МОТИВИ ПО НОХД № 1723/17 г. ПО ОПИСА НА **РС

Обвинението е срещу З.М.Т. за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и срещу П.Д.С. за престъпления по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Т.С.С. срещу подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С. за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като граждански ищец и частен обвинител е конституиран Т.С.С..

В разпоредително заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.А.С. срещу подсъдимия П.Д.С. за сумата от 216 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Като граждански ищец и частен обвинител е конституирана К.А.С..

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвиненията така, както са предявени. Счита същите за доказани и моли съда подсъдимите да бъдат признати за виновни и наказани по тези текстове от закона. Счита, че на подсъдимия П.Д.С. следва да се наложат следните наказания : за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20,  ал. 2 от НК – една година лишаване от свобода и наказание обществено порицание; по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК – от по четири месеца лишаване от свобода; по съвкупност съгласно чл. 23, ал. 1 от НК – една година лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години, като на основание чл. 67, ал. 3 от НК през първите две години на изпитателния срок да бъде постановено изпълнението на пробационна мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ и към определеното общо най-тежко наказание да се присъедини наказанието обществено порицание. По отношение на наказанието на подсъдимия З.М.Т. предлага същото наказание като на подсъдимия С. за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. По отношение на гражданските искове заема становище за уважаването им в пълните претендирани размери.

В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител Т.С.С. лично и чрез повереника си моли съда гражданският иск да бъде уважен в пълния претендиран размер. По отношение на наказанието заема същото становище като прокурора.

В съдебно заседание гражданският ищец и частен обвинител К.А.С. моли съда гражданският иск да бъде уважен в пълния претендиран размер. По отношение на наказанието заема същото становище като прокурора.

Подсъдимият З.М.Т. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за оправдателна присъда.

Подсъдимият П.Д.С. дава обяснение по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда за оправдателна присъда.

Съдът след като обсъди и реши въпросите по чл. 301 от НПК, приема за установено и доказано по безспорен начин от фактическа страна следното :

Подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С. живеят в гр. *** и се познават. Подсъдимият П.Д.С. не е осъждан. Работи. Подсъдимият З.М. Т. е осъждан с присъда по НОХД № 441/15 г. на **ОС за престъпление по чл. 249, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 05.05.2015 г. Присъдата е влязла в сила на 17.12.2015 г. Наложени му били наказания от четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено на основание чл.  66, вр. чл. 69, ал. 1 от НК за срок от една година, считано от влизане в сила на присъдата и обществено порицание. Последното било изпълнено на 05.01.2016 г. В известен период от време упражнявал общественополезен труд.

На 08.05.2017 г., вечерта, двамата подсъдими били в компанията на техните приятели – свидетелите Р.К.К., Т.П.Г., А.П. ****и Х.Г.Г.. Всички заедно били в билярд клуб „Динамик“, находящ се в „*********“ на адрес гр. ***, ул.„*****. Заведението било известно още и като „*******Свидетелката Х.Г.Г. към този момент работела като барман в заведението. Всички гореизброени лица без свидетелката Т.П.Г. били употребили значително количество алкохол и се чувствали повлияни от него. Около 22.00 часа двамата подсъдими се сбили с друга компания. Конфликтът възникнал поради обидно отношение на подсъдимия З.М.Т. към момиче от другата компания.  След намеса на охраната на заведението, която била повикана, ситуацията се нормализирала.

Компанията продължила да употребява алкохол и да се забавлява. Подсъдимият З.М.Т. се разхождал в заведението гол до кръста и танцувал. Непълнолетната свидетелка Р.К.К. показала на свидетелката Х.Г.Г. съобщение по „месинджър“ от пълнолетния свидетел Т.С.С., която я канел на домашно парти. Съобщението било изпратено малко след полунощ, вече на 09.05.2017 г.  Р.К.К. и Т.С.С. нерегулярно комуникирали по интернет. Част от разговорите съдържали изрази в неуважителна форма от страна на свидетелката Р.К.К., която наричала свидетеля „чичка загорял“, изписано с правописна грешка на латиница. Комуникацията помежду им не включвала разговори със сексуално съдържание. Но Р.К.К. си мислела, че Т.С.С. има към нея сексуални намерения, тъй като била чувала от свои познати, че предлагал секс срещу заплащане. Р.К.К. споделила със свидетелката Х.Г.Г., че тази комуникация й е неприятна. Двете решили да му отговорят като провели чат-комуникация. Х.Г.Г., използвайки мобилния телефон на Р.К.К. и представяйки се за нея, поканила Т.С.С. в заведението за да пийнат и след това да се усамотят. Използвала и израз „чакам те, бебе“, придружен със снимка от заведението. Уговорили се и по мобилните телефони. Р.К.К. и Х.Г.Г., по идея на последната, извършили това, за да могат момчетата от тяхната компания да го стреснат, сплашат, за да спре да комуникира с първата. Планът бил споделен с подсъдимите и свидетеля А.П.Т.. Било взето решение след като пристигне Т.С.С. Р.К.К. да изведе Т.С.С. от заведението, за да бъдат извън обсега на охранителните камери. Там подсъдимите щели във вербална форма да го стреснат, сплашат, обяснят да не се занимава с Р.К.К.. Решението било повлияно и от изпития алкохол, и от предходното сбиване същата вечер. Вследствие на последното двамата подсъдими още били ядосани. Освен сплашването подсъдимият З.М.Т. се заканвал и с физическа саморазправа. Подсъдимият П.Д.С. също споменал, че ще го удари.

 След 15-на минути Т.С.С. пристигнал в заведението. На паркинга на същото паркирал управляв************** *****собственост на майка му – свидетелката К.А.С.. Влизайки в заведението Т.С.С. се запознал с Р.К.К., поговорили кратко. Р.К.К. била притеснена и след като посетила тоалетната заедно със свидетелката Т.П.Г., напуснала заведението заедно с Т.С.С.. Почти едновременно с тях излезли двамата подсъдими и свидетелят А.П.Т.. Всеки един от двамата подсъдими взел със себе си палка, която носел от началото на вечерта. Подсъдимият З.М.Т. изпреварил Т.С.С. и Р.К.К. и се облегнал на з*****“. Свидетелят Т.С.С. му казал да се махне и в този момент бил блъснат от подсъдимия П.Д.С.. Т.С.С. паднал на земята като изтървал на земята два мобилни телефона, ключове и портфейл, в който имало 42 лева. Двамата подсъдими започнали да му нанасят множество удари с юмруци, ритници и палки по цялото тяло. Свидетелят Т.С.С. ги молел да спрат, но те продължавали да го удрят и му викали да не се занимава с непълнолетни момичета, „няма да закачаш нашето момиче, ще ни молиш да спрем“. В хода на побоя подсъдимият Т.С.С. взел 40 лева от падналия на земята портфейл на Т.С.С., а подсъдимият З.М.Т. – ключовете на а**омобила. Двамата подсъдими преустановили боя, а свидетелят Т.С.С., изправяйки се и събирайки си изтърваните вещи, констатирал липсата на 40-те лева от портфейла в банкноти – 2х10 лева и 1 бр. – 20 лева. В това време подсъдимият З.М.Т. се качил в лекия а**омобил и започнал да го форсира. Подсъдимият П.Д.С. с палка счупил задното панорамно стъкло на лекия а**омобил „БМВ“. Свидетелят Т.С.С. успял да издърпа контактния ключ, което ядосало двамата подсъдими и същите подновили побоя, удряйки го с юмруци в областта на главата. По време на целия побой подсъдимият З.М.Т. проявявал по-упорита физическа агресия. Т.С.С. се опитал заднишком да избяга от нападателите си. Когато достигнал до охранителна будка, двамата подсъдими преустановили побоя и се прибрали в заведението, като подсъдимият П.Д.С. разпределил взетите от портфейла 40 лева, като задържал 20 лева за себе си, 10 лева дал на другия подсъдим и 10 лева дал на свидетеля А.П.Т.. Пострадалият алармирал компетентните органи на тел. 112. През цялото това време свидетел-очевидец бил А.П.Т.. Свидетелката Р.К.К. избягала обратно в заведението в самото начало на нападението срещу пострадалия – при първоначалното му блъскане от подсъдимия Д.П.С.. Свидетелките Х.Г.Г. и Т.П.Г. останали в заведението. Двамата подсъдими и свидетелят А.П.Т. чули обаждането на тел. 112. Компанията решила да каже на полицаите, че Т.С.С. се е опитал да изнасили Р.К.К.. Свидетелката Х.Г.Г. скрила в шкаф зад бара двете палки на подсъдимите.  

На дошлите по сигнала полицейски служители – свидетелите Н.Т.Л. и  Н.И.К. пострадалият Т.С.С. разказал за случилото се и им посочил в заведението извършителите. Всички лица били отведени в РУ – *** за изясняване на случилото се. Компанията разказвала различни версии, сменяйки обясненията си – че не са видели нищо, че неизвестни лица, избягали в различни посоки, са нанесли побоя, че пострадалият искал да изнасили свидетелката Р.К.К.. Подсъдимият П.Д.С. си признал за извършеното пред свидетеля Н.И.К.. По време на беседата на полицейските служители компанията се държала арогантно. Палките, с които бил нанесен побоя, били предадени на разследващия орган от  свидетелката Х.Г.Г.. Отнетите от подсъдимия П.Д.С. 40 лева били възстановени на пострадалия като първият върнал 20 лева, свидетелят А.П.Т. върнал 10 лева, и 10 лева в банкноти по 5 лева били  иззети от подсъдимия З.М.Т. при извършения обиск. На Т.С.С. му била оказана спешна медицинска помощ чрез хирургическо обработване на раните, след което същият се възстановявал около две седмици. След първата от тях тръгнал на работа.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Видно от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на пострадалия – свидетеля Т.С.С. е причинена лека телесна повреда, изразяваща се  в охлузна рана на главата и разкъсно-контузна рана на лявата вежда, кравоизлив с булба на лявото око, оток и кръвонасядане на клепачите на лявото око с притваряне на очната цепка, охлузвания по гърба на дясната длан, охлузване по дясна лакътна става, охлузване по ляво бедро. Първите две увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите такива са причинили болки и страдания. Уврежданията са причинени в резултат на удари с или върху твърд тъп предмет, на места с косо действие, и могат да бъдат получени от побой и от падане на земята вследствие на същия. Ударите са били повече от един и са нанесени с крак, юмрук, а по лявото бедро – с палка. Липсват данни за загуба на съзнанието, налице са такива само за зашеметяване. Срокът на оздравителния процес е около 15 дни.

Видно от назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза стойността на повредата на лекия а**омобил – унищожено задно панорамно стъкло възлиза на 216 лева.

Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия З.М.Т. в частта им, че само той е нанесъл побоя на пострадалия, а подсъдимият П.Д.С. се е опитвал да ги разтърве; че физическата му агресия е самозащитна реакция в резултат на блъскане от страна на пострадалия и поради обидни изрази като „келеш“ и псуване на майка; че не са използвани за ударите палки от двамата подсъдими; че другият подсъдим му е дал 10 лева, които намерил на паркинга. Съдът не даде вяра на обясненията на подсъдимия П.Д.С. в частта им, че пострадалият два пъти е блъснал подсъдимия З.М.Т., използвайки неконкретизирана обидна дума; че той само ги е разтървавал, а не е участвал в боя; че е намерил 40-50 лева на земята, докато са се биели другите двама. В коментираните части, обясненията на тези двама подсъдими се опровергават от съдебно-медицинската експертиза, от всички гласни доказателства, включително и от приемо-предавателен протокол от 09.05.2017 г., – л.14, т. 2 от ДП в който подсъдимият П.Д.С. собственоръчно е записал, че „Предавам банкнота от 20 лева, която вчера взех от момчето, което набихме…..“

Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля Т.С.С. от съдебната фаза на процеса в частта им, че е загубил съзнание за 1-2 минути и че подсъдимите, удряйки го, са го псували на майка, заканвали са се, че ще го убият, наричали го „изрод“. В тази им част показанията на този свидетел са голословни, изолирани и неподкрепени с доказателства.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Р.К.К. от съдебната фаза на процеса в частта им, че свидетелят Т.С.С. се опитвал да я „натиска“ и „обарва“ в тоалетната; че първо пострадалият блъснал ту само подсъдимия З.М.Т., ту и двамата подсъдими. Показанията в коментираните части са непоследователни, несъответни на показанията й от досъдебното производство, дадени непосредствено след деянието и на показанията на останалите свидетели; неубедително и фрагментирано подкрепящи защитната версия на двамата подсъдими за първоначална физическа агресия на пострадалия.

Съдът не даде вяра на показанията на свидетелката Х.Г.Г. от съдебната фаза на процеса в частта им, че по думите на свидетелката Р.К.К. двамата подсъдими са се намесили, защото свидетелят Т.С.С. е искал да вкара насила в а**омобила **ората. В тази им част показанията се явяват голословни и изолирани от доказателствената съвкупност.

 По този начин от обективна и субективна страна подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С. са осъществили състава на престъпление по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. От обективна страна двамата подсъдими на 09.05.2017 г. в гр. ***, действайки в съучастие като съизвършители, са извършили непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Тези действия се изразили  в причиняване на лека телесна повреда на пострадалия Т.С.С. чрез продължително нанасяне на множество безразборни удари през кратки интервали по цялото му тяло с юмруци, ритници и палки; чрез викане да не се занимава с непълнолетни момичета; чрез заканване, че ще ги моли да спрат; чрез безпричинно форсиране на двигателя на чуждия а**омобил от страна на подсъдимия З.М.Т. и чрез безпричинно счупване на задното панорамно стъкло на същия а**омобил от подсъдимия П.Д.С.. Двамата подсъдими с физическо посегателство над личността без личен мотив, с арогантно и пренебрежително отношение към пострадалия, с безпричинно вдигане на шум през нощта чрез форсиране на двигател и чрез същото безпричинно повреждане на лекия а**омобил брутално са засегнали интересите на Т.С.С., налагайки му по тяхно усмотрение правила, различни от общовъзприетите за дължимо поведение и съществено са засегнали нормите на нравствеността, като съзнавайки действията си са изразили висока степен на неуважение към личността. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Действали са при общност на умисъла, съзнавайки действията на всеки един и съгласявайки се с предизвикания общ престъпен резултат. Липсвал е личен мотив като субективно отношение към извършеното.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият П.Д.С. е осъществил състава на престъпление по чл.194, ал. 1 от НК. От обективна страна на 09.05.2017 г. в гр. *** същият е отнел чужда движима вещ – пари на стойност 40 лева от владението на Т.С.С. без негово съгласие. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Налице е  и присвоително намерение – юридическо разпореждане с инкриминираната вещ чрез подаряването й и фактическо такова чрез задържането й в себе си.

По този начин от обективна и субективна страна подсъдимият П.Д.С. е осъществил състава на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. От обективна страна на 09.05.2017 г. в гр. *** подсъдимият повредил противозаконно чужда движима вещ, собственост на К.А.С. – *****като унищожил неговото задно панорамно стъкло на стойност 216 лева. От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.

Правните доводи на защитата на двамата подсъдими за несъставомерност  и недоказаност на обвиненията настоящата съдебна инстанция прие за неоснователни. Безспорно се установява от доказателствената съвкупност, че двамата подсъдими са били в състояние на алкохолно опиване. Раздразнени са били от предишен инцидент, приключил със сбиване, провокирано от подсъдимия З.М.Т.. Двамата подсъдими не са познавали пострадалия Т.С.С.. Не са били провокирани от него на битова основа.  Решили са да го сплашат и стреснат след предварителна уговорка с останалата част от тяхната компания поради предполагаемо неправомерно поведение. За целта са взели и палките, с които са нанесени на пострадалия впоследствие удари, без обаче да имат като конкретна непосредствена цел нанасянето на именно такава лека телесна повреда. Разправата с подсъдимия, съпроводена със заплахи, с безпричинно форсиране на чужд а**омобил в тъмната част на деня, с отнемането на изтърваните от подсъдимия лични вещи, с целенасочено счупване на задното стъкло на лекия а**омобил, значително надхвърля мотив за причиняване само на телесно увреждане. Съдържа желание за демонстрация за явно неуважение към обществото. Грубото нарушаване на установения морален правопорядък е формирано от механизма на деянието и е обхванато от съзнанието на подсъдимите. Обстоятелството, че деянието не е извършено на публично място, а на безлюден паркинг, не обуславя несъставореност на извършеното. Публичността на деянието не е елемент от обективната страна на деянието. Грубото засягане на обществения правопорядък е било съзнавано и от останалата част от компанията, с оглед на съзнателното излагане на неистински версии, целящи избягване търсенето на наказателна отговорност от дейците. Следователно двамата подсъдими са осъществили състава на престъпление по чл. 325, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. А дали е осъществен кумулативно и състав на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК е без правно значение предвид липсата на такова обвинение.  

На следващо място, не могат да бъдат споделени правните доводи на защитата, че подсъдимият П.Д.С. не е осъществил престъпните състави на чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК. За обективираното съставомерно поведение и субективното отношение към него важи казаното по-горе.  Подсъдимият П.Д.С. е видял падането на портфейла по време на нанасянето от него на побоя, взел е парите от земята без съгласието на владелеца им, пострадалият е констатирал веднага, че парите – 40 лева липсват от портфейла, извършителят е заявил от къде разполага с предмета на престъплението и пред свидетеля А.П.Т., разпоредил се е със сумата, признал е за извършеното пред полицейския орган в хода на беседата с него, а също и писмено при връщане на част от парите. Следователно не е налице престъпление по чл. 207, ал. 1 или ал. 2 от НК, а такова по чл. 194, ал. 1 от НК. Независимо от много ниската стойност на предмета на престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия няма основания за преквалификация на деянието по чл. 194, ал. 3 от НК. Извършване на деянието нощно време, съпроводено с други две престъпни посегателства, не обуславя правен извод за по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия вид. Не са налице и основания за приложението на чл. 197, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК поради изземване на сумата от 10 лева при извършения обиск от разследващия орган, а не доброволното й възстановяване, като тази сума не се явява незначителна съпоставено с общата стойност на предмета на престъплението. Явява се доказано и с оглед на приетото за установено и престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК. Деянието се явява извършено по време на хулиганските действия, непосредствено след отнемането на вещта, предмет на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, в момент когато другият подсъдим е извършвал друго непристойно действие. Престъпната проява е била възприета от пострадалия и от свидетеля А.П.Т.. Извършено е нощно време, с предварително осигурено средство, годно за осъществяване на деянието, без да е провокирано от пострадалия. Поради това независимо от ниската стойност на предмета на престъплението и чистото съдебно минало на подсъдимия няма основания за преквалификация на деянието по чл. 216, ал. 4 от НК. Деянието не обуславя правен извод за по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с обикновените случаи на престъпления от същия.

Причини за извършване на всяко едно от деянията – за двамата подсъдими – занижено правосъзнание, липса на морално-волеви задръжки, пияно състояние.

Обществената опасност на деянието по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е силно завишена. В конкретния казус грубо са засегнати обществените отношения, охраняващи нравствеността и морала в процеса на обществения живот, съпроводено с повреждане на чужда движима вещ и засягане на човешкото здраве. Обществената опасност на деянията по чл. 194, ал. 1 от НК и чл. 216, ал. 1 от НК с оглед конкретното засягане на правото на собственост и механизмът на съпровождащото ги деяние хулиганство също е завишена.

Обществената опасност на подсъдимия П.Д.С. не  е висока с оглед на чистото му съдебно минало и липса на данни за негови противообществени прояви.

Обществената опасност на подсъдимия З.М.Т. е завишена предвид лошите му характеристични данни – същият е осъждан и реабитиран за престъпление против паричната и кредитната система, като е налице и последващо – след настоящото деяние освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК за общоопасно престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК.

Смекчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими – чисто съдебно минало, млада възраст, упражняването на общественополезен труд. За подсъдимия З.М.Т. – и частични самопризнания. За подсъдимия П.Д.С. – и много ниската стойност на предмета на престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК; и ниската такава на предмета на деянието по чл. 216, ал. 1 от НК.

Отегчаващи вината обстоятелства за двамата подсъдими – пияно състояние. За подсъдимия З.М.Т. – и лоши характеристични данни.

Съдът, след като обсъди и прецени обществената опасност на деянието, извършено от подсъдимия З.М.Т. и неговата лична обществена опасност, като взе предвид и превеса на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, го призна за виновен за престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и го освободи от наказателна отговорност по чл. 78а, ал. 1 от НК, налагайки му административно наказание глоба в размер на 2 000 лева. Това е така, защото предпоставките за приложението на чл. 78а, ал. 1 от НК са налице : подсъдимият е пълнолетен, осъждан е за престъпление от общ характер, но е реабилитиран, към датата на деянието не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VIII, раздел IV от НК. Към инкриминираната дата – 09.05.2017 г. тези предпоставки са налице. Последващото му освобождаване с влязло в сила на 03.10.2017 г. решение по АНД № 1488/17 г. на **РС от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК за престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено на 21.03.2017 г., не представлява пречка по чл. 78а, ал. 7 от НК, тъй като към 09.05.2017 г. не е налице обективният признак „множество престъпления“.

Съдът, след като обсъди и прецени обществената опасност на деянията и личната такава на подсъдимия П.Д.С., като взе предвид разпоредбата на чл. 54 от НК с оглед превеса на смекчаващите вината обстоятелства го осъди както следва : 1. за престъплението по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на шест месеца лишаване от свобода  и на наказание обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се състои в публичното му порицаване по Общинско кабелно радио – ***; 2. За престъплението по чл. 194, ал. 1 от НК – на шест месеца лишаване от свобода; 3. За престъплението по чл. 216, ал. 1 от НК – на шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК съдът му определи и наложи общо най-тежко наказание от наложените, а именно шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата, към което присъедини наказанието обществено порицание, което на основание чл. 52 от НК да се състои в публичното му порицаване по Общинско кабелно радио – ***. Налице са основанията за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК – наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият е неосъждан, целите на наказанието и преди всички за поправянето на подсъдимия, предвид и  обстоятелството, че същият упражнява общественополезен труд, не налагат ефективно изтърпяване.

В разпоредително заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от Т.С.С. срещу подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С. за сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В разпоредително заседание е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск от К.А.С. срещу подсъдимия П.Д.С. за сумата от 216 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

С оглед на приетото за установено и доказано обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него гражданският иск за неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 325, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК бе уважен в размер от 800 лева, в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата от 800 лева до 2 000 лева гражданският иск бе отхвърлен като неоснователен и недоказан. Действително на подсъдимия са причинени няколко телесни увреждания, имащи поотделно и съвкупно характер на лека телесна повреда, за които е получил навременна спешна медицинска помощ, претърпял е стрес, болки и страдания. Състоянието на физически дисконфорт обаче е продължило краткотрайно и няколко дни след побоя е продължил да изпълнява трудовите си функции. Окончателно физическото му състояние се е подобрило след около 14 дни. Липсват доказателства за по-продължителен период на преодоляване на негативното емоционално състояние. Във връзка с уважения размер на гражданския иск двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят по 25 лева държавна такса или общо 50 лева.

С оглед на приетото за установено и доказано обективирано съставомерно поведение и субективно отношение към него гражданският иск за имуществени вреди в резултат на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК бе уважен в пълния му претендиран размер. Във връзка с уважения граждански иск подсъдимият П.Д.С. бе осъден да заплати държавна такса от 50 лева.

На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК съдът постанови веществени доказателства – стъкла, съдържащи се в плик, запечатан с картон, Серия Д00937 – ВД № 1 и ВД № 2 – празен плик, запечатан с картон, Серия Д00938, като вещи без стойност да бъдат унищожени.

На основание чл. 53, ал. 1, б.а“ от НК съдът постанови веществени доказателства – ВД № 3 – 2бр. телескопични палки, принадлежащи съответно на подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С., като вещи, послужили за извършване на умишлено престъпление, да бъдат отнети в полза на държавата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите З.М.Т. и П.Д.С. да заплатят направените по делото разноски в размер на 1 143.80 лева, като подсъдимият З.М.Т. заплати 527.90 лева, от които 77.90 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **РС и 450 лева в полза на гражданския ищец и частен обвинител Т.С.С.; а подсъдимият П.Д.С. да заплати 615.90 лева, от които 165.90 лева в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на **РС и 450 лева в полза на гражданския ищец и частен обвинител Т.С.С..

Така определените по вид и размер наказания ще изпълнят целите, визирани в чл. 36 от НК.

Водим от горното съдът постанови приложената присъда.

 

Районен съдия :