Решение по дело №1222/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 408
Дата: 27 ноември 2024 г. (в сила от 27 ноември 2024 г.)
Съдия: Величка Цанова
Дело: 20241000601222
Тип на делото: Наказателно дело за възобновяване
Дата на образуване: 19 септември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Величка Цанова

А. Ст. А.
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Павел Ем. Панов
като разгледа докладваното от Величка Цанова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.422,ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от защитникът на осъдения А. И. М. за възобновяване на наказателното
производство по НОХД № 513/23 год. на Районен съд-Разлог.Твърди,че е налице ново
писмено доказателство,установяващо неистинността на приложеното по делото
свидетелство за съдимост,а именно определение №234/20.10.2021 год. на Районен съд-Нова
Загора по НЧД № 341/21 год.,от което е видно,че М. е реабилитиран по всички предишни
осъждания,от което следва,че той е бил неосъждан както към момента на извършване на
деянието,предмет на НОХД № 512/23 год. на РС-Разлог,така и към момента на
постановяване на присъдата.Поддържа,че в този смисъл повдигнатото обвинение за кражба
при условията на опасен рецидив е незаконосъобразно,респ. присъдата също е
незаконосъобразна,тъй като е в нарушение на материалния закон.
На следващо място изтъква,че и наложените му наказания са явно несправедливи,тъй като е
осъден единствено и само въз основа на косвени доказателства и на лъжливите показания
на заинтересовани от изхода на делото свидетели,които са фактическите извършители на
престъплението.Счита,че са налице основанията на чл.422,ал.1,т.1,3 и 5 от НПК,тъй като
при постановяване на присъдата са допуснати съществени нарушения по чл.348,ал.1,т.1,2
и 3 от НПК,като излага подробни съображения в тази насока-мотивите не съдържат анализ
и оценка на доказателствата и не е отговорено на защитната му теза.
1
Освен горното твърди,че в хода на процеса е ограничено правото на защита на
подсъдимия,тъй като съдът не е използвал всички необходими и допустими процесуални
способи,за да се осигури личното явяване на св.А. Н. пред съд,а са приобщени показанията
му от досъдебното производство,без да е искано и дадено съгласието на
подсъдимия.Оспорва и извършеното разпознаване в предходната процесуална фаза.
Поддържа още,че в кориците на делото не се съдържа нито едно доказателство,което да
уличава М. като извършител на престъплението,не са открити у него вещите,предмет на
обвинението,а от показанията на свидетелите е безспорно установено,че други лица са
автори на същото и те са набедили М. като извършител.
Предвид на изложеното моли за възобновяване на наказателното производство и отмяна на
присъдата с оправдаване на подсъдими или за връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на съда.Като алтернатива прави искане за изменение на присъдата с налагане на
справедливо наказание.
В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа искането си за възобновяване
на наказателното производство по изложените в него съображения.
Прокурорът намира,че искането е основателно,тъй като неправилно М. е осъден за
деяние,извършено при условията на опасен рецидив.
Осъденият М. моли за отмяна на присъдата.
Настоящият съдебен състав,като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване,намери за установено следното:
С обвинителен акт на Районна прокуратура-Благоевград,ТО-Разлог подс.А. М. е
предаден на съд за извършено от него престъпление по чл.196,ал.1,т.2,пр.1 във вр. с
чл.195,ал.1,т.3,пр.1 и т.4,пр.2 във вр. с чл.194,ал.1 във вр. с чл.29,ал.1,б.“а“ и „б“ от НК,по
който е образувано НОХД № 513/23 год. на Районен съд-Разлог.
На 09.04.2024 год. съдът е постановил присъда №9,с която М. е осъден по
повдигнатото му обвинение за посоченото престъпление и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем години и шест месеца при първоначален строг режим
на изтърпяване.Приспаднато е времето на фактическото му задържане и е уважен
предявения от гражданските ищци и частни обвинители иск за обезщетение за претърпени
имуществени вреди в размер на 29 599.39 лв. ведно със законната лихва от 08.02.2023
год.Подс.М. е осъден да заплати и направените по делото разноски.
По въззивна жалба от подсъдимия,чрез защитникът му,е образувано ВНОХД № 522/24
год. по описа на Окръжен съд-Благоевград.С решение № 214 от 19.07.2024 год.присъдата е
потвърдена.
САС счита искането за възобновяване за допустимо,тъй като е подадено в срок от
легитимирана страни,срещу акт,непроверен по касационен ред.
Необходимо е на първо място да се изтъкне,че предмет на проверката за възобновяване
е въззивният съдебен акт,а обсъждането на първоинстанционната присъда е в контекста на
2
решението,постановено от въззивния съд.
На следващо място трябва да се посочи,че в това производство съдът е обвързан от
посочените основания за възобновяване,като проверката не включва установяването на нови
фактически положения и събиране на доказателства,а съдът разглежда делото като
инстанция по правото,но не и по фактите.
Наред с горното,САС напомня,че необосноваността не е касационно основание,защото
вътрешното убеждение на решаващия съд не може да бъде контролирано,ако не е допусната
грешка при неговото формиране и в този смисъл възраженията,които по същество оспорват
формираното вътрешно убеждение на решаващите съдилища по фактите,не следва да бъдат
проверявани.Процесът на формиране на вътрешното убеждение обаче подлежи на проверка
дали е основано на закона и доказателствата по делото и налице ли е съвкупна оценка на
доказателствените материали ,въз основа на която почиват изводите на въззивния съд.
В искането си защитникът на осъденото лице по настоящото дело релевира неправилно
приложение на материалния закон и процесуални нарушения,довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия,както и на непълноценни мотиви към присъдата на
районния съд.
Прочитът на материалите по делото налага извода,че искането за възобновяване поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,довело до ограничаване на
процесуалните правила на подсъдимия и липса на мотиви към присъдата е
неоснователно,като е неоснователно и касателно нарушението на материалния закон и
наложеното наказание по смисъла на чл.422,ал.1,т.5 във вр. с чл.348,ал.1,т.1 и т.3 от НПК.
Във въззивната жалба пред Окръжен съд-Благоевград са били изложени възраженията
на защитникът на подсъдимия срещу постановената присъда както от процесуално
естество,така и за нарушения на материалния закон ,идентични на тези в искането за
възобновяване,които са били разгледани от втората инстанция и оценени като
неоснователни.
Съдът е отговорил изчерпателно на възраженията за недоказаност на обвинението и за
липсата на процесуално нарушение при приобщаването на показанията на св.А. Н.,дадени
пред съдия на досъдебното производство,както и на доводите,касаещи трасологичната
експертиза и протоколите за разпознаване на лица и предмети.Отговор са получили и
наведените аргументи,свързани с твърденията за съучастие на двама от свидетелите по
делото и за липсата на отнетите вещи във фактическата власт на подсъдимия.
Въззивният съд не може да бъде упрекнат и в това,че не е отговорил на оплакването на
защитата,насочено към фактическа липса на мотиви поради това,че първостепенният съд не
е анализирал и оценил събраните по делото доказателства,като ясно е подчертал,че
първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на защитата както по отношение на
трасологичната експертиза,така и относно приобщените протоколи за разпознаване,изводите
в която насока е споделил.
В обобщение,от решението на въззивния съд,с което е потвърдена присъдата,е
3
видно,че последният е изпълнил задължението си да обсъди задълбочено доказателствените
източници,спазено е изискването на чл.14,ал.1 от НПК,като решението е взето по вътрешно
убеждение,основано на обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства
по делото и не се констатират пороци при формиране на вътрешното му
убеждение.Детайлно са обсъдени всички доказателства относно авторството на
деянието,като съдът е извършил собствена оценка на събрания доказателствен материал и
направените от защитата възражения са получили своя изчерпателен отговор,поради което и
не е налице основание за възобновяване по изложените доводи по смисъла на чл.348,ал.1,т.2
от НПК.
Настоящият съдебен състав не съзира и нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348,ал.1,т.1 и т.3 от НПК,което да има за последица възобновяване на наказателното
производство в частта относно правната квалификация,по която подс.М. е признат за
виновен и размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.
При правилно установената фактическа обстановка,въззивният съд законосъобразно е
приел от правна страна,че осъдения А. М. е осъществил състава на престъплението по
чл.195,ал.1,т.3,пр.1 и т.4,пр.2 във вр. с чл.194,ал.1 от НК при условията на опасен рецидив и
в двете му хипотези.
Съдилищата по фактите са приели,че стореното от подс.М. е при условията на опасен
рецидив,тъй като вече е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година,изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и е
бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер,ако поне за едно от тях изтърпяването на наказанието не е отложено по чл.66 от
НК.Освен това въззивният съд е посочил,че от постановяване на обуславящите рецидива
присъди,не е бил изтекъл срока по чл.30 от НК.
Видно е в тази насока,че опасният рецидив е обоснован с осъжданията му,както следва:
- присъда №8 от 03.11.2015 год.,в сила от 25.02.2016 год. по НОХД № 115/15 год. по
описа на Районен съд-Чирпан,изменена с решение №24 от 25.02.2016 год. по ВНОХД №
1312/15 год. на Окръжен съд-Стара Загора,с която му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от две години,изпълнението на което не е отложено по реда на чл.66 от НК и
- влязло в сила на 17.02.2022 год. определение за одобряване на споразумение №12 от
17.02.2022 год.,постановено по НОХД № 85/22 год. на Районен съд-Ихтиман,с което му е
определено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца,изтърпяването на което е
отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години.
В кориците на първоинстанционното производство е приложена справка за съдимост от
02.10.2023 год. на Районен съд-Разлог ,в която е отразено,че с определение № 243 от
20.10.2021 год. по НЧД № 341/21 год. на Районен съд-Нова Загора,в сила от 28.10.2021
год.,на основание чл.87 от НК е допусната съдебна реабилитация по присъда №8 от
03.11.2015 год. по НОХД № 115/15 год. на Районен съд-Чирпан,изменена с решение № 24 от
25.02.2016 год. по ВНОХД № 112/15 год. на Окръжен съд-Стара Загора. От
4
съществено значение се явява определение №926/14.12.2017 год. по НЧД № 652/17 год. на
Окръжен съд-Стара Загора,влязло в сила на 21.12.2017 год.,с което М. е условно предсрочно
освободен за остатъка от присъдата по НОХД № 115/15 год. на Районен съд-Чирпан,като е
определен изпитателен срок от 3 месеца и 12 дни.Този изпитателен срок е изтекъл на
02.04.2018 год. и съгласно чл.30,ал.2 от НК,от този момент е започнал да тече 5-годишния
срок по ал.1,т.е. срокът от 5 години изтича на 02.04.2023 год. и към датата на деянието-
08.02.2023 год. не е бил изтекъл,като постановената реабилитация в този срок няма
значение.
С оглед на това няма нарушение на материалния закон,тъй като правната квалификация
на извършеното от М. –кражба при условията на опасен рецидив и в двете му хипотези,се
явява правилна и законосъобразна.
По изложените съображения Софийски апелативен съд
РЕШИ:
Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитникът на осъдения А. И. М. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 522/24 год. по описа на
Благоевградски окръжен съд
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5