който изпуснал ляв завой поради превишена
скорост. Ищецът депозирал жалба до ответника на 23.03.2018 г., в която пояснил,
че местопроизшествието попада в общински път, където няма знак за ограничение
на скоростта и където нормативно определената максимална скорост извън населено
място била 90 км./ч. Именно затова обвинението срещу Х.В.било повдигнато за
шофиране с несъобразена скорост, а не за превишена скорост. Застрахователят не
изразил никакво становище по жалбата. На 23.04.2018 г. отново ищецът поискал
преразглеждане на становището на застрахователя, като представили и влязла в
сила присъда срещу Х.В., с която същата била осъдена за шофиране с несъобразена
скорост, но с писмо от 04.05.2018 г. застрахователят потвърдил становището си
по щетата.
Предвид изложеното ищецът иска да
бъде осъден ответника да заплати на „Д.Л.“ АД, в качеството му на собственик на
процесния автомобил, обезщетение за
вредите от процесното ПТП в размер на 25 500 лева, ведно със законната
лихва от 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
направените по делото разноски. С молба от 12.04.2019 г. е уточнено, че се
претендира мораторна лихва за периода от 18.01.2018 г. до датата на исковата
молба в размер на 2 394.17 лева.
С молба от 19.06.2019 г. размерът
на главната претенция е увеличен на 60 000 лева и изменението е допуснато
с определение от 20.06.2019 г.
Ответникът „А.“ АД е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Изрично заявява,
че не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
ищеца към датата на ПТП по застраховка Каско. Оспорва, че настъпилото събитие е
покрит риск по застраховка „Каско“ на МПС. Реализиран бил риск, който изрично е
изключен от застрахователно покритие по т. 14.5 от Общите условия.
Застрахованият получил и се запознал с Общите условия при подписване на
застрахователната полица, което изрично декларирал. В тях изрично било
уговорено, че застрахователят не отговаря за вреди, причинени при умисъл или
груба небрежност, проявени от застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС. В случая Х.В.не положила
минимално необходимата грижа, която и най-небрежният би положил, при управление
на „Порше Кайен“, като нейните действия били поотделно и в съвкупност
интензивен и тежък случай на неизпълнение на задълженията й да не превишава
скоростта от 50 км./ч. в населено място и управлявала МПС с над 90 км./ч. Тя не
съобразила скоростта и с конкретните пътни условия и обстановка. С влязла в
сила присъда било установено, че тя е нарушила чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗДвП. Поддържа, че са неоснователни твърденията на ищеца, че разрешената
скорост на местопроизшествието е била 90 км./ч.
При условия на евентуалност
ответникът прави възражение за недължимост на застрахователното обезщетение
поради изключен риск на основание т. 14.11 от ОУ – грубо нарушаване на техническите
и технологичните правила за експлоатация на МПС. Х.В.управлявала МПС със
скорост, която била над критичната за занасяне при движение в дъгата на ляв
завой и не позволявала завоят да бъде взет.
При условие на евентуалност
застрахователят прави възражение за намаляване на застрахователното обезщетение
поради неизпълнение от страна на застрахования на съществени задължения по т.
50.5 от ОУ водачът да спазва стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и
подзаконовите актове за прилагането му. Следвало да се приложи коефициент за
редукция между 70% и 80 %.
Ответникът оспорва механизма на ПТП
и причинната връзка между ПТП и нанесените на автомобила вреди.
Намира, че предявеният иск е
завишен по размер.
При условия на евентуалност
поддържа, че процесният автомобил е тотално увреден, тъй като разходите за
ремонта и възстановяването му надвишавали 70% от действителната му стойност.
Ответникът оспорва и претенцията за
законна лихва поради неоснователността на главния иск. Претендира разноски.
Ищецът е депозирал допълнителна
искова молба, в която оспорва твърденията на ответника и поддържа изложеното в
исковата молба. Оспорва твърденията на ответника, че водачът на процесното МПС
го е управлявала със скорост над допустимата за населено място, като поддържа,
че мястото на ПТП попада извън регулацията на гр. Плевен и там разрешената
скорост е 90 км./ч. Оспорва наличието на груба небрежност при управление на
процесния автомобил, както и
управлението му при грубо нарушаване на техническите и технологичните
правила за експлоатацията му. Оспорва да е налице неизпълнение на съществени
договорни задължения, както и искането за намаляване на застрахователното
обезщетение със 70-80% като необосновано.
Ответникът е депозирал допълнителен
отговор на исковата молба, в който поддържа възраженията си.
Съдът, след като прецени събраните
по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представена застрахователна полица по
застраховка „Каско“ № 0306Х0221582, сключена между ЗД „А.“ АД и ММ ГмбХ на
07.07.2016 г. относно лек автомобил Порше Кайен с рама WP1ZZZ92ZDLA22807. Застраховката е
сключена при клауза „П“ и застрахователна сума 83 000 лева, за срок от
08.07.2016 г. до 07.07.2017 г.
Представен е Добавък № 2/16.09.2016 г., според който
всички права по полица № 0306Х0221582/07.07.2016 г. се прехвърлят на „Д.Л.“ АД.
Представен е и Добавък № 3/13.10.2016 г., според
който регистрационният № на застрахованото МПС се променя на *******.
Видно от Свидетелство за регистрация І част, товарен
автомобил Порше Кайен с рег. № *******, с рама WP1ZZZ92ZDLA22807, е собственост на „Д.Л.“
АД.
Представен е Протокол за оглед на пътно-транспортно
произшествие от 15.06.2017 г., изготвен от Н. Ненков – разследващ полицай при
ОД на МВР – Плевен, съобщение за което било получено на 15.06.2017 г. в 21.40
часа, като ПТП настъпило в района на гр. Плевен, парк Кайлъка, до отбивка за
ресторант. На местопроизшествието е намерен автомобил Порше Кайен с рег. № *******,
който бил обърнат върху покрива си. Представена е и скица на
местопроизшествието, както и фотоалбум.
Видно от Присъда № 9 от 09.03.2018 г. на Окръжен съд
– Плевен по нохд № 82/2018 г., влязла в сила на 26.09.2018 г., с нея Х.В.В.е призната за виновна това, че на
15.06.2017 г., в гр. Плевен, в защитена местност „Природен парк Кайлъка“, на
пътен участък между хотел „Кайлъка“ и разклона за ресторант „Ловна среща“, при
управление на МПС – товарен автомобил марка „Порше“, модел „Кайен“ с рег. № *******,
нарушила правила за движение на пътищата: чл. 20, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗДвП –
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение
да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“ и по непредпазливост причинила смъртта на Д.В.М..
С писмо от 18.01.2018 г. от „А.“ АД е уведомил „В.**“
ЕООД (чийто управител е Х.В.) и „Д.Л.“ АД, че отказва да изплати
застрахователно обезщетение по щета № 10317030106207 във връзка с полица №
0306Х0221582 поради допусната груба небрежност при управление на автомобила –
изпуснат ляв завой поради превишена скорост.
На 23.03.2018 г. „В.**“ ЕООД е депозирало жалба до
застрахователя, с която е изразено несъгласие с отказа.
На 23.04.2018 г. на застрахователя е представен
препис от присъдата срещу водача на Порше Кайен, с ново искане за
удовлетворяване на застрахователната претенция.
С писмо от 04.05.2018 г. застрахователят отново е
отказал да изплати застрахователно обезщетение.
Ответникът
е представил Общи условия за застраховка на МПС (КАСКО) на ЗД „А.“ АД с
последно изменение от 01.01.2009 г., които не са оспорени от ищеца. Според
Раздел 3 от ОУ тази застраховка покрива Пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС, причинени от рискове, групирани в няколко групи. В Група
Клауза „П“ – Пълно Каско, е посочено, че по тази клауза застрахователят покрива
Пълна загуба или Частична щета на застрахованото МПС причинени от всички
рискове в предходните три групи (Минимално каско, Частично каско и Кражба). В
раздел 4 са посочени кои случаи на пълна загуба или частична щета на
застрахованото МПС не се покриват, включително в т. 14.5 е предвиден случай на умишлени или с
груба небрежност действия на застрахования, член на неговото семейство, негов
служител, трето ползващо МПС лице, водача на МПС, превозваните с МПС лица,
чиито действия са предизвикали застрахователното събитие. В т. 14.11. е
предвиден случай, в който е налице грубо нарушаване на техническите и
технологични правила за експлоатация и ремонт на МПС, управление на неизправно
МПС или неспазване предписанията на компетентните органи. В Раздел V Застрахователна
сума, т. 21 предвижда, че ако е уговорена застрахователна сума, по-ниска от
действителната стойност на застрахованото МПС и същото погине или бъде
увредено, се прилагат правилата на подзастраховането – обезщетението се
намалява в пропорция, равна на съотношението между договорената застрахователна
сума и определената от застрахователя действителна стойност.
В
т. 35 е посочено, че застрахователният договор се сключва въз основа на
предложение-декларация по образец на застрахователя, която се подава от застрахования
и остава при застрахователя. В предложението-декларация за застраховане
застрахованият е длъжен да обяви всички обстоятелства, които са му известни и
които са от значение за риска. Всички обстоятелства, посочени в предложението –
декларация са съществени за застрахователя при покриване на риска.
Съгласно
Раздел Х1 – Права и задължения на страните през срока на действие на
застраховката, т. 50.5 е предвидено задължение на застрахования за спазва
стриктно правилата за движение, съгласно ЗДвП и подзаконовите актове по
прилагането му. В т. 50.9 е предвидено, че при неспазване на задълженията на
застрахования по т. от 50.1 до 50.8 застрахователят може да намали или да
откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно
Раздел ХII
Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователно събитие,
застрахованият е длъжен да регистрира незабавно пред компетентните органи
събитието в деня на настъпването му; да уведоми писмено застрахователя в
24-часов срок, като изложи обстоятелства относно събитието и настъпилите щети;
да вземе всички необходими мерки за ограничаване на вредите; при предявяване на
претенция да представи пред застрахователя всички необходими документи,
доказващи настъпването на застрахователното събитие. В т. 59 са посочени
изискуемите се документи, а именно: документи по т. 37, ако не са били
представени при сключване на застраховката; застрахователна полица в оригинал
или дубликат; документ за собственост на МПС; копие от пълномощното на водача;
писмено уведомление за банкова сметка, ***, свидетелство за управление, писмено
обяснение за обстоятелствата, при които е настъпило събитието; свидетелства за
регистрация, документи за собственост, както и други поискани документи.
Според
т. 82 от ОУ застрахователното обезщетение се изплаща до 15 дни след представяне
на всички изискани от застрахователя документи.
Представено
е Уведомление –декларация за щета от 19.06.2017 г. относно настъпване на
процесното ПТП, като с него са представени застрахователна полица, свидетелство
за управление на МПС и свидетелство за регистрация на МПС.
С
приемателен протокол от 20.06.2017 г. на застрахователя са представени
свидетелство за регистрация, част ІІ, свидетелство за управление и контролен
талон
С
приемателен протокол от 21.07.2017 г. на застрахователя е представен
Констативен протокол за ПТП в оригинал.
Видно от представения Констативен протокол за ПТП,
същият е съставен след посещение на ПТП от К.П. – младши автоконтрольор в
сектор „ПП“ дежурен ПТП при ОД на МВР – Плевен, което настъпило на 15.06.2017
г. към 21.15 ч. на път PVN
150
км. 24 на 200 метра преди парк хотел „Кайлъка“ в посока гр. Плевен при участие
на ППС с рег. № *******, марка Порше, модел Кайен, с рама WP1ZZZ92ZDLA22807, с водач Х.В.В.. Като
видими щети по ППС е посочена цялостна деформация на купето. Като обстоятелства
и причини за ПТП е посочено, че участник 1 при движение с несъобразена скорост
в ляв завой, губи контрол над автомобила, излиза вдясно от пътното платно и се
удря косо в изпъкнала скала. В следствие на удара автомобилът се преобръща на
пътното платно, като при преобръщането пътникът на предна дясна седалка изпада
от МПС и загива.
На 29.08.2017 г. е съставен Опис-заключение по щета,
изготвен в присъствието на двама представители на застрахователя и представител
на застрахования, като са описани увреди на процесния автомобил в 48 позиции и
е предвиден допълнителен оглед на ходова част на автомобила.
На 27.09.2017 г. е изготвен опис на претенцията в 46
позиции, подписана от представител на застрахователя.
Представени са снимки на увредения автомобил.
Представен е и опис-заключение след допълнителен
оглед от 10.10.2017 г., при който е установено състоянието на предпазните
колани – всички с изключение на заден среден колан са задвижвани и са силно
обтегнати.
Представена е информация за процесния автомобил от
Сервиз Порше, дадена по VIN
на автомобила.
С писмо от 23.11.2017 г. от Община Плевен са
уведомили ОД на МВР, че участъка между хотел „Кайлъка“ и разклона за затвор
Плевен и малък язовир в парк „Кайлък“ попада извън регулацията на гр. Плевен и
на мястото няма монтирани пътни знаци, ограничаващи скоростта. Това писмо е
изпратено в отговор на запитване от ОД на МВР – Плевен във връзка с ДП №
131/2017 г. и относно режима на ограничение на скоростта на движение на МПС в
парк Кайлъка, участъка между хотел Кайлъка и разклона за Затвор Плевен и малък
язовир в парк Кайлъка към 15.06.2017 г.
С писмо от 20.11.2017 г. ОД на МВР са уведомили „Д.Л.“
АД, че има права на ощетено юридическо лице по ДП № 131/2017 г. по описа на ОП
– Плевен, образувано след ПТП, при което са настъпили щети по лизингов
автомобил Порше Кайен, рег. № *******.
По делото са
изслушани заключения на единична първоначална и допълнителна и тройна САТЕ. Заключението
по единичната САТЕ е изготвено от вещото лице инж. А.М.. Въз основа на доказателствата по
делото, инж. А.е определил механизма на ПТП по следния начин: на път с
двупосочно движение с висока скорост на джип Порше Кайен, неговият водач
внезапно губи контрол на управлението на автомобила и той се плъзга в лява крива направо около 21
м., излиза от пътното платно и се удря с предна дясна част в скала до края на пътното платно в дясно. След удара
на автомобила с предна дясна част в скалата, същият се завърта по часовниковата
стрелка, застава напречно на пътното платно и се плъзга напред. След като
изминава 10-12 м. напречно на пътното платно, автомобилът заорава с джантите в
пътното покритие и се преобръща напречно на пътното платно, при което
пътничката на предна дясна седалка изпада от купето на пътното платно. При
допълнителното преобръщане на автомобила на още 90 градуса, застава на таван и
удря изпадналата на платното пътничката. Под действието на кинетичната енергия
автомобилът се плъзга по таван около 21 м. и застава в края на пътното платно
по таван.
По таблицата за овехтяване изчислената стойност на
обезщетението е 53 334 лева.
По каталог Шваке – 69 900 лева.
Пазарната стойност на автомобила към момента на ПТП
е определена на 65 000 лева.
Вещото лице инж. М. е посочил, че стойността на
ремонта на автомобила е 49 257.77 лева, което е 75.78% и представлява
тотална щета на автомобила по Наредба № 24. Стойността на запазените части е
16 250 лева.
Отговорил е, че в района на ПТП няма знак Д11 - Населено място, нито знак В26 за ограничение
на скоростта. Знак Д11 има на около 1.5 км. след местопроизшествието. Мястото
на ПТП не попада в населено място и няма ограничение на скоростта.
Определил е скоростта на движение на автомобила преди
ПТП на 81 км./ч., а при удара в скалата в дясно – 65.81 км./ч. Опасната зона на
спиране е била 66 м. След подхлъзването и натискане на спирачките автомобилът е
изминал 56 м., което прави ударът непредотвратим. Ударът е бил предотвратим при
скорост до 71 км/ч. и увеличаване радиуса на завоя. Критичната скорост на занасяне
преди завоя е 73 км./ч., но тъй като платното е било замърсено с пръст и пясък,
критичната скорост се намалява до 61 км./ч.
Изслушано е допълнително заключение на САТЕ по
задачи на двете страни, оспорено от ответника. В него вещото лице инж. М. е определил
пазарната стойност на автомобила и дължимото застрахователно обезщетение като е
съобразил вече и информацията за конкретния автомобил „Порше Кайен“ дадена от
сервиз Порше по VIN
и е направил оглед и на вътрешността на автомобила. Стойността на ремонта е
определена на 67 500.55 лева.
По таблицата за овехтяване е определена пазарна
стойност на автомобила 53 334 лева, а по каталог Шваке – 73 930 лева
до 84 394 лева.
По бг.мобиле стойността е 69 900 лева.
Определена е пазарна стойност на автомобила към
датата на ПТП 15.06.2917 г. - 75 000 лева. Посочил е, че тъй като
стойността на ремонта е 90% от пазарната му стойност, то налице е тотална щета.
Стойността на запазените части е 15 000 лева.
Вещото лице е посочил, че в практиката на
застрахователите обезщетението се намалява около 30% при грубо нарушение на
правилата на движение. Според него в случая няма грубо нарушение правилата за
движение, а по-слаба квалификация на водачката при движение нощно време, поради
което намалението трябва да е около 5%.
Изслушано е заключение на тройна САТЕ, което е
изготвено от вещите лица инж. Ж.Е., инж. Н.К. и инж. А.М.. Те са определили
оценката на щетите и застрахователното обезщетение, като е използван
ценоразписа на официалния вносител на „Порше“ – „О.С.К.– България“, а вложеният
труд е оценен по осреднени цени за този клас автомобили в автосервизите,
ремонтиращи Порше, като са ползвали описа, изготвен от ЗД „А.“ АД и резултатите
от огледа на инж. М. от 04.06.2019 г. Определили са стойност на ремонта
119 779.80 лева, което е над 70% от действителната стойност на
застрахованото МПС към датата на застраховане – 88 186 лева, поради което
има тотална щета. Стойността на запазените части е определена на 22 046
лева, а стойността на дължимото застрахователно обезщетение, съобразно
правилата на т. 76 от ОУ - на 66 140
лева (като разлика между пазарната стойност към датата на застраховане и
стойността на запазените части). Действителната стойност на застрахования
автомобил към датата на ПТП е оценена на 80 249 лева.
Посочили са още, че при установения механизъм на ПТП,
който е аналогичен на установения в единичната експертиза на инж. М.,
автомобилът, след удара в скалата и последвалото преобръщане, е с много
деформации и ожулвания по цялото купе, дефектирали са детайли и възли от
основните системи на МПС, което напълно съответства на механизма на ПТП.
Посочили са, че обикновено практиката на
застрахователите е при наличие на щета и неизпълнение на договорни изисквания
от застрахования, да отказват изплащане на обезщетение. В съдебно заседание са
пояснили, че някои застрахователи в определени случаи като оставен в автомобила
талон и кражба на автомобила, намаляват обезщетението с 50%, контролният талон
ако е в автомобила – намаляват до 30%, но други направо отказват да го изплатят.
При подзастраховане от 5% практиката е обезщетението да се намали с 5%.
Като свидетел по делото е изслушана Х.В.В., Тя си
спомня ПТП. На 15.06.2017 г. извън парк „Кайлъка“, прибирайки се от заведение, се
движели в посока от Кайлъка към гр. Плевен. Времето било добро, смрачавало се,
но се виждало. Било към 21.00 ч. Тя се движела с около 70 км/ч. Загубила
управление над автомобила. Участъкът бил прав, навлизайки в завоя, който се
падал отдясно колата поднесла, усетила като пясък под нея, хлъзнала се колата,
не могла да я овладее и се ударила в малка скаличка в десния край. Оттам
нататък колата се обърнала. Навлизайки в завоя се ударила в дясно колата.
Мястото било извън населеното място. Това е извънградски път, който отива в
села след града, междуградски път. Не видяла знаци за ограничаване на
скоростта. Познавала пътя, много пъти минавала оттам, но не подозирала, че ще
има нещо на настилката. Автомобилът бил в лошо състояние, доста увреден.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
Съгласно
чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иска за заплащане на застрахователно
обезщетение по договор за имуществена застраховка, ищецът следва да докаже
валидното му сключване; настъпването на застрахователно събитие в срока на
застраховката – в конкретния случай, че лекият му автомобил е увреден при
твърдяното ПТП, включително при какъв механизъм, както и че това е покрит риск;
настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото
обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 346 КЗ).
Ответникът следва да докаже правоизключващите си възражения,
които в случая са за наличие на изключен риск по т. 14.5 от Общите условия – проявена
от водача на Порше Кайен груба небрежност, поради шофиране с над 90 км./ч. при
ограничение от 50 км./ч. и липса на съобразяване с конкретната пътна обстановка
и условия, като не намалила скоростта въпреки възникналата опасност; за изключен
риск по т. 14.11 от ОУ – грубо нарушаване на техническите и технологични
правила за експлоатация на МПС при шофиране със скорост, която не позволявала
да бъде взет ляв завой без поднасяне на автомобила; възражение за намаляване на
дължимото застрахователно обезщетение със 70-80% поради неизпълнение на
задължението водачът да спазва правилата за движение по пътищата – чл. 50.9 от
ОУ; наличие на тотална щета на увредения автомобил, при която обезщетението следва
да се определи като от действителната стойност се приспадне стойността на
изплатените обезщетения и стойността на запазените детайли; наличие на подзастраховане,
при което обезщетението следва да се намали пропорционално на съотношението
между застрахователната сума и действителната стойност на автомобила (това
възражение е направено незабавно след изслушване на тройната САТЕ, която
съдържа данни за надзастраховане, поради което е своевременно направено).
От събраните по делото писмени доказателства бе установено
наличието на валиден застрахователен договор между „Д.Л.“ АД и ЗД „А.“ АД със
съдържанието, отразено в полица № № 0306Х0221582 по застраховка „Пълно Каско“ от 07.07.2016 г. със срок
на действие до 07.07.2017 г. и добавъците към нея, и застрахователна сума
83 000 лева, като наличието и съдържанието му не са спорни между страните.
По делото не е спорно между страните, а и се установява от
събраните писмени доказателства, че на 15.06.2017 г. МПС „Порше Кайен“ с рег. №
******* е катастрофирал в Природен парк Кайлъка край гр. Плевен, като при
наближаване на ляв завой водачът е изгубил контрол над автомобила, ударил се е
с предна дясна част в крайпътна скала, продължил е напред и наляво, преобърнал
се е на пътя, след което е останал да лежи на покрив отстрани на пътя. Вещите
лица по единичната и тройната САТЕ са единодушни, че щетите, установени в
описите-заключения, изготвени от застрахователя и установено при оглед от
вещото лице инж. М. са в причинна връзка с ПТП и неговия механизъм.
Съгласно Общите условия на застрахователя клауза „Пълно
каско“ покрива различни рискове, за които застрахователят заплаща обезщетение
за преки физически загуби или повреди на застрахованото МПС, сред които и авария,
произлязла от сблъскване на МПС помежду
им или с други подвижни и неподвижни предмети, от удар с хора или животни,
от препятствия по пътното платно като земни, скални маси и други, нарушена
цялост на пътното покритие, падащи дървета и клони, падащи предмети от сгради и
летателни тела. Следователно застрахователно събитие е безспорно покрит риск по
посочената полица и е настъпило в периода на нейната валидност.
По делото не е спорно между
страните, а и се установява от събраните писмени доказателства, че най-късно на
19.06.2017 г. застрахователят е бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие (когато е депозирано Уведомление-декларация за щета).
Между страните не е спорно, че ищецът е представил
на застрахователя всички необходими документи, като след представянето на
Констативен протокол за ПТП на 21.07.2017 г. и след извършен оглед с изготвяне
на опис –заключение по щета на 29.08.2017 г. и допълнителен оглед на 10.10.2017
г., повече документи и огледи не са изисквани от застрахователя, поради което
следва да се приеме, че на 10.10.2017 г. е приключило събирането на
необходимите за определяне на застрахователното обезщетение доказателства.
По отношение
на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе предвид действителната
пазарна стойност на застрахованото имущество към датата на настъпване на
застрахователното събитие, след като не е предвидено друго в договора за
застраховка, съгласно чл. 400, ал. 4 вр. с, ал. 2 от КЗ.
Нормата на чл. 400, ал. 2 от КЗ определя
по отношение на имущественото застраховане, че за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а посочената по-горе стойност е именно пазарната. В този смисъл е и трайната съдебна практика –
напр. Решение № 79/02.07.2009 г. по т.
д. № 156/2009 г. на ВКС, I ТО и Решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I ТО и
др.)
В случая както
единичната САТЕ, така и тройната САТЕ са дали заключение, че е налице тотална
щета, тъй като определената стойност на необходимия ремонт е над 70% от
застрахователната стойност (чл. 390, ал. 2, т. 2 КЗ).
Съгласно константната съдебна практика /напр. Решение № 65/09.07.2013 г. по гр.
д. № 865/2012 г. по описа на ВКС, III г. о., ГК; Решение № 165/24.09.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г. по описа на ВКС, II т. о., ТК и др. / при наличието на
тотална щета реалната увреда за собственика на МПС (респ. дължимото от
застрахователя обезщетение) е равна на средно - пазарната стойност на
автомобила към датата на събитието, намалена със стойността на запазените части
на МПС. При определяне на дължимото застрахователно обезщетение съдът ще
използва изчисленията на тройната САТЕ, тъй като тя е по-обоснована от
допълнителното заключение на единичната САТЕ, след оспорване на което е
изготвено. Според него стойността на застрахования автомобил към 15.06.2017 г.
е 80 249 лева, а запазените части – 22 046 лева. Или,
застрахователното обезщетение следва да бъде равно на 58 203 лева.
В случая обаче съдът намира за основателно
възражението на ответника, че е налице подзастраховане – застрахователната сума
е равна на 83 000 лева, а действителната стойност на процесния автомобил към
момента на застраховане, според заключението на тройната САТЕ, е 88 186
лева. На основание чл. 389, ал. 2 КЗ вр. Раздел V, т. 21 от ОУ на ЗД „А.“ АД,
обезщетението следва да бъде намалено в пропорция равна на съотношението между
договорената застрахователна сума и действителната стойност на застрахованото
имущество. В случая разликата между двете е 5.88%, с какъвто процент следва да
бъде намалено застрахователното обезщетение. След намалението същото е равно на
54 780.66 лева.
Ответникът е направил възражение, че не дължи
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като е налице изключен риск по т.
14.5 от ОУ – проявена груба небрежност от водача на Порше Кайен. Според цитирания по-горе текст на т. 14.5 от Общите
условия, застрахователят не дължи обезщетение, когато застрахователното събитие
е настъпило вследствие умисъл или груба небрежност на водача на застрахованото
МПС. Тежестта на доказване, че е налице изключен риск по
смисъла на т. 14.5 от ОУ е бил на застрахователя, който трябва да докаже
твърдените действия, извършени от застрахования, при които е увреден
застрахования автомобил, съставляващи груба небрежност. Според установената
съдебна практика, във всеки отделен случай въз основа на доводите на страните и
събраните доказателства по конкретното дело, съдът, като прецени какво е
поведението на конкретния причинител на вредата за настъпване на
застрахователното събитие и съставлява ли действие, което е груба небрежност.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен
субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен
случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието
"груба небрежност", приложима за всички случаи. Груба небрежност при
управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на
застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се
обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на
застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество. (така Определение № 244 от 12.04.2011 г. по т. д. №
882/2010 г. на ВКС, II т. о. )
Според Решение №
184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г. на ВКС, ІІ т.о., законодателят
не е дал легално определение на термините небрежност и груба небрежност. В
теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато
длъжникът несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е
положил онази грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния
случай. Грубата небрежност се различава от обикновената небрежност по степен и
представлява по-засилена форма на небрежност, изразяваща се в неполагане на
грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би положил и
най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на значително
по-елементарна степен на загриженост.
Настоящият състав намира, че при
установения механизъм на ПТП не може да се направи обоснован извод за груба небрежност,
проявена от водача на Порше Кайен Х.В.. От данните по делото не се установи
твърдението на ответника, че местопроизшествието се намира в населено място,
където ограничението на скоростта е 50 км./ч. По делото има данни, че местопроизшествието
е извън населено място, в Парк Кайлъка край Плевен, като според общото правило
на чл. 21 ЗДвП там ограничението на скоростта е 90 км./ч. за ППС категория В,
какъвто е и процесният автомобил (в този смисъл писмо на община Плевен до ОД на
МВР и първоначалното заключение на вещото лице М.). Влязлата в сила Присъда
№ 9 от 09.03.2018 г. на Окръжен съд – Плевен по нохд № 82/2018 г., задължава настоящият състав да приеме, че водачът Х.В.е
шофирала с несъобразена скорост, на основание чл. 300 ГПК, а в настоящото дело
се установи също, че макар скоростта й на движение да е била разрешена – 81
км./ч., тя не е била съобразена с конкретната пътна обстановка – ляв завой с
наличие на пясък и камъчета, при което е било необходимо намаляване на скоростта
до около 60 км./ч. Лошата преценка за необходимата скорост обаче не може да се
квалифицира като груба небрежност. Още повече, че според първоначалното
заключение на вещото лице М. при навлизане в завоя водачът е опитала да намали
скоростта (макар и този опит да е закъснял), тъй като при удара тя се е движела
вече с около 66 км./ч. Т.е., водачът е опитала да намали скоростта, като е
направила опит да влезе в завоя, но поради неопитност или друга причина не го е
сторила навреме. Липсват данни за непроявена минимална грижа. Такава грижа би
липсвала, ако например шофьорът бе управлявала МПС с превишена скорост.
Неоснователно е и възражението на
ответника за наличие на изключен риск по т. 14.11 от ОУ поради нарушение на техническите и технологичните правила при
управление на МПС. Навлизането в левия завой от водача с несъобразена скорост не
съставлява нарушение на тези правила, а на правилата за движение по пътищата.
Нарушение на техническите и технологичните правила при управление на МПС би
имало, ако МПС беше управлявано при несъобразяване с предназначението и начина
на функциониране на частите, системите и оборудването на автомобила.
Ответникът е направил и възражение за намаляване на
застрахователното обезщетение поради неизпълнение на поето с ОУ задължение от
застрахования да спазва правилата на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането
му – т. 50.9 вр. т. 50.5 ОУ. В практиката на ВКС (Решение № 79/29.06.2012 г. по
т.д. № 802/2011 г. на ВКС, ІІ т.о) се приема, че именно от предвиденото в чл. 207
ал. 2 предл. трето КЗ, по отношение на хипотезата на чл. 207 ал.2 предл.второ
от КЗ следва да се приеме, че за упражняване потестативното право на
застрахователя за намаляване на застрахователното обезщетение, в случай на
предписано от застрахователя определено поведение , на още по-голямо основание
- при изрично уговорена между страните договорна клауза с това съдържание и
санкция , не е необходимо обективно установяване на причинна връзка между
неизпълнението на конкретното задължение и настъпването на конкретното
застрахователното събитие, но подлежи на преценка вида на съответното
неизпълнение спрямо вида на застрахователното събитие. Неизпълнението ще е
санкционируемо само за задължение, което е от естество да способства
настъпването на застрахования риск и/или да повлияе върху размера на вредите, в
съответствие с чл.207 ал.1 КЗ . Именно в допускането на възможността, а не в
безспорното установяване на тази причинност в конкретния случай, законодателят
санкционира това неизпълнение само с намаляване, а не с пълен отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение. С оглед изложеното ВКС е приел, че подлежат на
анализ следните обстоятелства: 1. установяване факта на неизпълнение на
задължение, скрепено с последица намаляване на застрахователното обезщетение,
съгласно ОУ и 2. извършената от съда преценка на вида на неизпълненото
задължение - е ли същото от естество да увеличи риска от настъпването на
застрахователното събитие или да повлияе размера на вредите , т.е. по
приложението на чл.207 ал.2 предл. второ вр. с ал.1 от КЗ .
Чл. 207 КЗ (отм.) е идентичен като текст с чл. 408
от сега действащия КЗ.
В случая освен правилото на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ,
приложимо е и договорното правило на т. 50.9 вр. т. 50.5 от ОУ на ЗД „А.“ АД,
според което при неизпълнение на задължението за стриктно спазване правилата за
движение съгласно ЗДвП и подзаконовите актове за прилагането му,
застрахователят може да намали застрахователното обезщетение. По делото по
несъмнен начин се доказа неизпълнение от страна на трето ползващо лице, на
което застрахованият е предоставил ползването на застрахования автомобил – дружеството
„В.**“ ЕООД и неговия управител Х.В.В.на задължението, предвидено в т. 50.5 от
ОУ за спазване правилата за движение по ЗДвП и наредбите по прилагането му.
Изпълнителното деяние на престъплението, в което Х.В.е намерена за виновна с
влязла в сила Присъда № 9 от 09.03.2018 г. на Окръжен съд – Плевен по нохд №
82/2018 г., е именно нарушение на правилата за движение по пътищата, а именно
правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Налице е и втората предпоставка за намаляване
на дължимото застрахователно обезщетение, а именно неизпълнението на
задължението за спазване правилата за движение по пътищата не само е от
естество да увеличи риска от настъпване на застрахователното събитие „авария
вследствие сблъсък на МПС в други неподвижни предмети“, но е и пряката причина
за настъпване на това събитие. Ето защо е налице основание за намаляване на
застрахователното обезщетение.
По отношение размера на това намаляване липсва
правило в ОУ на „А.“ АД. Съдът определя размера на същото, като взема предвид
посоченото в съдебно заседание от вещите лица по тройната САТЕ, че в сходни
случаи застрахователите намаляват обезщетението между 30% и 50% и при условията
на чл. 162 ГПК, на 40 %. При прилагане на това намаление дължимото от „А.“ АД
застрахователно обезщетение се равнява на 32 868.40 лева, до който размер,
като по-нисък от застрахователната сума, главният иск е основателен, а за
разликата до пълния претендиран размер от 60 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение претенцията за мораторна лихва върху
застрахователното обезщетение за периода от 18.01.2018 г. до датата на исковата
молба съдът намира следното: Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане срока по чл. 405 КЗ, а той е договореният и не може да бъде по-дълъг от 15 работни дни след
представяне на всички изискуеми документи. В случая в т. 82 ОУ е установен 15
дневен срок. По-горе беше установено, че последни действия по събиране на
доказателства, необходими за определяне дължимостта и размера на
застрахователното обезщетение са извършени на 10.10.2017 г., като след тази
дата няма доказателства, нито твърдения застрахователят да е искал от
застрахования да представи допълнителни доказателства. Следователно 15-дневният
срок по чл. т. 82 от ОУ за изплащане на застрахователно обезщетение тече от
тази дата и изтича на 25.10.2017 г. Следователно от 26.10.2017 г. насетне
застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ищецът
обаче търси мораторна лихва от по-късна дата – 18.01.2018 г. и следва да бъде
съобразена тя, при спазване на диспозитивното начало Върху 32 739.89 лева
законната лихва законната лихва от 18.01.2018 г. до 21.12.2018 г. (датата на
исковата молба) е в размер на 3 086.22 лева. Ищецът претендира
2 394.17 лева, поради което акцесорната му претенция е изцяло основателна.
При този изход от спора, основателен е и искът за
присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на исковата молба – 21.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
По разноските:
Предвид изхода от спора ищецът има право на разноски съобразно уважената част
от иска. Ищецът е направил разноски общо в размер на 7250 лева – държавна
такса, адвокатско възнаграждение и депозити, за заплащането на които има доказателства
по делото и представен списък по чл. 80 ГПК, от които му се дължат 4097.70 лева
от ответника.
Ответникът
е направил и доказал разноски в общ размер на 1950 лева и претендиара
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на
чл. 78, ал. 8 ГПК на 300 лева. Съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат 978.30 лева.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
З. “А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.Л.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Мол
София, С.Т., ет. 4 следните суми: 1.
Сумата 32 868.40 лева (тридесет и две
хиляди осемстотин шестдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща
дължимото застрахователно обезщетение по договор за застраховане, обективиран в
застрахователна полица с № 0306Х0221582/07.07.2016 г. със застрахован обект лек
автомобил „Порше“, модел „Кайен”
с рег. № *******, за имуществени вреди върху същия автомобил от настъпило на 15.06.2017
г. застрахователно събитие – авария при сблъскване на МПС с други неподвижни
предмети, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума до пълния размер на
претенцията 60 000 лева, като неоснователен; 2. Сумата 2 394.17 лева
(две хиляди триста деветдесет и четири лева и седемнадесет стотинки) –
мораторна лихва върху главницата за периода 18.01.2018 г. до датата на исковата
молба 21.12.2018 г., на основание чл. 86, ал. 1 ГПК; 3. Законната
лихва върху присъденото обезщетение за периода от датата на исковата молба – 21.12.2018
г. до окончателното погасяване на задължението и 4. Сумата 4097.70
лева
(четири хиляди деветдесет и седем лева и седемдесет стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Д.Л.“ АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, Мол София, С.Т., ет. 4, да
заплати на З. “А. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 978.30
лева (деветстотин седемдесет и осем лева и тридесет стотинки) – разноски по
делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: